Р Е Ш Е Н И Е
Номер 494 14.04.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като
разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 332 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на Х.М.Е., чрез упълномощен
процесуален представител, против Решение № 6 от 17.01.2022г., постановено по
н.а.х.д. № 370 от 2021г. по описа на Районен съд –гр.Айтос, в частта, в която е
потвърдено наказателно постановление № 536 от 22.10.2021г. на Директора на
РДГ-гр.Бургас. Счита решението за постановено в нарушение на закона, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при явно
несправедливо наложено наказание. Сочи се, че не е установено с точност
мястото, на което е извършена проверката на 02.10.2021г., да е извън посочения
в разрешително за групов лов район, като намира изложените от съда изводи за
съставомерност на деянието за неоснователни. С жалбата се иска отмяна на
решението, в частта, в която е потвърдено. Претендира разноските по делото. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и пледира
да бъде уважена.
Ответникът
– Регионална дирекция по горите Бургас, редовно уведомен, не изразява становище
по касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-гр.Бургас дава
мотивирано заключение за ОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.БУРГАС, в настоящият
състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд Айтос е потвърдил наказателно постановление №
536 от 22.10.2021г., издадено от директора на РДГ Бургас, с което на касатора
за нарушение на чл.84, ал.1 предл.3 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД), във вр. с чл.43, ал.3, т.1от с.з., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е
наложено административно наказание лишаване
от право на ловуване за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от
ЗЛОД вещите, предмет на нарушението: ловен полуавтомат ARMSAN, калибър 12 № 15А60189 e отнет
в полза на държавата.
В частта, с
която на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лева, съдът е изменил размера, като е намалил
същия на 50 лева. Досежно намалената глоба от насрещната страна не е постъпила
касационна жалба и в тази част /намаляване на глобата от 150 на 50 лева/
решението е влязло в законна сила. При постановяване на решението си съдът е
приел, че в хода на административнонаказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН е съставен, а НП
издадено от компетентни органи, при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Прието е за безспорно доказано от
събраните писмени и гласни доказателства, че жалбоподателя е установен да
ловува в територията на друг подотдел, за който не е имал писмено разрешение за
лов. Деянието правилно е санкционирано на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, но при
определяне размера на наложената глоба, наказващият орган не е осъществил
преценка на релевантните за индивидуализация на санкцията критерии, отразени в
чл.27 от ЗАНН и същата е намалена от намалена от 150 на 50 лева. В останалата
част, съдът е приел, че закона е приложен правилно от наказващия орган и е
потвърдил наказателното постановление. Решението е обжалвано в частта в която е
потвърдено наказателното постановление, като в останалата част е влязло в сила.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са ОСНОВАТЕЛНИ.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
касатора, съставлява от обективна страна ловуване извън населено място с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, извън определените в разрешителното
за групов лов Серия ЮИ № 001373 места.
Безспорно е установено, че на процесната дата –
02.10.2021г. касаторът е участвал в групов лов на дива свиня, разрешен с
разрешително за групов лов № 001373. Основният спор в случаят е дали касаторът
е ловувал на 02.10.2021г. на място, различно от упоменатото в разрешителното за
групов лов, с което би осъществил вмененото му нарушение. В тази връзка
настоящият състав намира, че от така приобщените доказателства до този момент,
събрани в хода на съдебното производство пред Районен съд Айтос, не може да се
отговори еднозначно на спорния въпрос за мястото на ловуване, респективно да се
направи извод извършило ли е лицето вмененото му административно нарушение.
Представеното
разрешително за лов № 001373, е издадено именно за ловуване на процесната дата 02.10.2021г.
в „ловностопански район Добра поляна,
ловище 2-ро, местност Баира“. Същевременно, с процесното наказателно
постановление е ангажирана отговорността на касатора за ловуване на същата
дата, в землището на с.Топчийско, „подотдел
219:6“. Различното описание на мястото за ловуване в разрешителното и
начина, по който е индивидуализирано мястото на лов в НП, поставят съда в
невъзможност да установи факта дали процесният лов е извършен в обсега на разрешеното
място за ловуване или не, а оттам да се обоснове еднозначен извод и за съставомерност на деянието, вменено на
касатора. Този факт не може да се установи нито
от представената към преписката извадка на карта, нито от свидетелските
показания. Събраните до момента доказателства не установяват факта, че
посоченият в АУАН и НП подотдел 219:6 е извън ловностопанския район Добра
поляна, респ. извън 2-ро ловище, местността Баира.
В случаят, първоинстанционният съд е постановил
своето решение при неизяснена фактическа обстановка, поради което същото следва
да бъде отменено, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Айтос.
При
новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани доказателства за обхвата
на района за който е било издадено разрешението за ловуване и попада ли в него
мястото на което е установен касатора. При необходимост следва да бъде
допусната и съдебно- геодезическа експертиза, вещото лице по която, след като
се запознае със събраните по делото гласни и писмени доказателства да отговори
на въпроса дали мястото на което е установено лицето попада в ловностопански район Добра
поляна, ловище 2-ро, местност Баира.
По въпроса за разноските следва да се произнесе
съдът при новото разглеждане, на основание чл.226, ал.3 от АПК, с оглед изхода
от спора.
С оглед на изложеното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 6 от 17.01.2022г.
постановено по н.а.х.д. № 370 от 2021г. по описа на Районен съд –гр.Айтос, В ЧАСТТА, в която е потвърдено
наказателно постановление № 536 от 22.10.2021г. издадено от Директора на РДГ -Бургас.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд-гр.Айтос, в отменената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.