№ 181
гр. Кюстендил, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба, подадена от С.Д.М. и А.К.М., с настоящ
адрес гр. Д., ул. „***. Чрез депозираната жалба се обжалва извършено по изп. д. №
2186/2021 г. на ДСИ В.Н., при ДРС, изпълнително действие – въвод във владение на
недвижим имот, обективирано в съставения Протокол за въвод във владение от 22.03.2022 г.
В жалбата се сочи, че жалбоподателите имат качеството на длъжници в изпълнителното
производство и считайки, че неправомерно са отстранени от недвижимия имот обосновават
правен интерес от обжалване на горепосоченото изпълнително действие по чл. 435, ал.2, т. 3
от ГПК. Искат отмяна на незаконосъобразното изпълнително действие.
Към жалбата са приложени: ксерокопия на нотариални актове и извлечение от
архитектурен проект за жилищна сграда, както и протокола за въвод във владение описан
по-горе. Изложени са доводи относно принадлежността на правото на собственост върху
процесното антре в полза на жалбоподателите, които възразяват срещу мотивите на
съдебния акт – изпълнително основание, т.е. съдебното решение, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист.
В законоустановения срок не е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателите – М. А. и Й.П.. Оспорват въззивната жалба като неоснователна и искат да бъде
отхвърлена. Оспорват като невярно твърдението на жалбоподателите, че са неправомерно
отстранени от недвижимия имот. Твърди се, че не са отстранени от имота, а съдебният
изпълнител е предприел действия в изпълнение на съдебно решение, въз основа на което е
1
издаден изпълнителен лист.
По делото са постъпили мотиви по реда на чл.436, ал.2 ГПК от страна на ДСИ Н.
В съдебно заседания жалбоподателите поддържат въззивните жалби и искат отмяна
на обжалвания въвод.
Взискателите не се явяват. От последните е постъпило писмено становище. Оспорват
въззивната жалба като неоснователна и искат да бъде отхвърлена. Оспорват като невярно
твърдението на жалбоподателите, че са неправомерно отстранени от недвижимия имот.
Твърди се, че не са отстранени от имота, а съдебният изпълнител е предприел действия в
изпълнение на съдебно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 2186/2021 г. по описа на СИС при РС Дупница е образувано
въз основа на молба от взискателите М. Р. А. и Й. Р. П. въз основа на издаден в полза на
последните срещу длъжниците С.Д.М. и А.К.М. изпълнителен лист от 08.12.2021 г. по
гражданско дело № 1626/2019 г. на РС Дупница.
По силата на цитирания изпълнителен лист С.Д.М. и А.К.М. са осъдени да предадат
на М. Р. А. и Й. Р. П. владението на разпределените им за ползване черен вход, състоящ се
от вход, стая, стълбище на приземния етаж и стая кухня и хол на жилищния етаж в
северната част на сградата ведно с ½ ид.ч. от избените помещения, както и на основание
чл.109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. А. и Й. Р.
П. да упражняват правото си на собственост върху ½ ид.ч. от сграда с идентификатор
68789.17.178.1, като им предоставят ключове от входа на партерния /сутерения етаж, тъй
нар. „черен вход“/ и възстановят намиралата се в антрето срещу черния вход врата.
До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, чрез които съдебният
изпълнител им е предоставил двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението
си по процесния изпълнителен лист. От последните са получени и призовки за
принудително изпълнение, като е указана датата и часа на насрочения въвод във владение.
На 22.03.2022 г. органът по принудително изпълнение е извършил въвод във
владение на взискателите до черен вход, състоящ се от вход, стая, стълбище на приземния
етаж и стая кухня и хол на жилищния етаж в северната част на сградата ведно с ½ ид.ч. от
избените помещения, което обстоятелство се установява от съставеният протокол за въвод.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, дава възможност на длъжника да обжалва
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, като същата се отнася за хипотезата на чл. 522 от ГПК за въвод
във владение на лицето, на което е присъден имот, респективно при доброволно или
принудително отстраняване на длъжника от него. Затова съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК,
основание за обжалване и отмяна на отстраняването на длъжника от имот е единствено
2
неуведомяването му за конкретното изпълнително действие по отстраняването му. В
конкретния случай принудителните действия спрямо длъжника са на основание влязло в
сила съдебно решение, за което свидетелстват приложените по делото доказателства.
Видно от приложените по делото доказателства длъжниците са уведомени лично за
предстоящият въвод във владение чрез призовка за принудително изпълнение, като е
указана датата и часа на насроченото действие по принудително изпълнение. Впрочем, това
обстоятелство не се оспорва от длъжниците /в съдебно заседание същите заявяват/, че са
уведомени и са присъствали на насрочения въвод/. При тези данни безспорно по делото не
се установява наличието на законовата предпоставка за отмяна на въвода във владение, а
именно неуведомяването на длъжиниците за последния.
За пълнота на изложението настоящият въззивен състав намира за нужно да отлежи,
че предмет на производството по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на
съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение, се разглежда, доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по
чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на
законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение
на материалното право на собственост. Нито съдът, нито съдебният изпълнител, в рамките
на двете производства, са в правомощието си да изследват въпроса за собствеността.
Настоящото производство има за предмет процесуална незаконосъобразност на
извършените изпълнителни действия. Съдебният изпълнител е ограничен от субективния и
обективен обхват на представения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
производството, поради което преценката му относно материалното изпълняемо право е
изключена, с изключение на специалните хипотези на чл.465 и чл.483 ГПК. В настоящото
производство е недопустимо пререшаването на материално-правния спор, разрешен с влязъл
в сила съдебен акт, послужил като изпълнително основание.
П делото липсват данни сочещи на допусната грешка в предмета на изпълнението,
респективно недвижимата вещ, спрямо която са предприети принудителните действия в
изпълнителното производство.
По изложените съображения, въззивният състав намира жалбата за неоснователна и
ще я остави без уважение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от С.Д.М. и А.К.М., с настоящ адрес гр. Д., ул.
„*** срещу извършено по изп. д. № 2186/2021 г. на ДСИ В.Н., при ДРС, изпълнително
действие – въвод във владение на недвижим имот, обективирано в съставения Протокол за
въвод във владение от 22.03.2022 г.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4