Решение по дело №4/2018 на Окръжен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 54

Гр.Сливен, 10.01.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на  единадесети декември, две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ А.

           При секретаря Елена Х.а, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 4 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

    

       Предявен е пряк иск  на увредено лице, с правна квалификация чл. 432 ал.1 Кодекса за застраховането/ в сила от 01.01.2016г/ и цена - 160 000лв и акцесорен иск с правно основание  чл. 86 ал.1 ЗЗД.

       В исковата молба ищцата твърди, че е майка на С. М.А, починала при  ПТП на 28.11.2016 г . На посочената дата дъщеря й, заедно с нейните роднини - А.А.Й. и А.М.Й., потеглили с л.а. "‘Форд Фо­кус” е рег, ,№ СН 46-97 КА от ГКПП '"Лесово” за гр. Сливен. Автомобилът  бил управля­ван от А.А.Й., а дъщеря й е била пътник в колата на задната седалка. Когато достигнали отсечката между разклона за гр.Тополовград и гр.Елхово лекият автомобил навлязъл в десен завой със скорост 114 км/ч., при наличие на пътен знак ограничаващ скоростта до 50 км/ч., под въздействието на центробежните сили, автомобилът преминал в лентата за насрещно движение и се ударил в предния край на товарен автомобил '"Рено” с рег, № СТ 49-28 ВА, с прикачено към него полуремарке “Шмитц” с рег.№ СТ 08-58 ЕМ. При удара дъщеря й С. и А.М.Й.подучили тежки увреждания и починали на местопроизшествието.

        Твърди, че настъпването на смъртта на дъщеря й е пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП. Твърди, че преживяла много тежко внезапната загуба на дъщеря си. Трудно можела да обясни с думи мъката на една майка загубила детето си в разцвета на силите си и младостта си едва на 19 години. Още не можела да се съвземе от трагичната загуба. Често  плачела в съня си и се поддържала с успокояващи лекарствени средства.

         Твърди, че за л.а. “Форд Фокус” с рег. № СН 46-97 КА има сключена застраховка “гражданска отговорност в ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве”- полица ВС/30/116002427855, със срок на валидност от 06.10.2016г. до 05.10.2017г. В качеството си на увредено лице претендирала от същото дружество да й заплати претърпените от мен морални вреди- болки и страдания в резултат от загубата на непрежалимата й дъщеря С..

          Допълва, че в изпълнение на процедурата по чл.498 КЗ представила пред застрахователното дружество документите, предоставени й от разследващия полицай по ДП № 455/16г на РУ МВР-гр.Елхово, но застрахователното дружество й отказало да й изплати обезщетение, тъй като следвало да представи влязъл в сила съдебен акт, който да обвързва застрахователя по смисъла на чл.300 от ГПК.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати  сумата 160 000лв - обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се  претърпени болки и страдания от настъпилата на 28.11.2016г., в резултат на ПТП, смърт на нейната дъщеря С. М.А, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “ГО“, сключена за процесния лек автомобил.

 Оспорва механизма на ПТП и твърди, че не е изяснена фактическата обстановка по случая, нито механизма на ПТП, т.к. образуваното НОХД № 407/2017г. на ЯОС все още не било приключило с вляза в сила присъда. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди.

         Оспорва противоправността на действията на водача на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СН 4697 КА - А.Йи причинноследствената връзка между действията му и настъпилите вреди.  

         Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП- водачът на влекача Рено „Премиум 400” с рег. N0 4928 ВА и полуремарке Шмитц с рег. № СТ 0858 ЕМ  -  Велко Петков. Същият се движил с несъобразена скорост и не е контролирал влекача и е навлязъл в пътната лента на срещуположно движещия се л.а. „Форд Фокус“.

         Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.С. М.А, която не е използвала предпазен колан, с какъвто бил фабрично оборудван л.а. „Форд Фокус“.

         Оспорва иска и по размер, твърдейки че е прекомерно завишен.

         Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди, като вид, характер, интензитет.

         Оспорва твърдението, че ищцата търпи болки и страдания от загубата на С. А.. Твърди, че тя не е полагала грижи за С. А., не е живяла с нея в общо домакинство, не са били в близки отношения, а за нея са се грижили единствено С.Й. и съпругът й А.Й.. Между ищцата и дъщеря й не  съществувала емоционална връзка на близост и загриженост, защото майката не полагала никакви грижи за дъщеря си.

Ищецът е подал допълнителна ИМ в срока по чл.372 ГПК. 

В нея  твърди, че поддържа описания механизъм на ПТП и че вина за настъпването му има единствено  водачът на л.а. „Форд Фокус“-А.А.Й.. Оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. М. поради неизползване на обезопасителен колан. Счита, че от наказателното производство било установено, че тя е била пътник в автомобила, за който няма данни да е нарушил ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилата й смърт. Оспорва твърдението на ответника, че не се е грижила за дъщеря си С. М., поради което не е претърпяла неимуществени вреди вследствие на нейната смърт. Макар дъщеря й да създала свое семейство, а тя била разделена с нейния баща, не била преустановила контактите си с нея. Дори в деня на инцидента двете се чули по телефона и тя знаела къде отива дъщеря й. Не оспорва, че от няколко години не живеят заедно, но това не означавало автоматично, че е прекъсната емоционалната връзка  майка - дъщеря. Счита, че мъката й е още по-силна поради факта, че е била далеч от дъщеря си. Относно размера на исковата си претенция, счита, че отговаря за принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а размера на обезщетението- съобразен с минималните застрахователни суми по застраховка “ГО“ за претърпени неимуществени вреди вследствие на смърт, като за всяко събитие застрахователния лимит бил 10 млн.лева.

Ответникът е подал допълнителен отговор в срока по чл. 373 ГПК, в който твърди, че поддържа възраженията в отговора на исковата молба.

           В с.з. ищцата, представлявана от процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

В  с.з.  ответното дружество, се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. С молба от 03.12.2018г е поискал срок за представяне на писмени бележки. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от фактическа страна,  следното:

         Ищцата Г.С. е майка и законен наследник на С. М.А, починала на 19г., при ПТП на 28.11.2016г.

         С. А. е родена на ***г от съвместното съжителство между ищцата и св. М.М., продължило до 2002г.

        Тъй като имал връзка с друга жена, той напуснал ищцата и детето си, след което заминал за чужбина, където  се установил да живее и работи.

        За кратко време двете останали да живеят в дома на родителите му, но впоследствие се преместили в дома на родителите на ищцата.

        Докато живяла в дома на родителите си, ищцата работела като баничар в баничарница в гр.Сливен и издържала дъщеря си.  

         Около 3-4 години след раздялата със св. М., тя заживяла на семейни начала с друг мъж и се установила да живее в гр.Сливен, кв.“Речица“. От съвместното им съжителство родила син, който към настоящия момент е на 11години. Това съжителство продължило  година-две и приключило.

         Дъщеря й С. живяла около пет-шест години в дома на родителите на своята майка.Когато навършила 11 годни пожелала да живее при родителите на баща си- св.С.Й. и  А.Й..

         Тя преимуществено живяла при родителите на баща си, който с получаваните от работа в чужбина пари, им помагал в издръжката на домакинството. Посещавала и своите баба и дядо по майчина линия, въпреки че двете семейства били в много лоши отношения.

        Тя поддържала връзка и с майка си. Понякога двете посещавали заедно пазари, сватби, получавала от нея подаръци- предимно дрехи.

        От единадесетгодишна до смъртта си, С. не е живяла с майка си. 

        Година преди нейната смърт, майка й заминала на работа в чужбина заедно със сина си. Там  заживяла на семейни начала с друг мъж. 

        От 2002г до смъртта си, С. не е живяла и със своя баща – св.М., който трайно се установил в Испания, създал друго семейство, имал  две деца. Двамата не били особено близки. С. била привързана най-много към своите баба и дядо и най-вече към дядо си по бащина линия  -А.Й., който починал при същия инцидент. 

         На 28.11.2016г,С., заедно с нейните роднини - А.М.Й./ дядо по бащина линия/ и А.А.Й.и, потеглили с л.а. "‘Форд Фо­кус” е рег, ,№ СН 46-97 КА от ГКПП '"Лесово” за гр. Сливен.

         Автомобилът  бил управля­ван от А.А.Й., а С. стояла на задната седалка, вдясно. Когато достигнали отсечката между разклона за гр.Тополовград и гр.Елхово, лекият автомобил, навлязъл в десен завой с превишена скорост от 102 км/ч., при наличие на пътен знак ограничаващ скоростта до 50 км/ч., под въздействието на центробежните сили, автомобилът преминал в лентата за насрещно движение и се ударил в предния край на товарен автомобил '"Рено” с рег, № СТ 49-28 ВА, с прикачено към него полуремарке “Шмитц” с рег.№ СТ 08-58 ЕМ.

         При удара С. А.  и  дядо й А.М.Й.подучили тежки увреждания и починали на местопроизшествието.

         За случая било образувано ДП № 455/2016г. по описа на РУ на МВР. Елхово, приключило с внасяне на обвинителен акт в  ЯОС.

         С влязла в сила присъда № 20 от 20.02.2018г по НОХД № 407/2017г. на ЯОС, изменена с решение № 63810.07.2018г по ВНОХД №65/2018г на БАС, подс. А.А.Й. е признат виновен в това, че на 28.11.2016г., по път І-7, 301-ви км, в участъка на разклон за гр.Тополовград, в посока гр.Елхово, при управление на МПС - лек автомобил „Форд Фокус",с рег.№ СН 4697 КА, нарушил правилата за движение по пътищата -чл.6 т.1, чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, чл.47 ал.3“В-26“ от ППЗДвП, като управлявал автомобила с превишена скорост-114 км/ч, в резултат на което причинил ПТП- блъснал се в насрещно движещата се товарна композиция- влекал „Рена Премиум“ с рег. №, прикачено полуремарке “Шмитц“, с рег. № СТ08-58, с водач В.П.П. от гр.Стара Загора, собственост на „Супертранс 99“ООД-Стара Загора и по непредпазливост причинил смъртта на две лица. А.М.Й.- на 59години и С. М.А- на 19г, двамата от гр.,Сливен, поради което и на основание чл.343 ал.З предл.1 б."б", вр. ал.1 б."в", вр. чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 от НК, му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението е отложено за изпитателен срок от 5 години, и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 години.

          Към датата на ПТП, подс. А.А.Й.  бил правоспособен водач,  притежаващ свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено ПТП  - „Форд Фокус“ с рег. № СН 46-97 КА бил застрахован при ответното дружество, с полица № BG/30/116002427855, сключена на 14.09.2016г., с начална дата на покритие 06.10.2016г. и крайна  дата - 05.10.2017г.

          На  23.08.2017г. ответникът-застраховател получил писменото искане на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение, входирано с вх. № 1534/23.08.2017г, по което е била образувана щета № 0801-005198/2017-01.                   

         С писмо до ищцата с изх. № 3116/28.08.2017г, застрахователят я уведомил, че не може да се ангажира със становище относно изплащането на каквото й да било обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е изяснен въпроса за вината на водача А.А.Й. и не били представени никакви документи във връзка с образуваното ДП № 455/2016г по описа на РУ на МВР-Елхово, в т.ч. влязла в сила присъда.

         В резултат на  ПТП от 28.11.2016г,  дъщерята на ищцата- С. М.А,получила несъвместими с човешкия живот травми и починала на 19-години. Новината за нейната смърт била съобщена на родителите й в чужбина. Към този момент майка й била във Франция, а баща й в Испания. Те се завърнали незабавно в гр.Сливен за да присъстват на погребението на дъщеря си.

        Ищцата обаче не била допусната на погребението от роднините на св.М. и се наложило св. Х. да ги увещава да я  допуснат.

         Ищцата преживяла тежко и мъчително трагичната смърт на дъщеря си.

         Всеки ден ходела на гроба й. Останала в България пет месеца след  смъртта й, след което се върнала обратно във Франция.

         Според заключението на приетата по делото СТЕ, техническата причина, довела до възникване на процесното ПТП, била навлизането на лекия автомобил „Форд Фокус“  в насрещната за него лента за движение, при наличие на насрещно движещ се автомобил и непрекъсната разделителна линия. Преди ПТП автомобилът се движел със скорост около  102 км/ч. Според експертното заключение,  ако този автомобил е продължил движението си в собствената дясна лента, не би настъпил удар между двата автомобила. Водачът на другия автомобил- „Рено Премиум“ нямал  техническа възможност да предотврати ПТП след навлизането на л. а. „Форд Фокус“ в лентата му за движение.  Водачът на л.“Форд Фокус“ имал техническа възможност да продължи движението на собствената си лента за движение, като намали  скоростта  преди зоната на завоя.

Автомобилът Форд Фокус“ бил оборудван с  предпазни колани, но пострадалата Северин, която в момента на удара е стояла на задната седалка в дясно, не била с поставен предпазен колан. Тя  изпаднала от купето на автомобила, като получените увреждания били от удар в купето и последвалото изпадане. 

         Според вещото лице инж.Х.У., ударът е бил най-силен в предната дясна и странична дясна част на автомобила, като е последвало съответно връщане на автомобила назад спрямо предварителната му посока, със силна ротация, за което свидетелствало изпадналото тяло от автомобила.

         Според в.л. използването на предпазен обезопасителен колан- триточков инерционен, би довело до значително намаляване на травмите от гледна точка и на движението на тялото и силите, действащи на тялото в автомобила в резултат на реализирания удар и последващото движение на автомобила. Във фазата на удара действала изключително висока стойност на преносната инерционна сила, при която сила реално се задействал предпазния колан. Тя има компонента надлъжно разположена спрямо купето, която предизвиква задействането на колана. Впоследствие, при силната ротация, действала т.нар. преносна инерционна и центробежна сила. При тази сила тялото напускало купето, а при наличие на предпазен колан, то би запазило положението вътре в купето, ограничавайки неговото движение. Тялото на пострадалата  изпаднало от автомобила в резултат на силната ротация.

        Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,причината за смъртта на С.  А. е тежка съчетана травма, с обхващане на главата и главния мозък, тежка гръдна травма с множествени контузии на белите дробове и коремна травма с разкъсване на слезката и черния дроб, които травми довели до  изпадане в състояние на хеморагичен и травматичен шок. Непосредствената причина за настъпване на нейната смърт била изпадане в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок и тежка мозъчна кома.

   Според експертното заключение, тези увреждания били получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбески предмети. Те били получени по механизма на удряне на травмираните области на тялото с такива предмети или притискане на тези области на тялото между такива предмети.Същите добре отговаряли да се получени при силното блъскане между лекия автомобил, в който е пътувала С. и товарния автомобил и удрянето на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на автомобила и изпадане на тялото й от него. Вещото лице не е установило прегазване на тялото при изпадането му от автомобила. В момента на удара С. е била без поставен обезопасителен колан. По време на ПТП и възникналите центробежни сили, тя изпаднала от лекия автомобил през счупеното стъкло на задната дясна врата на автомобила. Ако е била с поставен колан, е нямало да изпадне от автомобила. При това изпадане тя е получила  охлузвания на кожата и натъртвания на меките тъкани в  областта на изпъкналите повърхности на лицето, гръдния кош и крайниците.

  Според в.л. Д-р Ч., смъртоносните увреждания са получени вътре в автомобила и смъртта е щяла да настъпи дори тялото да не е било изпаднало от автомобила. В с.з. Д-р Ч. поясни, че пострадалата е пътувала в автомобила като е седяла на задната седалка вдясно и е била без колан, защото вследствие на катастрофата, поради възникналите инерционни сили, тя е изпаднала от автомобила през счупеното стъкло на задната дясна врата. При удара, автомобилът, в който тя е пътувала,  се блъснал с предната дясна част в тежкотоварен автомобил и деформациите били предимно на предната дясна част на автомобила. Уврежданията в гръдния кош, в черепната кухина, в гръдната кухина, както и в областта на коремната кухина, сами по себе си били смъртоносни. Тези увреждания били получени вътре в автомобила, независимо от това дали е била със или без колан. Те се дължали на притискането на тялото в тези области от деформираните части на автомобила, тъй като дясната половина на автомобила била хлътнала към мястото на пътничката, както на задната седалка, така и на предната седалка, затова тези травми били най-тежко изразени. Поради това, че пострадалата е пътувала без колан, тялото й е изпаднало от автомобила. Възможно било да е получила увреждания и при изпадането на автомобила, но те били сравнително повърхностни, а не смъртоносни. При изпадането от автомобила, пострадалата не е получила по-тежки травматични увреждания. Тя не е била прегазена. След изпадането от автомобила не е останала между деформираните части на двата автомобила. Тя е изпаднала от автомобила след получаването на травмите и преминаването й през стъклото на автомобила и удрянето в терена са били по-леки и не е получила някакви тежки смъртоносни увреждания. Такива били получени в момента, когато кинетиката на автомобила, удара е бил с голяма скорост. Получените удари били със значителна сила по деформираните части на автомобила, а изпадането на тялото било в последния момент на катастрофата. Според в.л. Д-р Ч., настъпването на смъртта се дължало на получените травми, които не били свързани с обстоятелството дали е била с или без колан. Този факт нямал съществено значение. При поставен колан пострадалата щяла да получи същите травми. Уврежданията в гръдния кош, корема, главата не се дължали на политането на тялото, а били следствие на притискането на тялото в твърди, тъпи предмети като купето и седалките. Всички тези травми отговаряли да са получени от удара.

          Тази фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени  доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени. Приема изцяло заключението на изслушаните съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, т.к. са обосновани, ясни и неоспорени.  Кредитира като цяло показанията на четиримата разпитани свидетели като конкретни, преки и непосредствени.

         Съдът отчита известно противоречие в показанията на двете групи свидетели, които възпроизведоха по различен начин доколко близки са били приживе майката и дъщерята. Съдът цени свидетелските им показания с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, а именно отчитайки родствената им  връзка с една от страните по делото и вероятната им  пристрастност.

        Отчита също влошените отношения между двете семейства- на майката и бащата на С., което рефректира и на свидетелски показания.

        Свидетелите възпроизведоха противоречиво факта на съществувалите отношения на близост и привързаност между ищцата и дъщеря й С..

        Техните показания обаче са еднопосочни за един факт, а именно, че  С. не е живяла с майка си от единадесетгодишна възраст до смъртта си, т.е. в продължение на осем години. В този период от време майката е създала друго семейство, родила е второ дете, с което единствено е живяла. Тя  е поддържала епизодични контакти с дъщеря си С.. Година преди смъртта й е заминала в чужбина с другото си дете. През цялото това време С. е била отглеждана от своите баба и дядо, както по майчина, така и по бащина линия, поради което е била повече привързана към тях,  отколкото към родителите си. След като се разделили, всеки от тях е създал ново семейство, но С. не е била част от тези семейства. Тя е живяла при своите баба и дядо и  е била отглеждана и възпитавана от тях. 

         Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

         Предявен е пряк иск на увреденото лице, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г/ и цена – 160 000лв.

         Искът е допустим, а преценен по същество- основателен и доказан, но предявен в завишен размер.  

         Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключен на 14.09.2016г., т.е.  при действието на Кодекса за застраховането

, в сила от 01.01.2016г.

         Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. с чл.380 КЗ, предвижда като специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ  за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

         Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

         В случая застрахователят е сезиран от ищцата  по реда на чл.380 КЗ на 23.08.2017г. Тогава е получено искането й за заплащане на застрахователно обезщетение и е входирано с вх. № 1534/23.08.2017г, по което е била образувана щета № 0801-005198/2017-01.  

         С  писмено уведомление от 28.08.2017г, застрахователят отказва да се ангажира със становище за изплащане на каквото и да било обезщетение.                  

         Ответникът не е правил възражения за липса на уведомяване за вредите съгласно чл.380 КЗ както с отговора, така и в хода на производството. Не твърди, че е изплатил обезщетение на увреденото лице.

         Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл.498, ал.3 КЗ  и приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост на  предявения пряк иск по чл.432 КЗ.

         Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.

         Ищцата е увредено лица по смисъла на чл.478 КЗ. Съгласно чл.493 КЗ застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/, вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, вкл. съдебни разноски както и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване на претенциите от увредените лица.

          За да уважи предявеният пряк осъдителен иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „ГО“, съдът следва да установи предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ, както и всички всички предпоставки от значение при определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.

          Съобразно влязлата в сила присъда по НОХД № 407/2017г на ЯОС и по арг. от чл.300 от ГПК, настоящият съд е обвързан от установените в наказателното производство обстоятелства относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.обхваща предпоставките по чл.45 ЗЗД относно деликвента.

         Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „ГО“ към момента на ПТП.

         Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.С. А., тъй като не била с поставен предпазен колан .

          От заключението на приетата по делото СМЕ се установи, че дори да е била с поставен колан, е щяла да получи смъртоносните увреждания. Тези увреждалия  -в областта на главата, гръдния кош и корема, били получени в резултат не на политане на тялото, а  вследствие на притискането му в тъпи предмети, като купето и седалките на автомобила и не са свързани с обстоятелството дали пострадалата е била с или без поставен колан.

         Неоснователно е второто възражение на ответника за различен механизъм на настъпване на ПТП. От изслушаната по делото САТЕ се установи механизма на ПТП, а страните не оспориха заключението. Този механизъм е бил предмет на доказване и в наказателното производство, а също и част от присъдата. 

        Третото възражение на ответника касае твърдението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП, но от заключението на САТЕ се установи, че той не е допринесъл за настъпване на  ПТП, нито е могъл да го предотврати.    

        Спорен е също размера на претендираното  обезщетение.

        Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните гласни доказателствени средства.

        Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.  Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД  се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.

        Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да компенсира  мъката на пострадалите. Като съобрази родствената връзка между ищеца и починалата от ПТП, отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на детето се е отразила на майката,  младата  възраст на починалата – само на 19 г, интензитета  и продължителността на преживяните душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от загубата на най-свидното за една майка – детето й,  сумата от 80 000лв.

         Размерът на обезщетението в случай на смърт на дете  неминуемо следва да е обусловен от връзката между родител и дете, нейния характер, степен на близост в отношенията, мястото, което починалия е заемал в живота на увредения и пр.    

         При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете обстоятелството, че между майката и дъщерята не е имало силна емоционална връзка. В продължение на осем  години те са живели разделени, като майката е създала на два пъти нови семейства, родила е друго дете, но дъщеря й С. не е била част от тези семейства.

         Съдът съобрази и факта, че от 11 до 19 годишна възраст С. е била отглеждана от баби и дядовци, а не от майка си. Техните контакти не са били ежедневни както в случаите, когато едно дете живее при родители си. Излизали понякога заедно, майката купувала подаръци на дъщеря си, но това е било епизодично и не може да замести обичайната и ежедневна грижа, която  един  родител  полага за детето си.

        Макар да се установи, че майката и дъщерята са поддържали нормални отношения, тези отношения не са били обичайните отношения между родител и дете, характеризиращи се със съвместно съжителство, ежедневни грижи, възпитание, издръжка.

       Това не означава, че между тях е нямало обич и привързаност и че майката не е страдала заради смъртта на дъщеря си, но степента на близост между тях е определяща за размера на претендираното обезщетение.

       Съобразно доказаната по делото близост между тях, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди  сумата 80 000лв.   

       Разликата до пълния размер на иска  -160 000 лв, съдът отхвърля като неоснователен и недоказан.  

       Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът следва да присъди, тъй като е претендирана, но не  от датата на увреждането 28.11.2016 г,  а от датата на  предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя. 

       При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице.Разпоредбата на чл. 498  КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.

          По делото е представено писмо на застрахователя до ищцата от 28.08.2017 г., от което е видно, че тя го е уведомила  за настъпване на застрахователното събитие на 23.08.2017г, поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.

          По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 23.08.2017г. до окончателното плащане, а за периода от 28.11.2016 г. до 22.08.2017 г., искът следва да бъде отхвърлен.

         При този изход от спора, ищцата има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска. Тя е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, което означава,че единствените разноски, които й се следват са за платено адв. възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие, такова не е уговорено респ. и заплатено. Липсват данни да е ангажирана адвокатска защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, поради което, претенцията за разноски следва да се отхвърли.

        На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищцата дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 135лв от общо 270  лв.

        Ответникът дължи 4% държавна такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди,  а именно:  сумата  3 200  лв.

        Той  дължи и заплащане на разноските за вещи лица, платени от бюджетните средства на съда, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 125лв от общо 250лв.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление *********, ЕИК- *********, представлявано заедно от Б.Г.И. и Р.В.М., да заплати на  Г. А. С. ***, с ЕГН-********** и съдебен адрес: *** , партер, чрез адв. Я.К.,  сумата 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от  настъпилата при  ПТП на 28.11.2016г смърт на нейната дъщеря С. М.А, ведно със законната лихва,  считано от датата  на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя -23.08.2017г до окончателното изплащане.

 

        ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А. С. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК- *********, иск по чл. 432 ал.1 КЗ -до пълния му размер  от 160 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, а иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД- за периода от 28.11.2016г до 22.08.2017г.

 

       ОТХВЪРЛЯ претенцията  на Г. А. С. за заплащане на разноски по делото.

 

        ОСЪЖДА  Г. А. С. ***,ЕГН-********** да заплати  на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД,  със седалище и адрес на управление *********,ЕИК- *********, сумата 135 лв.- разноски по делото.

 

        ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , със седалище и адрес на управление **************, ЕИК- *********, да заплати по сметка на СлОС държавна такса  в размер на 3 200 лева и  125 лева -  разноски за вещи лица.  

   

         Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: