№ 3661
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110115251 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
от „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район И.,
ул. "К." № ** срещу К. И. С., ЕГН **********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет.
**, ап. **, установителни искове, както следва:
1/ с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се приеме
за установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН
**********, че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сума в
размер на 528,93 лева, представляващи предоставени електронни съобщителни услуги по
Рамков Договор № ******* от 08.08.2017 г., сключен между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и
К. И. С., ЕГН **********, както следва мобилна услуга относно мобилен № 08********,
мобилен интернет относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно мобилен №
**********, фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилна услуга № *******
и фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилна услуга № *********,
дължими за периода от 23.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се приеме
за установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН
**********, че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от
106,31 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума
за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г.;
3/ с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 200
ЗЗД с искане да се приеме за установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********
и К. И. С., ЕГН **********, че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК
********* сумата от 368,38 лева, представляваща дължими месечни вноски за предоставени
устройства на изплащане по Рамков Договор № ******* от 08.08.2017 г., сключен между „А.
Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН ********** - Апарат TCL 20 5G Grey+PB TTEC и
Таблет Lenovo Tab M7 Black, дължими за периода от 23.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на
1
задължението
4/ с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се приеме
за установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН
**********, че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от
67,77 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за
предоставени устройства на изплащане за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г.;
5/ с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане приеме за
установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН **********,
че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 969,87 лева,
представляваща сбор от дължимите неустойки по Рамков Договор № ******* от 08.08.2017
г., сключен между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН **********, включваща
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, неустойка за невърнато оборудване по
ценова листа и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството относно мобилна
услуга относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно мобилен № 08********,
мобилен интернет относно мобилен № **********, фиксирана услуга интернет през
мобилна мрежа на мобилна услуга № ******* и фиксирана услуга интернет през мобилна
мрежа на мобилна услуга № ********* ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
6/ с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да приеме за
установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН **********,
че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 178,64 лева,
представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за дължими
неустойки за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г.
като за горепосочените суми е налице издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между него и ответникът е сключен рамков договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги № *******/08.08.2017 г. и му са продадени устройства на изплащане
като дължимите суми са начислявА. по партида № *****. Заявява, че предоставените услуги
са комплексна мобилна услуга на мобилен № 08********, услуга мобилен интернет на
мобилен № 08********, услуга мобилен интернет на мобилен № **********, фиксирана
услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ******* и фиксирана услуга интернет
през мобилна мрежа на мобилен № *********, а устройствата, продадени на изплащане, за
които се претендират суми са Апарат TCL 20 5G Grey+PB TTEC и Таблет Lenovo Tab M7
Black. Заявява, че дължимите месечни абонаментни такси и предоставени съобщителни
услуги за периода от 21.03.2021 г. до 20.08.2021 г. възлизат на 528,93 лева като са налице
издадени фактури от 23.04.2021 г.; 25.05.2021 г.; 23.06.2021 г.; 23.07.2021 г. и 24.08.2021 г.
Посочва, че вноските за закупените на изплащане устройства възлизат на 368,38 лева за
периода от 21.04.2021 г. до 20.09.2021 г. Твърди, че рамковият договор е едностранно
прекратен по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ поради което е начислена
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС в размер на 59,97 лева ведно с
неустойка за невърнато оборудване по ценова листа в размер на 82,21 лева, ведно с
неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството в размер на 27,57 лева относно
мобилна услуга № 08********; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС
в размер на 114,99 лева, ведно с неустойка за невърнато оборудване по ценова листа в
размер на 98,17 лева, ведно с неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството в
размер на 144,73 лева относно мобилна услуга № 08********; неустойка за невърнато
оборудване в размер на 140 лева ведно с неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС в размер на 27,48 лева относно фиксирана услуга на мобилен номер *******;
неустойка за невърнато оборудване в размер на 140 лева ведно с неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС в размер на 27,48 лева относно фиксирана услуга на
2
мобилен номер ********* и начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС в размер на 84,99 лева ведно с неустойка за невърнато оборудване по ценова листа
в размер на 18,56 лева, ведно с неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството в
размер на 3,18 лева относно мобилна услуга № **********. Претендира и присъждането на
лихви за забава в размер на 106,31 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава
върху претендираната сума за дължими електронни съобщителни услуги за периода от
19.05.2021 г. до 21.07.2023 г.; в размер на 67,77 лева, представляваща сбор от дължимата
лихва за забава върху претендираната сума за предоставени устройства на изплащане за
периода от 20.06.2021 г. до 21.07.2023 г. и в размер на 178,64 лева, представляваща сбор от
дължимата лихва за забава върху претендираната сума за дължими неустойки за периода от
13.09.2021 г. до 21.07.2023 г.Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски както в исковото производство, така и в заповедното.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява,
че сключеният между стрА.те договор е нищожен, а в условията на евентуалност въвежда
възражение за унищожаемост на договора поради измама. Твърди, че е бил добросъвестен до
момента на сключване на нови договори на 27.04.2021 г. Направил е опит да прекрати
договорите, но е бил заплашен, че ще трябва да плати всичко накуп. Заявява, че след
подписването на новите договори месечната такса е увеличена от 85 лева на 195 лева.
Твърди, че новите договори са сключени при явно неизгодни условия за потребителя и
съдържат неравноправни клаузи. Доставчикът на услуги е следвало да прекрати договора
при неплащане два последователни месеца, но същият продължава да поддържа услугата
активна в продължение на 6 месеца. Не оспорва, че се намира в договорни отношения с
ищеца, но заявява, че на 27.04.2021 г. е бил измамен да подпише новите договори,
съдържащи неравноправни клаузи и е бил принуден да спре плащането. Заявява, че
служителите на ищеца са имали пряка и непосредствена изгода да го измамят, тъй като това
се е отразила на възнагражденията им. Твърди, че при прекратяване на договора следва да
заплати всички суми по договора, което го доказва неравноправните клаузи на договора.
Липсата на средства за покриване на таксите е явна, защото доходът му е под минималната
работна заплата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от стрА.те
твърдения и събрА.те доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия да
взаимоотношенията между "А. Б. " ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наемни мрежи на "А. Б. " ЕАД по стандартен GSM, UMTS и LTE. В т. 22.3.5. от ОУ
е записано, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на М.. Като задължение на абонатите в т. 34 от ОУ е
вменено да заплащат всички услуги, свързА. с ползването на мрежите, съгласно договора за
услуги. Според т. 26. 4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, а неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т.
27. 2 от ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за
плащане, "А. Б. " ЕАД има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да
прекрати договора за услуги. В Общите условия е посочено, че "А. Б. " ЕАД има право да
спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да прекрати сключения
договор за услуги в случай, че последните нарушават свои задължения, свързА. с ползването
и/или заплащането на услугата. Според т. 40 "з", при забава на абонат, свързана със
заплащане на дължима цена, "А. Б. " ЕАД има право да изисква заплащане на дължимата
сума, заедно с лихва в размер на 10% годишно за всеки ден забава. Съгласно т. 54. 12 от ОУ
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на М. в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
3
повече от 124 дена.
По делото е представен Договор № *******/08.08.2017 г., сключен между "М." ЕАД /с
ново наименовА.е А. Б./ и К. И. С., ЕГН **********, в който е посочено, че така сключеният
договор урежда условията валидни за всички услуги, ползвА. от абоната, като всяка избрана
от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други
условия за ползване се описват в приложения, представляващи, неразделна част от договора,
аргумент от чл. 3.2 от договора. От чл. 4. 4. от последния е видно, че с подписване на
договора потребителят декларира, че е запознат с Общите условия, с условията за продажба
от разстояние и с действащия ценоразпис.
Като писмено доказателство е прието и подписано Приложение № 1/26.09.2019 г. към
договор *******/08.08.2017 г., от които се установява, че операторът се задължава да
предостави на абоната фиксирана телефонна абонаментна услуга относно мобилен номер
08******** с месечна абонаментна такса в размер на 32.99 лева за срок от 2 години. В т.6.1 е
посочено, че договорът влиза в сила от датата на подписване на приложението. Съгласно
т.7.1 прекратяване по инициатива или при виновно нарушение на задълженията от страна на
абоната за подписаното приложение, договор или общи условия операторът има право да
прекрати договорът по отношение на тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
От Приложение № 1/27.04.2021 г. към договор *******/08.08.2017 г., от които се
установява, че операторът се задължава да предостави на абоната фиксирана телефонна
абонаментна услуга относно мобилен номер 08******** с месечна промоционална
абонаментна такса в размер на 39.99 лева за срок от 2 години. В т.6.1 е посочено, че
договорът влиза в сила от датата на подписване на приложението. Съгласно т.7.1 при
виновно нарушение на задълженията от страна на абоната за подписаното приложение,
договор или общи условия операторът има право да прекрати договорът по отношение на
тези и/или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване.
Като писмено доказателство е прието приложение № 3 към договор
*******/08.08.2017 г. – ценоразпис, който е двустранно подписан, от представител на ищеца
и лично от ответника. Като допълнение към приложение № 1/27.04.2021 г. към договор №
*******/08.08.2017 г. е подписано от потребителя и от него се установява, че К. И. С. е
съгласен с общите условия.
Приет по делото е договор за продажба на изплащане от 27.04.2021 г. към договор
*******/08.08.2017 г., от който се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на
абоната следното мобилно устройство – апарат TCL 20 5G Grey + PB TTEC срещу
насрещното задължение на абоната да заплати цената на устройството от 344.54 лв., при
първоначална такса от 14.98 и сумата от 114.54 лв., платима на 23 месечни вноски.
Установено е, че договорът се сключва за срок от 23 месеца, считано от датата на неговото
подписване. Представен е приемо-предавателен протокол от 27.04.2021 г. подписан от
стрА.те, по силата на който се установява, че устройството, предмет на договора за
продажба на изплащане е предадено на купувача.
Приет по делото е договор за продажба на изплащане от 23.01.2020 г. към договор
*******/08.08.2017 г., от който се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на
абоната следното мобилно устройство – таблет Lenovo Tab M7 Black срещу насрещното
задължение на абоната да заплати цената на устройството, при първоначална такса от 2.98 и
сумата от 68.55 лв., платима на 23 месечни вноски. Установено е, че договорът се сключва за
срок от 23 месеца, считано от датата на неговото подписване. Представен е приемо-
предавателен протокол от 27.04.2021 г. подписан от стрА.те, по силата на който се
4
установява, че устройството, предмет на договора за продажба на изплащане е предадено на
купувача.
От приложение № 1 от 27.04.2021 г. към договор *******/08.08.2017 г. се установява,
че по отношение на мобилен номер ******** на потребителя С. е предоставена услугата
мобилен интернет A. S. 18 с промоционална месечна цена от 18.99 лева за срок о две години.
От допълнително приложение към приложение № 1 от 27.04.2021 г. към договор
*******/08.08.2017 г. е видно, че на С. е предоставен и пакет е-Прослева Unlimited за
абонати на тарифни планове за мобилен интернет A. S. със стандартна такса от 4.99 лева.
Налице и подписване на приложение № 3 към договор *******/08.08.2017 г. отнасящо се до
ценоразписаза ползване на допълнителни съобщителни услуги към мобилните услуги.
От приложение № 1 от 26.02.2020 г. към договор *******/08.08.2017 г. се установява,
че по отношение на мобилен номер ********** на потребителя С. е предоставена услугата
мобилен интернет А1 Сърф XL с промоционална месечна цена от 29.99 лева за срок от две
години. Налице и подписване на приложение № 3 към договор *******/08.08.2017 г.
отнасящо се до ценоразписаза ползване на допълнителни съобщителни услуги към
мобилните услуги.
От приложение № 1 от 27.04.2021 г. към договор *******/08.08.2017 г. се установява,
че с номер на услугата ******* на потребителя С. е предоставена услугата мобилен
интернет А1 Net Box в комбинация с А1 ТВ с промоционална месечна цена от 10.99 лева за
срок от две години. Подписан е приемо – предавателен протокол от 27.04.2021 г., от който се
установява, че е предадено на С. устройство – Huawei B311-221 black+ext Antenna за
ползване 2 г.
Като писмено доказателство е прието приложение № 1 от 27.04.2021 г. към договор
*******/08.08.2017 г., от което се установява, че е предоставена услугата фиксиран интернет
в мобилната мрежа на А1 Net Box с номер на услугата ********* с цена на услугата 10.99
лева за срок от две години. Подписан е приемо – предавателен протокол от 27.04.2021 г., от
който се установява, че е предадено на С. устройство – Huawei B311-221 black+ext Antenna за
ползване 2 г.
Приети като писмени доказателства по делото са дубликати на данъчни фактури,
издадени от него на 23.04.2021 г. – краен срок за плащане 18.05.2021 г., 25.05.2021 г. – краен
срок за плащане 19.06.2021 г., 23.06.2021 г. – краен срок за плащане на 23.07.2021 г.,
23.07.2021 г. – краен срок на плащане 22.08.2021 г., 24.08.2021 г. - краен срок за плащане
23.09.2021 г., 23.09.2021 г. – краен срок за плащане 08.10.2021 г., , в които са обективирА.
претендирА.те вземА.я за проведени разговори и месечни абонаментни такси и вноски за
закупено устройства на изплащане. Към всички фактури фигурира приложение А,
предоставящо информация за използването на мобилния пакет - броя разговори, съобщения
и тяхната стойност. Всички фактури са на името на К. И. С.. Като писмени доказателства по
делото са налични и сметки от 12.09.2021 г., издадени от ищеца относно претендирА.те
неустойки.
Прието по делото е заключение по назначената комплексна Съдебно счетоводна и
техническа експертиза, от което се установява, че А. Б. използва платформата POS.AG като
чрез биометрични данни се индивидуализира лицето, което подписва договора. Чрез този
софтуер се генерират PDF файлове, които са подписА. с уникален цифров сертификат и
имат удостоверение за времето на подписване, след което те се импортират в
информационната система. Всичко това допринася за възможността да се провери кога е
създаден документа и дали има промени в него. Процесните документи от 27.04.2021 г. са
подписА. по описА.я начин като се появява поле за информация на сертификата, кога е
подписан и дали е променян файла, както и информация за издателя на сертификата. Не
констатирана мА.пулация на файловета като липсва записване на действие на промяна.
Установява се, че документите с дата 27.04.2021 г. в архивната програма на А. Б. по
5
партидата на К. И. С. са идентични с документите с дата 27.04.2021 г. на хартиен носител,
представени и приети по делото. Отчитането на разговорите при обаждА.я от и в България
се извършва автоматично от мрежата на А. Б.. Отразено е, че стойността на предоставените
услуги за процесния период, съобразно издадените фактури възлиза на 521.89 лева, тъй като
във фактурата от 23.07.2021 г. коректната стойност е 136.13 лева, а не отразената 141.17 лева
и фактурата от 24.08.2021 г. следва да се намали с 2 лева. Посочено е, че дължимите суми по
договорите за продажба на изплащане за предоставените две устройства за периода от
21.04.2021 г. до 20.09.2021 г. възлиза на 368.38 лева. Отразено е, че дължимите неустойки
възлизат на 965.87 лева, формирА. както следва – за мобилен номер 08********: 1/ 3
стандартни месечни такси без отстъпка – 59.97 лева; 2/ неустойка отстъпка от цената на
услугата – разликата между стандартната и промоционалната цена 81.32 лева; 3/ неустойка
отстъпка от цена на устройство – стойността на отстъпките от крайните устройства,
закупени или предоставени на лизинг – 29.98 лева; за мобилен номер 08******** 1/ 3
стандартни месечни такси без отстъпка – 114.99 лева; 2/ неустойка отстъпка от цената на
услугата – разликата между стандартната и промоционалната цена 97.50 лева; 3/ неустойка
отстъпка от цена на устройство – стойността на отстъпките от крайните устройства,
закупени или предоставени на лизинг – 143.90 лева; за мобилен номер ********** - 1/ 3
стандартни месечни такси без отстъпка – 84.99 лева; 2/ неустойка отстъпка от цената на
услугата – разликата между стандартната и промоционалната цена 18.26 лева; за услуга
номер ******* - 1/ 3 стандартни месечни такси без отстъпка – 27.48 лева; 2/ неустойка за
невърнато оборудване – 140 лева; за услуга номер ********* - 1/ 3 стандартни месечни
такси без отстъпка – 27.48 лева; 2/ неустойка за невърнато оборудване – 140 лева.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна
следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град
Варна се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, което е било уважено от страна на състав на Районен съд, град
Варна като е издадена заповед № ****/10.08.2023 г. по ч. гр. д. № ****/2023 г. Последната е
връчена лично на длъжника, който в законовопредвидения едномесечен срок, депозира
възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбите на чл. 415 ГПК е дал указА.я
за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Исковите претенции са предявени в указА.я
едномесечен срок от получаване на разпореждането.
От гореизложеното следва изводът, че предявените обективно кумулативно
съединени искови претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Депозираната искова молба отговоря на изисквА.ята на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК.
Заявените с нея искови претенции са допустими, предвид факта, че са заявени в срока по чл.
415 ГПК и е налице пълен идентитет с издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК.
По отношение на исковите претенции за заплащане на 528,93 лева, представляващи
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков Договор № ******* от 08.08.2017
г., сключен между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН **********, както следва
мобилна услуга относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно мобилен №
08********, мобилен интернет относно мобилен № **********, фиксирана услуга интернет
през мобилна мрежа на мобилен № ******* и фиксирана услуга интернет през мобилна
мрежа на мобилен № *********, дължими за периода от 23.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 106,31 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за
забава върху горепосочената сума за предоставени електронни съобщителни услуги за
периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г., съдът намира следното от правна страна:
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и с оглед
съдържА.ето на двустранно подписА.я между стрА.те договор за електронни съобщителни
6
услуги № *******/08.08.2017 г. следва изводът, че така сключения между стрА.те договор
представлява рамково съглашение доколкото не установява конкретни права и задължения
на стрА.те, а осигурява възможност за избор на услуга при съответна цена, която да се
установи в допълнително съглашение между стрА.те. Общите условия към договора за
електронни съобщителни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в представения договор за електронни съобщителни услуги и приложенията
към него. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към
договора, които стават неразделна част от неговото съдържА.е. От Общите условия се
установява, че стрА.те са се уговорили потребителят заплаща всички услуги, свързА. с
ползването на мрежите – арг. чл. 34 от Раздел VІ "Задължения на абоната/потребителя".
Рамковият договор ведно с приложенията към него представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на които в момента
на сключването и за двете стрА. по тях са възникнали субективни права и правни
задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1
ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Съгласно принципа
на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД,
между стрА.те е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът
се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от
Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени
услуги.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключения между стрА.те договор и приложенията към него, представляващи частни
диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че обективирА.те в последните
изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. В този смисъл е и заключението на
приетата по делото комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал. СтрА.те са уговорили в чл. 34 от Общите условия, че
задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на
процесните мобилни услуги от абоната. По делото не се доказва, че такива не са
предоставени на абоната, настоящ ответник. Не се установява за процесния период да е
препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която се осъществява пренос на
далекосъобщителни услуги. В случая съдът намира, че в производството по делото е
безспорно установено, че ищецът е предоставил на абоната услугите - включващ
предоставена мобилна услуга относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно
мобилен № 08********, мобилен интернет относно мобилен № **********, фиксирана
услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ******* и фиксирана услуга интернет
през мобилна мрежа на мобилен № *********, в който смисъл ищецът е изпълнил поетото с
договора и приложенията към него задължения, поради което се явява изправна страна по
същия. От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства се установява
размера на дължимите абонаментни такси по отношение на всяка от горепосочените услуги.
Ищецът е представил данъчни фактури, издадени от него, като в тях са обективирА.
претендирА.те вземА.я за проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване
на клетъчната обществена мрежа на оператора, настоящ ищец за процесния период за всяка
една от предоставените услуги. Видно от записаното във фактурите сумите са начислени за
потребени услуги, остойностени по ценоразпис на мобилния оператор, който е подписан от
абоната. В представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени ползвА.те от
ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния оператор. По
7
делото не се твърди, а и не се установява неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, следва да се приеме, че
същите са доставени, с оглед на което абонатът дължи заплащането им в уговорения между
стрА.те срок. В този смисъл, доказА. се явяват доставените услуги и изискуемостта на
задълженията. Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен
срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и в самата
фактура. Неоснователно е възражението на ответника, че всички приложения към договор
*******/08.08.2017 г., подписА. на 27.04.2021 г. са подписА. при измама, доколкото не се
представиха никакви доказателства от страна на ответника и не се направиха относими
доказателствени искА.я, във връзка с това възражение, поради което същото остана
недоказано. Такова остана и възражението за нищожност на договора, тъй като не се
установява нито една от предпоставките за нищожност на договора, разписА. в нормата на
чл. 26 ЗЗД. Не се доказа и възражението на ответника, че съдържА.ето на подписА.те от
него документи е друго, още повече, че последното се опровергава и от приетата по делото
комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, която установява, че не е налице
мА.пулация на файловете.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за това, не установи в процеса на
доказване, при условията на пълното и главно доказване, че е изпълнила задължението си за
заплащане на цената на предоставената услуга. Съдът кредитира като компетентно
изготвено заключението по назначената комплексна съдебно счетоводна и техническа
експертиза, от която се установява, че предоставените за процесния период
далекосъобщителни услуги относно мобилна услуга относно мобилен № 08********,
мобилен интернет относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно мобилен №
**********, фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ******* и
фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № *********, дължими за
процесния период възлиза на 521.89 лева като именно до този размер исковата претенция
подлежи на уважаване, а за горницата над този размер до пълно заявения от 528.93 лева –
следва да се отхвърли.
Съгласно т. 27. 1 от Общите условия, в случай на частично или цялостно
неизплащане на указаната във фактурата сума в срока на плащане, абонатът дължи лихва в
размер на 10% годишно за всеки ден закъснение. Предвидено в т. 26. 4 е, че заплащането на
услугата се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната,
като при сключване на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който
ще му бъдат издавА. фактурите. Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението им за плащане на дължимите суми. Следователно от
деня, следващ крайния срок посочен във фактурите, абонатът е изпаднал в забава и дължи
лихва в размер на 10% за всеки ден забава (която се съизмерява с размера на законната
лихва). С помощта на лихвен калкулатор, съдът установи, че дължимата лихва за забава по
отношения на дължимите стойностите по всяка една от издадените фактури, посочени от
вещото лице, в приетата по делото комплексна експертиза възлиза на 109.77 лева. С оглед
гореизложените мотиви на уважаване подлежи и исковата претенция за сумата от 106,31
лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г.,
доколкото е недопустимо съдът да се произнася плюс петитум.
По отношение исковите претенции с правна квалификация чл. 79 ЗЗД с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 368,38 лева, представляваща дължими
месечни вноски за предоставени устройства на изплащане по Рамков Договор № ******* от
08.08.2017 г., сключен между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН ********** -
Апарат TCL 20 5G Grey+PB TTEC и Таблет Lenovo Tab M7 Black, дължими за периода от
23.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 67,77 лева,
представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за
предоставени устройства на изплащане за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г., съдът
8
намира от правна страна следното:
С оглед сключения между стрА.те договор за продажба на изплащане, който е
двустранно подписан между тях и предвид липсата на оспорване сключването на същия
следва правният извод, че между стрА.те е възникнало облигационно правоотношение,
именно въз основа на сключения договор за продажба на изплащане от 23.01.2020 г. и
27.04.2021 г. Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на
купувача за плащане на цената е разсрочено във времето. Възможно е при този вид
търговска продажба стрА.те да уговорят запазване на собствеността. Когато преминаването
на собствеността е отложено до плащането на последната вноска, транслативният ефект на
продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената. В
случая от клаузата на чл. 2.1 от договора е установено, че собствеността и рискът от
погиване или повреждане на вещта преминава върху купувача с предаването й. В случая
предаването на вещта, предмет на сключените договори се установява от представените по
делото приемо-предавателни протоколи, подписА. от потребителя – ответник.
По делото не се доказва от страна на ответника, че е заплатил в срок дължимите по
договора за продажба на изплащане суми, поради което исковата претенция за сумата от
368.38 лева се явява основателна и подлежи на уважаване. Доколкото ответникът не е
изпълнил в срок задължението си за заплащане на цената, основателен е и предявеният иск
за заплащане на обезщетение за забава в размер на 67.77 лева.
По отношение на исковата претенция за сумата от 969,87 лева, представляваща сбор
от дължимите неустойки по Рамков Договор № ******* от 08.08.2017 г., сключен между „А.
Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН **********, включваща неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси, неустойка за невърнато оборудване по ценова листа и неустойка
за дадена отстъпка от цената на устройството относно мобилна услуга относно мобилен №
08********, мобилен интернет относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно
мобилен № **********, фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен №
******* и фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ********* и за
сумата от 178,64 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху
горепосочената сума за дължими неустойки за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г.,
съдът намира от правна страна следното:
Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение по назначената Съдебно
счетоводна и техническа експертиза, установяващ размера на неустойката за всяка от
предоставените услуга както следва – за мобилен номер 08********: 1/ 3 стандартни
месечни такси без отстъпка – 59.97 лева; 2/ неустойка отстъпка от цената на услугата –
разликата между стандартната и промоционалната цена 81.32 лева; 3/ неустойка отстъпка от
цена на устройство – стойността на отстъпките от крайните устройства, закупени или
предоставени на лизинг – 29.98 лева; за мобилен номер 08******** 1/ 3 стандартни месечни
такси без отстъпка – 114.99 лева; 2/ неустойка отстъпка от цената на услугата – разликата
между стандартната и промоционалната цена 97.50 лева; 3/ неустойка отстъпка от цена на
устройство – стойността на отстъпките от крайните устройства, закупени или предоставени
на лизинг – 143.90 лева; за мобилен номер ********** - 1/ 3 стандартни месечни такси без
отстъпка – 84.99 лева; 2/ неустойка отстъпка от цената на услугата – разликата между
стандартната и промоционалната цена 18.26 лева; за услуга номер ******* - 1/ 3 стандартни
месечни такси без отстъпка – 27.48 лева; 2/ неустойка за невърнато оборудване – 140 лева; за
услуга номер ********* - 1/ 3 стандартни месечни такси без отстъпка – 27.48 лева; 2/
неустойка за невърнато оборудване – 140 лева.
По отношение длъжмостта на претендирА.те неустойки, съдът приема следното
от правна страна: Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено
главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвА.. Следователно, за да
възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
9
неизпълнение на главното задължение.
В производството ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на
възникналото и изискуемо свое задължение заплащане на месечните абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги за процесния период, което е обусловило правото на
мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати договора с ответника съгласно чл.
54.12 от Общите условия и да начисли претендирА.те неустойки.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между стрА.те в настоящото производство са възникнали
действителни материални договорни правоотношения по силата на сключените между тях
договори. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те
да се доказват. За да разполага с възможността да претендира неустойка, кредиторът следва
да установи, че същата е договорена с длъжника, т. е. че последният е изразил съгласие да
понесе санкция в претендирА.я размер и период в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си.
Предвидената възможност за предсрочно едностранно прекратяване по своята правна
същност съставлява особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение
съгласно чл. 87 ЗЗД, поради което в съответствие с общите правила за разваляне на
двустранен договор регламентирА. в чл. 87 и сл. ЗЗД, тъй като се касае за договор сключен в
писмена форма, настоящият състав приема, че в случая предупреждението за развалянето на
договора следва да бъде направено писмено /чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. В исковата молба
липсват твърдения относно обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договора
за прекратен, нито дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на договорите,
което да е достигнало до абоната.
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прекрати договора,
когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която отговаря, след като
му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще
смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че договорът за
мобилни услуги е сключен в писмен вид. Доказателствата в тази насока не са ангажирА.,
поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил валидно правото си да
развали договора за мобилни услуги и същият не е бил прекратен преди изтичане на
уговорения срок, поради което претенциите му за заплащане на неустойки са неоснователни
и като такива подлежат на отхвърляне. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели
гарантиране на сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която
даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага това изискване с
оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на доказването. Договорната клауза, с
която се предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради
противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана чрез з аместването й с
повелителната норма от материалното право. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд
– град Варна, обективирана в решение № 371/10.04.2024 г. по в.гр.д. № 257/2024 г., по в.гр.д.
№ 1394/2022 г., в.гр.д. № 2595/2022 г., в.гр.д. № 2025/2023 г. и др. С оглед гореизложените
мотиви, следва изводът, че не се установява да е налице предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, поради което съдът намира, че исковата претенция за
дължимите неустойки се явява недоказана и подлежи на отхвърляне. С оглед
гореизложените мотиви и предвид неоснователността на главната претенция на отхвърляне
подлежи и исковата претенция за заплащане на лихва за забава върху претендираната сумата
от 969.87 лева, в размер на 178,64 лева. По отношение на претендираната лихва за забава
върху дължимата неустойка, съдът следва да добави и още мотиви относно недължимостта
й, не само предвид отхвърляне дължимостта на претендираната неустойка. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане
на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Задължението за неустойка за
10
предсрочно прекратяване по вина на абоната не е срочно и е била необходима изрична
покана от страна на кредитора "А. Б." ЕАД за изпадане на ответника в забава. В случая нито
се твърди, нито се установява ищецът да е отправял такава покана до ответника преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, ето защо ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на това вземането за неустойка и не дължи мораторно
обезщетение.
За яснота съдът следва да изложи и допълнителни аргументи, които споделя по
отношение на претендирА.те неустойки за отстъпка от цена на услуга, респективно от
цена на устройство и неустойката за невърнато оборудване: Съгласно Тълкувателно
решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за
продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще,
уговорената между стрА.те неустойка за забава се дължи - в случай на неточно, вкл.
забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието
действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.
В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от
договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. О. на ВКС, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждА. като неписА. морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС е посочено, че преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД)
във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписА. морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Съдът е длъжен да следи служебно за спазването на
добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка
дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо
дали стрА.те са се позовали на нищожността й - в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г.
по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г.,
на ВКС, II т. о.
В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., I т. о. на ВКС е разяснено, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното
задължение, което обезпечава - в този смисъл решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015
на ВКС, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о.
Неустойките за възстановяване на частта от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по
11
съответния абонамент, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като на практика съвпада с
обезпеченото главно задължение. При така очертА.я способ за определяне размера на
претендираната неустойка мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая
дори и в по-висок размер, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната
месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между стрА.те
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертА.те функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. Следва
да се посочи, че размерът на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на
вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на съответния абонамент,
създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника -
потребител, т. е. същата е и неравноправна и поради това нищожна.
С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да
предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като
ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова
клаузата за компенсаторна неустойка за възстановяване на частта от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент не е породила валидно задължение в тежест на
ответника.
Клаузата за неустойка, касаеща заплащане на обезщетение в размер на цената на
предоставено оборудване също е нищожна, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функция на неустойката. Същата е предвидена за
обезщетяване вредите от неизпълнение на задължението за връщане на индивидуално
определени движими вещи, които вреди принципно се изразяват в невъзможност за
ползването им по предназначение, с оглед неупражняване на фактическа власт върху тях, но
не засяга правото на собственост, което остава в правната сфера на "А. Б." ЕАД и
възможността за провеждането на ревандикационен иск спрямо държателя на тези вещи – К.
И. С. не е препятствана.
В чл. 57 ЗЗД е предвидено, че при възникнало задължение за връщане на определена
вещ, която е отчуждена или изразходвана, т. е. при прекратено в правната сфера на
кредитора право на собственост върху нея, се дължи действителната й стойност или
получената срещу отчуждаването й цена, което означава, че неустойка за неизпълнение на
задължение за връщане на движими вещи, които не са нито отчуждени, нито изразходвА.
(тази хипотеза е неприложима в случая, тъй като вещите са непотребими) в размер на
тяхната стойност нарушава добрите нрави, тъй като би довела до неоснователно
обогатяване, а не до обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължението за връщането
им, което по същността си е само забавено такова (не се твърди вещите да са погинали или
отчуждени) и вредите се съизмеряват в пазарния наем на тези вещи, който няма как да
възлиза на стойността им. Следователно неустойката излиза извън придадените й
санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на
задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване
и затова не съответства на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските
и търговските правоотношения. Следва да се посочи, че при неизпълнение на задължението
за връщане само в рамките на един ден, през които "А. Б." ЕАД ще е лишено от ползването
на вещите, предвид уговарянето на неустойката като компенсаторна, ищецът би имал
правото да получи тяхната стойност, без да претърпява друга реална вреда, освен стойността
на пазарния наем за този ден, при запазване собствеността върху вещите. Освен това не се
установява, че ответникът е поставен в забава по отношение задължението за връщане на
12
тези вещи.
С оглед гореизложените мотиви, исковата претенция за сумата от 969.87 лева се явява
неоснователна, а предвид нейната неоснователност на отхвърляне подлежи и исковата
претенция за заплащане на лихва за забава върху претендираната сумата от 969.87 лева, в
размер на 178,64 лева.
По отношение на разноските:
Отправено е искане и от двете стрА. за присъждане на сторените в производството
разноски. Предвид изхода на делото, такива се следват и за двете стрА. в производството.
Ищецът претендира сумата от 80.29 лева, представляваща заплатена държавна такса за
исковото производство, сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, депозит за
изготвяне на експертизата 990 лева, заплатена държавна такса за заповедното производство
– 44.40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Предвид частичното
уважаване на исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 585.08 лева за исковото производство и в размер на 45.26 лева за заповедното
производство. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от
постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. "К." № ** и К. И. С., ЕГН
**********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап. **, по предявения
установителен иск с правно основА.е чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, че К. И. С., ЕГН
********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сума в размер на 521.89 лева,
представляващи предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков Договор №
******* от 08.08.2017 г., сключен между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН
**********, както следва мобилна услуга относно мобилен № 08********, мобилен
интернет относно мобилен № 08********, мобилен интернет относно мобилен №
**********, фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ******* и
фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № *********, дължими за
периода от 23.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на
Районен съд – град Варна като отхвърля исковата претенция за горницата над 521.89
лева до пълно претендирА.я размер от 528.93 лева
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. "К." № ** и К. И. С., ЕГН
**********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап. **, по предявения
установителен иск с правно основА.е чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, че К. И. С., ЕГН
********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 106,31 лева, представляваща
сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за предоставени електронни
съобщителни услуги за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на
Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. "К." № ** и К. И. С., ЕГН
**********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап. **, по предявения
установителен иск с правно основА.е чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл.
200 ЗЗД, че К. И. С., ЕГН ********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от
13
368,38 лева, представляваща дължими месечни вноски за предоставени устройства на
изплащане по Рамков Договор № ******* от 08.08.2017 г., сключен между „А. Б.“ ЕАД ЕИК
********* и К. И. С., ЕГН ********** за Апарат TCL 20 5G Grey+PB TTEC и Таблет
Lenovo Tab M7 Black, дължими за периода от 23.04.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. "К." № ** и К. И. С., ЕГН
**********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап. **, по предявения
установителен иск с правно основА.е чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, че К. И. С., ЕГН
********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 67,77 лева, представляваща
сбор от дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за предоставени устройства на
изплащане за периода от 19.05.2021 г. до 21.07.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд –
град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се приеме за установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. "К." № ** и К.
И. С., ЕГН **********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап. **, че К. И. С., ЕГН
********** дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 969,87 лева, представляваща
сбор от дължимите неустойки по Рамков Договор № ******* от 08.08.2017 г., сключен
между „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* и К. И. С., ЕГН **********, включваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси, неустойка за невърнато оборудване по ценова листа
и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството относно мобилна услуга както
следва за мобилен № 08********, за мобилен интернет относно мобилен № 08********, за
мобилен интернет относно мобилен № **********, за фиксирана услуга интернет през
мобилна мрежа на мобилен № ******* и за фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа
на мобилен № *********, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл. 86
ЗЗД с искане да приеме за установено в отношенията между „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. "К." № ** и К. И. С., ЕГН
**********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап. **, че К. И. С., ЕГН **********
дължи на „А. Б.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 178,64 лева, представляваща сбор от
дължимата лихва за забава върху горепосочената сума за дължими неустойки за периода от
19.05.2021 г. до 21.07.2023 г. като за горепосочената сума е налице издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд –
град Варна
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, адрес: град В. , ул. "П.", № **, вх. **, ет. **, ап.
** да заплати на „А. Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С.,
район И., ул. "К." № ** сумата от 585.08 лева, представляваща сторени в производството
разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции и в
размер на 45.26 лева, представляваща сторени в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковите претенции, на основА.е чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14