Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 17.05.2018 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На шестнадесети февруари
Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 5224 по
описа за 2017 година.
Предявен е иск по с иск по чл.
422 ал. 1, вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ от „ХХХ” ЕООД - гр. Стара
Загора против Д.С.Д. ***.
Ищецът твърди, че управителят му,
в качеството на представляващ ищеца, се запознал с ответника през 2013г. и
оттогава поддържали търговски отношения. Ответникът също имал фирма - „ХХХ, на
която бил управител и представляващ. Още в началото, през месец юли 2013г.,
ответникът помолил да му направят компромис, като поискал да закупи по-голямо
количество стока - храна за котки и храна за кучета от различни артикули на
марката „Ххх", за да може да направи първоначално зареждане на търговски
обекти, която стока да започне да изплаща след около пет месеца. За получената
стока била издадена фактура №65/15.07.2013г. на стойност 3754,65 лева с ДДС и
стокова разписка №536 от 10.07.2013г., и двете удостоверяващи вида и артикулите
на закупената стока и нейната стойност, както и предаването на закупената стока
на купувача. Ответникът бил познат на познати на управителя на ищеца, които го
уверили, че е коректен и няма да има проблем с плащането. Сумата по посочената
фактура следвало да бъде преведена по банков път. При всяко следващо зареждане
през следващите шест месеца ответникът заплащал дължимите суми по издадените
фактури за последващите покупки, съгласно договореното. Времето, дадено като
отсрочка за заплащането на въпросната фактура №65/15.07.2013г. на стойност
3754,65лева с ДДС изтекло и след многократно проведени разговори, ответникът
заявил, че част от храната за кучета и котки, получена през месец юли на
2013г., не можела да бъде продадена, а именно разфасовките от
Моли съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 7788,56 лева, представляваща неизпълнено
задължение по запис на заповед, издаден на ххх., с падеж хххведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.04.2017г., до изплащане на вземането,
като главницата представлявала неизплатени суми по фактура №65/15.07.2013г.,
стокови разписки №536/10.07.2013г., №664/05.02.2014г., №666/05.02.2014г,
№675/04.03.2014г. и №676/05.03.2014г. Претендират се направените разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се твърди, че процесният запис
на заповед е нередовен и не го задължава. Оспорва, че е задължил лично себе си
като физическо лице да плати сумата по записа на заповед. Изразът
„задължавам себе си като физическо лице" бил вмъкнат против волята му, той
бил заблуден от текста в записа, че действа и подписва записа в качеството на
управител и представляващ „Ххх. Видно от самия запис на заповед, същият бил
подписан от ответника, като представител на «Ххх, с което задължил дружеството
да заплати сумата по записа на заповед /7788,56 лева/ на ищеца. Записът на
заповед бил издаден като обезпечение на задължения на „Ххх към ищеца по фактура
и стокови разписки, изрично посочени в него. Изводът, че „Ххх е издател на
записа на заповед следвал и от текста, който ответникът подписал, под приемане
на записа на заповед, където изрично приел, не лично той, а ,Ххх, да заплати на
ищеца сумата от 7788,56 лева. Ако се приемело твърдението, че записът на
заповед е издаден от ответника, като физическо лице, и от „Ххх, което
ответникът представлявал, това означавало, че записът на заповед е
недействителен, като издаден едновременно от две лица. Не било възможно записът
на заповед да е издаден едновременно от две лица, тъй като това противоречало
на правната му природа - на едностранна сделка, с която едно лице прави
разпоредително волеизявление, че се задължава да плати определена сума пари на
друго лице. Едностранна сделка не можела да бъде сключена едновременно от две
лица. Издаването на запис на заповед от две лица правело същия недействителна
сделка, което било самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание
на така оформения документ. В процесния запис на заповед било посочено
некоректно име на издателя «Дискрим»ЕООД и некоректен ЕГН на представляващия
дружеството. Счита се, че предявеният
иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Не се спори, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на задължения на «Ххх към ищеца по
фактура и стокови разписки, изрично посочени в него, поради което следвало да
се изследват и правоотношенията между тези две дружества. Ищцовото дружество и
„Ххх имали търговски отношения от месец юли 2013г. до месец март 2014г. В този
период «Ххх извършвало търговия с храни за домашни любимци. Ищецът се свързал с
представителя на ответника чрез общи познати и поискал чрез ответника да наложи
продуктите с марката „Ххх" в гр. Стара Загора. Тъй като марката била
сравнително непозната в града, „Ххх поискало от ищеца да му предостави
по-голямо количество стока за първоначално зареждане на търговските обекти,
като се разбрали, ако не се наложат продуктите, да му ги върне, а ако се
наложат, да му ги плати до края на 2013г. За първоначалното зареждане била
издадена стокова разписка № 536/10.07.2013г., а по-късно въз основа на
стоковата разписка била издадена и ф-ра №65/15.07.2013г. Договорили се за
получените от «Ххх стоки да се издават стокови разписки, а в края на всеки месец
- и данъчни фактури за получените през месеца стоки. «Ххх плащало редовно
текущите задължения към ищцовото дружество - в края на всеки месец за
полученото през месеца. В края на 2013г. «Ххх започнало да има финансови
затруднения, поради голямата конкуренция в бранша. В началото на декември
2013г. поискало от ищцовото дружество да отсрочи допълнително задължението му
по ф-ра № 65/15.07.2013г., както и да му върне част от стоката, разфасовки от
по 2.5кг., които не се продавали. Ищецът приел искането на ответника и за
върната стока било издадено кредитно известие № 117/12.12.2013г. към ф-ра №
65/15.07.2013г., като задължението на ответника по същата фактура останало
3180,66лв., което ищецът се съгласил да му бъде заплатено до края на следващата
година. Страните се договорили и за 20% отстъпка за разфасовките от 2,5кг.,
вместо досегашните 15%. На 30.12.2013г. ответникът платил задълженията на «Ххх
за декември 2013г. и платил част от ф-ра № 65/15.07.2013г. в размер на 150лв. Тъй
като плащането било в края на последния ден на 2013г., от ищеца заявили, че са
приключили годината и ще отразят плащането в следващата година. През февруари
2014г. «Ххх получило стоки по две стокови разписки от 05.02.2014г. с № 664 и №
666. Тъй като в стоковите разписки не била отчетена договорената нова отстъпка
от 20% за разфасовките от 2,5кг., за което управителят на «Ххх обърнал
внимание, от ищцовото дружество обещали, че договорената по-голяма отстъпка ще
бъде отразена при издаването на фактурата в края на месеца. В края на месеца
ищцовото дружество, въз основа на стокови разписки № 664 и № 666 от
05.02.2014г., издало фактура № 133 от 28.02.2014г. и касов бон към нея, за
което уведомили представителя на «Ххх - ответника. Във фактурата била отразена
и по - голямата търговска отстъпка от 20% за разфасовките от 2,5кг. «Ххх,
поради финансовите си затруднения, нямало възможност да плати сумата, като
представителят му обещал, че дружеството ще плати сумата през март. В началото
на месец март ответникът изпратил за стока при ищеца свой представител ххх. Хххполучил
стоките по стокова разписка № 675 от 04.03.2014г., но в тази стокова разписка
отново не била отразена по-голямата търговска отстъпка от 20% за разфасовките
от 2,5кг., а и количеството на една от стоките не било 20, а 15 бр. На
следващия ден ответникът посетил склада на ищеца, за да направи необходимата
корекция в стоковата разписка и да се уговорят за плащането на фактурата от
февруари. Ответникът поискал представляваното от него дружество да заплати
февруарската фактура в края на март. Поискал да вземе и още стоки. От ищцовото
дружество били притеснени за плащането на февруарската фактура, доколкото вече
имало издаден и касов бон към нея, както и за заплащането на задълженията от
предходната година и получените вече през март стоки. Ответникът ги успокоил,
че «Ххх ще плати задълженията си и им предложил да подпише документ, в който да
се опишат всички задължения на дружеството. Успокоени, от ищцовото дружество
предоставили още стоки на „Ххх, за което била съставена стокова разписка № 676
от 05.03.2014г. Същия ден уточнили, че задълженията на «Ххх към „Ххх"ЕООД
са в размер на 7788,56 лв., което включвало остатъка по фактура ф-ра №
65/15.07.2013г. в размер на 3030,66/3180,66 минус 150 лв. платени в края на
декември 2013г./, 2442,24лв. по фактурата от месец февруари и 2315,66лв.
/289,06лв. + 2026,60лв./ за стоките получени през месец март с коригираната отстъпка
от 20% за разфасовките от 2,5кг. и коригираното количество на стоките по
стоковата разписка от 04.03.14г., като се разбрали сумата да се плати до
31.10.2014г. От ищцовото дружество поканили управителя на»Ххх
- ответника да дойде на ххх. и да подпише съставен от тях документ. Ответникът
посетил офиса на фирмата и му бил представен за подпис запис на заповед, в
който било упоменато, че документът се подписва от него, като управител и
представител на ххх. Д. подписал документа на две места, доверявайки се напълно
на представителите на ищцовото дружество. На 28.03.2017г. Д. посетил офиса на
ищеца, за да плати задълженията си за февруари и март 2014г. От дружеството му
издали фактура № 144 от 28.03.2017г., за получените през март стоки по стокови
разписки № 675 от 04.03.2014г. и № 676 от 05.03.2014г. Стоките обаче били
фактурирани без отстъпка и от ищцовото дружество поискали от „Ххх да заплати
пълната им стойност. Заявили, че вече няма да правят отстъпка на дружеството,
докато то не изплати задълженията си по записа на заповед. Ответникът влязъл в
пререкание с представителите на ищеца и заявил, че повече няма да купува стоки
от тях. Платил задълженията си за февруари – 2442,24лв. по ф-ра №133/28.02.2014г.
и за март - 2832,18лв. по ф-ра № 144/28.03.2014г., получил оригиналните фактури
и касовите бонове към тях и си тръгнал. Впоследствие хххпреустановило дейността
си и към момента не развивало дейност, но имало задължения, включително към НАП.
Седалището на дружеството било в апартамент, в който живеел управителя му -
ответникът. Към края на 2014г. ответникът вече не живеел там и съответно не
могъл да организира защитата си по ч.гр.д.№ 4645/2014г. Изложените
обстоятелства се доказвали от представените с исковата молба доказателства и
тези, представени с отговора. Не било вярно твърдението, изразено в исковата
молба, че не били издавани фактури за стоките, получени през месеците февруари
и март 2014г. За този период били издавани фактури и същите били платени в брой
по описания по-горе начин. Плащанията по фактурите от февруари и март 2014г.
били относими към задълженията по процесния запис на заповед и следвало да се
отчетат като плащане на задължението, което той обезпечава. Ако се приемело, че
ответникът се е задължил лично като физическо лице по записа на заповед,
издаден на ххх., с падеж хххто искът бил частично основателен до размера на
сумата 3030,66 лева, а над тази сума се явявал неоснователен.
Моли се съдът да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен, а ако прецени, че ответникът
се е задължил по редовен запис на заповед,
да отхвърли иска за сумата над 3030,66 лева. Претендират се разноските
по настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част на иска. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
настоящото и заповедното производства, с искане да се намали до минималните
размери.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си моли да се уважи предявеният иск. Претендира разноски.
Ответникът чрез пълномощника си
моли да се отхвърли искът, евентуално – да се отхвърли за размера над 3030,66
лв. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1923/2017г. по
описа на Районен съд - гр. Стара Загора, съдът е издал Заповед по чл. 417 от ГПК с № 2929/04.08.2017г., по силата на която ответникът е осъден да заплати на
ищеца процесната сума от 7788,56 лв. по запис на заповед, издаден на ххх., с
падеж хххведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2017г, до
изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.
Видно от представения по делото запис
на заповед, на 20.03.2014 г. ответникът Д.С.Д. – в лично качество, като
физическо лице, и като представител на „Ххх е издал в полза на ищцовото
дружество запис на заповед за сумата от 7788,56 лева. Записът на заповед е с
падеж 31.10.2014г. Записът на заповед е редовен от външна страна, отговаря на
всички изисквания на чл. 535 от ТЗ. Ясно в текста на документа е записано, че ответникът
се е задължил по записа на заповед и в лично качество, като по аргумент от чл.
513 от ТЗ, законът допуска повече от един издател по записа на заповед. Непълното
ЕГН на ответника /без последните четири цифри/ не се отразява на редовността на
записа на заповед, нито на задължаването на същия по ценната книга, съгласно
чл. 535 от ТЗ, ЕГН не е задължителен реквизит на записа на заповед, издателите
му, един от които ответникът, са индивидуализирани в достатъчна степен.
В записа на заповед е посочено,
че същият е неотменна част от фактура №65/15.07.2013г., стокови разписки: №536/10.07.2013г.,
№664/05.02.2014г., №666/05.02.2014г, №675/04.03.2014г. и №676/05.03.2014г.,
подписани между „Ххх” ЕООД и „Ххх.
Не е спорно по делото, че горепосочените дружества
са имали търговски отношения от месец юли 2013г., както и че процесният запис
на заповед е издаден като обезпечение на задължения на «Дискрим 67"ЕООД
към ищцовото дружество по фактура и стокови разписки, посочени в него.
От приетото по делото заключение на
съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, като компетентно,
обосновано и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е извършил
доставки на храна за котки и храна за кучета от марката „Ххх” на „Ххх,
документирани със следните фактура, кредитно известие и стокови разписки:
- фактура №65/15.07.2013г. и стокова разписка № 536/10.07.2013г.,
за сума 3754,68 лв. с ДДС;
- кредитно известие № 117/12.12.2013г. към фактура
№65/15.07.2013г. - 574,02 лв. с ДДС;
- стокова разписка № 664/05.02.2014г., за сума
462,06 лв. с ДДС;
- стокова разписка № 666/05.02.2014г., за сума
2002,01 лв. с ДДС;
- стокова разписка № 675/04.03.2014г., за сума
303,04 лв. с ДДС;
- стокова разписка № 676/05.03.2014г., за сума 2050,04
лв. с ДДС.
Ищецът не е обвързал изрично отделните фактури със
стоковите разписки.
Фактурите, съответстващи на процесните стокови
разписки са, както следва:
- фактура №65/15.07.2013г. и стокова разписка № 536/10.07.2013г.,
за сума 3754,68 лв. с ДДС;
- кредитно известие № 117/12.12.2013г. към фактура
№65/15.07.2013г. – 574,02 лв. с ДДС;
- фактура № 133/28.02.2014г. и стокови разписки № 664/05.02.2014г.
и № 666/05.02.2014г., сума за плащане 2442,24 лв. с ДДС. Количествата на
стоките са еднакви, има несъответствия по отношение асортиментите на описаните
в стоковите разписки стоки и фактурираните за месец февруари 2014г., както и
стойностна разлика в размер общо на 21,83 лв., произтичаща от разликите между
стойностите по отделните заменени асортименти, както и при фактуриране на едни
и същи;
- фактура № 144/28.03.2014г. и стокови разписки №
676/05.03.2014г. и № 675/04.03.2014г., сума за плащане 2832,18 лв. с ДДС. Количествата
на стоките са еднакви, има несъответствия по отношение асортиментите на
описаните в стоковите разписки стоки и фактурираните за месец март 2014г.,
както и стойностна разлика в размер общо на 493,08 лв., произтичаща от
разликите между стойностите по отделните заменени асортименти, както и при
фактуриране на едни и същи.
Процесните фактура и кредитно известие, ведно с
фактурите, които при проверката са представени като съответстващи на описаните
в исковата молба стокови разписки, са редовно осчетоводени от ищеца като
вземания от „Ххх по счетоводна сметка № 411/1”Клиенти”, партньор „Ххх, в размер
общо на 8455,08 лв. с ДДС, съответно, са отчетени приходи от продажби на
продукция по счетоводна сметка № 702, партида 2, по аналитични сметки на
стоките по видове за 7045,90 лв., с размера на начисления по фактурите ДДС –
1409,18 лв. е увеличено задължението към бюджета.
При ищеца начисленият по процесните фактури и
фактурите, които при проверката са представени като съответстващи на описаните
в исковата молба стокови разписки, ДДС в размер общо на 1409,18 лв. е начислен
като задължение към бюджета по кредита на счетоводна сметка № 4532
„ДДС-продажби” и е отразен в дневника за продажби за месеците на издаването им
и съответните справки-декларации.
По отношение на плащанията по горните фактури от
ищеца не са представени първични счетоводни документи, а извлечения от
счетоводния регистър Клиенти, с партньор „Ххх /към 31.12.2013г./, с
осчетоводено вземане в размер на 3180,66 лв., което не е определено по номера
на фактури. В същия размер е вземането и към изготвянето на заключението.
Като доказателства по делото от ответника са
представени:
- фактура № 133/28.02.2014г. за 2442,24 лв. с ДДС,
с фискален бон за извършено плащане, издаден от ищеца, от 28.02.2014г.
- фактура № 144/28.03.2014г. за сума 2832,18 лв. с
ДДС, с фискален бон за извършено плащане, издаден от ищеца, от 28.03.2014г.
Или, не е заплатена фактура № 65/15.07.2013г. с
приложена стокова разписка № 536/10.07.2013г., за сума 3754,68 лв. с ДДС,
коригирана с кредитно известие № 117/12.12.2013г. за 574,02 лв. с ДДС – или
общо 3180,66 лв.
Следователно, от заключението на
съдебносчетоводната експертиза се установява, че сумите по фактури №
133/28.02.2014г. и № 144/28.03.2014г., съответстващи на стокови разписки № 664/05.02.2014г.,
№ 666/05.02.2014г., 675/04.03.2014г. и № 676/05.03.2014г., обезпечени с
процесния запис на заповед, са платени. Съдът не кредитира показанията на
разпитаната като свидетел по делото ... /съпруга на управителя на ищцовото
дружество/, че сумите по горните две фактури не са платени, тъй като се
опровергават от приетите писмени доказателства, счетоводните записвания на
ищеца и заключението на съдебносчетоводната експертиза и тъй като същата е
заинтересован свидетел.
Предвид изложеното, съдът намира, искът следва да бъде
уважен за сумата от 3180,66 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК – 11.04.2017г., а за разликата до пълния
предявен размер от 7788,56 лв., да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по
настоящото и по частното гражданско дело - за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и вещо лице, съразмерно на уважената част от иска – в размер на
общо 658,11 лв. Договореното и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
по настоящото и по ч.гр.д. съответства на минималното, предвидено в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ищеца
следва да се присъдят направените от ответника разноски за адвокатски хонорар и
възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска – в размер
на 502,88 лв.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Д.С.Д.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „ХХХ” ЕООД, ХХХ, със седалище и адрес на управление ххх, сумата от 3180,66 лева,
представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на ххх., с
падеж хххведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2017г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3180,66 лева до
пълния претендиран размер от 7788,56 лева, като неоснователен в тази част, за
която сума е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК, с № 2929 от 04.08.2017 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1923/2017г. по описа на Старозагорския районен
съд.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на „ХХХ” ЕООД, ХХХ, със
седалище и адрес на управление ххх, сумата от 658,11 лева, направени по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 1923/2017г. по описа на Старозагорския районен
съд разноски.
ОСЪЖДА „ХХХ” ЕООД, ХХХ, със седалище и адрес на управление ххх,
да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 502,88 лева, направени по делото
разноски.
Решението
може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен съдия: