РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Б., 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210101532 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова, подадена от
„ТЕЛЕНОР Б." ЕАД (с настоящо наименование „ЙЕТТЕЛ Б.“ ЕАД), ЕИК ******, със
седалище адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, чрез
пълномощника адв. В.П. Г. , със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,
бул. „Б.“ № 81, ет. 8, ап. 22 против Й. КР. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. "И. М."
№ 53, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на
вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от
ГПК.
С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Й.
КР. СТ., ЕГН: **********, с адрес: 2700 гр.Б., ул. И. М. 53, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР Б.“ ЕАД, ЕИК ******,със седалище и адрес на
управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от
Дж. К. К. и М. С., в общ размер на 112, 57 лв., от които:
- 32, 62 лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/20.01.2018г.,
№ **********/ 20.02.2018г. за периода от 20.12.2017г. до 19.02.2018г.
- 79, 95 лв.- представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
дата 16.08.2018 г.
Направено е искане и да се осъди ответника да заплати сторените съдебно по настоящото
производство.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Й. КР. СТ. е
образувано ч.гр.д №82/2021 г. по описа на PC Б., като е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 112.57 /Сто и дванадесет лева и 57 ст./лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Във връзка е връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, е предявен на основание чл. 422,
във вр. е чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
в размер на 112.57 лв., която сума представлява, както следва:
- 32.62 лв. - цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
1
потребление на мобилни услуги,
- 79.95 лв. - незаплатени лизингови вноски.
Твърди се в исковата молба, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР Б.“ ЕАД и
ответника Й. КР. СТ. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата
на които ответника е абонат на дружеството.
Сочи се, че по повод договор за мобилни услуги от дата 16.08.2016 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР Б.“ ЕАД, ответникът Й. КР. СТ. е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ******* и титуляр по предпочетения мобилен номер
********, с избрана абонаментна програма Нонстоп 29.99 лв./промо, с уговорен срок на
действие 24 месеца до 16.08.2018 г. Твърди се, че абонатът е сключил и Договор за лизинг от
същата дата- 16.08.2016 г., по силата на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG
Galaxy J5 Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 15.99 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 15.99
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/.
Поддържа се, че въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер
на абоната № *******.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител —страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “.
Поддържа се в исковата молба, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
от 20.12.2017 г. до 19.02.2018 г. Теленор е издал:
- Фактура №**********/20.01.2018 г. за отчетния период на потребление от
20.12.2017 г.- 19.01.2018 г. е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 33.98 лв. /е ДДС/, от които: -За мобилен номер ********: 14.99 лв. /без ДДС/
за месечен абонаментен план Нонстоп 29.99 лв./промо, и 15.99 лв. за 18-та лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 04.02.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е начислен и баланс от
преходен период, които не е част от пренцията на ищеца.
Твърди се още, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
33.98 лв., фактурирани един отчетен месец — 01/2018 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №**********/20.02.2018 г. е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на -6.38 лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата се лизингова
вноски в размер на 15.99 лв., и е отразен незаплатения баланс в размер на 103.01 лв., за
предходните отчетни периоди, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер
на 112.62 лв., като интерес за ищеца в настоящото производство представлява сумата в
размер на 32.62 лв.
Твърди се от ищцовото дружество, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 112.62 лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника Й. КР. СТ. за ползваните абонаменти.
Сочи се, че след прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура
№*********/20.03.2018 г.. в която са начислени суми в размер, както следва:
- 151.57 /Сто петдесет и един лева и 57 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за
2
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума не е процесна в настоящото
производство/;
- 79.95 /Седемдесет и девет лв. и 95 ст./лв. — за незаплатени лизингови вноски /която
сума е процесна в настоящото производство/;
- 112.62 /Сто и дванадесет лева и 62 ст./лв.- за незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги /която сума е процесна, като интерес за ищеца в
настоящото производство представлява сумата в размер на 32.62 лв./.
Сочи се, че с оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца
представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на
32.62 лв. и за незаплатени лизингови вноски в размер на 79.95 лв., които претендира на
основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги -
чл.75, вр.с чл. 196, в), вр. с чл.12, ал.2 от ОУ.
В настоящото производство Операторът няма претенции относно начислената неустойка
и в този смисъл същата не се явява част предмет на иска.
Твърди се, че датата на деактивация на процесиите абонаменти е 16.03.2018 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство - SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold са обявени за предсрочно изискуеми, както
следва:
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
******** „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
Б.“ ЕАД“. При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 15-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поддържа се, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина
на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
01/2019г., когато е издадена крайната фактура №72770394206/20.03.2018г.. съгласно
уговорения погасителен план, както следва:- За устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold,
се дължи сумата в размер на 79.95 лв. по Договор за лизинг от дата 16.08.2016 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер ********. Длъжникът не е заплатил 4 бр.
лизингови вноски на обща стойност в размер на 63.96 лв., дължими за периода от месец
04/2018 г. до месец 07/2018 г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при
условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната
сума в размер на 15.99 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума
възлиза в размер на 79.95 лв.
Сочи се в исковата молба, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР Б.“ Й. КР. СТ. се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.
49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
3
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условик, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по- късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Й. КР. СТ. „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него“.
Сочи се още, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от
Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б)
месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В конкретният случай се твърди, че ответникът Й. КР. СТ. е подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е изпълнил задължението си
по договорите да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-
ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил
се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С разпореждане № 368/18.07.2021г. съдията докладчик след като е извършил служебна
проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с
нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е постановил
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея да се изпрати на ответника, като
му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба следва да подаде
писмен отговор.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба до постоянния и настоящия адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че по данни на съседи сем. И. лицето работи и живее в чужбина със
семейството си и не се прибира на така посочения адрес. Изискана е справка за адресната
регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че
постоянен и настоящия адрес на ответника са тези, на които е изпратено съобщение.
4
Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от
постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1
ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На
30.09.2021г. връчителят е залепил на настоящия адрес и постоянния адрес по адресната
справка на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С
оглед на това съдът с Определение № 594 от 15.11.2021г. Районен съд Б. на основание чл.
25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1532/2021г. на
ответника а Й. КР. СТ., с ЕГН **********, като е изискал от АК Б. определяне на адвокат,
който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 769/15.12.2021г. съдът е назначил В., вписана под № 6276 в
Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника Й. КР. СТ., с
ЕГН ********** по гр.дело № 1532/2021г. по описа на РС Б. до приключване на делото пред
всички съдебни инстанции.
Препис от исковата молба и разпореждането по чл. 131 от ГПК е връчен на особения
представител на 13.01.2022г.
Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок на 14.02.2022г. особения
представител на ответника е депозирал писмен отговор.
В писмения отговор по същество е изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Сторено е възражение за погасяване по давност на вземанията.
Поддържа становище, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради
недоказаност на исковата претенция, както по основание, така и по размер.
Сочи се, че от представените документи като писмени доказателства по ч.гр.д. № 82 / 2021
г. по описа на Районен съд- Б., с оглед позоваването на ищеца на същите документи, видно
от доказателствените искания, заявени с исковата молба, не се установява валидно
облигационно правоотношение между страните "ТЕЛЕНОР Б." ЕАД и Йорданка
Красимирова С., ЕЕН **********. Претендираните с исковата молба парични суми не се
установяват за дължими от ответника нито по основание, нито по размер.Освен това,
претендираните плащания по никакъв начин не се установяват и с падежни дати, респ,- не
се установява условието по чл. 111, б. "в", пр. 3 ЗЗД за непогасени по давност периодични
плащания (ТР № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС) като възразява, че претендираните от
ищеца плащания са погасени по давност.
Счита представените от ищеца, в качеството на заявител- кредитор, по ч.гр.д. № 82 /
2021г. по описа на Районен съд- Б. договори за мобилни услуги и за лизинг от дата
16.08.2016г., за едностранно оформени, без да се спазват добрите търговски практики и
принципа за добросъвестност.
Твърди се в писмения отговор, че Договор за мобилни услуги от дата 16.08.2016г. не
съдържа подпис на клиента- потребител нито на стр. 1 относно данните на клиента и
описанието на мобилно устройство, нито на стр. 2, съдържаща като текст условия по
договора, макар след частта "Данни за потребителя" договорът да съдържа и поле "Подпис
на потребителя", което поле обаче е оставено празно. Единствено на стр. 3 "под чертата" с
отбелязване "Място за полагане на подписа на ПОТРЕБИТЕЛЯ" има положен подпис без
име. Твърди се, че в представените от ищеца в производството по реда на чл. 410 и сл. ГПК
документи също не се съдържа документ, установяващ съгласие на клиента със
съдържанието на процесния договор за мобилни услуги на стр. 1 и стр. 2. Особено и поради
обстоятелството, че видно от начина на съставяне / оформяне на договора, практиката на
търговеца- оператор на мобилни услуги е договорът да се подписва от клиента и след частта
"Данни за потребителя", в процесния случай възразява за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните по Договор за мобилни услуги от дата 16.08.2016г. поради
5
липса на подпис от клиента, установяващ съгласие с част от информацията и условията по
договора, в т.ч. и относно предоставянето на мобилно устройство по описание на ищеца-
оператор на мобилни услуги.
Сочи се в писмения отговор, че поради особеностите на производството с участието на
особен представител на ответника по реда на ГПК, за особения представител на ответника
не е доказано, че подписът на клиента- потребител по представените от ищеца документи, е
положен лично от ответника Й. КР. СТ..
На следващо място, се твърди, че в представения от ищеца Договор за лизинг от дата
16.08.2016г. липсва погасителен план поради липса на падежни дати за плащане. В
съдържащата се в договора таблица, наименована "Погасителен план" няма нито една
падежна дата, поне ориентировъчна, за да се установи на кои дати- не хипотетични, а
конкретни и ясно посочени дати, описаните стойности (отново хипотетично предполагаеми,
че са парични стойности в левове) се считат за дължими от потребителя. Стойностите са
описани като "салдо", без даже да е пояснено, че числата всъщност представляват стойности
във валута български лев / BGN. В тази насока се сочи, че не е ясно на какво фактическо
основание въобще ищецът претендира плащания на определени дати, без да е получил
изрично съгласие от клиента, удостоверено с подпис, за погасителен план с падежни дати за
плащане. Счита за недопустимо с оглед принципите за добросъвестност и добри търговски
практики да бъдат претендирани като дължими и изискуеми периодични плащания, каквито
са плащанията по договор за лизинг, без договорен / утвърден / приет между страните по
договора погасителен план с погасителни вноски и падежни дати за плащане.
Сочи се още в писмения отговор, че представените от ищеца документи, макар обема на
документите, липсват документи като писмени доказателства за извършвани от ответника
плащания. Процесният случай не е изяснен от фактическа страна и досежно въпросите:
извършвани ли са плащания от ответника, в качеството на клиент- потребител на мобилни
услуги, на кои дати, в какъв размер на паричните суми.
В писмения отговор се сочи още, че на стр. 2 от исковата молба е описано, цит.: "...
ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентски номер на абоната № *******. ". поддържа се, че от
съдържанието на всички представени от ищеца документи никъде и по никакъв начин не се
установява, че този клиентски номер съответства на клиент с имена Й. КР. СТ. за
задължения по договорите, описани в исковата молба. Макар процесните договори да
съдържат серийни номера, цифрови отбелязвания, в нито един от двата договора никъде не е
отбелязан и не се съдържа клиентски номер на абоната № *******. Същевременно в
издадените от "ТЕЛЕНОР Б." ЕАД фактури, обаче, никъде не се съдържа номер / дата на
договор, по който се фактурира дължимо плащане като е отбелязан клиентски номер,
появяващ се за първи път във фактурите и липсващ във всички други документи. Интересно,
с оглед дължимата от търговеца коректност при фактуриране, е и описанието на паричната
сума в размер на 112.62 лева (претендирана от ищеца с исковата молба" по фактура
********* / 20.03.2018г. като ’’задължения от предходен период с ДДС”, без да е пояснен
този ’’предходен период”, респ,- падежна дата заплащане и без да е пояснено дали този
неясен "предходен период" съвпада с периода 20.02.2018г.~ 19.03.2018г. по фактурата, тъй
като отбелязаният във фактурата период е настоящ за процеса на фактуриране и не се счита
за предходен.
Освен това се поддържа, че в петитума на исковата молба ищецът се позовава на
абсолютно всички представени по ч.гр.д. № 82 / 2021 г. по описа на Районен съд- Б.
фактури, без да е ясно точно по коя фактура какво плащане и за каква парична сума се
претендира, с оглед обстоятелството, че описаните от ищеца парични суми всъщност се
съдържат само във фактура ********* / 20.03.2018г., също без да е ясно на какво основание
се претендира паричната сума в размер на 32.62 лева като само част от фактурираната сума
в размер на 112.62 лева.
Поддържа се становище, че макар представените от ищеца документи в производството
по реда на чл. 410 и сл. ГПК, счита предявената искова претенция и съвкупността
6
документи за задаващи повече въпроси, отколкото изясняващи случая.
Сочи се и че ползваният от търговеца размер на шрифта за част от документите и особено
за Общите условия по договора за лизинг изцяло противоречи на добрите търговски
практики за четливост на текста.
Възразява, че съставените и изходящи от ищеца, в качеството на оператор на мобилни
услуги, документи: Договори за мобилни услуги и за лизинг от дата 16.08.2016г., Общи
условия по договора за лизинг и фактури, поставят ответника, в качеството на клиент-
потребител, в неравноправно положение и противоречат на добрите нрави. За всеки
потребител, особено без юридическа компетентност, е от съществено значение да е запознат
и изцяло да разбира съдържанието на документите, които подписва, едностранно оформени
и предоставени му от търговеца.
С Oпределение № 246/18.02.2022г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание, ищеца редовно призован, не се явява законен или упълномощен
представител, като е представено писмено становище от ищцовото дружество, в което е
изразено становище, че се поддържа изцяло изложеното в исковата молба. В становището е
инкорпориран и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен представител
адвокат Станкова, която поддържа подадения отговор, оспорва предявените искове, по
същество изразява становище за недоказаност и неоснователност.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Приложено е ч.гр.д. №
82/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б.. Прието е заключението по допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 82/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б. въз основа на
подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и следващите от
ГПК, съдът е издал Заповед № 90328/15.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Й. КР. СТ., ЕГН: **********, с
адрес гр.Б., ул. И. М. 53, да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР Б.“ ЕАД, ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6,
представлявано от Дж. К. К. и М. С., следните суми:
- 32, 62 лв.- неплатена цена за месечни абонаментни такси и получени мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *********** от дата 16.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-15.01.2021г. до окончателното погасяване;
- 79, 95 лв.- дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 16.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-15.01.2021г. до окончателното погасяване;
- 25 лв. /двадесет и пет лева/ – платена държавна такса по делото, и
- 180 лв. /сто и осемдесет лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от заявлението в същото заявителят не е излагал твърдения за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги, нито за предсрочна изискуемост на лизингови
вноски. Същият, така както е подадено заявлението се е позовавал на неплащане на
мобилните услуги и на лизинговите вноски в срок, т.е. при настъпил падеж.
Съдът е изпратил съобщение до длъжника, като заповедта е връчена чрез залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК.
7
Съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като е видно, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба. Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита.
Видно от представените и приети заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор
и заявление за смяна на собственост и двете с номер на заявката *********, подписани от
ответницата е, че със същите е поискано пренасяне на ползвания от ответницата мобилен
номер 359********** в мрежата на ищеца. Заявленията са подадени на 16.08.2016г.
От представения Договор за мобилни услуги от 16.08.2016г. се установява, че въз основа
на подадената заявка № ********* за пренос на мобилен номер е сключен договор за
мобилни услуги между ищцовото дружество и ответницата Й. КР. СТ., по силата на който
ищецът следва да предоставя мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по
предпочетения мобилен номер 359********** с избрана абонаментна програма Нонстоп
29.99 лв./промо, с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.08.2018 г. , а ответникът да ги
заплаща. Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в
сила на 16.08.2016г. и изтича на 16.08.2018г. В договора е отразена и дата на издаване на
фактурата-на 20-ти всеки месец. Договорът съдържа подпис на ответницата на последните
страници, като е посочено името на потребителя и след това се съдържа и подпис на
потребителя. В договора е отразено и , чуе с подписването на същия са
предоставени/закупени един брой устройства- мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy
J5 Dual Gold. Видно от съдържанието на договора потребителя е запознат с общите условия,
получил е екземпляр от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено и с
представената и приета декларация-съгласие. Същите са представени и приети по делото.
Приложена и приета по делото е и ценова листа за абонаментни планове.
На същата дата 16.08.2016г. между ищеца„Теленор Б.“ ЕАД и ответника Й. КР. СТ. е
сключен договор за лизинг, по силата на чл.1, от който лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното мобилно
устройство марка SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold с телефонен номер 359**********, а
лизингополучателя се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 367, 77 лв., с
включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и
влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг
лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски, всяка една
в размер на 15, 99 лв. с включен 20 % ДДС, като месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор Б.“ ЕАД“. В договора се съдържа и изготвен
погасителен план, в който липсват посочени падежни дати, но от същия е видно начина на
изплащане на лизинговите вноски, а именно на 23 вноски всяка по 15, 99 лв. с ДДС. В чл.1,
ал. 2 от Договора е договорено, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното на лизинг устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изкупуването преди
изтичане на срока на договора за лизинг и след изпълнение на условията за придобиване,
посочени в ОУ, като заплати допълнителна сума от 15, 99 лв. В ал. 3 на същия член е
предвидено, че ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството
подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия
срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, респ. ако лизингополучателят писмено
заяви, че не желае да го закупи, лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 15, 99лв. /чл. 1, ал. 3/.
Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
8
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Описанието на
устройството е идентично с това, посочено в договора за мобилни услуги.
Видно от декларация – съгласие от 16.08.2016г. ответника С. е декларирала, че е
получила подписан от представител на оператора екземпляр от общите условия на Теленор
Б. ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, като е съгласна с тях и
се е задължила да ги спазва. Декларирала е още, че операторът е предоставил и същата е
получила информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури и кредитни
известия по Клиентски номер № *******:
- Фактура № **********/20.01.2018г., за отчетения период на потребление от
20.12.2017г.-19.01.2018г., срок за плащане - 04.02.2018г., с начислени за периода: месечни
еднократни такси (абонаменти; доп.пакети;)- 24,99 лв.; отстъпки- -10, 00лв., стойност
без ДДС: 14,99 лв., ДДС- 3, 00 лв., сума с ДДС- 17, 99 лв., отразена е и вноска лизинг-
15, 99 лв.; баланс от предходен период с ДДС- 69,03 лв., обща сума за плащане с ДДС-103,
01 лв. Видно от детайлизираната справка към фактурата сумите, касаят мобилен номер
0********** и представляват 14, 99 лв.-абонаментен план нонстоп 29.99 и 15, 99 лв.-вноска
за лизинг № 18 или обща сума без ДДС 30, 98 лв.
С Кредитно известие № **********/20.02.2018г. е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на -6, 38 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата се лизингова
вноски № 19 в размер на 15.99 лв., и е отразен незаплатения баланс в размер на 103, 01 лв.,
за предходни отчетни периоди, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер
на 112, 62 лв.
- фактура № *********/20.03.2018 г., в която са начислени суми в размер, както следва:
151, 57 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти /която сума не е процесна в настоящото производство/; 79, 95 лв. — лизингови
вноски /която сума е процесна в настоящото производство/; 112, 62 лв.- баланс от предходен
период с ДДС. Фактурата е за отчетен период от 20.02.2018г- 19.03.2018г.
Към доказателствения материал са приобщени Общи условия на Теленор Б. ЕАД, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, / в сила от 10.09.2010г.
изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г. изменени на
17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г., изменени на 07.12.2012г., изменени на 08.04.2013г.,
изменени на 18.06.2013г. изменени на 30.04.2016г. , изменени на 30.06.2017г., изменени
20.09.2018г.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице С.Т., прието като неоспорено. Според експертното
заключение дължимата сума за мобилен номер ******** по издадените текущи фактури за
периода от 20.12.2018г. до 19.02.2019г. е в размер на 43, 59 лева с ДДС и се отнася за два
вида плащания: за мобилни услуги (месечни абонаментни такси) - 11, 62 лева и за 2 броя
лизингови вноски - 31,98 лева. В счетоводството на ищеца няма данни за извършено
плащане от абоната по процесните фактури и за процесния период по договора за мобилни
услуги. Вещото лице е дало заключение, че лизинговите вноски до 19.12.2017г (17 броя х
15,99 лева - за 271,83 лева) са платени от ищцата до датата на образуване на делото и не са
предмет на иска; Лизингови вноски за периода от 20.12.2017г до 19.02.2018г (2 броя х 15,99
лева - за 31,98 лева) са включени в задълженията на ищцата по издадените текущи фактури;
Лизингови вноски за периода от 20.02.2018г до края на лизинговия договор (5 броя х 15,99
лева - за 79,95 лева) са включени в задълженията на ищцата по издадената крайна фактура
или общо по договора за лизинг 24 вноски х 15, 99 лева = 383,76 лева. В счетоводството на
ищеца няма данни за извършено плащане от абоната по процесните фактури и за процесния
период по лизинговия договор.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
9
По допустимостта:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание:
По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във
връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ- относно
вземанията за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79
ЗЗД-за вземанията за неплатени лизингови вноски.
Предявените положителни установителни искове за установяване на паричното вземане са
допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 82/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б., по което срещу ответника
е издадена Заповед № 90328 от 15.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, който е предявен в указания
срок. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност. В случая съдът
констатира, че в подаденото заявление ищецът не е излагал твърдения за предсрочно и
едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и на дооговора за лизинг. Видно
от заявлението същият се позовава на незаплатени абонаментни такси и лизингови вноски в
срок. Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда наведените в исковата
молба доводи за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и за
предсрочна изискуемост на лизингови вноски, доколкото същите представляват
нововъведени в исковата молба твърдения, които не са изложени в заявлението. Доколкото в
исковата молба се излагат и твърдения неизплащане на дължимите суми и по двата договора
в срок, съдът намира, че следва да се произнесе само до допустимите твърдения, които
съвпадат с посочените в заявлението.
По основателността на иска по чл.422 от ГПК:
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и
сл. от ТЗ ищецът следва да установи наличие на процесуалните предпоставки на иска по
чл.422 от ГПК, наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
процесните договори за далекосъобщителни услуги, по силата на които ищецът има
качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника – на потребител на мобилни
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените
периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на цената на
мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на
дължимите суми от страна на ответника, размера на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за
предоставени мобилни услуги, а именно:договор за мобилни услуги от 16.08.2016г., с който
на ответника са предоставяни мобилни услуги за мобилен номер 0**********, с избрана
абонаментна програма Нонстоп 29.99 лв./промо, с уговорен срок на действие 24 месеца до
16.08.2018 г. , с дата на фактуриране на 20– ти всеки месец. Договора е сключен за срок от
24 месеца, като е влязъл в сила на 16.08.2016г. и изтича на 16.08.2018г. Договорът съдържа
подпис и на двете страни. Съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника, че липсва валидно сключен договор, доколкото не се съдържа
10
подпис на ответницата на стр. 1 и стр. 2 от договора, а само на страница трета. Съдът като
взе предвид неоспорените и подписани от ответницата заявление за пренасяне на номер в
мрежата на Теленор и заявление за смяна на собственост и двете с номер на заявката
********* от 16.08.2016г., че със същите е поискано пренасяне на ползвания от ответницата
мобилен номер 359********** в мрежата на ищеца, както и че договорът за мобилни услуги
е от същата дата и за същия мобилен номер, намира, че обсъдени в съвкупност
доказателствата сочат на сключен валиден договор за мобилни услуги между страните.
Предвид изложеното по безспорен начин се установи, че между страните е сключен
процесния договор за мобилни услуги и същия е валиден и е породил действие. Видно от
представената и приета по делото, подписана от ответника декларация-съгласие същият е
декларирал, че операторът е предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП. Съдът не
констатира същият да съдържа неравноправни клаузи относими към предмета. В тази връзка
е неоснователно възражението на особения представител в отговора за неравноправност във
връзка с размера на шрифта. Към договора и тези ОУ не намират приложение изискванията
на ЗПК относно формат, шрифт, размер на текста и разположение, каквито се изтъкват в
отговора на особения представител.
Вследствие сключване на процесният договор за предоставяне на мобилни услуги, са
възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията
между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
По силата на сключения между страните на 16.08.2016г. договор, със срок на действие 24
месеца, за ищеца е възникнало задължение да предостави на ответника мобилни услуги чрез
своята обществена далекосъобщителна мрежа, съгласно Общи условия. Видно от договора,
ползваните услуги са съгласно програма, според който месечната абонаментна такса възлиза
на 14, 99 лева без ДДС.
В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са
налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и
обвързва страните. В тази връзка са налице и доказателства за надлежно приемане и
получаване от ответника на Общите условия.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между страните, месечната
абонаментна цена по договора се предплаща от потребителя ежемесечно в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет / чл. 23,б.б /. Всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащия
ценоразпис на Теленор / чл. 20 /.
Разпоредбата на чл.23 предвижда, че месечния абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата, и
се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
11
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги-20.12.2017г.-19.02.2018г.,
ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора,
независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилият
действие договор, вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси,
съобразно избрания от него абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези суми не
е обвързана от доставката на услуги. В тази връзка съдът намира, че от представените по
делото фактури е видно, че за процесния период ответницата дължи единствено сумата от
11, 62 лв. По фактура № **********/20.01.2018г., за отчетения период на потребление от
20.12.2017г.-19.01.2018г., срок за плащане - 04.02.2018г., са начислени месечни еднократни
такси (абонаменти; доп.пакети;)- 24,99 лв.; отстъпки- -10, 00лв., стойност без ДДС:14,99
лв., ДДС- 3, 00 лв. или сума с ДДС- 17, 99 лв. С Кредитно известие №
**********/20.02.2018г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер
на -6, 38 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси. С оглед посоченото дължимата от ответницата сума за процесния период
за абонаментни такси е в размер на 11, 62 лв. В тази насока е и неоспореното от страните
заключение на вещото лице С.Т., в която част съдът кредитира същото. Обстоятелството, че
във фактурите са посочени баланси от предходни периоди не може да обоснове
основателност на иска за сумата над 11, 62 лв. до претендираната такава от 32, 62 лв.
Ищецът с исковата молба е посочила периода, за който претендира абонаменти такси,
поради което е без значение дали има неплатени суми от предходни периоди, които не са
предмет на иска. Отделно от това непосочването този баланс от предходен период всъщност
за кой точно период е, не дава възможност за индивидуализиране на претенцията, както и за
преценка своевременно стореното от особения представител на ответницата възражение за
погасяване по давност на вземането.
Следва да се отбележи, че фактурите и приложенията към тях изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти / възникване на вземания за доставени услуги под
формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности /, като същите не са
подписани от получателя на доставката – ответника. Фактурите са частни свидетелстващи
документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство / чл.180 от ГПК /, без да доказват
верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило /
материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при
която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е
такъв.Именно поради това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно
доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната стойност.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми,
като не е необходимо тези фактури да са подписани доколкото чрез същите не се установява
основанието на вземането.Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а
освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма
пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство.
Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната. При сключването на договора Теленор уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Теленор, след предварително уведомление
до абоната.Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми / чл.26/.Теленор предоставя на абоната 18 – дневен срок след
издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея сума / чл.27 ОУ /. Месечните
сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред Теленор в 6 – месечен срок след датата на
издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство.
Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми /
чл.31 /. Теленор има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
12
ползването на предоставените услуги,чл.49 от ОУ.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретния номер /в детайлизираната справка изрично е посочен
мобилния номер, който е и предмет на договора/, предоставен на ответника по подписан от
него договор с ищцовото дружество. Посочени са уговорените между страните отстъпки по
тарифен план, като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените
суми.
Дължимите абонаментни такси е следвало да бъдат заплатени от ответника най – късно до
18 дни от издаването на всяка от месечните фактури, и то независимо от това дали същите
са получени, съгласно уговореното между страните.
Ответника, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за изпълнение на
задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни месечни такси. От
представените по делото писмени доказателства - договор, фактури и приложения към тях
се установява несъмнено, че ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения
да предостави определените услуги.Ответната страна не представя доказателства за
изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди на
дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури, поради което съдът намира,
че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
Съдът намира за неоснователно стореното от особения представител на ответника
възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск
срещу длъжника, като давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането
/съгласно чл. 115, б. „ж“ от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за
установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищцовото дружество е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Б. срещу Й. КР.
СТ. на 15.01.2021г., от която дата следва да се смята предявен и настоящия иск.
Първата по време от процесните фактури е фактура № **********/20.01.2018г., за
отчетения период на потребление от 20.12.2017г.-19.01.2018г., срок за плащане -
04.02.2018г. С втората фактура липсват начислени месечни абонаментни такси, поради
което не я обсъжда. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, т.е. от 05.02.2018г. - денят, следващ срока за плащане.
Видно е, че приложените към исковата молба фактури са издадени за дължими периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Предвид това и датата на подаване на
процесното Заявление за издаване на заповед за изпълнение /15.01.2021г./, от когато се смята
за предявен и настоящия иск, вземанията на „Теленор Б.“ ЕАД срещу ответницата са
предявени преди изтичане на законоустановения давностен срок.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответника дължи за процесния период
20.12.2017г. до 19.02.2018г. неплатените месечни абонаментни такси в размер на 11, 62 лв.,
като до тази сума искът е основателен, а за разликата над сумата от 11, 62 лв. до
претендираната сума от 32, 62 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД-за вземанията за неплатени лизингови вноски .
Ищецът претендира да бъде установено, че ответницата му дължи сумата от 79, 95 лв.-
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 16.08.2018 г.
По този иск ищецът следва да докаже, че с ответника са страни по посочения договор за
лизинг, че ищеца е изпълнил задълженията си по него, падежът на лизинговите вноски,
размерът на лизинговите вноски.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
13
молба.
Както се отбеляза и по-горе съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани твърденията
на ищеца в исковата молба за дължимост на лизинговите вноски, поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело
до предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалните абонаменти за
ползваните мобилни номера, и на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договорите
за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски за периода от месец
04/2018г. до м. 07/2018г. За такава предсрочна изискуемост липсват твърдения в
заявлението, което съдът намира, че се основава на настъпил падеж на същите. С исковата
молба не могат да бъдат въвеждани различни основания за дължимост на сумите, извън
посочените в заявлението.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи наличието на действително
правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу
уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление.
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между страните е сключен
договор за лизинг от 16.08.2016 г., съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател,
е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold с телефонен номер 359**********, а
лизингополучателя се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 367, 77 лв., с
включен ДДС по начин посочен в договора . Договорът е сключен за срок от 23 месеца и
влиза в сила от деня на подписването му. В договора се съдържа и изготвен погасителен
план, видно от който начина на изплащане на лизинговите вноски е на 23 вноски всяка по
15, 99 лв. с ДДС. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че
лизинговия договор е недействителен, тъй като липсват посочени падежни дати, както и че
не било ясно сумите в каква валута са. Не може да бъде споделено възражението относно
липсата на падежни дати относно вноските по договора за лизинг, тъй като в същия изрично
е посочено, че заплащането им се дължи ежемесечно, след издаване на фактура, която е
обща за дължимите месечни такси за мобилни услуги и вноската за лизинг. Падежът за
плащане на задължението е посочен във всяка фактура. Така съгласно чл. 3 от Договора за
лизинг лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски,
всяка една в размер на 15, 99 лв. с включен 20 % ДДС, като месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Теленор Б.“ ЕАД“. Съгласно сключения договор за
мобилни услуги същите се фактурират на всяко 20 –то число. С оглед на това съдът намира,
че е ясно в договора, че се касае до месечни вноски, които ще се фактурират и се дължат в
срока на дължимост на мобилните услуги. В тази връзка е и неоснователно поддържаното,
че липсва отбелязване на валутата, доколкото видно от същата разпоредба на договора
излично е посочено, че месечната вноска е в размер на 15, 99 лв. с ДДС.
Изложеното по-горе относно възраженията на ответника и обвързаността на страните с
договора за мобилни услуги от същата дата и Общите условия е напълно важимо и тук,
поради което не е необходимо да се приповтаря. На следващо място, няма спор, че ищецът е
изпълнил точно основното си задължение, а и в чл. 4 от договора лизингополучателят
изрично е декларирал, че е получил устройството във вид, годен за употреба, функциониращ
изрядно, съответстващ на договорените технически характеристики и комплектовани с
цялата документация. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е
възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни лизингови вноски в
сроковете и размерите съобразно договорните клаузи.
14
С договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предаден годна за употреба вещ
(мобилно устройство), което отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по договорите, а
именно- че е заплащала месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче
в тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството.
Ищецът претендира четири неплатени лизингови вноски. Видно от договора същият е с
краен срок 16.07.2018г., т.е. към момента на подаване на заявлението -15.01.2021г. срокът
по договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, тъй
като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на договорите. Само
за пълнота в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да разгледа
твърденията за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, които са неоснователно,
доколкото не е доказано прекратяването на договора, то искът отново би бил иснователен с
оглед настъпилия падеж. С оглед на това, искът е основателен, като следва да се отбележи,
че наличието на неравноправни клаузи в Общите условия към договора за лизинг не могат
да обосноват друг резултат. В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите
се лизингови вноски, които се дължат по силата на договора срещу предоставена за
ползване вещ, а не за други уговорки, които дават предимство на "ТЕЛЕНОР Б." ЕАД, в
качеството му на търговец, пред ответницата, в качеството й на потребител.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски по договор за лизинг от 16.08.2016г. в размер на 4 бр. от месец 04.2018г. до м.
07.2018г всяка по 15, 99 лв., предявеният иск за лизинговите вноски за този период от
договора се явява основателен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение е
фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и
дали договора за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от оператора, тъй като
понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма
данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този
факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното
правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. На следващо място в исковата молба са изложени
твърдения, че по договора е начислена и още една лизингова вноска в размер на 15, 99 лв.
съгласно чл. 1, ал. 3 от договора. Съгласно последната разпоредба страните са договорили,
заплащане на допълнителна сума от 15, 99 лв. в случай, че лизингополучателя не упражни
правото си да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство,
същото подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане срока на договора, като в
същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато в добро състояние,
респ. ако лизингополучателят заяви изрично и в писмена форма, че не желае да закупи
устройството, лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума
в размер на 15, 99лв. Няма данни ответницата да е върнала лизинговата вещ на ищеца, нито
е лишена от възможността да я ползва, поради което съдът намира, че същата дължи и
посочената сума от 15, 99 лв. Така практически отново се стига до изкупуване на вещта от
потребителя и отказ от страна на мобилния оператор да претендира връщане. / В този
смисъл Решение, постановено през м. 06/2020 г. по въззивно търговско дело № 365 по описа
за 2020 г. на Окръжен съд-гр. В.. /.
Неоснователно е стореното от особения представител на ответницата възражение за
погасяване по давност на претендираните лизингови вноски, доколкото същите са с падеж
от м. 042018г., а заявлението е подадено на 15.01.2021г., т.е. преди изтичане на
тригодишната погасителна давност.
Предвид изложеното искът е основателен изцяло за сумата от 79, 95 лв.
По отношение на разноските:
15
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК „Теленор Б.“ ЕАД изрично е поискало
присъждане на разноските в заповедното производство, а именно: 25 лева - държавна такса и
180 лева – адвокатско възнаграждение. Настоящият състав приема, че така направеното
искане е достатъчно основание съдът в исковото производство да се произнесе служебно за
разноските в заповедното производство. В този смисъл е Определение № 26 от 18.01.2017 г.
по ч.т.д. № 1549/2016 г. на I Т.О. на ВКС, където изрично е посочено, че при иск по чл. 415,
във вр. чл. 422 от ГПК съдът в исковото производство е длъжен служебно да се произнесе по
разноските в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 166, 76 лв., представляваща сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00 лв. внесена
държавна такса, 180, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 300, 00 лв.-депозит за
особен представител на ответника, 300,00 лв.- платен депозит за вещо лице, за които е
представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Съдът намира, че с
оглед изхода от делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 695, 50 лв., представляващи направени по делото
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с
чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ и чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД по исковете предявени от „ТЕЛЕНОР Б." ЕАД (с настоящо
наименование „ЙЕТТЕЛ Б.“ ЕАД), с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „М.“, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Г., САК,
със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № 81, ет. 8, ап. 22 против Й. КР. СТ., с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ул. "И. М." № 5, че Й. КР. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. "И. М." № 5
дължи на „ТЕЛЕНОР Б." ЕАД(с настоящо наименование „ЙЕТТЕЛ Б.“ ЕАД), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда
6, чрез пълномощника адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № 81, ет. 8, ап. 22
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
90328/15.01.2021г., постановена по ч.гр.д. № 82/2021г. по описа на PC Б., а именно: сумата
от 11,62 лв. /единадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от дата 16.08.2016г.
за периода от 20.12.2017г. до 19.02.2018г. и сумата от 79, 95 лв. /седемдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/- представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от дата 16.08.2018 г., от които 4 бр. лизингови вноски в общ размер на 63, 96 лв.,
дължими за периода м.04.2018г. до м. 07.2018г. и допълнителна сума по чл. 1, ал. 3 от
Договора в размер на 15, 99 лв. за придобиване собствеността върху лизинговата вещ,
КАТО отхвърля иска за установяване дължимост на месечни абонаментни такси по Договор
за мобилни услуги от дата 16.08.2016г. за сумата над 11,62 лв. до претендирания размер от
32, 62 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. КР. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
16
ул. "И. М." № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР Б." ЕАД(с настоящо наименование „ЙЕТТЕЛ
Б.“ ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М. 4“,
Бизнес Парк С., сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул.
„Б.“ № 81, ет. 8, ап. 22 сумата от 166, 76 лв. /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното производство съобразно уважена
част от исковете и сумата от 695, 50 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет
стотинки/, представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
17