№ 35111
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
д.десет и пети август през две хиляди д.десет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.ОВ
като разгледа доклад.ното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело №
20231110159928 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛА. ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – отрицателен установителен иск за собственост)
Производството е образу.но по иско. молба с вх. № 309234/01.11.2023 г.,
уточнена с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., уточнена с молба с вх. №
210542/16.06.2025 г. от Л. Г. К., ЕГН ********** от *********, и И. Г. К., ЕГН
**********, от ********. 70, *******, срещу Г. И. С., ЕГН ********** от
********* / предишно обозначение на адреса - ****0/, с която е предявен
отрицателен установителен иск за собственост, с който да се признае, че
ответникът не е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
****** с адрес на имота ******** с площ 1079 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно полз.не - ниско застроя.не / до
10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: *******.
В обстоятелствената част на иско.та молба, ищците твърдят, че са
съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
****** с адрес на имота ******** с площ 1079 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно полз.не - ниско застроя.не / до
10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като придобивно осно.ние
посоч.т наследя.не от майка им Е. Д. Н..
Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между
тях и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в
която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на
5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.
Сочат, че съгласно този договор С. притежа. единствено право на строеж
върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки то. той е декларирал в ТД на НАП, че е
собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.
Твърдят, че той оспор. тяхната собственост и иска да полз. цялото място.
1
Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили да
ограничи полз.нето на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в
поведението му не послед..
В уточнителна молба от 18.02.2023 г. ищецът посоч., че ответникът има
право на строеж, но не и право на собственост върху същия. Моли съда да
признае, че ответникът не е собственик на целия имот.
Моли съда да у.жи иска.
С указания на СГС, обективирани в Определение № 9625/19.05.2025 г.
по в. ч. гр. д. № 2195/2025 г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е
след.ло да обездвижи отново иско.та молба, за да се уточни на какво осно.ние
ищците претендират, че са собственици. Съдът е дал указания с Разпореждане
№ 86375/02.06.2025 г.
В указаният срок ищецът уточня.: Ищците не твърдят, че са
собственици на целия имот. Не твърдят, че ще придобият останалите 2/3 ид. ч.
от имота, ако бъде у.жен. Твърди, че на 04.02.1930 г. имотът се придобита от
наследници на В. М., съгласно н.а. № 95, том II, рег. № 291 от 04.12.1930 г.
Наследник на М. М. е М. М., която е съпруга на А. Т.. Последният е
конституиран по дело за делба гр. д. № 1106/1974 г. на СРС, като наследник на
М. М. – преживял съпруг. С влязло в сила решение, процесният имот е изнесен
на публична продан, но не е изда.т ИЛ. А. Т. завеща., със саморъчно
завещание, 5/15 ид. ч. от собственото си празно място на Е. Н. – майка на
ищците на 25.02.1988 г. На 14.03.1988 г. А. Н. почи. и саморъчното завещание
е обявено на 11.07.1990 г. и Е. Н. придоби. 5/15 ид.ч. от дворното място.
Е. Н. почи. на 07.07.2013 г. като оставя наследници Л. и И. К.и. Същите
придоби.т по наследство 5/15 ид. ч. или 1/3 ид. ч. от процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК ответникът пода. отговор на иско.та молба.
Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на
правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на
1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответникът твърди, че
никога не е отричал или наруша.л както по отношение на ищците, така и
спрямо техния наследодател - Е. Н., майка на ищците, също и по отношение
на нейния наследодател- А. Н. Т., Заявя., че призна. пра.та на ищците, не ги е
оспор.л по никакъв начин и се съобразя.л с тях.
Релевира възражение, че никога не е пречил и препятст.л достъпа до
дворното място, като същото е оградено от ответника с цел запаз.не на имота,
но портата е със свободен достъп.
Призна., че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от ищците,
с която последните отправили искане до ответника да не полз. терена и да не
им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от него. Поддържа,
че не е огранича.л достъпа им, така и страните не са имали спорове и
неразбирателст. по отношение на двора и неговото полз.не, поради което и на
то. осно.ние за ищците липс. правен интерес от предявя.не на иска. Изразя.
становище, че никога не е имал претенции към собствеността на ищците и
2
техните наследодатели.
Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен
имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него
от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от
ответника от К. РНС, а собствеността върху земята била установена и
разпределена между К. РНС, А. Т. и още пет лица, като и трите групи
съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за
допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.
Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и полз. и
двора, като с тога.шния наемател на апартамента на първия етаж, настанена
също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях д.мата да полз.
по половината от дворното място.
Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз
осно. на давностно владение и е полз.л половината от него непрекъснато и
необезпокоя.но в продължение на пов. от 20 години. Владението му не било
нарушено и от тога.шните петима собственици на ид. части и техните
наследници, така и от наследниците на П. В.е. М., на които по реституция през
1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място.
Твърди, че от 18.05.1998 г. до края на 2010 г., за период от над 10 години,
е упражня.л непрекъснато и несмуща.на фактическа власт върху 1/2 ид. част
от процесния поземлен имот, като демонстрирал то. владение за себе си
спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите на
ищците. Посоч., че останалите съсобственици живеят в близост до имота, като
те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него
владение.
Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен
имот е придобита по давност от ответника въз осно. на осъществя.ното
непрекъснато и необезпокоя.но владение от страна на ответника в период от
пов. от 10 години, което продължа. и към момента.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В отговор на уточнителна молба от 06.08.2025 г., ответниците изразя.т
следното становище: твърди, че никога не е претендирал правото на
собственост върху имота. Твърдят, че ищците не могат да преминат от
отрицателен установителен иск за собственост към положителен и то. е
недопустимо.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа иска. Моли да
се у.жи. В лични обясненията по реда на чл.176 ГПК призна., че е имало дело
между майка му и ответника, но делото е прекратено, тъй като майката се е
отказала от иска. Твърди, че видял по старото дело, че ответникът претендира
1/2 от имота. Твърди, че ответникът е декларирал то. нещо пред данъчното и
написал, че е собственик на земята, а не че има 1/2 от правото на строеж. Зато.
завел дело (л.91-92 от делото). Ищецът се представля. от адвокат.
Претендира разноски. Представи списък по чл.80 ГПК. В писмени бележки
3
ищецът счита, че искът е допустим. Излага становище, че искът е осно.телен.
Излага подробно изложение за кредитиране на фактите.
Ответникът се представля. от д.ма адвокати в о.с.з . Моли да се
прекрати делото, защото ищецът няма правен интерес да води отрицателен
установителен иск, тъй като няма никакви пра. да придобие. В писмени
бележки твърди, че искът е недопустим. Липс. правен интерес, като не са
доказани фактите, от които ищецът доказ. правен интерес. Твърди, че липс.
спор между сраните. При условията на евентуалност излага правни
съображения, защо искът е неосно.телен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна
В иско.та молба ищецът твърди, че е собственик на 1/3 от процесния
имот (УПИ). Твърди, че ответникът оспор. тяхната собственост и че
ответникът е декларирал, че притежа. цялото дворно място. Твърдят, че са му
изпратили покана за обезщетение по чл.65 ЗС. Като документи представя
удостоверение за данъчна оценка от 2023 г. (л.6 от делото) и удостоверение
за данъчна оценка от 2012 (л.8 от делото).
В уточнителна молба ищците претендират, че техният праводател е
собственик на имота въз осно. на н.а. от 1930 г. и послед.ща наследствена
трансмисия.
В отговора на иско.та молба ответникът посоч. „никога не съм имал
претенции към” УПИ (л.40 от делото). „Живея в закупения имот от
общината“. Призна., че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от имота (УПИ).
По делото е приложено гр. д. № 52352/2010 г. по описа на СРС, с който
майката на ищеца Е. Н. е предявила иск по чл.108 ЗС срещу ответника за
същия имот. Искът е прекратен, поради оттегляне на иска и ответникът е дал
съгласие (л.85 от гр. д. № 52352/2010 г. по описа на СГС ).
По делото е приета СТЕ, от която е видно, че имотът преди е УПИ V-4,
съгласно КРП от 1962 г. с площ от 950 кв.м.
По делото е приложено гр. д. № 1106/1974 г. по описа на СРС, видно от
което за процесния имот има влязло в сила решение по допускане на делба за
имот УПИ V-4 и решението, с което имотът е изнесен на публична продан.
На 04.02.1930 г. наследниците на В. М.: И. М., П. М., Н. М., К. М., Б. М.,
М. М. и В. М., по мъж С.., П. М. -П. са признати за собственици на процесния
недвижим имот, на осно.ние, че В. М. е заграбил от княжевска селска
общинска мера, на осно.ние чл.124 от Правилника за прилагане на Закона за
трудовите земеделски стопанст. под № 8, пунктове I и II от 19.06.1927 г. и №
12, пункт N от 17.09.1929 г., утвърдени от *******. с Протокол №
552/06.06.1929 г. и № 1568/19.10.1929г. (л.180-181 от делото).
Видно от представен договор за доброволна делба между наследници на
4
В. М. е направена делба, съгласно който М., В. и П. В.е. М.и вземат процесния
имот (л.184 от делото).
В решението по допускане на делбата е прието, че делбеният имот е
именно този, описан в н.а. и същият е собственост на М., В. и П. М.и.
Страните не спорят по този факт (л. 4 от гр. д. № 1106/1974 г.).
В решението по допускане на делба е прието, че наследниците на М. М.
са се отказали от наследство, с изключение на преживелия й съпруг А. Н..
Прието е, че ищците по делото за делба са наследници на другия сънаследник
В. М., а именно Г. М., С. М., К. М., А. М. и М. Б... Прието е, че собствеността
на П. М. е била отчуждена с ПМС, като в полза на държа.та е отчуждено 1/3 от
дворното място.
С решението по допускане на делба е допусната между наследници на В.
и М. В.и. Постановено е, че Г. С. М., С. Н. М., К. Н. М., А.ов Н. М., М. С.. Б..
имат по 1/15 ид.ч. от процесния имот (като наследници на В. М.). То. общо
прави 5/15 ид.ч. А. Н. Т. има 5/15 ид. части и Столична община (Държа.та
тога.), тога. К. народен съвет, има 5/15 ид. ч. от имота. Предвид факта, че
преди 1989 г. е нямало общинска и държавна собственост, то собствеността на
К.я Народен съвет 1/3 е именно отчуждената част на П. М..
Удостоверенията за наследници на тези участ.щи лица и тяхната
роднинска връзка се намира по гр. д. № 52352/2010 г. (л.15 от цитираното
дело).
Видно от самото решение във втората фаза на делбата има д. печата за
ИЛ, но те са за разноските. Видно от издадено съдебно удостоверение, няма
издаден ИЛ за изнасянето на имота на публична продан.
Видно от удостоверение за наследници по гр.д. № 52352/2010 г., А. Н. Т.
има наследник Е. Н. (дъщеря) и син Е. Н. (син, свидетел по настоящото дело,
вуйчо на ищеца).
Е. Н. е наследник по завещание на А. Т., съгласно обявено завещание
(л.192 от делото).
Е. Н. е майка на ищците по настоящото дело, който факт не се оспор. от
страните. Ищецът го призна. и е видно от материалите по гр.д.№ 1106/1974 г.,
когато ищецът се легитимира като пълномощник, син и после като наследник
на Е. Н..
Е. Н. е вуйчо на ищеца. Същият е разпитан като свидетел по делото. От
него се установи, че между страните има спор за нещо и че са се водили д.,
като ищецът иска да продаде имота, зато. води дело (л.154 от делото).
Страните не спорят по идентичността на имота, съгласно приетото в
СТЕ, описаното в н.а., договорите за делба и съдебните актове и
Удостоверение за административен адрес (л.194 от делото).
От правна страна
С ТР № 8/2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК н ВКС се
приема, че правен интерес от предявя.не на отрицателен установителен иск за
5
собственост е налице, когато ищецът притежа. самостоятелно право, което се
оспор. от ответника, позо.. се на фактическо състояние или има възможност да
придобие пра., ако отр. пра.та на ответника. В мотивите към т. 1 е разяснено,
че случай на наличие на правен интерес при позо..не на фактическо
състояние, за обосно..не на правен интерес от предявя.не на отрицателен
установителен иск е когато владението е смутено /но не е отнето/ преди да са
изтекли шест месеца от установя.нето му от лице, което неосно.телно
претендира, че е собственик. Ако владението е отнето след изтичане на шест
месеца от установя.нето му, владелецът разполага с иска по чл. 75 ЗС, който
може да предяви преди изтичане на шест месеца от отнемането. В случая под
"фактическо състояние" се има предвид владение, а не упражня.не на
фактическа власт. Последната не е предмет на самостоятелна правна защита
по нито един иск. Смисълът на защита на фактическото състояние владение
или упражня.не на сервитут, който по аргумент от чл. 55 ЗС също може да се
придобие по давност е да се защити то. състояние с оглед придобИ.е на пра..
От упражня.не на фактическа власт не се придоби.т пра., поради което тя не
формира правен интерес от предявя.не на отрицателен установителен иск.
В производството по предявен отрицателен установителен иск, ищецът е
длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспор.
правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществу.не правото на иск, при недоказ.не на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратя.не като недопустимо. С решение №
13/2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., ІІ г. о., ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК, че тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда
правния си интерес от твърдения, които не включ.т притежа.не на самото
спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на
търсената защита, включително и чрез предявя.не на отрицателен
установителен иск. Само в този случай доказ.нето, че спорното право
принадлежи на ищеца, е въпрос не на него.та процесуална, а на
материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за
принадлежността на правото на ищеца, то. налага произнасянето по
съществото на спора, защото установя.нето на собственическите пра. на
ищеца изключ. тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са
Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, ІІ г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, Р № 15/19.02.2016, т. по гр.
д. № 4705/2015 г. ІІ гр. о., и Р № 9/10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. ІІ гр.
о. Р № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. ІІ гр. о.
Първо, ищецът твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. и търси защита, че
ответникът не е собственик на 3/3 от имота, т.е. на целия. Следо.телно за тези
2/3 ид.ч. той не твърди, че може да ги придобие. Напротив за останалите 2/3
ид. ч. самите ищци призна.т, че не са собственици на имота и не търсят пра.
6
върху него. Не твърдят, че са ги придобили. Следо.телно за 2/3 от имота
ищците нямат правен интерес да водят дело, а евентуално за 1/3 ид.ч., защото
като отр.те 1/3 ид. част на ответника, той ще може да докаже своята 1/3, за
която черпи пра.. За 2/3 нито твърдят ищците в ИМ, нито търсят защита. Зато.
съдът приема, че след. да се предяви положителен установителен иск, а не
отрицателен, защото по никакъв начин няма да се реши кому принадлежи
собствеността, а ще се отр., че ответникът не е собственик на целия имот. Но
по този начин, ищецът няма да може да черпи пра. за останалите 2/3 ид. ч. от
имота. Ищецът не е доказал, че има правен интерес за тези 2/3 ид. ч. Няма
таки. доказателст. или твърдения. Правен интерес има само за 1/3 ид. ч. от
имота, защото ако се у.жи иска на ищците те няма да могат да придобият
останалите 2/3 ид. ч., не могат да протИ.поставят пра. на ответника. Ищците
нямат самостоятелно право върху тези 2/3 ид. ч., нито се позо..т на фактическо
състояние. Ето защо ако се у.жи отрицателен установителен иск за 3/3, т.е
целия имот, ищците няма да могат да придобият пра.. След. да се отбележи, че
искът ОУИ на ищците е за целия имот, а не за 1/3 ид.ч. и съдът не може да
реши делото за нещо друго, което страната е поискала. При предявен вещен
иск, съдът не може да у.жи иска за 1/3 и да го отхвърли за останалите 2/3 като
приеме, че ответникът не е собственик на 1/3 на ид. ч., а приеме, че искът за
2/3 и неосно.телен, тъй като отхвърления иск за 2/3 ид. ч. означа., че
ответникът е собственик на тях. А страните не спорят, че тези 2/3 ид. ч. не са
собственост на ответника. Т.е. липс. спор за тях. Следо.телно, искът
(Отрицателен установителен иск ОУИ) е след.ло да е за 1/3, а не за целия
имот. С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът не може да прида.
друга воля на съдебния акт, освен колкото и каквото е поискано. Ето защо
искът, че ответникът не е собственик на целия имот е недопустимо. Ищецът е
след.ло да го предяви като положителен за 1/3 ид.ч. или като отрицателен за
1/3 ид.ч. спрямо ответника, но не и за целия имот. То. е така, защото ако искът
е допустим за зелия имот, означа., че е допустим и за ид. ч. А то. не е така. За
разлика от облигацията, която е относително право, то при вещното, което е
абсолютно право, съдът не може да у.жи вещния иск за една част и да го
отхвърли за друга, защото няма искане на ищеца за част, а за целия имот.
Целият имот е спорен, а не него. част. Друг беше въпросът, ако искът е за ид.
ч. от имота. Ако той е осно.телен, съдът ще постанови решение най-много за
предявената ид. ч. или за по-ма. като отхвърли за разликата, но не и за пов..
Но спорът, въведен от ищците по делото не е за ид. ч., а за целия имот. Съдът
дължи изслед.не дали ответникът не е собственик на целия имот. Доколкото
страните не спорят, че ищците не са собственици на 2/3 ид. ч. от имот, то за
тях липс. a priori правен интерес да водят дело за целия имот. Следо.телно, иск
за целия имот е недопустим.
Ето защо липс. правен интерес да води ОУИ срещу ответника. Ако търси
защита, в случая ищецът има интерес да бъде: положителен установителен
иск, ре.дикационен иск или отрицателен за 1/3 ид. ч.; но не и отрицателен за
целия имот. По този въпрос, т.е. по идентични казуси има произнасяне на
7
ВКС, които каз.т, че ако ищецът твърди, че е собственик на ид.ч. на имот и
предявя. ОУИ за целия имот, то няма интерес да води дело за целия имот,
защото не може да черпи пра. за другата част, за която не твърди, че е
собственик. Двете по-стари решения на съдия Б. Д.. са: Решение № 64 от
27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Б. Д.. и Решение № 760 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2008 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Б. Д...
От по-но.та практика на ВКС по същия казус има произнасяне на ВКС,
обективирано в Определение № 5139 от 12.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4036/2024 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Б. Д.., което е след актът
по в. ч. гр. д. № 6194/2025 г. Предвид то., че наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск,
производството е прекратено. Посочено е, че когато ищецът твърди и се
установя., че е съсобственик на имот с трети лица, различни от ответника, има
правен интерес да отр. правото на собственост на ответника върху вещта само
до този обем от претендираното от ответника право на собственост, до който
се засягат неговото (на ищеца) право. Ищецът не може да брани чужди пра.,
защото не е процесуален субституент на останалите съсобственици – трети
лица за процеса и те няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са Решение № 35/5.03.2019 г. по гр. дело №
1845/2019 г. на ВКС на РБ, І г. о. на ВКС, което е постановено по идентичен
случай.
В мотивите към т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на
ОСГТК н ВКС е разяснено, че всеки, който претендира, че е носител на
право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск,
да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на
ответник. Както при другите искове за собственост, и при отрицателният
установителен иск за собственост ищецът защита. свое право, което според
него се накърня. от правния спор. Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право в една от хипотезите
се поражда от твърдението на ищеца, че притежа. самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни пра. върху
един и същ обект. Другите две хипотези, при които ищецът има правен
интерес от предявя.не на отрицателен установителен иск – защита на
фактическо състояние или правно очак.не за придобИ.е на пра. не са налице в
настоящия случай. Ако с решението бъде установено несъществу.нето на
спорното право в патримониума на ответника, защитната функция на процеса
е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществу.не и
реализация са били засегнати.
Посоченото ТР е приложимо на общо осно.ние и за случаите, при които
ищецът притежа. само идеална част от право което се оспор.; позо.. се на
фактическо състояние или има възможност да придобие пра., ако отр. пра.та
на ответника. То. е така защото според тълку.телното решение, което обосно..
хипотезите, при които е допустимо предявя.не на отрицателен установителен
8
иск за собственост и други вещни пра., правният интерес се поражда от
твърдението за наличие на притежа.но от ищеца, различно от спорното право
върху същия обект, чието съществу.не би било отр.но или пораждането му,
респективно упражня.нето му, би било осуетено от неосно.телната претенция
на насрещната страна по спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявя. самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
пра. върху един и същи обект. ВКС прави обосно.н извод, че хипотезата на
предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което
претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него
идеална част, попада в приложното поле на ТР и такъв правен интерес за
ищеца ще е налице ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира
пред трети лица за собственик на така. идеална част, която засяга него.та
квота, т.е. оспор. му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът
се позо.. на фактическо състояние или на възможност да придобие пра., ако
отр. пра.та на ответника. Притежанието на идеални части от правото на
собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези пра..
При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценя. конкретно
въз осно. на обосно.ни твърдения, посочени в иско.та молба. Съдът е длъжен
да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко
положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за пра. в
собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при
преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР
предпоставки, след. да се имат предвид и правните последици на съдебното
решение, с което евентуално се у.жа. или отхвърля така предявен отрицателен
установителен иск и протИ.поставимостта му на неучаст.ли в процеса други
съсобственици на имота.
С ТР № 3/2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е отклонено
искането на състав на ВКС по чл. 292 ГПК за уеднаквя.не на съдебната
практика по въпроса: "може ли съсобственик да предяви отрицателен
установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи
собствената му идеална част.", като е прието от ОСГК на ВКС, че посоченото
в ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е приложимо на общо осно.ние и за случаите,
при които ищецът притежа. само идеална част от право което се оспор.; позо..
се на фактическо състояние или има възможност да придобие пра., ако отр.
пра.та на ответника.
В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост
от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на
посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за ищеца ще е
налице /освен когато ищецът се позо.. на фактическо състояние или на
възможност да придобие пра., ако отр. пра.та на ответника/, само ако той
твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за
собственик на така. идеална част от вещта, която превиша. притежа.ната от
ищеца идеална част от тази вещ.
9
В решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020г.,
съставът на I г. о. е посочил, че споделя практиката на ВКС, изразена в
редица решения /№213/2014г. по гр.д.№2881/2014г., І г.о., №162/2012г. по
гр.д.№1260/2011г., ІІг.о., №59/2019г. по гр.д.№2214/2018г., І г.о. и №68/2018г.
по гр.д.№2767/2017г., ІІг.о./, в които е даден положителен отговор на
процесуалноправния въпрос, налице ли е правен интерес от предявя.не на
отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от
поземлен имот, които не се застъп.т със собствените на ищеца идеални части
от имота. Приел е, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с
констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части,
без пра.та им да се застъп.т, за ищеца ще е налице правен интерес от
предявя.не на отрицателен установителен иск по отношение на частта от
пра.та на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и
които се отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр
на правото на собственост, наред с него, и как. е квотата му в съсобствеността,
тъй като то. касае упражня.нето на правомощията, произтичащи от правото му
на собственост върху притежа.ната идеална част от вещта и включени в
съдържанието на то. право. От значение е във вътрешните отношения с
останалите съсобственици, свързани с използ.нето, управлението,
поддържането, подобря.нето и т.н. на общата вещ, уредени в чл. 30-чл. 32 ЗС и
чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражня.не правото му на
разпореждане чрез продажба на трето лице с притежа.ната от него идеална
част (след. да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33 ЗС),
от значение е за законосъобразното и .лидно упражня.не на правото му на
ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС,
съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражня.не на пра.та на наследниците
да се разпоредят с наследената вещ (предвид опасността разпоредителната
сде. да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН) и др. Зато., за съсобственика ще
е налице правен интерес да отр. със сила на пресъдено нещо претендирани от
ответника пра. върху идеални части от имота или размера им дори ако същите
не се застъп.т с идеалните части на ищеца. Правният интерес от отрицателния
установителен иск за собственост се разкри. и от процесуалното поведение на
ответника, когато същият продължа. да претендира отричаното от ищеца
право на съсобственост върху идеална част от имота.
Част от по-но.та практика на ВКС е Решение № 717 от 2.12.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4665/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Атанас
Кеманов.
В процесния случай, както съдът написа по-гор,е ищецът няма правен
интерес да води делото за другите 2/3 ид. части, защото няма да придобие пра.
за тези 2/3 ид. ч.. А освен то. ответникът не оспор. собствеността на ищеца
(1/3) пред него или трети лица. Ответникът не твърди пред трети лица, че е
собственик на целия имот. Изчисля.нето на данъка на УПИ, а именно, че
ответникът дължи данък и такса сметка за целия имот е във връзка с
императивна правна норма и не е по воля или инициати. на ответника. Освен
10
то. с оглед диспозитивното начало, ищецът е въвел спорен предмет 3/3 – целия
имот, а не 1/3. При то. положение съдът не може да разгледа иска за 1/3 и за
него да се произнесе, при положение че ищецът цели да бъде признато, че
ответникът не е собственик на целия имот. При то. положение съдът не може
да променя него.та воля и да приема, че ответникът не е съсобственик на 1/3
ид.ч. В случая при ОУИ предмет е заявената част и съдът не може служебно
да се произнесе за по-ма. част, тъй като ще наруши принципа за
диспозитивното начало и търсената защита. Очевидно, че ищецът иска за
целия имот, а не за дробна част, поради което искането за дробна част
представля. нов иск и не е част от сегашния.
Второ, ответникът и ищците не спорят, че последните са собственици на
1/3 ид. ч. от процесния имот. Следо.телно за 1/3 ид. ч. от процесния имот липс.
гражданскоправен спор. Наличието на гражданско правен спор е положителна
процесуална предпоставка за надлежното съществу.не правото на иск,
отсъствието на която определя искът е недопустим. Следо.телно за 1/3 ид. ч.
липс. спор, а за 2/3 ид ч. липс. правен интерес, тъй като ищците не доказ.т по
какъв начин ще придобият тези пра. върху тези 2/3 ид.ч., нито твърдят, че са
собственицити, нито се позо..т на фактическо състояние.
Трето, ищецът се позо.. на то., че ответникът е отишъл да декларира
пред данъчната, че притежа. 1/2 ид. ч. от УПИ. Позо.. се на удостоверение за
данъчна оценка от 2012 г. Същото то. удостоверение е представено по делото
от 2010 г., но там ищецът си е оттеглил иска. При то. положение не е нов
правопораждащ ЮФ, за да може ищецът да си предявя. искове – един път по
чл.108 ЗС, сега по чл.124 ГПК, за да търси защита, при която я оттеглил и се
позо.. на същите доказателст.. Нещо пов., по настоящото дело ищецът е
представил друго удостоверение за данъчна оценка от 2023 (л.6 от делото).
Следо.телно ищецът се позо.. на данъчна оценка от 2012 г., която изобщо не е
актуална, тъй като сам представя но. от 2023 г. Видно от последната данъчна
оценка ответникът не е записан като собственик на имота, за да е налице спор
или правен интерес от водене на настоящото дело. Посочената оценка от 2012
г. е представена по дело № 52352/2010 г. по описа на СРС, поради което нито е
актуална, нито може да послужи като доказателство за правен интерес и
наличие на спор по настоящото дело. В но.та данъчна оценка от 2023 г., която
е актуална, а не тази от 2012 г., ответникът изобщо не фигурира като
собственик на процесния имот.
Ищецът се позо.. на правен интерес, защото ответникът е декларирал 1/2
от УПИ като негов собственик. По делото липс. така. данъчна декларация по
чл.14 ЗМДТ, от която да е видно, че ответникът го е декларирал. По делото са
налице разписки за плащане на данък от ответника и данъчна оценка от 2012 г.
Видно от тях, ответникът е заплащал данъци за земята и сградата и то за
половината. Но то. не може да обоснове правен интерес от водене на делото.
То. е така, защото коригирането на то. ста. чрез данъчна декларация по чл.14
11
ЗМДТ (административен ред), а не чрез водене на дело. Налице е
административно производство, облекчена процедура, а не съдебно
производство. Декларираните данни по ЗМДТ не наруша.т правото на
собственост и не са правен интерес. То. е така, защото могат да се коригират
като се подаде но. декларация. Следо.телно неправилното запис.не на
ответника в данъчната служба, не след. да ста. по исков ред, а по
административен, като ищците попълнят и подадат но. декларация.
Представените декларирани данни не установя.т право на собственост, а
служат за данъчни задължения – определяне на размера на публичните
задължения към местния фиск. Същите са само индиция за намерение за
своене, за спор и т.н., но не и обосно..т правен интерес за водене на делото,
защото в Бълг. е възприета немската система – деклариране на данни. При
погрешно деклариране е налице наказателна отговорност, но не е
правопораждащ ЮФ за придобИ.е или оспор.не право на собственост, защото
се придоби. по сде., владение или друг начин, определен от закона (чл.77 ЗС).
Правото на собственост не може да се загуби, ако не е декларирано, тъй като
нямат така. законо. регламентация и същата би протИ.речала на правото на
прилежанията по Протокол 1 ЕКПЧ.
Страните не спорят, че ответникът е купил част от сградата от общината
и 1/2 от правото на строеж върху земята. Видно от приложеното дело гр. д. №
1105/1974 г. собственици на УПИ са:
правоприемници на други 5 лица,
ищецът и неговият вуйчо (Е.), като наследници на А. Н. Т. (страна по
делото)
и СО (правоприемник на К. народен съвет).
Следо.телно правото на собственост принадлежи на общината, макар и
не цялото. Ответникът има само собственост върху част от сградата и правото
на строеж и то на 1/2 от правото на строеж върху земята, т.е. ответникът се
явя. суперфициар.
При то. положение, за облагането с данъци, страните са задължени по
реда на чл.14 ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.2 ЗМДТ собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен
и за този имот или съответната част от него.
В процесния случай сградата на ответника е построена върху общински
имот, макар и не изключителна собственост на общината, а съсобствена с
други лица. Зато. ответникът има задължението да заплаща и данък върху
земята или съответната част от нея. При положение, че има 1/2 от правото на
строеж, то ответникът има задължение да заплаща данък върху 1/2 от УПИ,
нищо, че не е собственик. То. е така, тъй като разпоредбата регламентира „или
съответната част от него“. Разпоредбата е императивна и не може да се тълку.
стеснително и да се приеме, че е .жи само когато общината е изключителен
собственик на имота, но не и съсобственик. Нормата регламентира
собственост, без значение дали общината е съсобственик или собственик, т.е.
12
притежа. идеална част или целия имот. Следо.телно ако общината е
собственик дори и на по-малко от целия имот, то за суперфициара възник.
задължение за данък върху земята, в размер на правото на суперфиция. При
то. положение е безпредметно, че ответникът фигурира като собственик на
половината от УПИ. Ответникът фигурира, защото като суперфициарът има
задължение да плаща половината от данъка на УПИ, на осно.ние чл.11, ал.2
ЗМДТ, а не защото е собственик. Използ.ните бланки от общината не отразят
в действителност правните норми, поради което същите не са изработени
съгласно правото.
Четвърто, в ОИМ, ответникът призна., че е собственик на правото на
строеж върху земята и то. твърдение съвпада с ИМ. Следо.телно страните
нямат спор за правото на собственост върху земята. Изобщо липс. правен
спор за земята. Страните знаят и призна.т, че ответникът има право на строеж
върху 1/2 ид.ч. от земята, но не и правото на собственост. Липс. правен спор.
Пето, съгласно представеното решение за делба с него е решено кому
принадлежи правото на собственост, тъй като с решението в пър.та фаза,
съдът се произнася за съсобствеността, между кои лица и при какви квоти.
По делото е участ.ла СО и А. Н. Т.. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в
сила решение има действия спрямо правоприемниците на страните. Ищецът
са правоприемници на Е. Н. (л.21 от делото). Същата се легитимира като
собственик на имота, на осно.ние саморъчно завещание от А. Т. (л.190-192 от
делото). Последният е бил страна в д.та за делба.
Силата на присъдено нещо на съдебното решение обвърз. срещу
поставените страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им
помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани
да им помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните
правоприемници на страните, като и частните им правоприемници, когато
частното правоприемство е настъпило след предявя.нето на иска. В този
смисъл е Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Светла Ц..
Следо.телно ответникът като частен правоприемник на СО
(суперфициар от СО) също е обвързан от делото за делба. Ищците са
универсални правоприемници на частния правоприемник Е. Н. на участ.лия в
делото за делба А. Т.. Следо.телно лицата са обвързани от делото за делба.
Именно в изпълнение на указанията на Определение № 9625/17.05.2025
г. по в. ч. гр. д. № 2195/2025 г. по описа на СГС, настоящият съдебен състав е
оставил отново без движение ИМ като ищците са уточнили, че са собственици
на имота и то за 1/3 от него, като наследници на Е. Н., която го е придобила
чрез завещание от А. Т., който го е придобил по наследство от М. М., която го
е придобила по наследство от В. М. и договор за доброволна делба, а
последният е придобил имота чрез заграб.не на имот, на осно.ни ечл.124 от
ПП на Закона за трудовите земеделски стопанст.. В уточнението на иско.та
молба ищците не се позо..т на други придобивни осно.ния, които да обусловят
13
нов иск, който да е отрицателен установителен иск за целия имот.
Следо.телно, страните са обвързани от решението за делба, което е разгледало
придобивните осно.ния, на които ищците се позо..т, а ответникът не ги оспор..
Ето защо спорът за собствеността между страните е решен с влязло в
сила съдебно решение. Не е допустим послед.щ иск за собственост, на същото
осно.ние. В случая не е положителен установителен иск, а е отрицателен
установителен, с който се иска да се постанови съдебно решение, че
ответникът не е собственик на имота, чиято собственост в. е решена с
решението по допускане на делба и то между същите страни и техните
правоприемници, каквито са страните по настоящото дело. Спорът е решен
със СПН. Друг щеше да бъде въпросът, ако ответникът или ищците
претендират пра. въз осно. на нови правопораждащи ЮФ, след решението по
допускане на делба. Такъв иск няма. Таки. не са уточнение от ищците, нито са
посочени от ответника.
Шесто, със свидетеля Е. Н., ищецът се опит. да докаже интерес, тъй като
иска да продаде имота. Ищецът като съсобственик винаги може да продаде
имота си, но без предпоставките по чл.33 ЗС, сде.та е относително
недействителна. Освен то. дори и да отр. правото на собственост, ответникът
ще фигурира като тежест на имота, защото има правото на строеж. При то.
положение предявеният ОУИ няма да защити неговия интерес за право на
строеж. Освен то., собственик на 1/3 ид. ч. е Общината, а другата 1/3 на
наследниците на лицата, посочени в решението по делото за делба.
С оглед изложеното съдът приема, че липс. правен интерес от водене на
делото, липс. гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда, както
и че има влязло в сила решение, което попада в чл.299 ГПК.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществу.не правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Наличието на решение и
възможност за непререшаемост на спора по чл.299 ГПК е абсолютна
отрицателна предпоставка за съществу.не правото на иска, наличието на която
определя производството и иска като недопустими.
Ето защо производството е недопустимо и след. да бъде прекратено и
иско.та молба върната, на осно.ние чл.130 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на осно.ние
чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно представен списък претендира:
адвокатски хонорар – 2000 ле. – л.68 от делото
депозит за вещо лице – 250 ле. – л.72 от делото
такса СУ – 10.0 ле. – л.120 от делото
По делото не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Въпреки то.
съдът приема, че възнаграждението не е прекомерно. Делото е сложно от
фактическа и правна страна – с оглед събраните доказателст. и е вещен иск.
14
Общият брой разноски, които след. да се признае на ответника 2260.00 ле..
Отговорността тряб. да е разделна, тъй като и правото на собственост е
разделно, съгласно притежа.ните ид.ч.
Ето защо Л. Г. К., ЕГН ********** от *********, и И. Г. К., ЕГН
**********, от ********. 70, *******, след. да бъдат осъдени да заплатят,
разделно, на Г. И. С., ЕГН ********** от ******* / предишно обозначение на
адреса - ****0/, сумата от 2260.00 ле. (две хиляди двеста и шестдесет ле.),
представля.щи разноски по гр. д. № 59928/2023 г. по описа на СРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА иско. молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 364134/18.12.2023 г., уточнена с молба с вх. № 210542/16.06.2025 г. и
ПРЕКРАТЯ. производството по гр. д. № 59928/2023 г. по описа на СРС,
поради липса на гражданскоправен спор, липса на правен интерес от водене на
делото и наличие на влязло в сила решение, на осно.ние чл.130 и чл.299
ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН ********** от *********, и И. Г. К., ЕГН
**********, от ********. 70, *******, да заплатят, разделно, на Г. И. С.,
ЕГН ********** от ******* / предишно обозначение на адреса - *****/,
сумата в размер на 2260.00 ле. (две хиляди двеста и шестдесет ле.),
представля.щи разноски по гр. д. № 59928/2023 г. по описа на СРС, на
осно.ние чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжал.не пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобща.нето му, по реда на Гла. XXI ГПК, на осно.ние чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се доклад. на съдия – докладчик при постъп.не на книжа и
след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15