№ 3819
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20022301/17.03.2022 г. по гр. д. № 52858/2019 г. по описа на СРС,
28 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Р. З. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 275,43 лева, доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж.к. *******
аб. № ******* за периода от 14.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
37 лева – лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 29.05.2019 г., за което е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 33895/2019 по описа на СРС, 28 състав. В
останалата част предявените срещу Р. З. Д. искове са отхвърлени.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск против Р. З. Д., е
подадена въззивна жалба вх. № 25033433/19.04.2022 г., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът
поддържа, че не споделя извода на съда, че за процесния период е била ползвател на
имота и съответно е потребител на топлинна енергия, поради което не дължала и
претендираните суми. Освен това, не била приела изрично общите условия съгласно
чл. 16 от ЗЗД. Това трябвало да бъде с писмено потвърждение. Не било ясно и кои
общи условия били относими към исковия период. Не била уведомена, че е в забава за
1
плащане на сумите. Не била и собственик на имота, съответно не била потребител.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него предявеният иск
за бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25037923/11.05.2022
г. от „Т.С.“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба и претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 52858/2019 г. по описа на СРС, 28 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Р. З. Д., с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 33895/2019 г. по описа на СРС, 28 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ******* абонатен № *******. Поддържа, че съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че с
влизане в сила на Общи условия от 2014 г. било установено, че абонатите са длъжни да
заплащат месечните суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не
се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30 дневния
срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“
ЕООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******
2
абонатен № *******. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2015 г. - м.
04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна,
но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 392,23 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 16 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
14.09.2016-29.05.2019 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 45,20 лева и 2,01
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 30.08.2017-29.05.2019 г. Твърди, че по гр. д. № 33895/2019 г. по описа на СРС, 28
състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р. З. Д., с който
оспорва исковата молба. Поддържа, че ответницата не е нито ползвател, нито
собственик на процесния имот, като не са възникнали облигационни правоотношения.
Не била приела с писмено потвърждение общите условия, както и нямало данни да е
уведомявана за дължимите суми. При условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 33895/2019 г. по
описа на СРС, 28 състав. По заявление от 13.06.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Р. З.
Д. сумата от 329,02 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2015 –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 45,20 лева за периода от 14.09.2016 – 29.05.2019 г., сумата
от 16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,01 лева за периода от
30.08.2017 г. до 29.05.2019 г. и 75 лева – разноски по делото. В изпълнение на
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят е предявил иск в
законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
3
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 10 равни месечни вноски
и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) и сумите по
изравнителната сметка в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
Като доказателство по делото са приети и Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени
с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се от приетия по делото Нотариален акт № 175, т. III, д. № 600/1994
г. на Нотариус В.М., че Р. З. Д. придобила правото на собственост върху апартамент №
124, находящ се в бл. *******, гр. София. Видно от Писмо изх. № ОИ-7000-
38/1/06.06.2011 г. на Столична община, район Надежда, че бл. 25 и бл. 304 са номера на
4
един и същ блок. С молба вх. № 10521/06.05.1994 г. Р. З. Д. е направила искане да й
бъде открита партида за топлинна енергия за апартамент № 124 в гр. София, район
*******
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д.
№ 33895/2019 г. по описа на СРС, 28 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да
се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
5
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество. Доколкото делото се установява, че ответникът Р. З. Д. е придобила
собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с № ******* по
негово заявление и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че се е
разпоредила с него в исковия период, то за нея е възникнало и задължението в
качеството й на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не е уведомена със съдържанието
на общите условия и не ги е приела писмено. В конкретния случай, приложение
намира специалния закон – Закона за енергетиката, като съгласно чл. 150, ал. 1 от него
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, а предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. С тази
специална норма се дерогира приложението на разпоредбата на чл. 16 от Закона за
задълженията и договорите.
Неоснователни са доводите на въззивника, че решението е неправилно в частта,
с която е уважен предявеният иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, тъй като не е уведомен за размера на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно и доколкото с приложимите към договора за доставка на
топлинна енергия общи условия е определен срок за изпълнение, ответницата е
изпаднала в забава с настъпване на падежа на задължението.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и правни
изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 28 състав обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати сумата от 150 лева – направени разноски във въззивното производство и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
6
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20022301/17.03.2022 г. по гр. д. №
52858/2019 г. по описа на СРС, 28 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Р. З. Д., ЕГН-**********, от
гр. София, ж.к. ******* ап. 124 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* сумата от
150 лева, представляващи направени разноски във въззивното производство и сумата
от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД -трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7