Определение по дело №20567/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16884
Дата: 19 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110120567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16884
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110120567 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „*** срещу И. Т. Е., като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание в зависимост от
процесуалното поведение на страните.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. от 14:30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на
експертиза за първото по делото съдебно заседание.
ПРИЛАГА гр. д. № 50341/2016 г. по описа на СРС, 39 състав, по
настоящото дело за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
1
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и
чл. 92, ал.1 ЗЗД от „*** срещу И. Т. Е. с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 22168.01 лв.,
представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от
16.06.2015 г., ведно със законна лихва от 02.09.2016 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 1587.10 лв. за периода от 28.02.2016
г. до 01.09.2016 г., санкционираща лихва в размер на 568.31 лв. за периода от
29.05.2016 г. до 01.09.2016 г. на основание чл. 19.1 И ЧЛ. 19.2 от ОУ, за които
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от 06.11.2017 г. по гр. д.
№ 50341/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 16.06.2015 г. между „**“ АД и И. Т. Е. бил сключен
договор за текущо потребление по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя сума в размер на 23000 лв., усвоена на същата дата, със
срок на издължаване 120 месеца до 16.06.2025 г. Поддържа, че била
уговорена възнаградителна лихва с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 7,9 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,181 % и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,719 % при изпълнение на Условията
по програмата ДСК Престиж плюс. Сочи, че кредитополучателят се
съгласява, че при нарушаване на Условията губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в
резултата на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 13,769 %. За падежна дата е определено всяко 5-то число на
месеца. По отношение начина на формиране на санкциониращата лихва в
размер на 568,30 лв. с молба от 11.07.2023г. сочи, че е чрез олихвяване на
частта от неплатените вноски, представляващи главница, с наказателна
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта на основание чл. 19.1 и
чл. 19.2 от ОУ. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава в плащанията на
месечните погасителни вноски повече от 90 дни, поради което на 08.11.2019г.
и на основание чл. 19.1 и чл. 19.2 от ОУ банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен. С молбата от
11.07.2023г. ищецът заявява, че в случай, че се приеме предсрочната
изискуемост за ненастъпила на твърдяната дата, с предявяване на
установителния иск предсрочната изискуемост да се счита за обявена. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.
422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е да
2
докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за текущо
потребление от 16.06.2015 г. между ищеца и ответника, въз основа на който
банката е предоставила на ответника парична сума, а за ответника е
възникнало задължение да върне на банката предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните
вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, в т.ч. че
банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и че волеизявлението е достигнало до кредитополучателя.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.
422 ГПК, с правно основание с чл. 92 ЗЗД е да докаже наличието на валидно
неустоечно съглашение, изпадането на ответника в забава с настъпване на
уговорения падеж и размера на уговорената неустойка.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви негов представител в съдебно
заседание, съдът може да постанови неприсъствено решение по чл. 239 от
ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
3
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4