№ 205
гр. ******, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101126 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба, подадена от „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* против Ш. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, с
клиентски № ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
заведен с аб. № **********, *****. Тези облигационни отношения се регламентирали в
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби” АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР /понастоящем КЕВР/.
Позовава се на разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, според които: потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези
Общи условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДППЕ, като в ал. 6 на същия
член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение,
потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
било необходимо изпращане на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Посочва, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във вр. чл. 107 от Закона за
енергетиката, на 15.09.2020 г. в Районен съд – ****** било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу Ш. АЛ. АЛ., в резултат на което било образувано ч.г.д. №
841/2020 г. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на ел.
енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 545.86 лв. за обект на потребление,
заведен с аб. № **********, *****. В посочената сума били включени неплатените фактури
1
за ел. енергия в размер на 473.18 лв., представляващи главница за консумирана ел. енергия
от ответника по фактури, издадени в периода 13.12.2018 г. - 13.03.2019 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 72.68 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа до 04.09.2020 г., посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата. Претендираните вземания са
конкретизирани в таблица, за която твърди, че е в пълен идентитет с тази от заявлението по
чл. 410 от ГПК, а именно:
ДокументДатаПадежЗа периодЗа периодСума поНеплатенЛихваОБЩО
от….до…..документаостатък
№накъм
документапо документа04.09.2020
ФП13.12.201802.01.201922.10.201821.11.2018125.5125.520.35145.85
**********
ФП14.01.201901.02.201922.11.201821.12.2018221.5221.534.09255.59
**********
ФП13.02.201901.03.201922.12.201821.01.2019103.32103.3215.09118.41
**********
ФП13.03.201901.04.201922.01.201921.02.201922.8622.863.1526.01
**********
ОБЩО: 473.18473.1872.68545.86
От съобщение с изх. № от 20.10.2020 г., получено от ищцовото дружество на
27.10.2020 г., било видно, че издадената по ч.г.д. № 841/2020 г. по описа на РС – ******,
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
оглед на това и в срока по чл. 415 от ГПК, предявява настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното моли съда, след като се убеди в основателността на
претенциите на дружеството, да установи със силата на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца заплащане на сумата от 545.86 лв. за обект на потребление, заведен с аб. №
**********, *****, от която неплатени фактури за ел. енергия в размер на 473.18 лв.,
представляваща главница за консумирана ел. енергия, издадени в периода 13.12.2018 г. –
13.03.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 72.68 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа до 04.09.2020 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата
дата, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
разноски по настоящото дело, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с
ПМС № 4/06.01.2006 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника,
в който се излага следното:
Липсвали доказателства, че ищецът и ответникът се намират в договорни отношения.
Не било представено заявление от Ш. АЛ. АЛ. до „Енерго – Про Продажби” за продажба на
ел. енергия.
В случай че страните се намират в договорни отношения, се позовава на разпоредбите
на чл. 14, т. 1, т. 2 и т. 3 от ОУДПЕЕ, в които са предвидени предпоставки за прекъсване или
ограничаване на снабдяването с ел. енергия, за едностранно прекратяване на договорните
отношения, а също и за събиране на вземанията на доставчика по реда на чл. 237, б. „к” от
ГПК /отм./, каквато разпоредба не съществува в действащия ГПК. За първите две посочва, че
не е ясно защо ищцовото дружество не е реализирало тези свои права, а за последното – че е
неясно какво е правното основание на иска, при положение, че той се основавал на
нормативен акт, какъвто е ОУДПЕЕ.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител моли за уважаване
на исковете. Представя списък на разноските. Особеният представител на ответника моли за
отхвърляне на исковете. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.г.д. № 841/2020 г. на РС - ******, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
За основателност на исковете ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел. енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е
електрифициран, както и изправността си – че през процесния период е доставял
договореното количество и качество ел. енергия в него, но същата не е била заплатена в
определените срокове, т.е. да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на
претендираните суми от ответника. В тежест на ищеца е и да докаже наличието на главен
дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. да установи
онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при доказване
на всички предпоставки на вземането – да докаже, че е платил задълженията си в срок.
По отношение на спора между страните относно наличието на договорни отношения
между ищеца и ответника, съдът приема следното:
Съобразно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ сделките с ел. енергия се сключват между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти, за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ дефинира като битов клиент, този клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Цитираните законови разпоредби обуславят извода, че цената за ползваната ел.
енергия се дължи от собственика на електрифицирания обект, когато няма избран друг
доставчик или сключен договор между ползвател на имота на договорно основание и
доставчика на ел. енергия. При прехвърляне на правото на собственост на имота длъжник е
новият собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в
правоотношението по регламентираната от закона сделка. Съгласно чл. 3, т. 1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби“
АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, действащи в процесния период,
общите условия се прилагат по отношение на ползвателите на електроразпределителната
мрежа, собственост на „Електроразпределение Север” АД. В чл. 4, т. 7 от Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г., изменени
3
и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, действащи в процесния период,
е дадено определение на понятието „ползвател на мрежата”, а именно физическо или
юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
от крайния снабдител. В § 1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ е дадено по-широко определение на
понятието „ползвател на мрежата”, според което това е физическо или юридическо лице -
ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа
или снабдявано от такава мрежа.
В конкретния случай, доколкото ответникът не е доставчик на електрическа енергия,
за да има качеството „ползвател на мрежата“ същият следва да е снабдяван с електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител /Енерго-Про
Продажби“ АД/. Систематичното и телеологичното тълкуване на понятието „ползвател на
мрежата“ дава основание да се направи извод, че това лице следва да притежава или да
ползва правомерно обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Именно в този смисъл са и всички изисквания в общите условия за удостоверяване на
правото на собственост или ползването на друго основание на обекта. Всяко лице, което не
отговаря на тези изисквания, няма качеството на ползвател на мрежата.
В конкретния случай не се твърди и не се установява ответникът да е прехвърлила
правото на собственост върху обекта на потребление, или да е предоставила същия за
ползване на трето лице. По делото са представени извлечение от сметка към 04.09.2020 г. за
клиентски № **********, справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
29.10.2020 г. за клиентски № **********, извлечение фактури и плащания към 28.10.2020 г.
за същия клиентски номер; фактури № ********** от 13.12.2018 г., № ********** от
14.01.2019 г., № ********** от 13.02.2019 г. и № ********** от 13.03.2019 г. От всички
описани доказателства се установява, че ответникът е в договорни отношения с ищцовото
дружество за доставка на ел. енергия. Индиция за това е фактът, че същата има открит
абонатен и клиентски номер, по който до януари 2019 г., включително, са извършвани
плащания. Ето защо през процесния период 22.10.2018 г. - 21.02.2019 г. ответникът е имала
качеството ползвател на мрежата, защото обектът е бил присъединен към нея. Съгласно
горецитирания чл. 3, т. 1 от ОУДПЕЕ тези общи условия са започнали да се прилагат и
спрямо нея, поради което същата е била обвързана от продажбеното правоотношение.
По делото е прието заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните. След запознаване с
материалите по делото, извършен оглед и съответни справки за електромера в присъствието
на служители на „Електроразпределение Север” АД вещото лице е дало заключение, че
количеството ел. енергия в общ размер на 2070 кВтч, остойностено в процесните фактури, е
доставено и потребено в процесния обект с абонатен № **********; количеството
потребена ел. енергия е остойностено правилно с цени, съобразени с утвърденото решение
Ц - 11/01.07.2018 г.; начислените количества са от редовно снети показания на електромера.
Експертът е посочил, че електромерът е с № 1114021666158778 и дава заключение, че
същият е в метрологична годност, пломбиран, като липсват данни по делото, които да сочат
техническа неизправност, поради което количеството ел. енергия е отчетено правилно по
определените часови зони – дневна и нощна тарифа. Вещото лице е посочило, че имотът е
снабдяван с ел. енергия до 21.02.2019 г. До 21.02.2019 г. е подавано електрозахранване, като
консумираната ел. енергия за периода 22.10.2018 г. - 21.02.2019 г. не е заплатена към
21.09.2021 г. В съдебно заседание вещо лице Б. пояснява, че на място е установила, че
имотът е с адресна регистрация – ул. „Стоян Мураданларски”, но той се намира между тази
улица и улица „Цоню Тодоров”, като таблото с електромера е на ул. „Цоню Тодоров”.
Абонатният номер бил изписан на таблото. Заявява, че в момента на този адрес няма
4
консумация на ел. енергия и представя направена от нея снимка на електромера, на която се
виждат показанията на дисплея.
От заключението и изслушването на вещото лице се установява, че към момента на
изготвянето му, показанията на СТИ, монтиран на обекта на потребление, напълно
съответстват на тези, посочени в последната фактура от 13.03.2019 г., от което може да се
направи извод, че електрозахранването на обекта е било прекъснато на 21.02.2019 г., която
дата е края на процесния период.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че
ответникът има просрочени задължения към ищцовото в размер на 473.18 лева за период на
консумация 22.10.2018 г. - 21.02.2019 г., а дължимата мораторна лихва от датата на падежа
на всяка една от процесните фактури към 04.09.2020 г. е в размер на 72.82 лева, като е взело
предвид, че съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, периодът 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., включително, е неолихвяем. Според
експерта количествата ел. енергия по процесните фактури са остойностени съобразно
утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени.
Предвид изложеното и с оглед липсата на данни за нерегламентирана намеса в
тарифната схема на СТИ или в схемата на свързване, съдът приема, че на ответника Ш.А., в
качеството на потребител на ел. енергия на обект, находящ се в *****, с абонатен №
********** и клиентски № ********** е била доставена и същата е консумирала такава за
периода от 22.10.2018 г. до 21.02.2019 г. на стойност 473.18 лева. Вещото лице по приетата
ССчЕ е изчислило, че мораторната лихва от датата на падежа на всяка една от процесните
фактури до 04.09.2020 г. е в размер на 72.82 лева. С исковата молба е претендирана
мораторна лихва в размер на 72.68 лева, поради което и с оглед принципа на
диспозитивното начало, същата следва да бъде присъдена именно в този размер.
Що се отнася до реда /а не основанието/, по който „Енерго – Про Продажби” АД може
да събира вземанията си за доставена ел. енергия от неизправни длъжници след влизане в
сила на новия ГПК, това е редът на заповедното производство, което само в изчерпателно
изброени хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, може да се
трансформира в исково. Основанието на тези искове не е и не може да бъде нито издадения
по реда на чл. 237, б. к” от ГПК /отм./ изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно
изпълнително основание, нито съдебното изпълнително основание, каквото е заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410 или чл. 417 от ГПК. Основанието на исковете по чл. 415, ал.
1, т. 1 – т. 3 от ГПК, както на всеки друг иск, са фактите, от които произтича претендираното
право.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Представен е списък на разноските, според който такива се претендират, както следва:
75 лева – за държавна такса, 300 лева - депозит за назначаване на особен представител; 300
лева – депозит за ССчЕ; 200 лева – депозит за СТЕ и 200 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Искането на особения представител на ответника да не бъде присъждано
юрискосултско възнаграждение на ищцовото дружество е неоснователно, доколкото
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Ето защо и на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
5
НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждание в полза на ищеца в размер на 200
лева, което длъжникът следва за заплати.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта относно разноските отпада. Ето
защо на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лева.
На вещото лице по СТЕ е изплатена сумата в размер на 50 лева от бюджета на съда,
доколкото част от въпросите към експертизата са поставени от особения представител на
ответника. С оглед на това и предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на РС – ****** сумата от 50 лева, на основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между страните, че Ш. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с
адрес: ***** ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***** следните суми: 473.18 лева, представляваща сбор от редовни
месечни главници по фактури № ********** от 13.12.2018 г., № ********** от 14.01.2019
г., № ********** от 13.02.2019 г. и № ********** от 13.03.2019 г. за ползвана
електроенергия в периода от 22.10.2018 г. до 21.02.2019 г., начислена за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. ******, ул. „*****” № 8, по клиентски № **********
и абонатен № **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 72.68 лева, представляваща сбора от
лихвите за забава върху главниците по всяка фактура от падежа , а именно: 02.01.2019 г.,
01.02.2019 г., 01.03.2019 г. и 01.04.2019 г., до 04.09.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 442/18.09.2020 г. по ч.г.д. № 841/2020 г. по описа на РС
– ******.
ОСЪЖДА Ш. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** сумата в размер
на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по ч.г.д. № 841/2020 г. на РС
- ******, както и сумата от 875.00 лева /осемстотин седемдесет и пет лева/ - разноски в
настоящото производство, и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати по сметката на РС
– ****** сумата от 50 лева /петдесет лева/, платени от бюджета на съда на вещото лице по
СТЕ, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – Варна.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
6