№ 1334
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501138 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 18.11.24г. /с участието на секретаря Вьонг/ въззивно
гражданско дело № 1138/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1 - 22 състав от 06.03.24г. по г.д. № 4376/22г. са отхвърлени /до
размера на сумите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт – обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени вреди/ искове по чл. 49 от ЗЗД на Д. И. против „Нова
Броудкастинг Груп“ ЕООД.
Решението на СГС се обжалва частично от Д. И. – в отхвърлителната част, касаеща
само иска за неимуществени вреди; такъв извод следва от финалната част – петитум на въззивната
жалба/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в рамките на производството пред СГС/ писмени, гласни и
експертни доказателства /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на
страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват /същите
обстоятелства не се явяват и спорни към момента; на този етап от процеса/, че:
Ответникът е излъчил няколко /три – през 15г. и едно – пред18г./ предавания
/публикации/, в които е коментирана личността на Д. И..
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради обидното, очернящо, злепоставящо,
дискредитиращо, позорно и друго подобно – все в смисъла на изброеното съдържание на
процесните предавания/ неимуществени вреди. С оглед това Д. И. претендира да бъде ангажирана
/при условията на чл. 49 от ЗЗД/ имуществената отговорност на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД
/до размера на сумата120 000лева – обезщетения за неимуществени вреди/.
Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено/:
Искът е погасен по давност /ответникът е заявил изрично възражение в тази насока – по
1
смисъла на чл. 120 от ЗЗД/:
В случая /и във всяка хипотеза на деликтна отговорност/ е приложима 5-годишната
давност /по смисъла на чл. 110 от ЗЗД/. Началният срок на тази давност в процесната хипотеза /и
във всяка подобна такава/ започва да тече /съгласно изричното правило на чл. 114, ал. 3-та от ЗЗД
във връзка с принципната постановка на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ от момента на „откриване на дееца“
/извършителя на деликта/, който момент в случая съвпада с датите на извършване на съответните
дейния /излъчването на спорните репортажи – публикации/: ищецът е знаел към момента на всяко
едно излъчване - кой правен субект се явява автор /извършител по смисъла на цитираният законов
текст/ на деликтите /коя телевизионна медия „стои“ зад спорните публикации/. В този смисъл
/предвид изложеното/: за трите деяния /предавания – публикации/ от 15г. – законовата 5-годишна
давност се явява изтекла към 22г. /когато е заведено настоящото дело/. Тази давност се явява
изтекла /поради същите съображения/ и спрямо възможността да се търси отговорност в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 2 от КРБ /дори доводите на ищеца в тази насока
да се приемат за основателни/.
Началният срок на давността не може да бъде свързан /каквато е застъпваната от ищеца
теза/ нито с момента на прекратяване на процесното /водено срещу Д. И./ наказателно
производство, нито с момента, когато са били „свалени“ /или ще бъдат „свалени“/ процесните
репортажи от медийната платформа на ответника. В тази връзка:
От една страна:
Тезата на ищеца /в горните насоки/ не кореспондира с изричните редакции на
цитираните законови текстове.
От друга страна:
Наличието на висящо наказателно производство /в това число и досъдебна фаза на
такова/ не прекъсва /съгласно изричната постановка по ТР № 5 от 06г. на ВКС; независимо, че този
съдебен акт разглежда обратна хипотеза – където ищецът е активна страна в наказателен процес/
давността за завеждане на иск по чл. 49 от ЗЗД. Отклонение от това правило се съдържа в
специалния закон /ЗОДОВ/, но правната уредба там е различна – доколкото ангажирането на
имуществената отговорност на Държавата предполага по дефиниция /изисква/ финализиран
наказателен процес /с влязъл в сила съдебен или прокурорски акт/. Съдържанието и на другите два
/извън посоченото ТР/ съдебни акта /практика на ВКС – цитирана във въззивната/ не обосновава /а
напротив – подкрепя/ горните /същите/ изводи.
Времевото съществуване на атакуваните репортажи /в медийната платформа на
ответника/ няма отношение към началния момент на процесната давност /съобразно изложеното
по-горе – този момент се свърза от закона с извършването и довършването на съответното
вредоносно деяние/. Аргументи в тази насока се съдържат и по-долу в настоящото решение.
Изложеното обосновава извод, че: единствено последното деяние на ответника от 18г.
/последната публикация/ попада в срока по чл. 110 от ЗЗД. Това деяние обаче също не може да
ангажира имуществената отговорност на медията:
От една страна:
Последната публикация единствено преповтаря /а не изнася нови/ факти и
обстоятелства /които са били предмет на излъчване в предходните репортажи – от 15г./. Именно
поради това – спрямо тази публикация /въпреки, че попада в срока на чл. 110 от ЗЗД/ също следва
да бъде приложена негативната последица по този законов текст /последното деяние изцяло
„покрива“ по съдържание предходните деликти, за които обаче давността се явява изтекла/. В
същата връзка: не е издържано /логично от житейска гледна точка/ в полза на ищеца да се признае
право на обезщетение за последното деяние на ответника – при положение, че за три предходни
такива /идентични/ деяния не е била потърсена имуществена отговорност в рамките на законовия
давностен срок /на практика ищецът се явява „обиден“ от последната публикация, без преди това
да е предявил иск за няколко предходни – идентични по предмет и съдържание деликти/.
В допълнение:
Спрямо 4-те атакувани деяния не може да бъдат приложени и постановките по Раздел
2
4-ти от НК – „множество престъпления“ /за да се приеме, че давността за всички деликти е
започнала да тече от последния такъв – извършен през 18г. или, за да се приеме, че самото времево
съществуване на спорните публикация поддържа срока на давността/ доколкото: между първите
три деяния и последното такова /от една страна/ не е налице „непродължителен срок“ /по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от НК/; същият закон изисква /от друга страна/ да бъдат извършения във времето
последователни /отделни, различни, самостоятелни/ деяния /а самото съществуване – поддържане
на даден репортаж с едно и също съдържание в медийната платформа на ответника представлява
само едно деяние, а не различни такива; едно деяние, което се явява извършено и довършено в
момента на излъчване на съответния репортаж/.
Обратните изводи в горните насоки биха позволили процесната давност да бъде /на
практика/ удължена /което е недопустимо - съобразно правилото и на чл. 113 от ЗЗД/. Нещо повече:
такъв извод би позволил /ако се приеме, че самото съществуване – държане на даден репортаж в
медийната платформа на ответника не позволява давността да изтече или, ако се приеме, че това
съществуване – държане представлява продължаван деликт по смисъла на чл. 26 от НК/ да се водят
поредица от последователни процеси /за различни следващи периоди, но на практика за едно и
също нещо/ до „свалянето“ на съответния репортаж.
От друга страна /ако горните съображения не бъдат споделени и по същество/:
Процесната публикация от 18г. цитира /от една страна/ или изявления на самия ищец
/или на другия обвиняем в приключилото наказателно производство – Ч. П./, които изявления са
„запечатани“ на видео със скрита камера /макар и в противоречие с правилото на чл. 32, ал. 2 от
КРБ/ и същите изявления не са /няма как да бъдат – именно поради визуалното им документиране/
спорни. Същата публикация цитира /от друга страна/ становища /изказвания/ на трети лица –
субекти /представители на неправителствени организации и представител на държавна фирма/.
Репортажът /на последно място/ изнася информация относно съдържанието /развоя във времето/ на
процесното наказателно производство /съответно и на друг съдебен процес/.
Нито една част от съдържанието на процесната публикация /в посочените няколко
насоки/ не покрива /предвид конкретното си съдържание/ дефинициите по чл. 146 от НК и чл. 147
от НК/ и не накърнява принципа за „свобода на словото“, който е дефиниран конкретно и подробно
в разпоредбите на чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 57, ал. 2 от КРБ – преценени в съвкупност; в правилото
на чл. 10 от КЗПЧОС; в Решения на КС на РБ № 20 от 98г.и № 7 от 96г.; в съдебната практика на
ВКС и на други инстанции по граждански дела; в чуждестранната съдебна практика.
В този смисъл:
Процесната последна публикация на практика /предвид съдържанието си/ представлява
единствено - допълнително информиране на обществеността /в това число и по смисъла на чл. 39,
ал. 1 от КРБ/ относно развитието във времето на стореното към минал момент журналистическо
разследване /поради това същата публикация се явява – „несъставомерна“ по смисъла на чл. 49 от
ЗЗД/.
Предвид горните съображения: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден /в
обжалваната част/.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени
/при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство. Възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не е заявено от страна на ищеца /от друга страна в същата връзка:
заявеният от Д. И. адвокатски хонорар надвишава този на ответника/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част, касаеща иска за неимуществени вреди/ решение
на СГС 1 - 22 състав от 06.03.24г. по г.д. № 4376/22г.
3
ОСЪЖДА Д. И. И. да плати на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД 6 693 лева /съдебни
разноски за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4