Р Е Ш Е Н
И Е
№_____
гр. Луковит, 16 август 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 48/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на Ж.Д.К.
***, чрез адв. Д.П., заведена в РУ Луковит под Вх.№297000-856/12.02.2019 г.,
срещу Наказателно постановление №**************/07.01.2019 г., издадено от н. на РУ Луковит към
ОДМВР Ловеч.
С жалбата са направени
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
наказателното постановление. Твърди, че след настъпване на ПТП с управлявания
от него автомобил бил силно уплашен. Отправя укор към полицаите, посетили
произшествието, че вместо да отчетат това му състояние, започнали да му пишат
актове и да искат да го проверят за алкохол. Жалбоподателят не искал да бъде
изпробван, защото на 23.10.2018 г. прекарал инфаркт, а на 10.12.2018 . втори
микроинфаркт. Затова са страхувал, че при силно издишване на въздух може да
влоши състоянието си. Втората причина, поради която отказал да бъде изпробван
била, че върху уреда нямало поставен стикер за метрологична проверка. След
отказа, полицаите не довършили писането на актове, а настояли да отиде до
болницата, за да бъде прегледан. До там жалбоподателят бил закаран от неговата
близка А.В., която пристигнала с неин автомобил на местопроизшествието. В
болницата установили, че няма сериозни увреждания, след което полицаите му
разпоредили да отиде в РУ Луковит, където отново поискали да го изпробват за
алкохол, но той отказал по същата причина – липсата на стикер върху уреда.
Тогава му било обяснено, че ще му съставят акт за отказа за извършване на
проверка и за настъпилото ПТП. Връчили му за подпис множество документи, от
които получил преписи. Твърди, че впоследствие при преглед на документите сред
тях нямало Талон за медицинско изследване.
Прави доказателствени
искания: да бъдат разпитани А.В. и К.М.; да представи медицински документи за
състоянието си; да се изиска от въззиваемата страна да представи доказателства
дали техническото средство е приминало метрологична проверка; да се изиска
справка от МБАЛ Луковит за това приеман ли е на 26.12.2018 г. и представян ли е
талон за медицинско изследване.
В
писмото, с което началникът на РУ Луковит е администрирал жалбата, е изразено становище
за неоснователността на същата и е поискан разпита на трима свидетели.
В
съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява. Не желае да даде
обяснения. Представлява се от адв. Д.П. и адв. С.Х.. Поддържа се искането за
отмяна на НП.
Адв.
Д.П. въвежда нови оплаквания за опорочаване на процедурата по Наредба
№1/19.07.2017 г., а именно липсата на холограмен стикер върху Талона за
медицинско изследване, непредоставянето на възможност да избере начин на
изследване – медицинско или чрез доказателствен анализатор, непредявяване на
талона. Възразява, че медицинският специалист не е описал състоянието,
поведението, реакциите и др. на К., каквото задължение има по силата на чл. 14
от посочената наредба. Поради липсата на протокол за тези обстоятелства, адв. П.
настоява да не бъдат кредитирани свидетелските показания относно това, че
жалбоподателят имал външни признаци на алкохолно опиване.
Прави
хронологичен анализ на установеното и счита, че към момента на отвеждането на
жалбоподателя във ФСМП Луковит все още не е бил издаден Талон за медицинско
изследване, а полицаите само са съобщили неговия номер, а съставянето е било
извършено впоследствие в сградата на РУ Луковит.
Адв.
П. оценява горните оплаквания като съществени прецесуални нарушения, ограничили
правото на защита на доверителя му.
Другият
защитник адв. С.Х. излага съображения, че на доверителят й не е осигурена
възможността да бъде изпробван чрез медицинско изследване или доказателствен
анализатор. Изтъква противоречия в свидетелските показания относно това дали
жалбоподателят е бил в адекватно състояние или е имал признация на опиянение.
Счита, че полицейските служители не са направили необходимото, за да установят
истинската причина за настъпилото ПТП, приемайки формално, че това е употребата
на алкохол. Отказът му да бъде изпробван бил мотивиран от уплахата и
заболяването.
Представя писмени бележки, в които развива
оплакванията си, а именно: че описанието на мястото на нарушението е неясно,
тъй като двете улици – „Кръгояр“ и „Оряховска“ са успоредни; изтъква нарушения
при издаването на талон за медицинско изследване – било му „посочено какво да
напише“, без да му бъде разяснено къде и кога трябва да се яви за медицинско
изследване, като жалбоподателят не знаел какво означава ФСМП Луковит;
възразява, че е нарушен чл. 6 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол, тъй като е попълнен целият талон, въпреки
отразеното, че е съгласен с показанията на техническото средство, с което е бил
изпробван.
Въззиваемата страна – РУ Луковит,
редовно призована, не изпраща представител.
От
събраните пред съда доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Й., И.Д., Д.Д., А.В. К.М.,
писмени доказателства – АУАН, Талон за изследване, Протокол за извършена
проверка на превозно средство, Докладна записка, Протокол за лабораторна
проверка, Служебна заповед на министъра на вътрешните работи и Удостоверения от
директора на ОДМВР Ловеч, Справка за нарушител/водач, Писмо от ЦСМП Ловеч,
Журнал за кръвни проби и Амбулаторен журнал на дежурен лекар/фелдшер, и Писмо
от дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, съобразявайки становищата и
възраженията на страните, съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
26.12.2018 г. около полунощ по повод сигнал в оперативната дежурна част на РУ
Луковит полицейските служители Г.Й., И.Д. и Д.Д. посетили пътнотранспортно
произшествие, настъпило в с. Петревене.
На
място установили товарен автомобил „Тойота“ „Хай Лукс“ с рег.№ ******,
собственост на „Ж.“ ООД, по който имало материални щети. Имало следи от удар
между автомобила и дърво на тротоара в дясно на пътното платно в посока от гр.
Плевен към гр. София, където била паднала и едната автомобилна гума. В резултат
на удара автомобилът се преобърнал и бил намерен в другото платно, преобърнат в
обратна посока – към гр. Плевен.
В
близост до автомобила се намирал жалбоподателят Ж.К., от когото полицейските
служители събрали първоначално данни за състоянието му – дали има нужда от
медицинска помощ, за механизма на настъпване на ПТП, както и за това, че кой е
управлявал автомобила.
К.
заявил, че е добре, но ще извика неговата приятелка, за да не се притеснява –
св. А.В., която скоро пристигнала на местопроизшествието.
В хода
на проведените разговори служителите възприели от него мирис на алкохол,
известно затруднение при изговаряне на думи и нестабилна походка.
Около
00.10 часа Г.Й., заемащ длъжността мл. автоконтрольор в РУ Луковит, поискал да
изпробва жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер“
„Алкотест 7510“ с №********.
К.
отказал да бъде изпробван с техническото средство.
Полицейските
служители разпоредили на жалбоподателя, че ще бъде отведен в РУ Луковит, където
да му се издаде талон за медицинско изследване, за бъде освободен пътния
участък и да се осигури възможност за нормално движение на трафика.
Полицейските
служители останали на място до аварийното извозване на катастрофиралия
автомобил от пътна помощ, след което отвели К. ***.
В РУ
Луковит Й. поканил отново жалбоподателя да бъде изпробван, но той отново
отказал и в 01.00 часа служителят издал Талон за изследване №*******, в който
вписал данните на водача и отказът да бъде изпробван с посоченото техническо
средство.
В
следващата част на талона за изследване по образец – Приложение № 1 към чл. 4,
ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (редакция от 28.07.2017) в реквизитите относно избора на водача да бъде
изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез
медицинско изследване не е полаган подпис.
Служителят с попълването на останалата част от
талона е уведомил водача, че трябва да се яви във ФСМП Луковит до 120 минути от
връчването на талона, което е станало в 01.10 часа, удостоверено с подписа на
водача.
След попълване на Талона за
изследване К. *** от полицейски служител и от св. А.В. за вземане на кръвна
проба, като явяването му било отразено под №30 в Журнала за кръвни проби в
01.27 часа и под №7980 в Амбулаторния
журнал на дежурния лекар/фелдшер. К. отказал да му бъде взета кръвна проба,
което било удостоверено с неговия подпис, както и с подписите на дежурния
медицински екип и придружаващия го полицай.
Последната част от талона,
предвиждаща възможност чрез свидетелско изявление да се удостовери отказът на
проверяваното лице да подпише/получи талона или да избере един от двата начина
за изследване, е подписана от св. Б. Христофор В. – медицински специалист във
ФСМП Луковит.
Медицинският специалист не попълнил
протокол за медицинско изследване.
След отказът от медицинско
изследване на жалбоподателя К. било разпоредено да се върне в РУ Луковит,
където били съставени Протокол за настъпилото ПТП и два акта за
установяване на административно нарушение – единият за нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП (движение с несъобразена скорост) и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (неносене
на СУМПС) и процесният АУАН №***,
серия Д, бл.№983572 от 26.12.2018 г. за
това, че на същата дата, около 00.10 часа
в с. Петревене при ул. „Х.Д.“ №** с посока на движение от гр. Луковит към гр.
София, управлява товарен автомобил „Тойота Хай Лукс“ с рег.№ ******,
собственост на „Ж.“ ООД, нарушава: 1. Водачът отказва да бъде изпробван с
техническо средство „Алкотест 7510“ с №******** за употреба на алкохол. Издаден Талон за
изследване №*******, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие – И.П.Д. и Д.Й.Д., предявен е и е
връчен на Ж.Д.К., за което той е положил подписи без да изложи писмени
обяснения или възражения – при съставянето на акта и в 3-дневния срок за допълнителни
такива.
Въз основа на съставения акт на 07.01.2019 г. н. на РУ
Луковит към ОДМВР Ловеч – И.Р., издал обжалваното Наказателно постановление, в
което е прието, че жалбоподателят на 26.12.2018
г. около 00.10 часа в с. Петревене срещу дом №** с посока на движение от гр.
Луковит към гр. София, като водач на товарен автомобил „Тойота Хай Лукс“ с
рег.№ ******, собственост на „Ж.“ ООД, нарушава: 1. Водачът отказва да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест 7510“ с №******** за употреба на алкохол. Издаден Талон за
изследване №*******.
Наказващият
орган е приел, че с това жалбоподателят е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е
изписано съдържанието на нормата.
В
диспозитивната част на НП наказващият орган се е позовал на чл. 174, ал. 3, пр.
1 ЗДвП, за да наложи на К. глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
Техническото средство, с което е К. е отказал да бъде
изпробван е преминало успешно в лабораторията за проверка на средствата за
измерване последваща проверка на 01.11.2018 г., валидна за срок от 6 месеца,
видно от представените доказателства за това.
Актосъставителят Г.Й. заема длъжността младши
автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, а
издалия наказателното постановление И.Р. – длъжността началник на РУ Луковит,
видно от представените удостоверения за това, издадени от директора на ОДМВР
Ловеч.
С представената
Заповед от 14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил
полицейските органи, които да съставят актове за установяване на нарушения по
ЗДвП, сред които са и заемащите длъжност младши автоконтрольор (точка 1.3 от
заповедта), както и длъжностните лица, които да издават наказателни
постановления, сред които са посочени и началниците на РУ при ОД МВР (точка 2.8
от заповедта).
По
доказателствата:
В хода на съдебното следствие и предвид изричните
изявления на жалбоподателя и неговите процесуални представители се установи
безспорно, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, с който е
реализирано ПТП около полунощ на 26.12.2018 г.
Жалбоподателят признава, че при посещението на
произшествието в с. Петревене от дежурния полицейски екип той е отказал на
място да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство. В този
смисъл категорични са показанията на разпитаните тримата полицейски служители.
Опитът на защитата да дискредитира спазването на реда за
установяване употребата на алкохол с твърдения, че към момента, когато жалбоподателят
е бил във ФСМП Луковит не му е бил издаден талон за медицинско изследване,
наложи съдът да събере доказателства за това кога и при какви обстоятелства е
издаден процесният АУАН и Талона за медицинско изследване, като изгради
посочената във фактическите изводи хронология въз основа на показанията на
полицейските служители, съпоставени с медицинската документация и показанията
на А.В., посочена като свидетел от жалбоподателя.
Актосъставителят
Г.Й. (л. 40): „…пред камерите на служебния
автомобил поканихме водача да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, на което той отказа да бъде
изпробван там на място, при което му заявихме, че в управлението ще му бъде
издаден талон за медицинско изследване, тъй като искахме по-скоро да осигурим
безопасност за движението по пътното платно и да не стоим на платното за
движение…В районното управление се изготви талона за медицинско изследване,
като заедно със съпругата на жалбоподателя отидохме във ФСМП Луковит…Тогава в
този момент жалбоподателя се съгласи, като нямаше възражения и отидохме заедно
до ФСМП, където отказа да даде кръвна проба…След което заедно със съпругата му
се върнахме в районното, където изготвих съответните документи…“
Свидетелят И.Д. (л. 41): „…беше поканен да бъде изпробван с Дрегер за наличие на алкохол докато
чакахме пътната помощ да прибере джипа…след като вдигнаха джипа господинът
дойде с нас в районното…“
Свидетелят Д. Й. (л. 41): „…На място лицето отказа да бъде тестван…в районното дадохме талона за
медицинско изследване…“
Св. К.М. (л. 42),
доведен от жалбоподателя, също, пресъздавайки обясненията на К. пред болницата,
потвърждава отказът му: „…Каза: - Стана
така, че се поднесох по пътя на завоя и се ударих в едно дърво, след това дойде
полиция, искаше да ми вземе проба за алкохол, заяждаше се с мен и аз отказах,
понеже не забелязах, че има стикер на апартчето и искаха да ми вземат кръвна
картина в болницата, но и там отказах..“
Св. А. В.,
разпозната от полицейските служители към момента на проверката, като „съпруга“
на жалбоподателя, също заявява: „…после
като излезе от районното, доколкото той ми обясняваше, искаха да му правят
изследвания…“.
Последното изявление на
свидетелката на жалбоподателя подкрепя напълно изнесената от полицейските
служители хронологична версия, че след осигуряване безопасността на движението
на местопроизшествието в РУ Луковит на жалбоподателя е издаден Талон за
медицинско изследване.
В подкрепа на това е и обстоятелството, че в медицинската
документация – Журнал за алкохолните проби е вписан номера на издадения талон и
копие от същия е представен от ЦСМП Ловеч въз основа на изричното съдебно
искане.
В самия Талон е положен подписът на Ж.К., което води до
оценка за голословност на твърдението, че талонът не е бил издаден, а
служителят само е посочил номер за вписване в медицинската документация.
Категоричният отказ на жалбоподателя да предостави и кръвна
проба за медицинско изследване е потвърден със свидетелските показания на
служебно призования от съда мед.фелдшер св. Б.В., който е положил подпис и
върху Талона за изследване.
Съдът се довери на свидетелските показания на
полицейските служители за това, че поведението на жалбоподателят към момента на
проверката е разкривало признаци на употреба на алкохол – мирис на алкохол,
промяна в стабилността на походката и затруднения при изговаряне на думи.
За тези факти свидетелите дават непротиворечиви показания.
Неоснователно е възражението на адв. П., че свидетелите си противоречат,
заявявайки, че поведението на К. е било „адекватно“. Адекватността означава, че
лицето осъзнава действителността и поведението е съответно на заобикалящата го
среда и обстановка.
В
конкретния случай жалбоподателят е водил смислен разговор с полицаите, дал е
обяснения за настъпването на ПТП, отговарял е на зададените въпроси, реагирал е
на поканата да бъде изпробван за алкохол с отказ, полагал е подписи в
документите, съставяни в хода на АНП и в лечебното заведение.
Адекватността не изключва симптомите на опиване с
алкохол, особено предвид това, че описаните от свидетелите обичайно са
характерни за леките степени на опиване, които не засягат грубо психичните
годности.
Индиция за употребата на алкохол е и неоспорения факт на
реализирано ПТП с участието само на едно МПС – управляваното от жалбоподателя,
който е „самокатастрофирал“ в дърво на тротоара до пътя, за което му е съставен
друг АУАН.
Възприятията на актосъставителя са били коректно
докладвани на н. на РУ Луковит с приложената докладна записка за дежурството на
полицай Г.Й..
Тези обстоятелства, макар и извън състава на нарушението,
съдът обсъди като такива, имащи значение за преценка достоверността на
свидетелските показания и на защитната теза на жалбоподателя.
Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът
служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа
изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Спазен е предвиденият в чл. 34,
ал. 3 ЗАНН срок за издаване
на наказателното постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя актове за констатирани
административни нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН отговаря на
императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото съставяне
и предявяване за подпис на нарушителя, в присъствието на разпитаните свидетели.
Основните възражения,
поддържани от защитата, са свързани с твърдения за допуснати нарушения на реда
за установяване употребата на алкохол.
Приложимата правна регламентация към датата на
нарушението – 26.12.2018 г., се съдържа в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
в актуалната редакция след измененията и допълненията, обнародвани в Държавен
вестник бр. 81 от 02.10.2018 г. (Наредбата).
От гледна точка на ЗДвП отказът на
водача на местопроизшествието в с. Петревене да бъде изпробван с техническо
средство осъществява състава на нарушението, вменено му с АУАН.
Категорично и безспорно в хода на
съдебното следствие се установи, че К. е отказал да бъде изпробван.
Причините, които се изтъкват в
жалбата му и се поддържат от защитника му адв. П., че отказал, защото
техническото средство, с което полицаите искали да го изпробват, нямало залепен
стикер, съдът оцени като изцяло защитна версия.
Това е така, защото водачът е длъжен
да изпълни указанията, а евентуално при положителен резултат, възраженията му
биха могли да се обсъдят на плоскостта дали отчетения резултат е достоверен.
Освен обективната несъстоятелност на
защитната версия, същата е във вътрешно противоречие с останалите твърдения в
жалбата, че К. бил силно объркан и уплашен от удара и не разбрал какво се иска
от него. Ако действителното му състояние е било такова, то е абсурдно да се
приеме, че той е забелязал липсата на стикер върху техническото средство.
Съществен факт е, че К. е
санкциониран за отказа да бъде изпробван на местопроизшествието и това е ясно и
категорично заявено в АУАН и в НП.
Няма никакво правно значение
обстоятелството, че АУАН е съставен малко по-късно след около час в сградата на
РУ Луковит, тъй като служителите са били заети да възстановят нормалното и
безопасно движение на главния път.
С това по-никакъв начин не е било
ограничено правото на защита на К.. Напротив, установи се, че полицай Й. в
управлението е дал още една възможност на водача да бъде изпробван, преди да
пристъпи към съставянето на акта, но той е
отказал.
В съответствие с предписанията на
чл. 3а, т. 1 от Наредбата, поради отказ да бъде изпробван с техническо
средство, актосъставителят е издал Талон за медицинско изследване на К..
К. е имал осигурена реална
възможност да се подложи на медицинско изследване, като даде да му бъде взета
кръв. Ако той бе изпълнил предписанието за изследване, то отказът му да бъде
изпробван с техническо средство на местопроизшествието в с. Петревене, би могъл
да бъде разгледан на плоскостта на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ
изключения от задължението на водачите да изпълнят указанията на контролния
орган, ако с тях се застрашава техния живот или здраве.
Съдът оцени оплакванията в жалбата,
че поради прекаран инфаркт, К. е отказал да бъде изпробван, като защитна
версия, без да подлага на съмнение достоверността на твърденията за
действително увредено здраве. Аргумените на съда почиват на това, че при
извършване на проверката в нито един момент К. не е въвеждал такива оплаквания
– нито пред полицаите, нито пред фелдшера. Последващото му поведение да откаже
медицинското изследване напълно опровергава версията му, защото дори да се
опасявал, че с подаването на въздух може да претовари сърцето си, то такива
съображения да не даде кръв са абсурдни.
От доказателствата се установи
действителният мотив на К. да откаже да бъде изпробван и това е фактът, че е употребявал алкохол.
Този факт не е съставомерен, но съдът обсъди, защото чрез него се отхвърля
поддържаната версия за правомерност на отказа.
Останалите възражения, че талонът не
бил придружен от стикери и че медицинският специалист не документирал
извършеното от него в протокол по образец, са несъстоятелни.
Преди
съдът да даде отговор на конкретните възражения, е важно да бъдат посочени
целите, които Наредбата преследва и които са дефинирани в Мотивите към проекта
за наредба, внесен от трите ведомства – МВР, МЗ и МП, а именно: създаване на
ред за установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества при
гарантиране на максимално обективни, точни и надеждни резултати. Цели се
също създаване на ефективни механизми за превенция и контрол върху способността
на водачите за управление на МПС.
Именно
в преследваната цел е и основният аргумент, който прави възраженията на
защитата неоснователни. Това е така, защото поради отказът на К. да бъде
изпробван с техническо средство или изследван медицински, не е достигнато до
никакъв резултат за наличието (или липсата) на алкохол в кръвта му и неговата
концетрация.
Съответно
не е нарушено правото му да се защити срещу евентуално неточно или невярно
отразяване на резултат.
Едно
от средствата, чрез които се постига гаранцията за обективност на резултатите
от медицинско, химическо и/или токсикологично изследване, е използването на
стикери.
Стикерите
са осем броя, които имат номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до
8 (чл. 3, ал. 3 от Наредбата). Единият от стикерите се залепва на екземпляра от
талона, предназначен за акта за установяване на административно нарушение, а
останалите седем се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се
предоставя на водача.
Ако водачът даде необходимото съдействие и се
подложи на изследване, то чрез стикерите ще се осигури гаранцията за
идентичност между пробата, взета от лицето и тази, предоставена впоследствие за
изследване в акредитираните лаборатории. Отделно от това, ще се гарантира и
идентичност между изследваната проба и контролната проба, която се пази в
случай, че лицето поиска да получи повторен анализ (чл. 27, ал. 3 от
Наредбата).
В
конкретния случай К. не е дал съдействие за изследване, при което няма как да
се приеме, че липсата на стикери е засегнала правото му на защита.
В
подкрепа на извода, че с издаването на Талон за изследване контролният орган е осигурил на проверявания реална възможност
да се защити, като се подложи на медицинско изследване, независимо от липсата
на стикери, е преходната разпоредба на § 25 от Наредбата, предвиждаща, че
бланките на талон за медицинско изследване по отменената Наредба № 30 от
2001 г. и на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани
преди влизане в сила на тази наредба, се използват до изчерпване на
отпечатаните количества.
Очевидно
волята на нормотворците не абсолютизира всяко едно изискване, включително
стикерите, като съществени елементи за обективност.
Същите аргументи важат и
относно възражението, че медицинският специалист – фелдшерът, не е издал
Протокол за медицинско изследване, съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Вярно,
че такъв протокол не е издадено, но е налице достатъчно убедителна медицинска
документация, че К. е отказал да даде кръв за изследване, съставена и подписана
от медицинските специалисти и от присъствалия полицейски служител, както и от
самия жалбоподател.
С оглед
горното съдът намери оплакванията на жалбоподателя във връзка с нарушения на
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му за неоснователни
и за съда не възниква съмнение относно извършеното нарушение от страна на Ж.Д.К.
на 26.12.2018 г., в с. Петревене, осъществено чрез отказът му да бъде изпробван
за употребата на алкохол с техническо средство – Дрегер.
С
отказът си К. е осъществил една от хипотезите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно
като водач на моторно превозно
средство оказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта.
От
субективна страна К. е действал виновно, при по-тежката форма на вина – умисъл.
К. е съзнавал, че отказът да бъде изпробван е забранен от ЗДвП, и въпреки това
трайно и категорично е отказвал проверка, като е целял именно общественоопасния
резултат – да скрие наличието на кръв в кръвта си.
Неизпълнението
на медицинското предписание съставлява отделен състав на нарушение, предвиден в
същия законов текст. В случая обаче К. не е санкциониран за това, защото към
момента на съставяне на АУАН актосъставителят не е имало обективно за знае дали
ще бъде изпълнено предписанието за медицинско изследване. Посочването на този
факт е с оглед цялостната обстановка по чл. 27 ЗАНН, включително в контекста на
това дали отказът да бъде изпробван на местопроизшествието може да бъде извинен
– било по причините, посочени в чл. 2, ал. 2 от Наредбата, било поради други
обстоятелства, които да се преценят през нормата на чл. 28 ЗАНН, уреждаща
маловажните нарушения.
На
основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, който съдържа и правило за поведение и санкцията
при нарушаването му, наказващият орган
въвеждайки допълнително коректно указание, че извършеното нарушение от К. се подвежда под хипотезата на чл. 174,
ал. 3, предложение 1-во ЗДвП (отказ от проверка с техническо средство) му е
наложил глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Нормата
е приложена правилно. Двете наказания се налагат кумулативно и са абсолютно
определени наказания, поради което и няма как да бъдат отчетено множеството
отегчаващи отговорността на К. обстоятелства, които пък от своя страна
изключват приложението на чл. 28 ЗАНН.
Горното
мотивира крайния извод на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Затова
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Луковитският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №**************/07.01.2019 г., издадено от н. на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с
което на Ж.Д.К. с ЕГН ********** за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………...........