№ 7
гр. Велико
Търново, 27.1.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД
10 245/2022г. , и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на ДЕНИ ДИСТРИБУЦИЯ ООД чрез адв. Х.К. *** против Решение № 444/2.11.2022г.
постановено по НАХД 1105/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което
е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 654597-F663054/11.8.2022г. издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ В. Търново, ГД ,“ФК“ при ЦУ на НАП, с което за извършено от касатора
административно нарушение по чл. 26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ и на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. чл. 185, ал.2 от ЗДДС ,във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева и е осъдена касатора да заплати на
ЦУ на НАП разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. .
В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, които се субсумират под състава за касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т.,
. 1 и т.2 от НПК, приложим в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. След като по делото е безспорно, че при извършената проверка на
8.6.2022г. не е направена контролна покупка, поради което съдът неправилно е
кредитирал, приетото от ответника, че във фискалния бон липсва индивидуализация
на закупената стока. При разпечатване на контролен бон от паметта на фискалното
устройство като закупен е посочен артикул ДП04, което е номер на съответната
обща група, но при истинска продажба на стока, същата се индивидуализира по
количество и вид. Съгласно чл. 26, ал.1 т. 7 от горепосочената Наредба ,
изисква касовата бележка да съдържа задължително описаните реквизити, като
отсъствието на някои от посочените са основание за ангажиране отговорността на
търговеца. В конкретната хипотеза обаче, касовият бон съдържа реквизита „ вид
на стоката“,а нарушение би имало единствено ако в касовата бележка изобщо няма
данни за наименованието на стоката т.е. липсва такъв реквизит. Освен това в
касовия бон е отразена реалната стойност на закупената стока, поради което
отразяването на артикула на начин приет от търговеца не само се явява
несъставомерно, но и по никакъв начин не засяга интересите на фиска. Счита, че
дори да е налице невярно отразяване на вида стока, което да е административно
нарушение, същото не кореспондира на състава на нарушението по чл. 26, ал.1, т.
7 от Наредбата. ВТРС неправилно е приел за доказан основен елемент за
индивидуализиране на нарушението, а именно – датата на извършването му, което
не се установява от събраните в хода на административно- наказателното
производство писмени и гласни доказателства. След като не е посочена датата на
извършване на нарушението, а е приет определен период от продължителност на
извършването на множество нарушения, то е налице съществен порок на изискването
за форма. Посочва изрично, че макар субсидиарно да се прилагат нормите на НК и
НПК – чл.11 и чл. 84 от ЗАНН, липсва понятието“продължавано“ административно
нарушение. Освен това съдът неправилно е приел, че липсват основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, каквито оплаквания са изложени в подадената
въззивна жалба. В о.з. се представлява от адв. К., който поддържа така
подадената жалба. Като основно посочва възражението, че не е извършена
контролна продажба , поради което изводът, че фискалният бон не съдържа
реквизити , противоречи на фактите и доказателствата по делото . Отново
поддържа становището на касатора, че деянието се явява маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата – Централно
управление на НАП чрез процесуалния си представител юк Стоянов заема становище
за неоснователност на така подадената жалба , тъй като ВТРС не е допуснал
съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон.
Претендира заплащането на юрисконултско възнаграждение по чл. 37 от ЗПП във вр.
с ччл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира ,че ВТРС правилно
е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е всички
направени от страните възражения. Споделя доводите на съда, че няма допуснати
нарушение на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и НП,
приложимата санкционна норма е правилно определена, размерът на наложената
имуществена санкция съответства на тежестта на нарушението, и че не са налице
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съгласно приложимата към момента на
провеждането на последното открито съдебно заседание на виззивната инстанция
дата 3.10.2022г- и към момента на постановяване и обявяване на решението му,
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./ има следното съдържание: „При разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4,
както и допуснатите от съда свидетели“.
. На
съда е служебно известно, че е образувано Тълкувателно дело № 5/22г. за общо
Тълкувателно решение на ВКС и ВАС със следните въпроси по искане на
Председателите на съдилищата:
1.
Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете
по чл. 58, д, т.1 -3 от ЗАНН
2.
Приложим ли е чл.221, ал.3 от АПК в производствата по чл. 63в от ЗАНН
С правно основание: чл.125 и чл. 126, т. 2 във вр. с
чл.124 от ЗСВ като по това производство няма произнасяне. Съгласно ТР №
8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г., ОСГК, при образувано тълкувателно дело
пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира
само в касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК , а не и във
въззивната и първата инстанция. Съгласно чл.130
ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения имат задължителна сила и за
настоящата инстанция, поради което следва да се съобрази със задължителното
тълкуване на закона дадено от Общите събрания на съдиите във ВКС и ВАС.
Съгласно горецитираното Тълкувателно решение
№ 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС - при образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо
дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК
, приложим по силата на чл.144 от АПК.
Водим от горното втори касационен състав на Административен съд Велико
Търново на основание чл. 292 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
О
П Р Е
Д Е Л И
ОТМЕНЯ протоколно определение от
20.1.2023г. за даване ход на делото по същество
СПИРА производството по настоящото дело
до постановяване на Тълкувателно постановление от Общите събрания на съдиите на
ВКС и ВАС по т.д. 5/ 2022г.
Определението,
подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до страните
пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.