Решение по дело №9/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 262
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Ангелина Бисеркова
Дело: 20231230100009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Петрич, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100009 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. А.
В., ЕГН ********** от с.Б. община Петрич, действащ чрез пълномощник адв.
Д. М., АК-Пловдив срещу „И.А.М.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.**, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М., обективираща обективно кумулативно съединени искови
претенции:
с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД да се обяви за нищожна клаузата
на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 3391010/06.12.2018 г. поради
противоречие с добрите нрави и поради неспазване на чл.143, ал.1 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП,
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 /петдесет/ лева, недължимо платена на основание
недействителната неустоечна клауза на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем
№ 3391010/06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозирате на исковата молба в съда – 03.01.2023 г., до
окончателното й изплащане.
1
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
3391010/06.12.2018 г., сключен с „И.А.М.“ АД, съгласно който се е задължил
да върне сума в размер на 2 222,10 лева, при кредит в размер на 2 000 лева,
чрез заплащане на 15 погасителни вноски, ГПР 41,17 %, ГЛП 35 %, лихвен
процент на ден 0,10 %.
Твърди се в молбата, че на основание чл.4, ал.2 от Договора ищецът се е
задължил да заплати неустойка в размер на 1 043,85 лева, разсрочена на 15
погасителни равни вноски, всяка в размер на 69,59 лева.
Ищецът твърди, че е погасил задълженията си по горецитирания договор, в
това число 50 лева неустойка, която е недължимо платена. Твърди, че
клаузата на чл.4, ал.2 от Договора противоречи на добрите нрави, както и че е
уговорена в нарушение на чл.11, т.9, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК,
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Излага подробни правни доводи.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява становище за недопустимост на иска да се обяви за нищожна клаузата
на чл.4, ал.2 от процесния договор, поради липса на правен интерес. Навежда
подробни съображения. Твърди, че в казуса е налице злоупотреба с право. В
случай, че съдът не сподели доводите за недопустимост на иска, ответникът
заявява становище за неоснователност на предявените искове. Релевира
подробни правни доводи, с които обосновава искане за отхвърляне на
претенциите като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски,
прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява
писмено чрез пълномощника си воля за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Поддържа предявените искове, по наведените в исковата молба
съображения. Прави искане за изменение размера на предявения осъдителен
иск чрез увеличаването му до размер от 245,38 лева. Претендира съдебни
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства към него.
Ответникът не изпраща процесуален представител. В писмена молба,
подадена от процесуален представител заявява воля за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Поддържа писмения отговор на исковата молба.
Представя доказателство – справка за извършени от ищеца плащания на
2
основание процесния договор за кредит. Обосновава становище за
неоснователност на претенциите и прави искане за отхвърлянето им.
Претендира съдебни разноски, прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът е обявил
възникването на релевираното в исковата молба облигационно
правоотношение между страните, със съдържанието посочено в исковата
молба. Поради липса на възражения, проектът на доклад е обявен за
окончателен. Като доказателства по делото са събрани представените такива
от страните. Съдът е уважил искането на ищеца за допускане изменение
размера на предявения осъдителен иск чрез увеличаването му до размер от
245.38 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди същите
във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – неоспорени и
необорени, установиха по несъмнен начин, че на 06.12.2018 г. между Б. А. В.,
ЕГН ********** от с. Б. община Петрич и „И.А.М.“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.**,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. е сключен Договор за потребителски
кредит № 3391010, по силата на който дружеството е предоставило на В.
паричен заем в размер на 2 000 лева, а заемополучателят се е задължил да
върне сумата в срок до 04.07.2019 г., чрез 15 двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер и с падеж, посочени в чл.2 от договора. По силата на
постигнатите договорености заемополучателят се е задължил да заплати на
заемодателя ГЛП 35,00 % и ГПР 41,71 %.
Страните уговорили и задължение за заемополучателя да предостави на
кредитора обезпечение, като при неизпълнение на това задължение същият
/заемополучателят/ се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер
на 1 043, 85 лева /чл.4.2 от договора/, платима чрез 15 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 69,59 лева, заедно с погасителните
вноски съгласно чл.2 от договора.
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Справка /на
3
гърба на лист 80 в делото/, която съдът кредитира с доверие, тъй като не се
оспорва и не се оборва от останалите доказателства по делото, установиха по
несъмнен начин, че към 03.01.2019 г., преди образуване на настоящото
производство, заемополучателят по процесния договор е погасил изцяло
задълженията си по сделката, като е извърши плащания към посочената дата в
общ размер както следва: 2 000 лева главница, 52,51 лева възнаградителна
лихва и 245,38 лева неустойка.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищеца заем, а последният се е задължил да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
клауза /чл.4.2/ за задължение на кредитополучателя да заплати на
кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Релевираните от ответника възражения за недопустимост на предявените
искове са неоснователни. След като ищецът твърди, че е страна по процесния
договор с ответника, по силата на който е изпълнил уговорени със сделката
свои задължения, т.е. е изправна страна, за същия /ищеца/ несъмнено е
налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
недействителността на договора, респективно на отделна негова клауза, както
и да иска връщане на недължимо платеното.
Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като
критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка,
4
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. №
818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия
ден от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно
посочени в договора условия, както и че при неизпълнение на това
задължение /за предоставяне на обезпечение/ следва неустойка, има
предназначение да санкционира кредитополучателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за предоставянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая
неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява
добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава
подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън
обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключване на
процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно
сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради
което в тази си част /на неустоечната клауза чл.5.6/ договорът не е произвел
правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника,
поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Основателно съдът счита и твърдението на ищеца, че процесната
5
неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответникът не доказа
такива преговори, следователно клаузата е нищожна и на основание чл.143 и
чл.146 от ЗЗП.
По осъдителния иск.
По делото безспорно се установи, че на основание процесната нищожна
неустоечна клауза чл.4.2 от договора ищецът е заплатил на ответника сумата
от 245,38 лева, която несъмнено е различна от платената от заемополучателя
главница и възнаградителна лихва по договора. Ето защо, като платена без
основание тази сума подлежи на връщане от ответника. В този смисъл
предявеният осъдителен иск е изцяло доказан и основателен и като такъв
следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски
в размер на 100 /сто/ лева заплатена държавна такса по предявените искове.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 960 лева /с вкл.ДДС/, от
която сума 480 лева /с вкл. ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск
за недействителност на чл.4.2 от процесния договор и 480 лева
възнаграждение по осъдителния иск. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие /лист 3/ съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.4.2 от Договор за паричен заем №
3391010/06.12.2018 г., сключен между Б. А. В., ЕГН ********** от с. Б.
община Петрич и „И.А.М.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от Г.Т.Т. и
А.В.М. поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 от Закона за
задълженията и договорите и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.,
да заплати на Б. А. В., ЕГН ********** от с. Б. община Петрич, сумата от
245,38 /двеста четиридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ лева,
недължимо платена на основание недействителната неустоечна клауза на
чл.4.2 от Договор за паричен заем № 3391010/06.12.2018 г., сключен между
Б. А. В., ЕГН ********** и „И.А.М.“ АД, ЕИК *****, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозирате на исковата молба в съда
– 03.01.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.2, ап.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.,
да заплати на Б. А. В., ЕГН ********** от с. Б. община Петрич, съдебни
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да
заплати на адв. Д. В. М., АК Пловдив, на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева с вкл.ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

7