Решение по дело №2509/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 180
Дата: 27 март 2024 г.
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20231320102509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. В, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Р. Илк. П.
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20231320102509 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 530 и сл. от ГПК с правно основание чл. 19,
ал. 1 от ЗГР.
Образувано е по молба от Н. А. С. с ЕГН ********** от гр. В с правно
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане промяна на собственото име на
молителя от „Н.“ на „Н“ и на фамилното име на молителя от “С.” на “А”.
Молителят твърди, че от 2021 г. живее постоянно и работи в Германия,
където има адресна регистрация. Личното му име Н. е трудно произносимо на
немски език и всичките му познати и колеги го наричат Н.
На следващо място, молителят твърди, че не желае да носи бащиното
име на своя баща като фамилно име поради лични, семейни съображения.
Намира се в по-добри отношения с роднините си по майчина линия и желае
да носи фамилното име на своя дядо по майчина линия Н.И.А А, а именно А.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят, чрез
процесуалния си представител адв. И. И., поддържа предявената молба и
моли същата да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община В, няма възражения.
Участващият по делото прокурор от Районна прокуратура – В счита
1
молбата за неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.
19, ал. 1 от ЗГР, тъй като името на молителя не е нито опозоряващо, нито
осмиващо или обществено неприемливо. Сочи, че от молителя не са
представени доказателства какви важни обстоятелства налагат промяна на
името.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 0138/11.02.1976г., съставен от Община Лом, имената на молителя
при раждането са записани като Н. А. С..
По делото е представено Потвърждение за регистрация от 26.07.2021
г., издадено от Службата за регистрация в гр. Кьолн (превод от немски език),
видно от което молителят е регистриран на адрес гр. К, кв. Б , ул. Г ** от
19.07.2021 г.
От молителя е представен и трудов договор, сключен между него и
фирма Хелене Костка – Транспорте Дуисбург (превод от немски език), с
начало на трудовото правоотношение 26.08.2019 г.
По делото е постъпило уведомително писмо от директора на Дирекция
„Електронно правосъдие и регистри“ при Министерство на правосъдието,
видно от което при извършена проверка в Европейската информационна
система за съдимост са установени нотификации, постановени от съдебни
органи в чужбина за лицето Н. А. С.. Приложена е нотификация от Германия
– Централен Федерален регистър от 13.08.2021 г., от която се установява, че с
решение от 07.09.2020 г. молителят е осъден за измама, свързана с
обществената и социалната сигурност или семейните добавки. Спрямо него са
наложени санкции – „други наказания и мерки“ и „глоба с определен дневен
размер“.
По делото е разпитан като свидетел Стефан А. Томов. Същият
установява, че молителят живее в Германия. Занимава се с озвучаване и
музика и Н е неговото артистично име, с което го познават всички, като им е
трудно да произнасят името Н.. По отношение на фамилното име, майката на
молителя Донка държи той да носи нейната фамилия, тъй като живее в
нейния имот. Преди да почине бащата на Н. неговите родители не са били в
добри отношения. Молителят също желае да носи фамилното име на неговата
2
майка А.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Депозираната молба е с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Същата
е допустима, а разгледана по същество и частично основателна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В случая, не може да се приеме, че имената Н. и С. са осмиващи,
опозоряващи или обществено неприемливи. В молбата си лицето и не
навежда твърдения в този смисъл. Доводите, които той излага касаят втората
хипотеза, предвидена от закона в чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно наличието на
важни обстоятелства, които налагат извършването на исканата промяна.
В редица свои решения ВКС приема, че името е част и от личното
самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено
лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Правото да се промени собственото име е
субективно лично право и в съдебното производство по реализацията на това
право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и
личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна.
По делото се установи, че е налице субективно желание на молителя за
промяна на собственото му име, както и че лицето е известно в обществото с
името „Н“ и се самоопределя с него.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че молбата
за промяна на собственото име на молителя от Н. на Н е основателна и следва
да бъде уважена.
По отношение на исканата промяна на фамилното име на молителя,
последният навежда като „важни обстоятелства“ наличието на по-добри
отношения с роднините по майчина линия и желанието да носи фамилното
име на дядото по майчина линия.
Структурирането на фамилното име на всяко лице е уредено от
правната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗГР – образува се от фамилното или
3
бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола
на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго.
Видно от представеното удостоверение за раждане, имената на бащата
на молителя са Асен С. Борисов и при образуването на фамилното име на
молителя Н. А. С. са спазени императивните изисквания на чл. 14, ал. 1 от
ЗГР, респ. фамилното му име и към настоящия момент е съответно на
законоустановените правила за образуване имената на българските граждани.
Доколкото като основание за исканата промяна в случая се сочи наличието на
по-добри отношения с роднините по майчина линия и желанието на молителя
да носи фамилното име на дядото по майчина линия Н.И.А А, следва да се
отбележи, че тези обстоятелства не обосновават промяна на фамилното име
на молителя, в разрез със законоустановеното му. Носенето на имената на
бащата сочи на биологичната връзка между две лица (връзката на произход),
съществуването на която не зависи от тяхното субективно отношение и лична
преценка. В случая исканата промяна се явява продиктувана от субективното
желание на молителя, а не от наличието на обективните предпоставки,
предвидени в закона, респ. не е налице правнозначима причина по смисъла на
чл. 19 ЗГР за допускане на исканата промяна.
Във връзка с представеното по делото уведомително писмо от
Министерство на правосъдието за нотификация от Германия, от която се
установява осъждане на молителя, следва да се отбележи, че съгласно
приетото от ВКС в решение № 450/28.11.2012 г. по гр. дело № 1777 по описа
за 2011 г. на IV г.о. „физическите лица се идентифицират не само със
собственото си име, а и с бащиното и фамилното си имена, както и – най-вече
- с уникалния единен граждански номер, които в случая остават непроменени.
При това положение, промяната само на собственото име на молителя не би
довела до възпрепятстване органите на предварителното производство,
прокуратурата или наказателния съд“.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОТО ИМЕ на Н. А. С. с
ЕГН ********** от “Н.” на “Н”, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
4
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. А. С. с ЕГН ********** в частта, с която
се иска да бъде допусната на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на
фамилното му име от „С.” на „А”.
Решението, на основание чл. 538, ал. 1 от ГПК, подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - В в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в законна сила препис от същото да се
изпрати на Община В.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
5