Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ...........2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
при
секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6432 по
описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.К.Ц. против „З.А.Д.А.”АД
иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищецът
твърид, че на 30.05.2012г. в с.Вакарел на ул. „********” настъпило
пътно-транспортно произшествие между л.а”Форд Фиеста” с рег. № ********и
управлявания от него мотоциклет марка „Сузуки”, модел „DR 650”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни повреди, от
които търпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Виновен за
настъпването на ПТП бил водачът на л.а ”Форд Фиеста” с рег. № ********– И.В.В.,
чиято отговорност била застраховата по застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. Стойността на неимуществените вреди ищецът определя на
100 000лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 30.05.2012г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване
на ПТП; ищецът, с поведението си, предизвикал настъпването на ПТП, тъй като се
движел със скорост, по-висока от разрешената за процесния участък и не
предотвратил настъпването на произшествието, макар да имал възможност за това,
не предприел действия по спиране на управлявания
мотоциклет; към момента на настъпване на произшествието ищецът бил
неправоспособен водач; мотоциклетът изобщо не бил регистриран в КАТ и не бил
технически изправен; ищецът допринесъл за вредоносния резултат, тъй като
пътувал без поставена предпазна каса; оспорва ищецът да е претърпял
неимуществени вреди от произшествието; не всички телесни повреди се намирали в
причинно- следствена връзка с произшествието; оспорва размера на иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ е върху
ищеца, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а ”Форд Фиеста” с рег. № ********е била
застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното
произшествие, което се установява и от представената по делото справка за
оповестена на публичния сайт на Гаранционен фонд информация за сключените
застраховки „Гражданска отговорност” за процесното моторно превозно средство.
Видно от влязло в сила решение от
12.12.2014г. по НАХД № 273/2014г. на РС-Ихтиман, И.В.В. е признат за виновен в
това, че на 30.05.2012г., около 14.20 часа, на кръстовище в с. Вакарел, между
ул.”Васил Левски” и ул.”********”, при управление на МПС – л.а ”Форд Фиеста” с
рег. ********, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като напр. да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност, за да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение”, като по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на И.К.Ц., изразяваща се в черепно-мозъчна травма,
представляваща многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и черепната
основа в средната черепна ямка в ляво/пирамидната кост/, усложнена с развитието
на епидурален/над твърдата мозъчна обвивка/ хематом вляво, което увреждане е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, в следствие на
което е възникнала и практическа глухота за ляво ухо, при нормален слух за
дясно, което увреждане представлява трайно отлабване на слуха на лявото ухо,
като счупването на лявата пирамидна кост на черепната основа, клинично проявено
с кръвоизлив от левия външен слухов проход
е осъществило пряка комуникация между черепната кухина и околната среда,
което увреждане представлява нараняване, проникващо в черепната кухина, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, вр чл.343, ал.1,
б.”б”, пр.2, вр чл.342, ал.1 от НК и на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000лв.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл.300 от ГПК и
влязлото в сила решение на наказателен съд, настоящият състав приема, че поведението на водача И.В.В. е виновно и противоправно и е в
причинно-следствена връзка с причинените на ищеца телесни повреди, описани в диспозитива на решението, тъй като тези телесни
повреди са съставомерни, въз основа на тях е определена правната квалификация
на престъплението, в което е признат за виновен водачът В..
По делото са
допуснати съдебно медицински експертизи, изготвени от невролог и от специалист
– уши, нос, гърло, комплексна експертиза с участие на вещо лице – травматолог и
две медицински експертизи, изготвени от неврохирурзи. Вещите лица установяват същите телесни повреди, които са
посочени в диспозитива на решението на наказателния съд, част от фактическия
състав на престъплението, които съдът приема за установени със задължителната
сила, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Наред с
това вещите лица сочат и други телесни
повреди.
От заключението на
вещото лице А./специалист уши, нос, гърло/ се установява, че вследствие на
пътно-транспортното произшествие ищецът е получил мозъчна контузия,
многофрагментна фрактура на темпоралната кост и пирамидата в ляво, епидурален
хематом в лява темпорална област, скъсване на триглавия мускул в дясно и
частична пареза на левия лицев нерв. Възстановяването е продължило около два
месеца, през които е изпитвал главоболие, гадене, повръщал е, изпитвал е болки
в областта на дясната подбедрица и е ползвал помощни средства за придвижване Ищецът
е загубил слух в лявото ухо, оплаква се от шум, намалена възможността за разбиране
на речта на другите, нарушена комуникативност, получава пристъпи на
световъртеж; в резултат на парезата на лицевия нерв е затруднено повдигането на
лявата вежда и левия устен ъгъл, не може да затваря левия горен клепач, което
води до сухота в окото. Към настоящия момент последиците от пътно-транспортното
произшествие, според вещото лице, са липсата на слух в лявото ухо, субективен
шум и пристъпен световъртеж. В заключението е посочено, че е на лице пряка
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и загубата на
слуха на лявото ухо.
От заключението на
вещото лице-невролог/С./ се установява, че са причинени следните телесни
повреди: мозъчна контузия и компресия/притискане на мозъчна тъкан/ с наличен
оток и притиснат ляв страничен вентрикул/мозъчно стомахче/, многофрагментна
фрактура на темпоралната сквама и пирамидата в ляво. Епидурален хематом в лява
темпорална част. Конградна амнезия /липса на спомен за определен период от
време отпреди пътно-транспортното произшествие, по време на него и определен
период от време след това/, частична руптура/разкъсване/ на мускул трицепс суре. По време на
болничния престой е предприето оперативно лечение – краниотомия в ляво
темпорално, евакуация на хематома. За разкъсването на мускула на прасеца е
приложено локално лечение с нестероиден
противовъзпалителен препарат. През време на болничния престой е провеждано и
симптоматично венозно лечение с вливания на физиологичен разтвор, антибиотици,
обезболяващи, антиконвулсанти, лекарства против гадене. След изписването ищецът
е провеждал физиотерапия за парезата на левия нерв. Ц. е търпял болки и
страдания в продължение на три месеца от изписването от болницата с умерена
интензивност. Последица от фрактурата на главата е остатъчна „много лека”
периферно-стволова пареза на левия нерв с характер на козметичен дефект. Според
експерта, не се очаква за в бъдеще ищецът да търпи болки. Вещото лице е
посочило видимите белези, които са в резултат на злополуката: остатъчни прояви
от периферно-стволовата увреда на левия лицевия нерв и белег на лявото слепоочие с вид на питанка, започващ от
окосмената част на главата, продължаващ надолу по лицето до нивото на долната
част на ухото, с дължина 14.5 - 15см.
Според вещото лице-травматолог - С., при пътно-транспортонто
произшествие на ищеца са причинени: черепно-мозъчна травма със счупване на
слепоочната и пирамидна кости на черепа, контузия на мозъка и епидурален
хематом; увреда на левия лицев нерв с пареза; частично разкъсване на триглавия
мускул на дясна подбедрица. Вещото лице заявява, че липсват данни в медицинските
документи разкъсването на триглавия мускул на дясна подбедрица да предхожда
пътно-транспортното произшествие. В заключението е посочено, че всички увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Според вещото
лице-неврохирург И., на ищеца са причинени: открита черепномозъчна травма, включваща
разкъсно - контузна рана на главата в слепоочна област, полифрагментна фрактура
на темпоралната кост в плоската й част, наречена сквама/люспа/, и счупване на
пирамидната част на същата кост с увреждане на стволовете на левите лицев и
слухов нерви, епидурален хематом в мястото на счупване на сквамата на
темпоралната кост, контузия на мозъка и нараняване на дясната подбедрица –
разкъсване на мускула. В заключението си вещото лице заявява, че черепно-мозъчната
травма е тежка, тъй като е осъществено откритото проникващо нараняване в
черепната кухина с разкъсване на кожа и подкожие, полифрагментно счупване на
покрива на черепа, счупване на върха на лявата пирамидна кост, епидурален
хематом, контузия на мозъка, оток и компресия на мозъка от хематома. По
спешност е била извършена неврохирургична операция – отстраняване на счупените
фрагменти от черепния покрив и евакуация на епидурален хематом в същата област.
Операцията е била животоспасяваща. Ищецът се е възстановил сравнително бързо. Изписан
е на седмия ден, останала е пареза на
лявата лицева мускулатура/периферна увреда на левия лицев нерв/, глухота на
лявото ухо и липса на вкусово усещане в езика. През първите 3-4 дни след
пътно-транспортното произшествие състоянието на ищеца е било критично, травмата
е била животозастрашаваща. Остатъчната частична пареза на левия лицев нерв се
изразява в лицева асиметрия, пристъпи на болка в лявата челно-орбитална област,
остатъчен черепен дефект в лявата темпоробазална област, вкусова загуба в устата
от дясната половина на езика. Наред с това вещото лице е посочило, че съществува
потенциална опасност от вторична епилепсия. Частичната периферна пареза на левия
лицев нерв, глухотата на лявото ухо и липса на вкусово усещане в лявата
половина на езика ще продължат през целия живот на ищеца. Останал е белег - голям
линеен цикатрикт в лява парието-темпоробазална област с дължина 18 см. Частичната
периферна пареза на левия лицев нерв се изразява в изгладени бръчки в лявата
половина на челото, изгладена лява назо-лабиална гънка. Парезата е в
причинно-следствена връзка с травматичната увреда, не представлява усложнение
от оперативната интервенция.
С оглед решението на
наказателния съд и заключенията на гореобсъдените медицински експертизи, съдът
приема, че на ищеца при пътно-транспортното произшествие са причинени следните
телесни повреди: черепно-мозъчна травма със счупване на слепоочната и
пирамидна кости на черепа, контузия на мозъка и епидурален хематом; увреда на
левия лицев нерв с пареза; частично разкъсване на триглавия мускул на дясна
подбедрица, глухота на лявото ухо.
Спорен въпрос по делото е дали
глухотата е настъпила в резултат на пътно-транспортното произшествие. Глухотата
на лявото ухо е установена от наказателния съд и е част от диспозитива на
решението, постановено в наказателното производство, поради което съдът приема
за доказано по делото, че тази телесна повреда е в причинно-следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие. Този факт се повърждава и от заключенията на
вещите лица А., С. и И..
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице И. в частта, в която е посочил, че на ищеца при пътно-транспортното произшествие е причинена загуба на вкусово усещане на езика и съществува опасност от вторична епилепсия. Експертът не е посочил
въз основа на какви изследвания приема, че ищецът е загубил усещане в езика. В
заключението вещото лице едновременно заявява, че загубата на вкусово усещане е
в дясна половина на езика/абзац първи
– л.410/ и в същото време заявява, че загубата на вкусово усещане е в лява половина на езика /абзац втори от
л.410/. Тези констатации, преценени във връзка с липсата на данни за извършени
изследвания, мотивираха съда да приеме, че заключението в тази част е
необосновано. Самият ищец в исковата молба не сочи такова увреждане от
катастрофата – загуба на чувствителност на езика, нито някой от останалите
експерти е уставил подобно увреждане, поради което съдът не кредитира заключението в
тази част. По отношение на становището
на вещото лице И., че съществува опасност от вторична епилепсия, този извод
също е необоснован. По делото не е установено ищецът да е имал епилептични
припадъци, нито един от останалите експерти по делото не е посочил в
заключението си ищецът да е получил епилептични припадъци, вследствие на травмите
от катастрофата, поради което съдът не кредитира заключението на вещото лице И.
и в тази част. В заключението на вещото
лице С.-невролог, и вещото лице А./специалист уши, нос, гърло/ е отразено, че в
болницата ищецът е приемал антиконвулсант и след изписването е продължил да го
приема, като профилактика на епилептични
придъци, но не е посочено да е получавал такива припадъци.
От показанията на св.Ц./майка на
ищеца/ се установява, че в болницата ищецът изпитвал силна болка от получените
телесни повреди, оплаквал се от главоболие, имал нужда от помощ, дори при
хранене. Не можел да става, поставили му катетър. След изписването от
болницата, се наложило да ползва патерици, не можел да стъпва на единия си
крак, не можел да пази равновесие, виело му се свят. В продължение на един
месец в дома им идвал физиотерапевт, за да помага на ищеца. Два месеца след изписването Ц. започнал сам
да се обслужва. Лекарите в болницата установили, че ищецът има проблеми със слуха. През първия месец
в къщи се дразнел от светлина и шум, виело му се свят. Лицето на ищеца се
променило след катастрофата, при усмивка, устните му се изкривявали, едната му
вежда не се повдигала, клепачът на лявото око не се затварял. Това водело до изсъхване на лигавицата на окото, поради
което често ползвал капки за очи. Поведението на ищеца се променило, често бил нервен,
избухлив, притеснявал се, че не чува какво си говорят хората, когато е в
компания. Споделял с майка си, че не може да стои в шумна обстановка, заболявала
го главата, виело му се свят. Преди мечтаел
да учи в школата в С. и да работи, като полицай, но сега съзнавал, че
няма да може да осъществи мечтата си.
Така събраните по делото
доказателства – решение на наказателния съд, медицински експертизи и
показанията на св.Ц., установяват, че е осъществен всеки един от юридическите
факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на
обезщетението, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие – 19 години; вида и обема на причинените
травматични увреждания, които са били силно болезнени: средна телесна повреда, изразила се в черепно-мозъчна травма,
представляваща многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и черепната
основа в средната черепна ямка в ляво/пирамидната кост/, усложнена с развитието
на епидурален, разположен над твърдата мозъчна обвивка, хематом вляво, контузия на мозъка; средна
телесна повреда, изразила се в трайна глухота на ляво ухо, при запазен слух на дясното ухо; трайна увреда на
левия лицев нерв с пареза на лицевия нерв, която се изразява в изгладени бръчки
в лявата половина на челото, изгладена лява назо-лабиална гънка и невъзможност
на ищеца да затваря левия горен клепач, което води до сухота в окото; частично
разкъсване на триглавия мускул на дясна подбедрица; наличие на белег на
лицето с дължина между 14.5 -15см.; обстоятелството, че ищецът е бил подложен
на неотложна, животоспасяваща оперативна
интервенция; периодът на лечение и възстановяване – два месеца, през които ищецът е бил безпомощен и е зависел от грижите на
близките си, наложило се е да ползва патерици. Наред с това съдът отчете
обстоятелството, че в резултат на загубата на слуха на лявото ухо ищецът се
чувства непълноценен при социалните си контакти, притеснява се, че не чува
какво говорят връстниците му, избягва да се събира в компания, да ходи по
заведения, тъй като от шума го заболява глава, вие му се свят. Ищецът е
променил поведението си спрямо близките си – изнервен и избухлив е в
отношението си спрямо тях. Загубата на слуха на лявото ухо е променило
плановете на ищеца за професионална реализация, преди мечтаел да кандидатства в
школата в С. и да работи, като полицай, но сега съзнавал, че няма да може да
осъществи мечтата си.
Като отчете всички тези
обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи по справедливост,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв.
По възраженията за
съпричиняване:
Ответникът поддържа
следните възражения за съпричиняване на вредите: 1/ищецът, с поведението си,
предизвикал настъпването на ПТП, тъй като се движел със скорост, по-висока от
разрешената за процесния участък и не предотвратил настъпването на
произшествието, макар да имал възможност за това - не предприел действия по спиране на управлявания мотоциклет; 2/към
момента на настъпване на произшествието ищецът бил неправоспособен водач;
3/мотоциклетът изобщо не бил регистриран в КАТ и не бил технически изправен;
4/ищецът допринесъл за вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставена
предпазна каска.
Съдът намира
възраженията на ответника за съпричиняване на вредите за основателни, поради
следните съображения:
От представеното по
делото удостоверение от 19.01.2015г., издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция”,
се установява, че ищецът към датата на пътно-транспортното произшествие -
30.05.2012г., е притежавал свидетелство за управление, издадено на
12.09.2011г., валидно до 12.09.2021г., за категории „В” и „М”, но не и за категория ”А”, т.е същият не е
притежавал свидетелство за управление на мотоциклети.
Не са представени
доказателства, че мотоциклетът е бил регистриран от КАТ, респ. да е преминал
технически преглед. По искане на ответника по делото е прието удостоверение
изх. № А26/15.04.2015г., издадено от СДВР, отдел ”Пътна полиция”, в което е
посочено, че описаните в удостоверението мотоциклети „Сузуки”,
индивидуализирани чрез номер на двигател и номер на рама не са регистрирани от
КАТ./л.169/. По делото не е установено какъв е номерът на рамата и номерът на
двигателия на управлявания от Ц. мотоциклет, поради което липсват доказателства
удостоверението да касае процесния мотоциклет. Самият ищец в ИМ не сочи
регистрационен номер на мотоциклета, нито са ангажирани доказателства
мотоциклетът да е бил регистриран в КАТ, респ. да е преминал технически
преглед, поради което съдът приема, че превозното средство не е преминало
технически преглед.
Вещите лица от
единичната и първоначалната тройна автотехническа експертиза приемат в своите
заключения, че мотоциклетът и лекият автомобил са били технически изправни
преди пътно-транспортното произшествие, но тези констатации на експертите не
почиват нито на документи за извършени прегледи, нито на лични възприятия, тъй
като не са извършили оглед на превозните средства. При липсата на доказателства
за извършен технически преглед на мотоциклета и направено възражение от
ответника, съдът приема, че по делото не бе установено мотоциклетът да е бил
технически изправен към датата на пътно-транспортното произшествие.
Относно възражението
на ответника, че ищецът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и
е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като не е
предприел своевременно действия за спиране на превозното средство, по искане на
страните по делото бяха назначени
множество автотехнически експертизи – единична, две тройни автотехнически
експертизи и комплексна експертиза, която включва и въпроси към вещо лице –
автотехник.
Вещите лица дават
заключения относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
скоростта, с която са пътували автомобила и мотоциклета, предприетите от всеки
от водачите действия и причините за настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Видно от заключението
на единичната автотехническа експертиза пътно-транспортното произшествие е
настъпило на прав участък от улица „********” в с.Вакарел, която е с по една
лента за движение в едно направление. На Т-образно кръстовище водачът на л.а ”Форд
Фиеста” е предприел маневра „ляв завой” в посока гр. Панагюрище. Водачът на
мотоциклета се е движел от дясната страна на автомобила в насрещната пътна
лента и е засечен от него, при което се е ударил с предна дясна част в предния
десен калник на автомобила. След удара мотоциклетът е отскочил напред, преминал
е през предната част на автомобила и е паднал на около 10.5 метра след местоудара.
Скоростта на мотоциклета преди удара, според вещото лице, е 90 км/ч., а по
време на удара 82 км/ч. Скоростта на автомобила преди удара вещото лице е дало
в два варианта – вариант първи, ако автомобилът е спрял в дясната лента преди
маневрата – скоростта е била 11.83 км./час и вариант втори, ако е предприел
завой без да спира в дясната лента, скоростта е била 6 км./час. Причина за ПТП е извършването на маневра ”ляв
завой” от водача на л.а ”Форд Фиеста”, при която е отнето предимството на
насрещно движещия се мотоциклет. Наред с това вещото лице е посочило, като
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, и поведението на
водача на мотоциклета, който е управлявал превозното средство със скорост от 90
км./ч, вместо допустимата скорост от 50 км/ч., при което ударът е бил непредотвратим.
Според вещото лице, видимостта е била добра, до 100м. от кръстовището за водача
на автомобила и мотоциклетиста. При скорост от 57 км/ч. час ударът е бил
предотратим за мотоциклетиста.
В своето заключение
назначената тройна автотехническа експертиза установява видимост над 100м. за
водачите на двете пътни превозни средства, но сочи различна скорост за двете
пътни превозни средства - автомобилът се е движел със скорост от 20 км/час, а скоростта на мотоциклета по време на удара вещите лица определят
на 59 км/час. В съдебно заседание
заявяват, че не поддържат заключението в частта, в която са посочили, че
преди удара мотоциклетът се е движил със
70 км/ч. Според тройната експертиза, причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие са действията на водача на лекия автомобил,
предприел маневра ”ляв завой”, без да изчака преминаването на насрещно движещия
се мотоциклет и поведението на Ц., който е управлява мотоциклета, без да е
правоспособен водач, както и движението му със скорост, по-висока от
разрешената за населеното място.
В заключението
на комплексната експертиза/част
автотехническа/ е прието, че скоростта
на автомобила преди пътно-транспортното
произшествие е 20 км/ч., а скоростта на
мотоциклета е определена на 59 км/час. Като причини за настъпване на
пътно-транспортното произшествие са посочени поведението на водача на
автомобила и на водача на мотоциклета. Водачът на автомобила е предприел
маневра ”ляв завой”, без да изчака насрещно движещия се мотоциклетист, а ищецът
е управлявал мотоциклет, без да е правоспособен водач, и се е движел със скорост, по-висока от
разрешената, в резултат на което пътно-транспортното произшестиве е било
непредотвратимо.
Според повторната
тройна експертиза, скоростта на автомобила по време на пътно-транспортното
произшествие е била 17 км/ч. или 13 км/ч., при което са определени различни
опасни зони на спиране - 7.5м. и 6 м. Скоростта на моториста е определена на 82
км/час. От техническа гледна точка от момента на започване на маневрата и
навлизане в насрещната лента за движение от процесния автомобил,
мотоциклетистът не е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара, за
да предотврати пътно-транспортното произшествие при действителна скорост от 82
км/час. Ударът би бил предотвратим, ако мотористът се движеше със скорост от 50
км./час към момента, към който водачът на автомобила започва маневра ”завой на
лявой”. Когато водачът на автомобила вече е пресякъл осевата линия, дори и
скоростта на моториста да е 50 км/час, ударът е непредотвратим. В хипотеза, при
която автомобилът вече е пресякъл осевата линия, ударът би бил предотвратим,
ако мотористът се е движел със скорост от 47 км/ час.
Изслушаните по делото
автотехнически експертизи сочат различна скорост на лекия автомобил и моториста
по време на настъпване на пътно-транспортното произшествие – за моториста - 80
км/ч. /единична експертиза/, 59км/час/първоначална тройна експертиза и вещо
лице – автотехник от комплексната експертиза/, 82 км./час /повторна тройна
експертиза/. Единичната автотехническа експертиза е изготвена от вещото лице А.П.М.,
който участва и в състава на повторната тройна експертиза. Комплексната
експертиза в автотехническата й част е изготвена от вещото лице Ц.В., който
участва и в състава на първоначалната тройна автотехническа експертиза. Съдът
кредитира повторната тройна експертиза, според която скоростта на
мотоциклетиста по време на удара е била 82 км/ч., тъй като това заключение се
подкрепя и от показанията на св. В., според която мотоциклетистът се е движел
твърде бързо, свидетелката не е забелязала кога е приближил, според нея
връхлетял автомобила. Същата скорост е възприел и наказателният съд при
постановяване на решението по НАХД № 273/2014г. на РС-Ихтиман. Мотивите на
наказателния съд не обвързват настоящия състав, но установяват, че в
наказателното производство е била възприета същата скорост от 82 км./час за
мотоциклетиста, която установява и повторната тройна автотехническа експертиза
по настоящото дело. Същата скорост установява и единичната автотехническа
експертиза. Тази скорост далеч надхвърля установената допустима скорост от 50
км./ час.
Дори и да не бъдат
възприети мотивите на настоящия състав и да се приеме, че скоростта на мотоциклетиста
е била 59км/час, както сочи първоначалната тройна експертиза, то тази скорост
също надхвърля разрешената скорост от 50 км./час. Всички вещи лица от единичната,
двете тройни автотехнически експертизи и комплексната експертиза-част
автотехническа, са категорични в заключенията си, че поведението но водача на
мотоциклета е допринесло за настъпването на пътно-транспортното произшествие,
тъй като се е движел със скорост, по-висока от допустимата от закона, поради
което ударът е бил непредотвратим.
От заключенията на
медицинските експертизи и показанията на св. В. се установява, че
ищецът е пътувал без поставена каска. Според заключението на вещото лице невролог,
наличието на предпазна каска би намалило обема, тежестта, степента и характера
на получените увреждания. Трудно е да се опреди кое от уврежданията би се
получило при наличие на предпазна каска, тъй като уврежданията при
черепно-мозъчна травма са взаимно свързани. Хипотетично при предпазна каска най-тежките
увреждания, получени без каска, би следвало да са заменени от по-леки. Според
вещото лице – травматолог от комплексната експертиза, ако ищецът е пътувал
с поставена предпазна каска, степента на мозъчната трава би била по-лека,
поради поемане на част от енергията на травмата от предпазната каска, както и
тежестта на травмата в слепоочната област би била по-лека, тъй като при
наличието на каска, силата на удара се разпределя по равномерно, а не е концентрирана
само в зоната на контакта на главата със земната повърхност. Според
първоначалната неврохирургична експертиза, изготвена от вещото лице И.,
предпазната каска допринася за ограничаване
размера на локалните уврежания, но от друга страна – засилва общомозъчните
увреждания, вида на които не може да се предскаже. В конкретния случай в ранния
период след травмата, общо мозъчната симптоматика е била не много тежка, поради
което след възстановяването на ищеца не се отчитат смущения във висшата нервна
дейност. При поставена каска на главата
се получават по-често общи мозъчни травми, чиято тежест е различна. Според
повторната неврохирургична експертиза, при скорост от 59 км/час и
поставена предпазна каска, ищецът най-вероятно не би получил многофрагментно
счупване на лявата слепоочна кост на черепа и счупването на средна черепна
основа в ляво. При счупване на вътрешната повърхност на каската е възможно да
се получи разкъсно-контузна рана на главата в съчетание с лека по тежест
черепно-мозъчна травма. При поставена предпазна каска при ищеца трудно би могло
да прогнозира с точност кои от травматичните увреждания не биха настъпили.
Най-вероятно черепно-мозъчната травма би била по-лека. С голяма вероятност може
да се прогнозира, че не би се получило многофрагментно счупване на лявата
слепоочна кост на черепа със счупване на основата на черепа в лява средна ямка,
разкъсване на съдове и последващо развитие на кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка. Евентуално разчупване на вътрешната обвивка на каската може да причини
разкъсно-контузна рана на главата и лека по тежест черепно-мозъчна травма.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, според които
наличието на предпазна каска би намалило обема, тежестта, степента и характера
на получените увреждания. При поставена предпазна каска
при ищеца трудно би могло да прогнозира с точност кои от травматичните
увреждания не биха настъпили. Черепно-мозъчната травма би била по-лека и не би
се получило многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост на черепа със
счупване на основата на черепа в лява средна ямка, разкъсване на съдове и
последващо развитие на кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка./неврологична
експертиза и заключение на вещо лице – травматолог от комплексната експертиза/.
Съдът не кредитира заключението на първоначалната неврохирургична експертиза,
изготвена от вещото лице И., според която при поставяне на каска ищецът би получил по-тежки травми. Вещото лице в
заключението си посочва, че при поставена каска се получават по-често общи
мозъчни травми, чиято тежест е различна. Нанесената тежка механична сила върху
каската се предава и на черепа, от който се концентрира към мозъчния ствол.
Контузиите на ствола винаги се проявават с тежки функционали мозъчни увреждания
с разстройство на дишане и сърдечно-съдова дейност. В тази част заключението на
вещото лице И. не дава отговор на въпроса
дали при поставена каска биха се получили процесните травми. Ирелевантно за спора е какви други увреждания би могъл да получи
ищеца при поставена предпазна каска. Хипотетични увреждания, различни от
процесните, не са предмет на изследване по делото, поради което съдът не
кредитира заключението на вещото лице И. в посочената част. С оглед заключенията
на неврологичната експертиза, на вещото лице-травматолог от комплексната
експертиза и повторната неврохирургична експертиза съдът приема, че ищецът не
би получил многофрагментно счупване на
лявата слепоочна кост на черепа със счупване на основата на черепа в лява
средна ямка, разкъсване на съдове и последващо развитие на кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка.
При така събраните по делото доказателства, съдът приема, че
ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е
управлявал мотоциклет, без да притежава свидетелство за управление,
мотоциклетът не е бил регистриран в КАТ, респ. не е преминал технически
преглед, по време на настъпване на ПТП ищецът го е управлявал с по-висока от
разрешената скорост, поради което настъпването на ПТП е било непредотвратимо.
Наред с това ищецът е допринесъл за настъпване на многофрагментното счупване на
лявата слепоочна кост на черепа, разкъсването на кръвоносни съдове и
последващото развитие на кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, тъй като е
пътувал без поставена предпазна каска.
При така установените деяния от страна на ищеца, с които е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, съдът приема процент на
съпричиняване на вредите от 50 %.
Тъй като съдът определи размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 70 000лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 50%,
общият размер на дължимото от ответника обезщетение възлиза на 35 000лв.,
до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 100 000лв. – да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 420лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Р.М. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1235.50лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 3354.65лв., съобразно
отхвърлената част от иска. При определяне размера на разноските съдът
отчете размера на разноските, направени от ответника, за вещи лица – 850лв., съдебни
удостоверения - 15лв. и адвокатско възнаграждение – 4236лв. Неоснователно е
възражението на ищеца, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Същото е определено в минимален размер – 3530лв., съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатено е на адвокатско дружество, регистрирано по ЗДДС,
поради което в общата стойност на адвокатското възнаграждение е включен и ДДС,
при което общият размер на разноските за адвокат, направени от ответника е 4236лв. с ДДС, които са в минимален размер.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 1400лв. върху уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„З.А.Д.А.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор Р.Г., да заплати на И.К.Ц., ЕГН **********,***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 35 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните телесни повреди: черепно-мозъчна травма, представляваща
многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и черепната основа в средната
черепна ямка в ляво/пирамидната кост/, усложнена с развитието на епидурален,
разположен над твърдата мозъчна обвивка, хематом вляво,
контузия на мозъка, трайна глухота на
ляво ухо, при запазен слух на дясното ухо,
трайна увреда на левия лицев нерв с пареза на лицевия нерв, частично разкъсване
на триглавия мускул на дясна подбедрица, белег на лицето с дължина между
14.5 -15см, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.05.2012г.,
по вина на водача И.В.В., при управление на л.а. „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.
********, по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2012г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.” АД да
заплати на И.К.Ц., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 420лв., съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.”
АД да заплати на адв. Р.М. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1235.50лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.К.Ц. да заплати на
„З.А.Д.А.” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 3354.65лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.”
АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
ДТ в размер на 1400лв. върху уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :