Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Присъда № 9/11.02.2011 г. по НОХД 480/2010 г. на С. районен съд подсъдимият Й. Т. Н. е признат за виновен в това, че от края на месец януари 2010 г. до 13.03.2010г. в с. Ч., Община С., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, извършил следното: В края на месец януари 2010 г. в с. Ч., Община С., след предварителен сговор с А. Ж. А., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – меден кабел за удължител ШКПТ 3х1,5 – 75 метра, два броя медни лозопръскачки, меден съд от 40 литра, медна тава за сладко 12 литра, меден тиган от 8 литра и медник от 10 литра, на обща стойност 218,75 лева от владението и без съгласието на собственика Ц. С. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен. На 12/ 13.03.2010г. в с. Ч., общ. С., чрез използване на техническо средство нож, отнел чужди движими вещи – 35 м черен, гумиран трифазен кабел на стойност 165,90 лева, собственост на З. „Е. – Ч.” с. Ч., от владението на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода строг режим. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК е определено общо наказание между наложеното с настоящата присъда и по НОХД 438/2010 г. на С.районен съд в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание по НОХД 438/2010 г. на Свищовски районен съд. Подсъдимият А. Ж. А. е признат за виновен в това, че в края на месец януари 2010 г. в с. Ч., общ. С., действайки при условията на повторност, след предварителен сговор с Й. Т. Н. и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – меден кабел за удължител ШКПТ 3х1,5 – 75 метра, два броя медни лозопръскачки, меден съд от 40 литра, медна тава за сладко 12 литра, меден тиган от 8 литра и медник от 10 литра, на обща стойност 218,75 лева от владението и без съгласието на собственика Ц. С. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода строг режим. На основание чл. 68 НК е преведено в изпълнение наложеното наказание на подсъдимия А. Ж. А. по НОХД 501/2007 г. на РС Л. в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият Й. Т. Н. е осъден да заплати на З. „. с. Ч. сумата от 165,90 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на престъплението. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия А. Ж. А. против присъдата. Направено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното наказание от четири на три месеца лишаване от свобода. Представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. Жалбоподателят А. Ж. А. поддържа жалбата. Въззиваемият подсъдим Й. Т. Н. заема становище, че е доволен от присъдата, като моли същата да се потвърди. В правото си на последна дума жалбоподателят А. Ж. А. моли да се измени присъдата, като му се замени наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация” или „Глоба”. Подсъдимият Й. Т. Н. моли да се потвърди присъдата. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и извърши служебна проверка на присъдата по чл. 314, ал. 1 НПК прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. От извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Й. Т. Н. е многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер. Подсъдимият А. Ж. А. е осъждан два пъти за извършено престъпление от общ характер против собствеността. През месец юни 2009г. подсъдимият Н. се установил да живее в с. Ч., Община С.. Същият започнал работа в кравеферма като дояч. Подсъдимият А. работел като пастир в същата кравеферма. След няколко месеца двамата подсъдими се запознали и започнали да общуват. В края на месец януари 2010 г. подсъдимите Н. и А. се почерпили в обора на кравефермата, където работели. В близост до нея се намирала къщата на пострадалия Ц.. Последният живеел постоянно в Г. С., но поддържал и посещавал имота си. Подсъдимите решили да влязат в къщата на св. Ц., за да вземат вещи от там. Влезли в двора на същата. Подсъдимият Н. разбил вратата на мазето на къщата. След това двамата с А. влезли вътре, като взели меден кабел за удължител ШКПТ 3х1,5 – 75 метра, меден съд от 40 литра, медна тава за сладко от 12 л, меден тиган и медник от 10 л. Подсъдимите изнесли вещите от мазето и се отправили към гаража. Вратата на същия била заключена. На една от стените на гаража имало наредени, но неизмазани тухли. Подсъдимите започнали да ги изваждат една по една. След като махнали тухлите се отворило пространство, през което подсъдимият Н. влязъл в гаража. От там взели две медни лозопръскачки. Подсъдимите пренесли всички вещи в дома на А.. След няколко дни двамата подсъдими решили да влязат в друга необитаема къща в селото. Същата била собственост на пострадалия Й. Г. Подсъдимите счупили един от прозорците на къщата и влезли вътре. От помещенията събрали кърпи, вилици, лъжици, брадвички и други вещи. Оставили ги в имота, тъй като решили да ги вземат по-късно. В последствие двамата подсъдими се отказали да отнемат вещите от къщата на Грозев. Двамата подсъдими отишли до дома на св. Ц. в с. Ч.. Първите поискали от втория да транспортира вещи с лек автомобил от с. Ч. до Г. Л.. Свидетелят Ц. се съгласил срещу възнаграждение от 15 лева. На 29.01.2010 г. сутринта св. Ц. се опитал да запали лекия си автомобил, но не успял. Подсъдимите пристигнали до къщата на Ц. и тримата започнали да бутат лекия автомобил, след което последният запалил. Отправили се към къщата на подсъдимия А.. Последният влязъл в нея и изнесъл една пазарска чанта, в която се намирали отнетите вещи от дома на Ц.. Подсъдимият А. сложил пазарската чанта в багажника на колата. Тримата потеглили към пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Ф. Н.” ООД в Г. Л.. Последният се намирал в края на града в посока с. А. В близост до моста на селото свършил бензинът на лекия автомобил. Подсъдимият А. извадил от багажника пазарската чанта с вещите, като двамата с Н. се оправили към пункта за изкупуване на черни и цветни метали. Последният предал вещите на пункта за изкупуване на метали. През това време подсъдимият А. и свидетелят Цветанов го чакали на бензиностанцията. Подсъдимият Н. предал 9,5 кг мед, за което получил сумата от 72,22 лева. Същият дал на свидетеля Ц. 15 лева за извършената услуга, като останалите пари си разделили с подсъдимия А.. На 12 срещу 13.03.2010 г. подсъдимият Н. се отправил към обора за крави на З. „Е. – Ч.” с. Ч., находящ се в същото село. Вратата на обора била затворена с камък. Подсъдимият влязъл в обора и с помощта на нож отрязал 35 метра черен, гумиран, трифазен кабел. След това пренесъл кабела в обора, който обитавал. С помощта на брадва го насякъл на парчета и обгорил изолацията. Превозил медта до пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Х. – 99 – Е. И.” в Г. Л.. Подсъдимият предал 21 кг мед, за която получил 141,75 лева. Св. Б. – отчетник механизация в З. „Е. – Ч.” с. Ч. установил срязването и липсата на кабела от обора. Същият уведомил председателя на кооперацията – св. Ч.. От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи, собственост на пострадалия Ц. е в размер на 218,75 лева, а стойността на отнетия кабел от З. „Е. – Ч.” с. Ч. е в размер на 165,90 лева. Така описаната фактическа обстановка и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивният съд са в съответствие с възприетите такива от първоинстанционния такъв. Същите се извеждат и са в логическа и последователна връзка със събраните по делото доказателства. Това са показанията на свидетелите, разпитани в досъдебното производство, от обясненията на подсъдимите Н. и А., от заключението на изготвената експертиза, както и приетите писмени доказателства. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството и вината на подсъдимите. Въззивният съд приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК от Н. и по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК от А.. В края на месец януари 2010 г. в с. Ч., Община С. двамата са проникнали в имот, собственост на Ц. С. Ц. Разбили вратата на мазата на къщата, както и извадили тухли от стената на гаража. Проникнали в тези помещения, като отнели находящи се в тях движими вещи – меден кабел за удължител ШКПТ 3х1,5 – 75 метра, два броя медни лозопръскачки, меден съд от 40 литра, медна тава за сладко 12 литра, меден тиган от 8 литра и медник от 10 литра. Същите са на обща стойност 218,75 лева. С действията си подсъдимите са прекъснали владението на собственика върху вещите, като са установили собствена фактическа власт. Подсъдимите са осъществили разпоредителни действия спрямо вещите, като са ги продали като отпадъци. На 12/ 13.03.2010г. в с. Ч., Община С. подсъдимият Н. отнел чужди движими вещи – 35 м черен, гумиран трифазен кабел на стойност 165,90 лева. Същият е собственост на З. „Е – Ч.” с. Ч.. Подсъдимият с действията си е прекъснал владението на собственика, като е установил собствена фактическа власт. Впоследствие се е разпоредил с отнетата вещ, като я е продал като метални отпадъци. Инкриминираното деяние е осъществено при условията на продължавано престъпление от подсъдимия Н.. Налице е разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и използване на техническо средство. Между двамата подсъдими е постигната предварителна уговорка относно времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимият Н. е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, а А. при повторност, като се явява немаловажен случай. Двамата подсъдими са осъществили деянието при пряк умисъл. Същите са съзнавали, че инкриминираните вещи са чужда собственост, че извършват посегателство спрямо тях, както и противозаконния характер на поведението си. Подсъдимите са целели настъпването на резултата. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че атакуваната присъда е обоснована. Възприетата фактическа обстановка от районния съд и изведените въз основа на нея фактически констатации са в логическа и последователна връзка. Същите са съответни на достигнатите такива от въззивния съд. Налице е и правилно приложение на материалния закон при постановяването на присъдата. Във въззивната жалба е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия А.. Първоинстанционното производство е разгледано по реда на 373 ал.2-3 във вр. с чл. 371 т.2 НПК. При определяне вида и размера на наложеното наказание районният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на подсъдимите Н. и А., смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наложеното наказание на втория е съответно по вид на предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл.195 ал.1 НК, като е определен съобразно чл.55 ал.1 т.1 НК. Наложеното наказание на подсъдимия А. от четири месеца лишаване от свобода е в минималния размер, предвиден в чл. 39 ал.1 НК за този вид. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването му от четири на три месеца лишаване от свобода, както и правна възможност за заменянето му с пробация или глоба. Наложеното наказание на подсъдимия А. се явява справедливо определено. По тези съображения присъдата следва да се потвърди, като постановена в съответствие с процесуалните правила, обоснована, при правилно приложение на материалния закон и при справедливост на наказанията. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 9/11.02.2011г. по НОХД 480/2010г. на С. РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: |