Р Е
Ш Е Н
И Е
№
451
16.11.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА
административно дело № 562 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, УЛ.“ХХ“ № 12,
вх.Д, ет.5, ап.116, представлявано от управителя И.Д.Т., подадена чрез
пълномощника адв.П.К., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № ФК-427-0408295/ 03.08.2020г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят
твърди, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при неправилна
правна квалификация на извършеното нарушение, тъй като не е посочена
релевантната разпоредба на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. На
следващо място се сочи, че срокът, за който е наложена принудителната
административна мярка е прекомерно висок, без да са налице конкретни мотиви и
основания за това.
Поддържа, че
обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на
ПАМ налага необосновани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от
преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна
мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-427-0408295/ 03.08.2020г.,
да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата -
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ №
ФК-427-0408295/ 03.08.2020г., за
което излага подробни съображения.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 28.07.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на
НАП, Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, са извършили проверка на търговски
обект – бутик „BS Style“, находящ се в ******,
стопанисван от „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД гр.Стара Загора. Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0408295/ 28.07.2020г.,
съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била
извършена контролна покупка на дамска тениска на стойност 22.00 лева, която е
била заплатена в брой от проверяващия служител Н. Г., преди легитимация, като
плащането е прието от М. Р. – продавач-консултант, за която покупка не е
издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-427-0408295/ 03.08.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „БУТИК-ИВ-СТИЛ“
ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект - бутик „BS Style“, находящ се в **** и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна
обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна
мярка се основават на констатациите от извършената на 28.07.2020г. оперативна
проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бутик „BS Style“,
находящ се в ****, стопанисван от „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД, при която е установено,
че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки
или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при
извършена контролна покупка на дамска тениска на стойност 22.00лв., заплатена в
брой от Н. Г. – проверяващ на М. Р.– продавач-консултант, за която продажба не
е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство модел ELTRADE А3 с ИН на ФУ ЕD314189
и ИН на ФП 44314189, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното
нарушение се сочи за доказано и от установеното наличие на касова разлика в
размер на 22.00лв между наличните парични средства в касата /110.00лв. –
съгласно приложен опис/ и регистрираните във ФУ /88.00лв. – по дневен отчет №
1977/ 28.07.2020г./, като за установените факти и обстоятелства е съставен на
основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0408295/ 28.07.2020г. Въз основа на констатациите е направен
извод, че „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със
заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бутик
„BS Style“, находящ се в ***** и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-427-0408295/
03.08.2020г., в т.ч Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0408295/ 28.07.2020г., Акт за установяване на административно
нарушение № F562274 от 31.07.2020г. и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в
Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в Централното управление на Националната агенция за приходите да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.18 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-427-0408295/
03.08.2020г. е издадена
от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и фактическото основание
за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната
административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и
мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за
продължителността на срока на мярката. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1,б.„а“
от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да
приложи ПАМ – запечатване на обект, е неспазването на реда и начина за издаване
на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към
реда за издаване на документ са относими именно задълженията по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., поради което правилно в процесния случай
нарушението е квалифицирано като неизпълнение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г., който текст е възпроизвежда правилото на чл.118, ал.1 от ЗДДС
/също посочен като правно основание в оспорения акт/. За да бъде даден отговор
на оплакването, че релевантната правна разпоредба е тази на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредбата, следва да се каже, че сочената подзаконова норма единствено
доразвива въведеното в чл.3, ал.1 от същия нормативен акт правило за поведение,
като уточнява че задължението за издаване фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД съществува независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, освен при регламентираните изключения.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното административно производство.
Заповедта
съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по
чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото
материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Жалбоподателят не оспорва фактите по установеното от органите
по приходите чрез съставения по време на проверката протокол нарушение. Видно
от данните по делото, при извършената на 28.07.2020г. оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бутик „BS Style“,
находящ се в ****, стопанисван от „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД, е констатирано, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки
или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство – за извършена
контролна покупка на дамска тениска на стойност 22.00лв. от проверяващия
служител Н.Г., не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство модел ELTRADE А3 с ИН на ФУ ЕD314189
и ИН на ФП 44314189, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите
по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При тези факти предвидените в закона предпоставки за налагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен
и несъмнен начин. След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на
продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност. Противно на твърдяното от жалбоподателя,
законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да
извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Не намира
нормативно основание и твърдението на оспорващия за приложимост в производството
по налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС на хипотезата на чл.28 от ЗАНН –
посочената разпоредба би била относима при преценката на
административнонаказващия орган дали въз основа на съставения АУАН № F562274 от
31.07.2020г. да издаде наказателно постановление и да наложи административна
санкция.
Дължимата преценка,
която административният орган трябва да направи е по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато е била извършена в случая. Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. Наложена на
дружеството-жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект- бутик „BS
Style“,
находящ се в ****и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на
срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени
отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на мярката (срока,
за който същата е приложена). В мотивите на акта си ответникът е изтъкнал, че в
случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на
приходи. При определянето на този срок правилно са отчетени конкретно
установени при проверката факти, като е направена съпоставка между големината
на обекта – 24 кв. м.; местоположението му – на комуникативно място в
централната част на гр.Стара Загора, на оживен булевард с потенциално
многобройна клиентела, продължителното работно време на обекта – от 10:30ч до
18:30ч., само с един почивен ден, характера на дейността, разнообразния
асортимент на предлаганите стоки – рокли, тениски, ризи, дънки, чанти и др. в
широк ценови диапазон. Извършена е съпоставка на стойността на неотчетената
продажба с регистрирания във ФУ оборот към момента на проверката и е
констатирано, че търговецът укрива значителна част от своите продажби
/приблизително 60%/, въз основа на което е направен извод за невъзможност да
бъдат проверени извършваните от него доставки. Видно от изложените мотиви,
мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В този смисъл съдът
приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при
съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и
услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която
защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна
на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е
преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата
на обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да
бъде за срок от 14 дни.
Оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането по отношение на „БУТИК-ИВ-СТИЛ“ ЕООД на обжалваната
ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от гл.т
наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на
необходимост от прилагане на мярката за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото в полза
на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка,
към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения
акт, на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУТИК-ИВ-СТИЛ“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, УЛ.“ХХ“
№ 12, вх.Д, ет.5, ап.116, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-427-0408295/ 03.08.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „БУТИК-ИВ-СТИЛ“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, УЛ.“ХХ“
№ 12, вх.Д, ет.5, ап.116, да заплати на Националната агенция за приходите –
София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: