РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Велико Търново,5.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова
при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП – Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 302 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по подадена искова молба от А.А.А. чрез ...Е.Д.,***, офис 2 против Министерство на вътрешните работи гр. София, ул „6-ти септември“№29 с цена на иска от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействието на граничен служител Г.Г., поради което не могат да бъдат осъществявани лични контакти между него и дъщеря му Н.А.А..
След постъпване на писмен отговор на МВР, в който се посочва, че съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР ГД“Гранична полиция“ е юридическо лице , а в ПМС Директорът на тази дирекция е посочен като второстепенен разпоредител с бюджета е постъпила искова молба на основание чл.228, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, с която се прави изменение на иска. В същата се посочва, че като ответник не следва да се конституира МВР, а посочената ГД“ Гранична полиция“.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че същият е живеел на
семейни начала с А.Н.З., в последствие е сключен и граждански брак, като от
това съжителство са родени три деца като
само Н.А.А. е непълнолетна. Ищецът е предоставил на съпругата си Декларация с
рег.№ 155/
Или от посоченото бездействие на служител на ГП- неизвършване на задължителна справка в системата АИС, като пряка и непосредствена последица са възникнали неимуществени вреди, както са описани по- горе.
В съдебно заседание се представлява от ... Д., която поддържа така подадената искова молба с направените в нея доказателствени искания. Счита, че в производството са събрани достатъчно доказателства , които подкрепят изложеното в исковата молба, поради това моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „Гранична полиция“ да заплати на доверителя й претендираното с исковата молба обезщетение ведно със законната лихва от 7.5.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане на направените по делото съдебни разноски, като съдът следва да има предвид, че на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ съгласно 38,ал.1,т.1 от ЗА.
Ответникът по иска – ГД“Гранична полиция“ чрез ... С. оспорва така подадения иск като неоснователен и недоказан. Счита исковата молба за недоказана както по основание, така и по размер. Съображенията за това са изложени в писмен отговор, който е представен по делото. Подробни съображения развива в представена по делото писмена защита. Претендира заплащането на разноски, представляващи ...ско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Иванова , намира исковата молба за неоснователна и недоказана. Счита, че дори да се приеме за безспорно установено, че служителите на ответника не са изпълнили задълженията си по чл. 48 и чл. 49 от Инструкцията за осъществяване на граничния контрол и в резултат на това детето на ищеца е било изведено от страната, против съгласието му, то липсват останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Не се доказва в хода на производството, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, свързани с невъзможност да се вижда с детето си са в резултат именно от незаконосъобразното бездействие на граничните служители. От доказателствата, приети в последното съдебно заседание, изслушаните свидетели , безспорно се установява, че както към момента на извеждането , така и в последващ момент до 2018г. , както ищецът , така и детето са се намирали в ФРГермания, и въпреки това същият не е осъществил контакт с него,което не е резултат на поведението на гранични служители. Невъзможността за контакт не е свързана с извеждането на детето извън страната, а е в резултат на други обстоятелства. Още повече, че единствените такива срещи между него и детето са се провели в Германия. Не е налице пряка и непосредствена последица на вредите от незаконосъобразно бездействие на служител при ответника, а същите са резултат от поведението на майката. Поради това предлага искът да бъде отхвърлен.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Реалната фактическа обстановка не е спорна по делото: Видно от представените и приети по делото писмени доказателства е, че ищецът е живеел на семейни начала с А.Н.З., в последствие е сключен и граждански брак, като от това съжителство са родени три деца като само Н.А.А. е непълнолетна. Ищецът е предоставил на съпругата си Декларация с рег.№ 155/7.2.2014г. на Нотариус Ц., с която е дал съгласието си последната да извежда непълнолетното дете извън граница. След като се влошили отношенията между съпрузите, бракът е бил прекратен с Решение №92/23.1.2017г. по гр.д. 96/2016г.по описа на Районен съд гр. Елена, с което са определени местоживенията на всички деца от брака в с. Майско при ищеца и нему са предоставени родителските права за Н.А., като осъжда майката А.З. да заплаща съответна издръжка, което е потвърдено с Решение № 376/22.10.2018г. постановено по гр.д. 424/2017г. по описа на ВТОС.
С Решение № 81/17.3.2017г. по гр.д. 92/2016г. Еленският районен съд е отхвърлил молбата по чл. 250 от ГПК на А.З. за допълване на така постановеното решение като се осъди А. да заплаща издръжка на Н.А., която се отглежда от майката.
С Декларация рег.№ 831/25.4.2016г. е била оттеглена от него горепосочената декларация, с която дава съгласие непълнолетната му дъщеря да пътува в чужбина, което е било отразено в регистрите на МВР и в тези на ГД“Гранична полиция“. Съгласно разпореждане за вписване в АИС на 5.5.2016г. ответникът е предприел мерки по недопускане излизане от РБългария на малолетната гражданка Н.А. на основание изпратена от ОД на МВР В. Търново с писмо УРИ 366000-9308/4.5.2016г. молба на бащата А.А. с приложена нотариално заверена декларация за оттегляне на декларация за съгласие за напускане територията на страната. . Въпреки това майката е успяла да вземе детето и на 7.05.2016г. , без да знае за декларацията от 25.4.2016г. с л.а Фолксваген с рег. Номер Т ***с водач О.М., който регулярно извършвал превози в чужбина заедно са напуснали страната през ГКПП – Дунав мост като е представена декларация, съдържаща съгласие на другия родител. Граничният служител Г.е извършил формална проверка, като е прегледал само декларацията, но не е направил проверка в системата АИС ие допуснал напускането на страната както на майката , така и на непълнолетното дете, като от записите в информационната система се установява, че проверката е извършена в 10,53 и 10,54 часа на посочената по- горе дата. Ответникът е установил горната фактическа обстановка и от Директор на ГД е издадена Заповед № рег.№ 4066з-2099/2.8.2016г. , с която на основание чл. 194, ал.2, т.2 , чл. 197, ал.1, т. 3 чл.200, ал.1,т.11 и чл. 204 ,т. 4 от ЗМВР, с която за нарушение на служебно задължение произтичащо от т.2 римско, -7 от специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-26789/10.12.2015г. на служителя Г.е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Тези факти са безспорно установени с изисканите от ответника по реда на чл. 190 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК писмени доказателства, и такива , изискани по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК – от РРП, ЕРП, ВТОП , а именно: писмо от ВТРП с вх. № на съда 4258/06.11.2020 година, ведно с преписка № ТОЕ-27-/2016 г. по описа на ВТРП-ТО ЕЛЕНА, писмо от Районна прокуратура Русе с вх. № на съда 4307/10.11.2020 година, ведно с преписка № 1166/2017 г. по описа на Районна прокуратура Русе; писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. Русе, с вх. № на съда 4338/11.11.2020 г.; писмо от ВТОП с вх. № на съда 4377/13.11.2020 г., ведно с преписка № 41/2017 г. по описа на ВТОП; писмо от Главна дирекция, РД „Гранична полиция“ гр. Русе, с вх. № на съда 4395/16.11.2020 г., с ведно със заверени копия от документация съдържаща се в преписка за наложено дисциплинарно наказание на младши инспектор Г.Г., по опис, както и становище от Главна дирекция „Гранична полиция“ СОФИЯ, с вх. № на съда 4456/19.11.2020 година.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат от невъзможността на ищеца в продължение на 4 години да осъществява лични отношения с детето си, изразяващи се в негативно влияние върху емоционалната му сфера, водещо до прояви на избухливост, трудно общуване с другите, допускане на грешки в работата и най- вече пълно отчуждение с малолетното си дете, тъй като е възпрепятстван личния му контакт с него са изслушани двама свидетели, А.К.И.първи братовчед на ищеца и Г.С.С.негов приятел, които установяват, че поради усложнените лични отношения, ищецът е загубил работата си в Германия, върнал се е в РБългария, за да може да упражни правата си относно непълнолетното дете. Правил е много опити за контакт за детето, то такива не са осъществени, като единствено в ФРГермания е бил осъществен един личен контакт с детето с посредничеството на техните социални грижи. Докато ищецът е работил в чужбина детето се отглеждаше в негова лична къща от майката и от нейната майка,а съпругата му не е работила. Той е издържал цялото семейство, грижил се е за децата, като отпуските е прекарвал в страната, а другите две сам е отглеждал след прибирането му от ФРГермания. В момента същият няма контакт с детето и не знае къде се намира то. Това определено е довело до възникване на негативни емоции, тъга и безпокойство.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативни елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата/общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие или акт са причинени вредите съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
Следователно основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/ общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по посочения ред.
За да са незаконосъобразни фактическите действия и бездействия трябва да са извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма законова регламентация за такива действия или бездействия (т. 3 от ТР № 3 на ВКС). Разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняването на властническо предписание от държавен или общински административен орган. Поради бездействие на граничен служител- неизвършване проверка в ЕИС, чрез което е могло да бъде установено, че даденото съгласие на ищеца за напускане на пределите на страната на малолетното му дете е оттеглено.
Органите за гранична полицейска проверка на ГКПП изпълняват значителен
обем от дейности, свързани предотвратяване незаконни действия спрямо
ненавършили пълнолетие лица. Те произтичат от разпоредбите на Регламент (ЕС) №
2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 относно Кодекс на Съюза за движение
на лица през границите - Кодекса на Общността
за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен
кодекс), който изисква граничните контролни органи да се отнасят с особено
внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица. Шенгенския кодекс
предвижда по-конкретно следното:В случай на непълнолетни лица с придружител
граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат
родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно
възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат
да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно
упражняват родителски права над тях. В
последния случай граничната охрана извършва допълнително разследване за
установяване на всякаква непоследователност или противоречия в предоставената
информация. Тези изисквания са намерили отражение и в националното
законодателство, съгласно което могат да се изведат следните препоръки:Малолетните
българските граждани (до 14 г. възраст)
напускат страната с паспорт, по
смисъла на чл. 13, ал. 1, т.2 от ЗБЛД, като излизането им е регламентирано в
Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Полицейските органи имат
специфични контролни функции както в етапа на издаване на паспорт, така и във
етапа на самото пътуване /излизане/ от България. Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на
страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които
притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено
писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници,
попечители. Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се
откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.
На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено
(незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.
Редът за осъществяване на граничния контрол е регламентиран в ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-813 от 9.07.2015 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове , издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 55 от 21.07.2015 г. Не се спори, че при извършената гранична проверка /ГП/ на 7.5.2016 година на ГКПП Дунав мост на граничния полицай са представени двата паспорта – на придружаващия родител и непълнолетното дете, както и нотариално заверена декларация за съгласие на другия родител ищецът А. детето да напуска пределите на страната. Видно от гореописаната фактическа обстановка е, че ищецът с молба е заявил в РУ Елена към ОД на МВР В. Търново оттегляне на Декларация за съгласие, нотариално заверена, която е приложена към изпратено от ОД на МВР В. Търново писмо и надлежно вписана в АИС. Оттеглянето на съгласието на родител с декларация има последица предвидена в чл. 49 от Инструкция № 8121 з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове. Изрично в чл. 49, ал.1 е посочено, че Проверките на непридружавани или придружавани от единия родител малолетни и непълнолетни български граждани в АИС "Граничен контрол", които напускат територията на България и притежават писмено съгласие по чл. 48, ал. 1 от другия родител, се извършват по начин, гарантиращ установяването на последващото му оттегляне от отсъстващия родител. Единствено в ал.2 на същия член е посочено, че когато чрез АИС "Граничен контрол" се установят данни за оттегляне на съгласието или декларирано несъгласие от отсъстващия родител, но на ГКПП бъде представен влязъл в сила съдебен акт по чл. 48, ал. 5, предл. 2, пътуването на ненавършилото пълнолетие лице не се възпрепятства, какъвто определено не е настоящия казус. Или с оглед на така посочената правна рамка, граничният полицай е следвало задължително да извърши проверка в АИС за оттегляне на нотариално- даденото съгласие, но същият е бездействал, като неговото бездействие е противоправно и е извършено виновно, за което му е наложено и съответно дисциплинарно наказание, видно от представената по делото Заповед за това. Следователно настоящата инстанция намира, че след като орган на самият ответник е признал факта на извършено противоправно бездействие и не са събрани други доказателства оборващи го , е доказано наличието на първия елемент от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Вторият елемент е наличието на вреди. Морални или неимуществени са вредите, които не засягат имуществото на кредитора или увредения, а накърняват техните лични, научни, естетични или морални интереси. Те се изразяват в отрицателни промени, най-често във вътрешния свят на увредения – причиняване на стрес, напрежение, безпокойство, страх, физическа болка, психическо или емоционално страдание, негативни изменения в личността и др. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради противоправно бездействие както и на причинно следствената връзка между него и настъпилите вреди. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: самото противоправно поведение на органа, вида на вредите, причинна връзка между тях и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на орган, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Или в обобщение изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, следва да се има предвид, че не следва да се стига до това паричният еквивалент да не възмездява увреденото лице, а да води до неоснователно обогатяване.
В този смисъл важно е да се знае, че макар неимуществените вреди да се поправят чрез обезщетение по справедливост, справедливостта при определяне на размера на обезщетението според съдебната практика не е субективна, а винаги има конкретни обективни измерения, константната практика на ВКС досежно приложението на чл. 52 от ЗЗД , а именно - ППВС № 4/68 год. и решения по чл.290 и сл. ГПК: № 83/ 06.07.2009 год., по т. д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о., № 749 от 05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. и № 124 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 708/2009 год. на ІІ т.о решения по чл.290 и сл. ГПК: № 25 от 17.03.2010 год. по т.д.№ 211 / 2009г., ІІ т.о.; № 206 от 12.03.2010 год., по т.д.№ 35/2009 год. на ІІ т.о и др., понятието „справедливост”по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, което последно, пък, е несъмнено обусловено от съществуващите икономически условия в страната.
Въпреки това горното отклонение, настоящата инстанция намира, че ищецът не е доказал и настъпването на твърдените от него неимуществени вреди. Разпитаните по делото свидетели не установяват претендираните в исковата молба такива, изразяващи се в негативно влияние върху емоционалната му сфера, водещо до прояви на избухливост, трудно общуване с другите, допускане на грешки в работата и най- вече пълно отчуждение с малолетното си дете, тъй като е възпрепятстван личния му контакт с него. Единственото, което тези свидетели установяват са безпротиворечивите факти досежно напускането на страната от непълнолетното дете с неговата майка при оттеглено съгласие на бащата. Същите не дават точни и ясни показания относно емоционалното състояние на ищеца, неговите промени. Напротив същите установяват, че бащата е бил на работа в ФРГермания, рядко е общувал с децата си, само в отпуските, не е направил опити за принудително изпълнение на влязлото в сила решение на ЕРС досежно родителските права. Както правилно посочва в становището си и представителят на ВТОП, след като двамата родители и непълнолетното дете са били в Германия, същите са могли да общуват, но причината за отсъствието на такива отношения явно не е фактическото действие на граничния служител, а поведението на майката, която е възпрепятствала срещите, искала е промяна на съдебното решение, като родителските права й се предоставят съответно ищецът да бъде осъден да заплаща издръжка. Изцяло настоящата инстанция споделя становището на ответника, че липсват каквито и да било данни по делото ищецът да е предприел действия съгласно Регламент /ЕО/ №2201/2002г. на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност -/Регламент Брюксел 2а/ и Регламент /ЕО/№ 4/2000г. на Съвета от 8 декември 2008г. относно компетентността, приложимото право , признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси , свързани със задълженията за издръжка. Тези действия по признаване и привеждане в изпълнение на Решение № 376/22.12.2018г. по гр.д.424/2017г. на ВТОС относно родителските права и издръжка в ФРГермания опосредяват настъпилия негативен резултат. Това е така, тъй като не само и единствено действията на граничния полицай са станали причина за липсата на физически контакт. По този начин се прави привръзка и със следващия елемент от ФС на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящата инстанция намира , че не е налице и третият елемент от фактическия състав, а именно наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното незаконосъобразно действие и претендираните имуществени и неимуществени вреди. Чл.4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, т.е. да е типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия. В случая не се установява такава пряка и неопосредена причинно-следствена връзка. Както се посочи по- горе такава пряка връзка между бездействието и евентуалните последици липсва. Такива дори и да бе доказано, че са възникнали, са в резултат на самото поведение на ищеца и това на неговата бивша съпруга, доколкото причина за ограничението на контактите не е поведението на граничния полицай, а сложните лични отношения между бившите съпрузи, които не са имали дължимото адекватно и съответстващо на постановените съдебни актове поведение. Поради настъпилите между тях разногласия, такъв контакт не е осъществен и в ФРГермания, където и двамата родители са били през определен период от време. Това обстоятелство е основната причина за липсата на пряк, личен контакт на ищеца с непълнолетното му дете, а не самото противоправно бездействие на граничния полицай. След като не е изпълнено условието правните последици да не са опосредени от друго, чуждо поведение или друго обстоятелство, то настоящият състав намира, че не е налице твърдяната пряка причинно- следствена връзка между противоправното бездействие и твърдените, но недоказани морални страдания.
В тази връзка съдът приема, че не са налице основанията на посочената законова разпоредба чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявената искова претенция. Доказателствената тежест в исковото производство е на ищеца и той не се е справил. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК приложима по силата на чл. 144 АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай ищецът е разполагал с възможността да поиска и да обезпечи съответните доказателства, на които се позовава, да поиска съдебно психиатрична експертиза ,да представи доказателства за влошено здравословно състояние и други. Приетите доказателства, изискани по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК не променят така установената фактическа обстановка. Вярно е, че в административното производство служебното начало е засилено, но това не освобождава ищеца от задълженията му да установи твърдените факти, тъй като в производствата по ЗОДОВ субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК, и доказателствената тежест в исковото производство както се посочи е на ищеца. От друга страна съдът е спазил изискването на чл. 9, ал. 2 от АПК и е указал на ищеца с определението по насрочване на делото разпределението на доказателствената тежест.
Липсата на който и да е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК изключва възможността, държавата да отговаря за вреди по този ред, а в конкретния казус е установена само първата предпоставка, а именно наличието на противоправно бездействие от административен орган. Всички това води до обощението, че ищецът не е доказал при условията на пряко и пълно доказване, наличието на неимуществени вреди и пряката причинно- следствена връзка между бездействието на органа и моралните вреди. Следователно искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ неоснователна е претенцията на ищеца за
присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса – в
пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска.
Следва да бъде уважена и претенцията на ответника за присъждане на ...ско възнаграждение за настоящата инстанция, т. к. съгласно § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/2019 г.) изменението в чл. 10 се прилага за искови молби, подадени след влизането му в сила, а какъвто е и настоящият случай. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Наличието на специална такава след влизането в сила на допълнението обн. ДВ, бр. 94/2019 г. означава, че ...ско възнаграждение се дължи от ищеца в размер на 100 лева, преценени съгласно ЗПП и действащата Наредба по приложението му.
Водим от
горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, предявената искова молба от А.А.А. чрез ...Е.Д.,***, офис 2 против ГД“ Гранична полиция“ гр. София, бул „Мария Луиза“№46 с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействието на граничен служител Г.Г., поради което не могат да бъдат осъществявани лични контакти между ищеца и дъщеря му Н.А.А..
ОСЪЖДА А.А.А. ***. Търново да заплати на ГД“ Гранична полиция“ гр. София, бул „Мария Луиза“№46 разноски в производството в размер на 100 – сто- лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :