Р Е
Ш Е Н
И Е № 260105
гр.Сливен, 12.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански
състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 2290 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, ул.”Жельо войвода“ № 57 с титуляр
ответника Г.. Имотът бил свързан към водопреносната
мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената
и консумирана вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се
фактурирала, след което за титуляра възниквало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съобразно ОУ на ВиК
оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал
обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.08.2018г. – 20.12.2019г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 752/2020г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество присъдените със заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 370,44 лв., от която 348,87 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.С., ул.”Ж. в.“
№ . за периода от 01.08.2018г. – 20.12.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
26.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
21,57 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна
лихва/, начислена към 13.02.2020г.
Претендират се разноски за
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран отговор на исковата молба.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник,
който поддържа предявените искови
претенции на посочените в исковата молба основания и моли за уважаването им. Прави
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява
в с.з.
Не е
представила писмен отговор и няма изразено становище по исковата претенция,
както и молба за разглеждането на делото в отсъствието и.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Налице е хипотезата на
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът следва да постанови неприсъствено
решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат
уважени изцяло.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД
е подало на 26.02.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК против ответника А.П.Г. за главница в
размер на 348.87 лв.
за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2018 г. до 20.12.2019
г., мораторна лихва в размер на 21.57 лв., начислена към 13.02.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.02.2020 г.,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 752/2020 г. по описа на СлРС.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е допустим
- предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на дължимост на сумите.
Разгледан
по същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищцовото
дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в
настоящото производство с оглед изхода на процеса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски,
които възлизат в общ размер на 461.20 лв., от които 26.20 лв. разноски по
ч.гр.д. № 752/2020 г. по описа на СлРС, сумата от 75
лв. - държавна такса по настоящото производство и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В
случая не следва да се прилага чл. 242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото
решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване и влиза в сила в момента на
постановяването му.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул.“6-ти септември” № 27, със съдебен адрес:***, чрез адв.
Р. от АК – Сливен, че А.П.Г., с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ главница в размер на 348.87 лв. /триста четиридесет и осем
лева и 87 ст./, представляваща стойността за ползвана и консумирана питейна
вода за периода 01.08.2018 г. до 20.12.2019 г. за имот, находящ се в гр.
Сливен, ул. "Жельо войвода“ № 57А, мораторна лихва
върху главницата в размер на
21.57 лв. /двадесет и един лева
и 57 ст./, начислена към 13.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА А.П.Г., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27 направените деловодни разноски
в общ размер 461.20 лв. /четиристотин
шестдесет и един лева и 20 стотинки/, от които 26.20 лв. разноски по ч.гр.д. №
752/2020 г. по описа на СлРС, сумата от 75 лв. -
държавна такса по настоящото производство и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: