29.11.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№874 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 от АПК във
вр. с чл.39 от ЗЗЛД и е образувано по
жалба от Т.Ц. *** против Писмо с изх.№66-00-517/20.08.2020г. на Агенция по
вписванията, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор
по партидата на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг /Дружество/, раздел
Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Твърди се,
че подал заявление №66.00517/04.08.2020г. – Приложение №2, за изтриване на
лични данни до АВписванията – като администратор на лични данни, тъй като в
публикувания дружествен договор били достъпни личните данни на всички съдружници
– имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на
валидност и постоянен адрес, подпис. С оспореното писмо жалбоподателят бил
информиран, че при вписването на дружеството не бил представен екземпляр на
дружествения договор със заличени данни, както и че за жалбоподателя не било
приложимо право на изтриване, а можел да подаде заявление Г1, с което да
представи екземпляр от дружествения договор със заличени данни и да заплати
държавна такса, за да бъде уважено подаденото заявление. Жалбоподателят счита,
че било недопустимо отговорността и тежестта за заличаване на лични данни да
бъде прехвърляна на заявителите, като следвало да се има предвид и че страна в
регистърното производство бил търговецът, а не физическото лице, чийто били личните
данни. Счита, че обработването на лични данни се основава на съгласие по чл.13,
ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.6, пар.1, б.А от Регламент \ЕС\ 2016/679 и
субектът на данни можел във всеки момент
да оттегли съгласието си и да се приложи чл.7, пар.3 във вр. с чл.17,
пар.1, б.Б от регламента. Иска съдът да постанови АВ – ТР, да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя
– в качеството му на съдружник в ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг, съдържащи
се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството, както и
ответната страна да заплати направените по делото разноски.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Агенция по вписванията, в писмен отговор счита, че жалбата е неоснователна.
Налице било специално производство – регистърно, респ. производство по
вписване, заличаване или обявяване на обстоятелства и актове, в рамките на
които се обработвали и лични данни на
физически лица, които имали определено качество – заявители, управляващи и/или
представляващи търговците и юридическите лица с нестопанска цел. АВ в
изпълнение на законово задължение обработвала данни на физически лица, които
представляват търговеца или имат качество по чл.2, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, като
обемът на личните данни, които се предоставяли от субектите, респ. обработвали
от АВ, бил законово установен по отношение на обстоятелствата и на актовете,
които се обявявали. Личните данни на физически лица, представляващи или
управляващи съответни дружества, се обработвали от АВ именно в това им качество, поради което
правото на изтриване/заличаване на лични данни на физически лица, съдържащи се
в подлежащи на обявяване актове, не следвало да се разглежда единствено в
контекста на Общия регламент относно защитата на данните.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2020г. жалбоподателят Т.Ц.Ц. е
подал до Агенция по вписванията – като администратор на лични данни, искане за
изтриване на лични данни, вх.№66-00-517, л.30 от делото. Посочил е, че в
публикувания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел дружествен договор на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг, в
което дружество бил съдружник, били публично достъпни личните данни на всички
съдружници, а именно: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването
ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес. Изложил съображения, че
не било налице законово основание администраторът на лични данни да обработва тези
данни чрез публикуването им до неограничен кръг от хора, както и че това
създавало опасност за личната му неприкосновеност. Поискал личните му данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор, да бъдат изтрити/ заличени по
начин, по който да не бъде идентифицирана пред трети лица. В случай, че органът
приемел, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ,
заявил, че оттегля съгласието си личните данни да бъдат обработвани чрез
публикуването им в дружествения договор по партидата на дружеството до
неограничен кръг от хора.
С оспореното Писмо с
изх.№66-00-517/20.08.2020г. на Агенция по вписванията Изпълнителен директор на
АВ е уведомил Т.Ц.Ц., че не е налице законово основание за обработване на
отнасящи се до него лични данни в посочен обем, съдържащи се в дружествения
договор на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг, обявен по електронната партида
на дружеството в ТР и РЮЛНЦ. Подробно е разяснено кои актове се обявяват в ТР и
РЮЛНЦ, както и обстоятелствата, необходими за вписването – чл.119 от ТЗ, и какво
следва да бъде съдържанието на дружествения договор – чл.115 от ТЗ, а също и
относими към производството норми на ЗТРРЮЛНЦ – чл.2, ал.3, чл.13, ал.6, чл.22,
ал.5, чл.24 и Общия регламент относно защита на данните – чл.6, пар.1, б.В,
чл.17. Направен е извод, че искането в Заявление вх.№66-00-517/04.08.2020г. не
може да бъде удовлетворено и било неоснователно,като са дадени указания, че
жалбоподателят има правната възможност да иска да бъде обявен препис от
подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни, независимо, че такъв не е
приложен в хода на регистърното производство, като затова било необходимо да се
представи заявление по образец – Г1, както и да се заплати съответната държавна
такса, а също и към заявлението по образец да се приложи подлежащия на
обявяване акт в оригинал и заверен препис от него, в който личните данни са
заличени, респ. може да бъде приложен само заверен препис на акта, в който
личните данни са заличени и кратка обяснителна бележка в свободен текст.
Писмото е изпратено на посочения от
жаблоподателя в заявлението адрес за кореспонденция с препоръчано писмо, с
обратна разписка. Разписката е оформена като получена, но подписът на
получателя е положен в графа – Подател, както и самата разписка е оформена до
жалбоподателя и до друг съдружник, също подал заявление и посочил същия адрес
за кореспонденция.
С Определение от з.з. 18.11.2020г. съдът
е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството, като това
определение е отменено с Определение №9205/17.08.2021г. на ВАС, постановено по
а.д.№13391 по описа на съда за 2020г.
Предвид така установената фактическа
обстановка и след служебна проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146
от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с доказан
правен интерес от оспорването, адресат на акта, в предвидения от закона срок.
Оспореният отказ притежава
характеристиките на индивидуален административен акт, като с него е отказано да
бъде уважено искането на жалбоподателя, отправено чрез съответното заявление, а
поради това засегнати негови законни интереси.
Спазен е срокът за подаване на жалбата,
доколкото съобщаването на оспорения акт е нередовно. В самото писмо липсва отразяване
за срок на обжалване и пред кого подлежи на обжалване издаденият акт, а съгласно
нормата на чл.140, ал.1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението
за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два
месеца. Отказът е издаден на 20.08.2020г., а жалбата е постъпила в съда на 24.09.2020г.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията за това са следните:
Между страните няма спор относно това,
че дружественият договор на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг е бил обявен в
Търговския регистър с лични данни на жалбоподателя, достатъчни да го
идентифицират. Не се спори и че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
в обхвата на правомощията му, регламентирани с нормата на чл.6, ал.2, т.10 от
Устройствения правилник на Агенцията по вписванията.
В настоящия случай не се твърдят и не се
установяват съществени процесуални нарушения при издаване на акта.
Но при издаване на оспорения акт материалният
закон е приложен неправилно, което обосновава материална незаконсъобразност на
постановения отказ на администратор на лични данни.
Агенция по вписванията при упражняване
на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ действа в качеството на администратор на лични
данни и като такъв ги обработва. С подаденото заявление Т.Ц. е упражнил правото
си на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.17
от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който, субектът на данни има правото да
поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно
забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне
личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a)
личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или
обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие,
върху което се основава обработването на данните съгласно чл.6, пар.1, буква а)
или член 9, пар.2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в)
субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21, пар.1 и няма
законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на
данните възразява срещу обработването съгласно чл.21, пар.2; г) личните данни
са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити
с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на
държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са
били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по
чл.8, пар.1. Съгласно текста на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и
актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по
смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L
119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се
изисква да бъде обявена.
Агенцията по вписванията неправилно и
необосновано е приела, че заявената от жалбоподателя претенция за
изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в регистъра дружествен
договор може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно
производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от
подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по
закон, са заличени.
Следва да се има предвид, че регистърното
производство по ЗТРРЮЛНЦ е отделно производство от предвидените в чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по
реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото
на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента. Основната разлика между тези
отделни производства е че в регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ заявители на
обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, могат
да бъдат само лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни
търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни
юридически лица с нестопанска цел.
Жалбоподателят Т.Ц. е сезирал АВ не в
качеството си на съдружник в търговското дружеството, а в лично качество на
субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата по чл.17, пар.1, б.Г или б.Б от Регламента. Поради
това при отговор от АВ, че искането му следва да бъде по реда на ЗТРРЮЛНЦ,
както и че ще бъде разгледано след подаване на заявление по образец Г1, то
следва да се приеме, че административният орган е отказал да разгледа искането
за изтирване/заличаване на личните данни на жалбоподателя по партидата на
дружеството като искане с правно основание по чл.17, пар.1, б.Г и б.Б от Регламента.
Освен това подлежащите на вписване
обстоятелства се заявяват по реда, регламентиран с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба
№1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено лицето, което има задължение да представи за вписване дружествен
договор, да представи подлежащия на обявяване акт съгласно изискванията на
закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в
търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по
закон, са заличени. Разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че когато в
заявлението или в приложените към него документи, са посочени лични данни,
които не се изискват по закон, то се приема, че предоставилите ги лица са дали
съгласието си за тяхното обработване от Агенцията и за предоставянето на
публичен достъп до тях. Но така въведената законова презумпция противоречи на
разпоредбите на чл.4, т.11 и чл.6, т.1, б.А от Регламента. В първата е дадено легално определение на
понятието "съгласие на субекта на данните", което означава всяко
свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на
субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие,
което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
В този смисъл съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде
презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая АВ не може да
изпълни задължението си по чл.7, т.1 от Регламента съгласно която разпоредба,
когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва
да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване
на личните му данни. На практика и в повечето случаи подлежащите на вписване обстоятелства в
регистърното производство се подават от лица, различни от субекта на данни. Представянето
на дружествения договор за обявяване от неговия представител, без да е приложен
заверен препис от същия със заличени данни, не може да се счита за ясно
потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице – в случая
съдружник, свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Не може да бъде
прието че е налице "съгласие на субекта на данните" по смисъла на
легалното определение, дадено в Регламента, поради което и обработването на
личните данни на жалбоподателя от страна на Агенцията по вписванията не съставлява
законосъобразност на обработването по смисъла на чл.6 от Регламента.
Наред с изложеното и отказът за
изтриване/заличаване на личните данни на жалбоподателя Т.Ц. или поставянето на
условия за извършване на това действие, както е в случая – да подаде Заявление
Г1, противоречи на разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б.Б, пр. 1 от
Регламента, тъй като е предвидена и правна възможност на субекта на данни да
оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на
свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен
да ги изтрие без ненужно забавяне.
В подаденото заявление от Т.Ц. относно
искане за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения дружествен
договор дори изрично се сочи, че ако бъде прието, че е предоставил личните си
данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието
личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в
дружествения договор. Като не са предприети обаче съответните действия, то АВ е
допуснала нарушение на задълженията си по чл.17, т.1, б.Б, пр. 1 от Регламента.
В настоящия случай администраторът е бил задължен да изтрие личните данни без
ненужно забавяне.
Поради изложеното съдът счита, че е
постановен незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен, а преписката
да се изпрати на АВ – като администратор на лични данни, за ново произнасяне
съобразно указанията, дадени от съда.
По делото е направено искане на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на представляващия адвокат да бъдат присъдени разноски в размер на
500,00 лева, представляващи минималното адвокатско възнаграждение за водене на
административно дело без определен материален интерес - чл.8, ал.3 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед крайния извод
за основателност на жалбата в полза на адв.Т.Н.Д. от САК следва да се присъди
сумата от 500,00 лева, а в полза на жалбоподателя ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 10,00 лева, представляваща заплатената държавна
такса.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Ц. ***0.08.2020г.
на Агенция по вписванията, представляващо изричен отказ да се уважи искането на
жалбоподателя за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикуван дружествен
договор, заявено с вх.№66-00-517/04.08.2020г.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление вх.№66-00-517/04.08.2020г.,
подадено от Т.Ц. *** до Агенция по вписванията за изтриване на лични данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт
консултинг в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, на Агенция по вписванията за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати
на адв.Т.Н.Д. от САК сумата
в размер на 500,00 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати
на Т.Ц.Ц., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10,00 лв. (десет лева),
представляваща разноски по делото във вид на държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: