Р Е Ш Е Н И Е
№V-124 Година 2019, 13.11 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя БЕЛЕВА
2.мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1545 по описа за 2019 година
Производството
по делото е въззивно, с правно основание чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, вх.№37554/29.08.2019г., подадена от К.И.Д., чрез процесуалния си
представител адв.Калин Янев- БАК, със съдебен адрес:***, срещу Решение №1985 от
05.08.2019г. по гр.д.№ 4162/2019 описа на Районен съд- Бургас, в частта, в която са наложени мерки за
защита на К.П.Г..
С
посоченото решение, съдът е НАЛОЖИЛ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на К.П.Г.,
представлявана от адв.Кралева,***, срещу осъществени спрямо нея домашни насилия
на 08.05.2019г. и на 23.05.2019г., от страна на К.И.Д., с когото молителката е
била във фактическо съпружеско съжителство, като последният е задължен на основание чл.5,ал.1,т.1
от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.П.Г.;
постановена е забрана на основание чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН, да се
приближава на по-малко от 500 метра пострадалата К.П.Г.,***. Върли бряг, местоработата
й и местата за социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца, считано
от постановяване на решението;е задължен
на основание чл.5,ал.1,т.5 от ЗЗДН да посещава специализирана програма за
извършители на насилие в ,,Център за превенция на насилието и
престъпността(ЦСРИ)-гр.Бургас,бул.,,Мария Луиза№9; осъден е да заплати на основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН по сметка на
Районен съд- Бургас, глоба в размер на 500 лева, както и да заплати на
основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН по сметка на Районен съд- Бургас сумата от 25
лева, представляваща държавна такса за производството. Присъдени са в полза на
молителката направените от нея разноски в производството.
С въззивната жалба
се изразява несъгласие с решението, в частта му по отношение на вида, размера и
срока на наложените мерки за защита на К.П.Г..
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за необосновано и
несправедливо.
Посочва, че живеел
в непосредствена близост до жилището и местоработата на въззиваемата, което
затруднявало изпълнението на наложените мерки за защита.
Счита, че
забраната да не приближава К.Г. на по-малко от
500 метра, препятствала придвижването до
собствения му дом, поради което се явявала несправедлива. Твърди нарушение на
собствените му права.
Излага подробни
съображения във връзка с наложените от съда мерки, включително и задължението
за посещение на специализирани програми. Намира горните за несъответстващи на
тежестта на извършеното.
Моли, обжалваното
решение да бъде изменено в частта относно наложените мерки за защита, както и
за намаляване размера на наложената глоба от 500 лева на 100 лева и за отмяна
задължението за посещаване на специализирана програма. Поисканите с въззивната
жалба доказателствени искания не са допуснати.
В
законоустановения срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения в чл.17, ал.1 от ЗЗДН срок от надлежно упълномощен адвокат,
отговаря на формалните изисквания на закона и е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо.След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е с правно основание
чл.8 от ЗЗДН.
Образувано е по молба на К.П.Г., по
чл.8, т.1 ЗЗДН - за защита от домашно насилие извършено върху нея. В молбата
като извършител на домашно насилие е посочен ответника К.Д., с когото е
съжителствала. В молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна
защита на осн. чл.18, ал.1, с налагане на ограниченията по чл.5, ал.1, т.1, 2 и
3 от ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С молбата си, молителката посочва,
че с ответника са били във фактическо съжителство за около пет месеца през 2014
г., след което са се разделили.
С настоящата молба сочи, че за
пореден път с поведението си ответникът е осъществил акт на психическо насилие
спрямо нея на 23.05.2019г., обиждайки я и заплашвайки със саморазправа. Отправя към нея закана:
„Мършо, ще те пребия“ придружена с хвърляне на камък.
Ответникът, чрез процесуалния си
представил оспорва, че са живели във фактическо съжителство. Не ангажира
доказателства.
За установяване на изложените в
молбата оплаквания са допуснати гласни доказателства и са представени писмени
доказателства. Разпитани са в качеството на свидетели лицата Железчева и Г.,
съответно леля и баща на молителката.
От представените в
първоинстанционното производство доказателства
се установява осъществяване на действия от страна на ответника, които
следва да се характеризират като домашно насилие. Свидетелката Железчева е непосредствен очевидец на случилото се. Ценени
в тяхната съвкупност тези доказателства сочат на извода, че на посочената дата
с действията си ответникът е упражнил спрямо молителката физическо насилие,
което действие следва да бъде квалифицирано като акт на физическо насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Освен свидетелските показания и представената
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от
молителката установява извършеното спрямо нея физическо насилие. Според нормата на 13, ал.3 от ЗЗДН, ако не са представени други
доказателства, дори декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си
води до задължение за съда да даде защита по реда на този закон. Тази
презумпция за достоверност на твърденията в декларацията се основава на
житейския факт, че в повечето от случаите, домашно насилие се осъществява в
среда и обстановка, в която присъстват само осъществяващият насилието и
пострадалото лице, без присъствие на свидетели. Тогава за постигане целите на
закона, на твърденията на пострадалия се придава значението на оборима
презумпция.Според настоящата инстанция, декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите,
когато липсват други доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната
страна представи доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията
следва да се преценява на база всички доказателства по делото.
В настоящия случай
страните ответникът не е представил доказателства, които да оборват
декларираните от молителката обстоятелства. Поради това правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е основал решението си на гласните
доказателства и върху декларацията, като е приел, че посоченият акт на домашно
насилие се е осъществил.
По отношение на размера
на наложената глоба настоящата инстанция намира, че тя е съобразена изцяло с
поведението на ответника, който независимо от предходни наложени мерки отказва
да се съобрази и продължава с укоримото си поведение.
При тези данни, Бургаският
окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл следва
да бъде потвърдено.
На осн. чл. 11 от ЗЗДН, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 15.00 лева по сметка
на Бургаски окръжен съд, както и направените от молителката разноски пред
въззивната инстанция-заплатения адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1985 от 05.08.2019г. по гр.д.№ 4162/2019 описа на
Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН********** *** да заплати по сметка на БОС
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15, 00 лв.(петнадесет лв.).
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН********** *** да заплати на К.П. ДИМИТРОВА с ЕГН********** *** сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лв/, представялващи направени от нея разноски във въззивната
инстанция.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН настоящото решение е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: