№ 2810
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело №
20221100508553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Ф.“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ
М.Б. от 25.07.2022 г., с което е отказано намаляване на приетото адвокатско
възнаграждение, както и на разноски по т. 26 ТТР ЗЧСИ. В частната жалба се
посочва, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно, като по
наложен запор на банкова сметка на 13.07.2022 г. сумата по изпълнителното
дело е ефективно събрана още в началната фаза на производството. Моли
съда да отмени обжалваното постановление и да намали разноските до
минималния размер от 200 лв.
В отговор на частната жалба взискателят „Б.Г.“ ЕООД оспорва
жалбата. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнителното дело на
основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител
предприемане на допълнителни действия. Макар и обективирано в молбата за
образуване, всички последващи действия отговарят на процесуалното
представителство във връзка с воденет она изпълнителното производство.
Длъжникът е имал възможността да плати доброволно при връчването на
заповедта за изпълнение, което не е сторено. Моли съда да остави жалбата без
уважение.
В становище ЧСИ Б. намира жалбата за неоснователна. С подаването
на отговор от 22.07.2022 г. адв. Т. е осъществил процесуална защита и
представителство. С молбата за образуване са посочени способи за
изпълнение с цел удовлетворяване на паричното вземане.
1
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело,
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна.
Изпълнително дело 4035/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. е образувано
по молба на „Б.Г.“ ЕООД от 01.07.2022 г. Взискателят представя
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 8519/2022 г. на СГС, 168 с-в, с
който „Ф.“ ЕАД е осъдено да заплати на „Б.Г.“ ЕООД сума в размер на 13330
лв. – незаплатен остатък от задържана гаранция за изпълнение на Договор за
извършване на СМР, ведно със законната лихва считано от 06.04.2022 г.,
както и разноски в общ размер 1016,60 лв.
С молбата е посочен като предпочитан метод на принудително
изпълнение налагането на запори върху банковите сметки на длъжника.
Допълнително, на основание чл. 18 ЗЧСИ, на съдебния изпълнител е
възложено извършване на всички подходящи действия срещу имуществото на
длъжника до пълно удовлетворяване на взискателя.
Във връзка с осъществяване на процесуалното представителство на
взискателя е упълномощен адв. Т., като е договорено възнаграждение в
размер на общо 700 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело и 500 лв. – за осъществяване на процесуалното представителство, която
сума е платена на 30.06.2022 г.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
15.07.2022 г.
Не се спори, че въз основа на наложен запор на банкова сметка на
длъжника на 13.07.2022 г. дължимата в производството сума е преведена от
„А.Б.Б.“ АД на съдебния изпълнител.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на
договор за правна защита и съдействие и депозиране на за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Възнаграждението по т. 2 - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над
1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съдът намира, че при съобразяване правилото на чл. 3 ГПК не може
да се счете за „водене“ на изпълнителното дело депозиране на молба за
прилагане като изпълнителен способ на „запор“ на банкови сметки, избран в
сезиращата молба. Не се спори, че в срока за доброволно изпълнение плащане
на търсената сума е постъпила, като без значение е обстоятелството, че
плащането е в резултат на наложения запор. Смисълът на разпоредбата е да се
предостави възможност на длъжника в посочения срок за доброволно
изпълнение да удовлетвори взискателя, като едва с изтичането на този срок
2
може да се приеме, че последващи действия по водене на делото с оглед
защита интересите на кредитора са необходими. Ето защо, макар и
договорено, възнаграждението по т. 2 до изтичане срока за доброволно
изпълнение не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е
инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и
не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което
нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с
оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ф.“ ЕАД, ЕИК **** – длъжник по
изпълнително дело № 20228380404035 на ЧСИ Б. с район на действие СРС
отказ на съдебен изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя в частта за сумата над 200 лв., обективирано в постановление от
25.07.2022 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК **** по Изпълнително дело № 20228380404035 по описа на ЧСИ
М.Б. адвокатско възнаграждение в размер 200 лв., дължимо от „Ф.“ ЕАД,
ЕИК **** на основание чл. 10, т. 1 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3