Решение по дело №2273/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 168
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20213230102273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Добрич, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230102273 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. К. с
ЕГН *** от гр. Добрич, ***“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, с която против „Атанасов
Биоенерджи” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ***” №*, представлявано от А. Г. А., е предявен иск за заплащане на
сумата от 3000 лева , представляваща дължимо арендно възнаграждение за
стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя, вписан под
акт № 57, том ХХI, вх.рег.№9178 от 05.08.2009г. на СлВп – гр. Добрич и
Анекс от 03.05.2018г. към същия, за имот с идентификатор 3641*.**.** по
КККР на с. ***, обл. *** , с площ от 30,000 дка ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ в съда /15.07.2021г./ до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:според
твърденията в исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си по
сключения с ищцата договор за аренда - не е платил в цялост дължимото
арендно възнаграждение в размер на 3000 лева по договор за аренда на
земеделска земя, вписан под акт № 57, том ХХI, вх.рег.№9178 от 05.08.2009г.
на СлВп – гр. Добрич и Анекс от 03.05.2018г. към същия , за имот с
1
идентификатор 3641*.**.** по КККР на с. ***, обл. Добрич, с площ от 30,000
дка, за стопанската 2019г./2020г
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е
представил писмен отговор. Признава исковете за арендно възнаграждение до
размера на 40 лв. на дка за процесната стопанска година. Твърди настъпили
форсмажорни обстоятелства - сушата през 2020 г., довела до щети и повече от
30% спад в добивите от селскостопанска продукция. Поради проявлението им
счита, че претенциите следва да бъдат уважени, но частично.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Между страните липсва спор, че ответникът през процесния период е
ползвал земеделската земя, собственост на ищцата. Спорен е размерът на
дължимото арендно възнаграждение .
Съобразно договореното между страните /Анекс от 03.05.2018г. към
процесния договор - л. 7 от делото/ арендното възнаграждение за всяка една
стопанска година възлиза на не по-малко от 100 лева на дка . Чл. 5, ал. 6 от
договора предвижда, че при настъпване на форсмажорни обстоятелства,
довели до пълно или частично увреждане на посеви, страните следва да
уговорят други размери на арендното плащане и други срокове за изплащане
на паричните задължения.
Ответникът не е извършил плащане на арендното възнаграждение -
противното не се твърди от него.
Спорен между страните е размерът на дължимото арендно
възнаграждение .
Ответникът признава исковете за арендно възнаграждение до размера
на 40,00 лв. на дка, като релевира възражение по чл. 307 от ТЗ за намаляване
на арендното възнаграждение .
По иск за реално изпълнение на задължение за арендно плащане по
договор за аренда ищецът трябва да докаже: валидно сключен договор за
аренда между страните с действие за процесната стопанска година; вида и
2
размера на уговореното арендно плащане; размера на задължението за
конкретната стопанска година.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи наличието на всички елементи от стопанската непоносимост като
юридически факт, а именно: 1. наличието на сключен договор /не е спорно/ ;
2. настъпването на определени обстоятелства, които страните не са могли и не
са били длъжни да предвидят, след сключване на договора, водещи до
промяна на обективните условия, при които следа да се изпълняват
задълженията по договора; 3. непредвидеността и непредвидимостта на
последващото изменение на обстоятелствата; 4. наличието на прекомерна
обременителност на изпълнението на длъжника, предизвикана именно от това
съществено изменение на обстоятелствата, настъпило след сключване на
договора; 5. изпълнението на договора при настъпилите след сключването му
обстоятелства да противоречи на справедливостта и добросъвестността, за
които обстоятелства /с изкл. на наличието на действителен договор/ съдът му
е указал, че не сочи доказателства.
С оглед наведените възражения ответникът е представил по делото
подадено от него Заявление за предоставяне на минимална помощ, съгласно
Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г.
земеделски стопани, претърпели щети над 30 % спад в добива в резултат от
неблагоприятно климатично условие – суша през 2020 г.
Съдът счита, че в случая разпоредбата на чл. 307 от ТЗ не намира
приложение. Съгласно чл. 81, ал.2 от ЗЗД , обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност. Тъй като в случая неизпълнението се дължи
именно на липса на парични средства, то настъпването на форсмажорни
обстоятелства, свързани с продължителната суша в региона, повлияла на
добивите и печалбите в земеделието, не освобождават арендатора от
отговорност. В тази връзка законодателят е предвидил възможността по чл.
307 от ТЗ, съгласно който "съдът може по искане на една от страните да
измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили
такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и
добросъвестността". Касае се за иницииране на съдебно производство,
3
каквото от страна на ответника не е предприето. Настъпването на твърдяните
форсмажорни обстоятелства не е установено по пътя на пълното и главно
доказване. Поради изложено се налага извода, че ответникът остава
задължен по договора, предмет на настоящото дело , с пълната стойност на
плащането, договорено между страните, а именно - по 100 лева на дка.
При така изложените от страните доводи и представени доказателства ,
исковата претенция по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ е
основателна и следва да бъдеуважени изцяло, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева , представляваща дължимо арендно
възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на
земеделска земя, вписан под акт № 57, том ХХI, вх.рег.№9178 от 05.08.2009г.
на СлВп – гр. Добрич и Анекс от 03.05.2018г. към същия, за имот с
идентификатор 3641*.**.** по КККР на с. ***, обл. Добрич , с площ от 30,000
дка ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда
/15.07.2021г./ до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца са дължими разноски :
120,00 лева - заплатена държавна такса и 300,00 - адвокатско
възнаграждение.

Така мотивиран, Добричкият районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН” ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „**” №**, представлявано от управителя
А. Г. А., ДА ЗАПЛАТИ НА И. К. К. с ЕГН *** от гр. Добрич, ***“ №**,
вх.*, ет.*, ап. **, сумата от 3000 лева ,представляваща дължимо арендно
възнаграждение /по 100 лв. на дка/ за стопанската 2019/2020г. по договор за
аренда на земеделска земя, вписан под акт № 57, том ХХI, вх.рег.№9178 от
05.08.2009г. на СлВп – гр. Добрич и Анекс от 03.05.2018г. към същия, за имот
с идентификатор 3641*.**.** по КККР на с. ***, обл. Добрич , с площ от
30,000 дка ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
4
в съда /15.07.2021г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „***” №**, представлявано от управителя А.
Г. А., ДА ЗАПЛАТИ НА И. К. К. с ЕГН *** от гр. Добрич, ***“ №**, вх.*,
ет.*, ап.**, сумата от 420,00 лева – съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5