№ 784
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110114417 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. П. срещу В. Б. Б..
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 01.08.2018 г.
ответникът му е предоставил за временно възмездно ползване следния
недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, ........., състоящ се
от: хол с преход към спалня, кухня, балкон и баня с тоалетна, срещу месечен
наем в размер на сумата 500 лв., платим от 01-во до 10-то число на текущия
месец. Наемателят се е задължил да заплаща в срок и всички текущи разходи
за използване на имота – ел.енергия, вода, парно, общи разходи за почистване
и поддръжка на входа.
При подписване на договора наемателят е заплатил на наемодателя
депозит в размер на сумата 500 лв. в размер на един месечен наем.
На 03.07.2023 г. страните са подписали протокол за освобождаване на
имота от наемателя. В протокола изрично е записано, че е констатирано пълно
съответствие на находящите се в наетия апартамент вещи, описани в
протокола при предаване на владението на имота.
В приемо-предавателния протокол изрично е записано, че наемателят се
задължава да заплати всички режийни сметки за ел. енергия, вода, парно
отопление до м.06.2023 г. вкл., както и сумата по изравнителната сметка, след
което наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в
размер на един месечен наем от 500 лв.
В съответствие с поетите от него ангажименти по договора наемателят
своевременно е заплатил всички дължими суми за консумативни разходи (за
ел. енергия, парно и вода), свързани с ползването на наетия имот до момента
1
на неговото освобождаване и предаването му на наемодателя. Въпреки това,
наемодателят не му е върнал депозита.
В края на м.09.2023 г. наемателят е отправил покана до наемодателя да
му възстанови внесения депозит в размер на един месечен наем, но
ответникът е отказал да получи същата от куриерската фирма и не отговаря на
обажданията на наемателя.
С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата 500
лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за
наем.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62252/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Б. Б.. Твърди, че на 01.08.2018 г. е сключил с ищеца договор за
наем за срок от три години, продължен до 01.08.2023 г. Твърди, че заплатеният
от наемателя депозит в размер на сумата от 500 лв. не подлежи на връщане,
тъй като същият е послужил за погасяване на задължението за заплащане на
последния месечен наем – за м.07.2023 г. или за погасяване на задължение за
заплащане на неустойка. Излага съображения относно уговорените с договора
за наем начини за предсрочното му прекратяване, като твърди, че не е
породило такова действие освобождаването на имота от страна на наемателя,
тъй като наемодателят е изпълнил задължението си да му предостави вещта за
ползване, а дали наемателят ще го упражнява е без значение за възникналата
помежду им договорна връзка. С оглед изложеното счита, че:
между страните е било налице договорно правоотношение до изтичане
срока на договора – 01.08.2023 г., поради което наемателят дължи наем и
за м.07.2023 г.;
договорът е прекратен едностранно от наемателя в разрез с уговорените
начини за прекратяването му по т.5.1-4 от договора, поради което в полза
на наемодателя е възникнало вземане за неустойка по т.6.1 в размер на
сумата 500 лв.
Прави възражение за прихващане с вземането си към ищеца за:
сумата 500 лв., представляваща неизплатен наем за м.07.2023 г.,
евентуално,
сумата 500 лв., представляваща неустойка по т.6.1 от договора.
Твърди, че за имота са останали неизплатени и режийни разноски в
размер на сумата от общо 107, 11 лв., дължими към „Топлофикация София“
ЕАД, заплатени от наемодателя на 08.09.2023 г., по отношение на които не
следва да се зачита погасителен ефект на плащането на наемателя с платежно
2
нареждане от 11.09.2023 т., тъй като към този момент задълженията вече са
били платени от наемодателя.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Б. Б. предявява насрещен иск по
чл.211 ГПК срещу Д. П. П. за сумата 107, 11 лв., представляваща дължими от
наемателя комуналните разходи за имота, от която:
сумата 40 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/31.07.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.;
сумата 67, 11 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/30.06.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за периода
01.06.2023 г. – 30.06.2023 г., от която:
сумата 59, 75 лв. стойност на топлинна енергия;
сумата 1, 64 лв. цена на дялово разпределение;
сумата 0, 01 лв. мораторна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по
насрещния иск да му заплати посочените суми. Претендира законна лихва от
датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск Д. П. П. е
депозирал отговор на насрещния иск, с който го оспорва. Твърди, че сумите,
които се претендират, са били изцяло платени от него в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД с платежно нареждане от 11.09.2023 г. Моли
съда да отхвърли насрещния иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 13.11.2023 г. заявителят Д. П. П. е сезирал СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Б. за
сумата 500 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен
договор за наем.
С разпореждане от 21.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Безспорно е между страните и се потвърждава от представения по
делото договор за наем от 01.08.2018 г., че по силата на същия В. Б. Б. в
качеството на наемодател е предоставил на Д. П. П. в качеството на наемател
3
за временно възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ........., състоящ се от: хол с преход към спалня, кухня,
балкон и баня с тоалетна /т.1.1/ срещу месечен наем в размер на сумата 500
лв., платим от 01-во до 10-то число на текущия месец /т.2.1/.
Наемателят се е задължил да заплаща в срок и всички текущи разходи
по поддръжка и използване на имота като ел.енергия, вода, парно, общи
разходи за чистене и др. подобни /т.3.17/.
Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.08.2018 г.
/т.4.1/, като е уговорено, че ако никоя от страните не уведоми писмено другата
в едномесечен срок преди изтичане на неговото действие за желанието си за
прекратяване на договора или предоговаряне на условията, същият
продължава своето действие за още две години при същите условия /т.4.2/.
Безспорно е между страните, че при подписване на договора наемателят
е заплатил на наемодателя уговорен депозит от 500 лв. в размер на един
месечен наем, което се потвърждава и от самия договор за наем, в който е
посочено, че при подписването му наемателят предоставя депозит в размер на
един месечен наем (500 лв.) на наемодателя, като договорът изпълнява
функцията на разписка.
Страните не спорят и че на 03.07.2023 г. са подписали протокол за
освобождаване на имота от наемателя, представен по делото. В същия се сочи,
че във връзка с прекратяване на договора се констатира пълно съответствие на
описаните находящите се в апартамента вещи, описани в протокол от
01.08.2018 г., в т.ч. са предадени 2 бр. ключове от външна блиндирана врата, 1
бр. ключ от междинна врата и чип за входна врата. В протокола е посочено, че
наемателят се задължава да заплати всички режийни сметки (ток и вода) до
м.06.2023 г. вкл., както и сумата за изравнителна сметка, след което
наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в размер на
един месечен наем от 500 лв.
Представена е прогнозна фактура от 30.06.2023 г., изд. от
„Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот с получател: В. Б. Б. за
м.06.2023 г. за сумата 67, 10 лв. със срок за плащане – 14.08.2023 г., както и
обща фактура от 31.07.2023 г., изд. от „Топлофикация София“ ЕАД за
процесния имот с получател: В. Б. Б. за отчетния период 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. за сумата от 40, 85 лв. със срок за плащане – 14.09.2023 г.
Видно от платежно нареждане от 11.09.2023 г., наемателят е заплатил на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер 107, 95 лв., посочвайки като
основание фактура № ********** и фактура № **********, съответстващи по
номера на представените по делото прогнозната фактура за м.06.2023 г. на
стойност 67, 10 лв. със срок за плащане – 14.08.2023 г., и общата фактура от
31.07.2023 г. за отчетния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на стойност 40, 85
лв. със срок за плащане – 14.09.2023 г.
Представени са доказателства за заплатени от наемателя задължения
към „Софийска вода“ АД, както следва: по фактура от 11.05.2023 г. – сумата
4
14, 68 лв., платена на 17.05.2023 г.; по фактура от 09.06.2023 г. – сумата 14, 68
лв., платена на 14.06.2023 г.; по фактура от 11.07.2023 г. – сумата 21, 47 лв.,
платена на 17.07.2023 г.
Представени са и доказателства за заплатени от наемателя задължения
към „Електрохолд Продажби“ АД, както следва: по фактура от 14.07.2023 г. –
сумата 14, 54 лв., платена на 17.07.2023 г.
От своя страна ответникът и ищец по насрещния иск - наемодателят,
представя разписка от 08.09.2023 г. за извършено чрез „EasyPay“ плащане в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД на задължени за процесния имот в общ
размер на 181, 66 лв., в т.ч. сума в общ размер на 67, 11 лв. по фактурата от
30.06.2023 г., сумата 73, 70 лв. по фактура за м.07.2023 г. и сумата 40, 85 лв. по
общата фактура от 31.07.2023 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал
възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен
договор за наем за процесния имот; че е предал на ответника сума в размер на
500 лв., представляваща уговорен депозит; прекратяването на договора и
сбъдване на условието за връщане на депозита в претендирания размер.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
връщане на депозита.
Безспорно е между страните и се потвърждава от представения по
делото договор за наем от 01.08.2018 г., че по силата на същия В. Б. Б. в
качеството на наемодател е предоставил на Д. П. П. в качеството на наемател
за временно възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ........., състоящ се от: хол с преход към спалня, кухня,
балкон и баня с тоалетна /т.1.1/ срещу месечен наем в размер на сумата 500
лв., платим от 01-во до 10-то число на текущия месец /т.2.1/.
Наемателят се е задължил да заплаща в срок и всички текущи разходи
по поддръжка и използване на имота като ел.енергия, вода, парно, общи
разходи за чистене и др. подобни /т.3.17/.
Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.08.2018 г.
/т.4.1/, т.е. – до 01.08.2021 г., като в уговорено, че ако никоя от страните не
уведоми писмено другата в едномесечен срок преди изтичане на неговото
действие за желанието си за прекратяване на договора или предоговаряне на
условията, както в случая, същият продължава своето действие за още две
години при същите условия /т.4.2/, и следователно в случая – до 01.08.2023 г.
5
Безспорно е между страните, че при подписване на договора наемателят
е заплатил на наемодателя уговорен депозит от 500 лв. в размер на един
месечен наем, което се потвърждава и от самия договор за наем, в който е
посочено, че при подписването му наемателят предоставя депозит в размер на
един месечен наем (500 лв.) на наемодателя, като договорът изпълнява
функцията на разписка.
В договора за наем е предвидено, че същият се прекратява: при изтичане
на уговорения срок /т.5.1/; с едномесечно писмено предизвестие от
наемателя/наемодателя /т.5.2/; по взаимно съгласие, изразено в писмена форма
/т.5.3/; с развалянето му при условията на т.6.2 /т.5.4/.
Страните не спорят, че на 03.07.2023 г. са подписали приемо-
предавателен протокол за освобождаване на имота от наемателя, представен
по делото. В същия се сочи, че във връзка с прекратяване на договора се
констатира пълно съответствие на описаните находящи се в апартамента вещи,
описани в протокол от 01.08.2018 г., в т.ч. са предадени 2 бр. ключове от
външна блиндирана врата, 1 бр. ключ от междинна врата и чип за входна
врата.
Съдът намира, че е налице прекратяване на договора за наем по взаимно
съгласие на страните, изразено в писмена форма, инкорпорирано в подписания
помежду им приемо-предавателен протокол от 03.07.2023 г., от който е видно,
че на посочената дата във връзка с прекратяването на договора имотът е
освободен, в т.ч. на наемодателя са предадени ключовете от същия.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че договорът е
прекратен на 01.08.2023 г. – с изтичане на срока му. Неоснователно е
възражението на ответника, че не е налице взаимно съгласие за прекратяване
на договора, тъй като не било подписано споразумение за прекратяването му.
Подписаният между страните приемо-предавателен протокол за
освобождаване на имота от 03.07.2023 г., в който изрично се сочи, че е във
връзка с прекратяване на договора за наем, обективира воля на страните за
прекратяване на договора с освобождаването на имота на 03.07.2023 г.
В подписания между страните приемо-предавателен протокол е
посочено, че наемателят се задължава да заплати всички режийни сметки (ток
и вода) до м.06.2023 г. вкл., както и сумата за изравнителна сметка, след което
наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в размер на
един месечен наем от 500 лв.
Установи се по делото, че с платежно нареждане от 11.09.2023 г.
наемателят е заплатил сума в общ размер 107, 95 лв. на „Топлофикация
София“ ЕАД по прогнозната фактура за м.06.2023 г., със срок за плащане –
14.08.2023 г., и общата фактура от 31.07.2023 г. за отчетния период 01.05.2022
г. – 30.04.2023 г. със срок за плащане – 14.09.2023 г.
Представени са доказателства за заплатени от наемателя задължения
към „Софийска вода“ АД, както следва: по фактура от 11.05.2023 г. – сумата
14, 68 лв., платена на 17.05.2023 г.; по фактура от 09.06.2023 г. – сумата 14, 68
6
лв., платена на 14.06.2023 г.; по фактура от 11.07.2023 г. – сумата 21, 47 лв.,
платена на 17.07.2023 г.
Представени са и доказателства за заплатени от наемателя задължения
към „Електрохолд Продажби“ АД, както следва: по фактура от 14.07.2023 г. –
сумата 14, 54 лв., платена на 17.07.2023 г.
Следователно, установява се по делото, че наемателят е изпълнил
задължението си да заплати всички режийни сметки (ток и вода) до м.06.2023
г. вкл., както и сумата за изравнителна сметка, предвидено като условие за
връщане на получения от наемодателя депозит.
Неоснователно е възражението на ответника, че извършеното на
11.09.2023 г. от страна на наемателя плащането на задълженията за топлинна
енергия нямало погасителен ефект, тъй като към момента на плащането
задълженията вече били погасени от наемодателя.
С платежно нареждане от 11.09.2023 г. наемателят е заплатил на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер 107, 95 лв., посочвайки като
основание фактура № ********** и фактура № **********, съответстващи по
номера на представените по делото прогнозната фактура за м.06.2023 г. на
стойност 67, 10 лв. със срок за плащане – 14.08.2023 г., и общата фактура от
31.07.2023 г. за отчетния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на стойност 40, 85
лв. със срок за плащане – 14.09.2023 г.
С плащането от 11.09.2023 г. задължението по фактурата за м.06.2023 г. е
платено след срока й, а задължението по общата фактура от 31.07.2023 г. – в
срока за заплащането й.
Това плащане е извършено, след като преди това на 08.09.2023 г.
наемодателят от своя страна е заплатил чрез „EasyPay“ в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД задължения за процесния имот в общ размер на
181, 66 лв., в т.ч. сума в общ размер на 67, 11 лв. по фактура № ********** от
30.06.2023 г., сумата 73, 70 лв. по фактура за м.07.2023 г. и сумата 40, 85 лв. по
общата фактура № ********** от 31.07.2023 г.
В подписания между страните приемо-предавателен протокол е
посочено, че наемателят се задължава да заплати всички режийни сметки (ток
и вода) до м.06.2023 г. вкл., както и сумата за изравнителна сметка, след което
наемодателят се задължава да върне намиращия се в него депозит в размер на
един месечен наем от 500 лв. В случая наемателят е изпълнил горното условия
– платил е режийните до м.06.2023 г. вкл., с оглед на което му се дължи
връщане на депозита.
Що се отнася до извършеното от наемодателя плащане на същите
задължения от 08.09.2023 г., което предхожда това на наемателя, на първо
място – за наемодателя не е налице правен интерес да плаща задължение,
което с договора за наем е възложено в тежест на наемателя и чиято
изискуемост не е настъпила, каквото към 08.09.2023 г. е било задължението за
сумата 40, 85 лв. по общата фактура № ********** от 31.07.2023 г., т.е. при
всички положения до задържане на целия депозит от наемодателя не може да
7
се стигне, а възражение за прихващане със сумата 67, 11 лв. не е заявено.
При това положение в полза на наемателя е възникнало вземане
връщане на депозита по договора за наем в размер на сумата 500 лв.
По възражението за прихващане със сумата 500 лв., представляваща
вземане по чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД за неизплатен наем за м.07.2023 г.:
В тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между
страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което на
ищеца в качеството на наемател е предоставено безпрепятствено ползване на
наетата вещ, както и размера на дължимата наемна цена.
В случая с оглед приетото от съда валидно прекратяване на наемното
правоотношение по взаимно съгласие между страните, считано от 03.07.2023
г., когато имотът е освободен от наемателя и предаден на наемодателя,
наемодателят има вземане за наем за 01-02.07.2023 г., който съдът определя в
размер на сумата 32, 26 лв. по реда на чл.162 ГПК (въз основа на твърдяната
от самия наемодател наемна цена за м.07.2023 г. – 500 лв. за 2 дни от м.07.2023
г.).
Възражението за прихващане до размера на сумата 32, 26 лв. се явява
основателно, с оглед на което искът следва да се уважи до размера на сумата
467, 74 лв. и да се отхвърли за сумата над 467, 74 лв. до пълния предявен
размер от 500 лв. – като погасен чрез прихващане.
По възражението за прихващане със сумата 500 лв., представляваща
вземане по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка по т.6.1 от договора:
В тежест на ответника е да докаже сключването на договор за наем за
процесния имот, съдържащ валидна клауза за неустойка; че се е осъществило
основанието, от което произтича вземането – прекратяване на договора в
размер с условията, договорени в т.5.1, т.5.2 и т.5.3 от същия, както и размера
на вземането.
Съгласно т.6.1 от договора за наем, на която се позовава ответникът, в
случай че договорът бъде прекратен едностранно в разрез с условията,
договорени в т.5.1, т.5.2 и т.5.3 от същия, неизправната страна дължи
неустойка в размер на едномесечен наем.
С оглед приетото от съда валидно прекратяване на наемното
правоотношение, не са налице предвидените в т.6.1. обстоятелствата, поради
което в полза на наемодателя не е възникнало вземане за неустойка.
По насрещния иск по чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че между него и
ответника е сключен договор за наем за процесния имот, по силата на който
наемателят се е задължил да заплаща консумативните разходи за имота –
обстоятелства, по отношение на които страните не спорят. В тежест на ищеца
е докаже и наличието на задължения за консумативни разходи за имота, които
са били заплатени от наемодателя, както и вида и размера на последните.
Видно от разписка от 08.09.2023 г. наемодателят е извършил чрез
8
„EasyPay“ плащане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на задължения за
процесния имот в общ размер на 181, 66 лв., в т.ч. – сума в общ размер на 67,
11 лв. по фактура № ********** от 30.06.2023 г., сумата 73, 70 лв. по фактура
за м.07.2023 г. и сумата 40, 85 лв. по обща фактура № ********** от
31.07.2023 г.
За наемодателя не е налице правен интерес да плаща задължение, което
с договора за наем е възложено в тежест на наемателя и чиято изискуемост не
е настъпила, каквото към 08.09.2023 г. е било задължението за сумата 40, 85
лв. по общата фактура № ********** от 31.07.2023 г., от която предмет на
насрещния иск е сума в размер на 40 лв.
За наемодателя обаче е налице правен интерес да плати изискуемо
задължение за имота, което не е било платено в срок от наемателя, каквото се
явява задължението по прогнозната фактура за м.06.2023 г. в размер на сумата
67, 11 лв., до която сума предявеният насрещен иск следва да се уважи.
За връщането на тази сума наемателят има вземане към „Топлофикация
София“ ЕАД, което обаче е извън предмета на настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 210, 48 лв. разноски за заповедното и
сумата 397, 58 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената
част от иска.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 15, 48 лв. разноски за исковото производство по главния иск,
съобразно отхвърлената част от същия и на основание чл.78, ал.1 ГПК –
сумата 182, 26 лв. разноски по насрещния иск, съобразно уважената му част.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Б., ЕГН ********** дължи
на Д. П. П., ЕГН **********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 467, 74 лв., представляваща подлежащ на връщане
депозит по договор за наем от 01.08.2018 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 13.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62252/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 467, 74 лв. до 500 лв. – като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с вземане на В. Б. Б. към Д. П. П. за сумата 32, 26 лв.,
представляваща вземане за наемна цена за 01-02.07.2023 г. по договор за наем
от 01.08.2018 г.
9
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** да заплати на В. Б. Б., ЕГН
**********, по предявения насрещен иск с правно основание чл.232, ал.2,
предл.2 ЗЗД, сумата 67, 11 лв., представляваща задължение по фактура №
********** от 30.06.2023 г., издадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ведно
със законна лихва от предявяване на насрещния иск – 25.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 67, 11 лв. до 107, 11 лв., представляваща
задължение по обща фактура № ********** от 31.07.2023 г., издадена от
„Топлофикация София“ ЕАД – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на Д. П. П., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 210, 48 лв. разноски за
заповедното и сумата 397, 58 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** да заплати на В. Б. Б., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 15, 48 лв. разноски за
исковото производство по главния иск, и на основание чл.78, ал.1 ГПК –
сумата 182, 26 лв. разноски по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10