О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..
гр. Добрич, 13.07.2023 год.
Красимира Иванова – съдия – докладчик по АД № 404/
2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, в закрито заседание, след
като се запозна с материалите по делото, установи следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба вх. № 2670/ 03.07.23 г. на Н.А.Н. ***, с
ЕГН **********, срещу Административен съд – Варна, като е изписано, че исковата
молба е по чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
От исковата молба
не става ясно конкретно кое е действието/ кой е актът, което/който счита, че ги
е причинил/о; не става ясно в какво се състоят вредите, ако това са
имуществени, от какво са обусловени, а ако това са неимуществени вреди, както е
записано в предпоследното изречение на исковата молба, то в какво се изразяват
болките и страданията. Не става ясно колко иска са предявени.
Към исковата молба
липсват доказателства за внесена държавна такса, която е в размер на по 10.00
лв. за всеки един от предявените искове.
С Разпореждане №
906 от 04.07.23 г. съдът е дал указания на ищеца да изправи констатираните
нередовности в седемдневен срок от получаване на съобщението и да внесе
дължимата държавна такса, като му е посочил и точната сметка на съда.
Разпореждането е изпратено на посочения от ищеца електронен адрес два пъти, тъй
като същият, въпреки указанията на съда, не е потвърдил получаването му.
На 12.07.23 г.
ищецът е подал молба с вх. № 2787, с която е заявил, че му е сложно да разбере
указанията за изправяне на нередовностите и е поискал предоставяне на правна
помощ, като е приложил доказателства за здравословното си и имуществено
състояние.
За да се произнесе
по молбата, съдът прецени следното:
Подадена е искова
молба, в която са цитирани номера на дела, образувани пред Административен съд
– Варна, а именно: КАНД № 840/ 22 г. и КАНД № 968/ 23 г.; АД № 713/ 21 г.,
както и НАХД № 1673/ 21 г. на Районен съд – Варна. Изложени са различни факти и
твърдения, но не става ясно какви точно вреди и от какво претендира ищецът.
Фактите, които иска
съдът да бъдат конкретизирани, не налагат специална правна помощ.
Същевременно на
ищеца е указано, че за всеки един иск, претенция, следва да внесе по сметка на
съда по 10.00 лв., което е ясно и точно указание и не са необходими правни
познания за него.
Съгласно чл. 94 от ГПК правната помощ се състои в
осигуряване на безплатна адвокатска защита. На основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП
системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (изразяваща се в процесуално
представителство) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително
се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според
чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
страна по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това, т.е. три основни предпоставки следва да се
установят. За съдебноадминистративните производства по АПК не е предвидена
задължителна адвокатска защита. За тях съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП съдът
преценява въз основа на представени доказателства за доходите на лицето или на
неговото семейство; имуществено състояние; семейно положение; здравословно
състояние; трудова заетост; възраст и др. обстоятелства, че страната няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно в случая се
установява от представените доказателства, че страната не разполага с
достатъчно доходи за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изразено е и
изрично желание да има защитник.
Съвкупната преценка налага извод обаче, че не
следва да се предоставя правна помощ поради наличие само на две от посочените
общо три основни предпоставки по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. От една страна е налице
задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуални
действия чрез даване на съответните указания, а от друга страна - указанията са
свързани с посочването на факти, за които не са необходими специални познания,
при което неосигуряването на адвокат няма да препятства достъпа до правосъдие и
не оправдава безплатното процесуално представителство. Това води до извод, че
интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ, което се
преценява с оглед нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, във връзка с постигане целта
по чл. 3 ЗПП – гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие чрез
осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.
От друга страна е налице и визираната в чл. 24, т.
1 от ЗПП пречка да не бъде предоставена правна помощ по настоящото дело,
доколкото предоставянето ѝ не би било оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. При
евентуално предоставяне на правна помощ и приключване на съдебното производство
с неблагоприятен за страната съдебен акт, тя ще дължи възстановяване на
Националното бюро за правна помощ на направените разноски за процесуално
представителство (арг. от чл. 25, ал. 1 и чл. 27а от ЗПП), което допълнително
обосновава извода за непредоставянето ѝ.
Водим от горното, Административен съд – Добрич, III състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Н.А.Н. ***, с ЕГН ********** за
предоставяне на правна помощ в производството по адм. дело 404/ 23 г.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.
Делото да се докладва на съда след влизане в сила
на настоящото Определение за последващи действия по подадената искова молба.
СЪДИЯ: