№ 14
гр. Варна , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20213000500126 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 126/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Т. Т. А., подадена чрез адв. Г., против решение
№84/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2255/2020 г. по описа на Варненския окръжен
съд, В ЧАСТТА, с която той е осъден на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на „Назгруп“
ООД сумата от 11 632 лева - получена без основание на 24.10.2019г., ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020г. до
окончателното изплащане и въззивникът е осъден да заплати разноските на насрещната
страна в размер на 1022,72 лева.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон,
като е молил за отмяната му и отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото
разноски. Изложил е оплаквания, че окръжният съд в нарушение на правилата на чл. 2 и чл.
6 от ГПК отказал да разгледа, като несвоевременно заявено, възражението му за прихващане
с насрещно вземане за сумата от 31 300 лв., посочено като такова за намаляване цената на
имота поради недостатъци, които възпрепятстват ползването му по предназначение и
намаляват стойността му. Сочил е, че в съдебно заседание от 23.12.2020 г. уточнил, че
вместо предявения в отговора на исковата молба насрещен иск, заявява същата претенция,
но под формата на възражение за прихващане. Заместването на насрещния иск с възражение
за прихващане представлявало "искане за по-малкото“, поради което ефектът му бил
1
идентичен с частично оттегляне на иска по чл. 232 ГПК и срокът за упражняването му бил в
рамките на първото съдебно заседание, а не до подаване на отговора на исковата молба,
както приел окръжният съд. Молил е за разглеждане на възражението за прихващане. Така
не били и уважени множество доказателствени искания, като поддържаното такова с
въззивната жалба е само за допускане на съдебно-техническа и оценителна експертиза за
установяване извършването на строителството в отклонение на строителните книжа,
евентуалното намаляване на годността на апартамента и съответно цената му и за пазарната
стойност на жилището без възможност за въвеждане в експлоатация. Заявил е, че съдът
правилно изследвал твърденията му за наличието на договор между страните и
съдържанието му, но погрешно интерпретирал същия като такъв по реда на чл. 20а от ЗЗД за
изменение на продажната цена по договора за покупко-продажба, вместо да установи, че
действителната обща воля на страните за връщането на процесната сума било компромис
„да спасят сделката“ въпреки установения съществен недостатък на продаваната вещ и имал
характер на договор за спогодба.
„Назгруп“ ООД, чрез адв.Бъчварова, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваната част от
решението е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото
разноски. По съображения за неотносимост на установявания с исканата експертиза факт
към предмета на делото се е противопоставил на нейното допускане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част, с която искът по
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е отхвърлен за горницата над 11632 лева до пълния претендиран
размер от 31300 лева /за сума от 19668 лв. / и ищецът е осъден за разноските на ответника.
С определение № 31 от 29.03.2021 г., Варненският апелативен съд се е произнесъл по
исканията на въззивника за допускане на съдебно-техническа и оценителна експертиза с
конкретно посочени задачи, свързани с установяване извършването на строителството в
отклонение на строителните книжа, евентуалното намаляване на годността на апартамента и
съответно цената му и за пазарната стойност на жилището без възможност за въвеждане в
експлоатация, като е оставил без уважение същите, предвид липсата на твърдяните като
допуснати от окръжния съд процесуални нарушения. Това е така, тъй като възражение за
прихващане за сумата от 31 300 лв., не е било заявено своевременно от ответника и не е
било въведено като предмет на делото, поради което и свързаната с доказването на
намалената, поради недостатъци, цена на имота съдебно-техническа и оценителна
експертиза е неотносима. Срокът за заявяване на възражението за прихващане /когато
вземането, с което то се прави не е ликвидно и изискуемо/ е до отговора на исковата молба,
до който момент ответникът не е направил такова. С отговора на исковата молба той е
предявил насрещни искове, които не са приети за съвместно разглеждане от съда /така
определение №3545 от 28.10.2020 г./, а и те са били с различен предмет: - за връщане на
сумата от 19 668 лв. /10 000 евро/ като надплатена цена по договора за продажба и 11 000 лв.
вреди – пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на закупения имот за
2
периода от 08.11.2019 г. до 12.10.2019 г.; евентуален за връщане на сумата от 51 033,80 лв.
като надплатена цена за имота и за сумата от 11 000 лв. вреди – пропуснати ползи от
невъзможността за отдаване под наем на закупения имот за периода от 08.11.2019 г. до
12.10.2019 г.; евентуално, в случай на отхвърлянето на насрещните искове - възражение за
прихващане със сумата от 19 668 лв. /10 000 евро/ като надплатена цена по договора за
продажба и 6 000 евро – неустойка по чл. 4.5 от предварителния договор, изчислена за
периода от 08.11.2019 г. до исковата молба. Искането за приемане на възражение за
прихващане с насрещното такова за намаляване на продажната цена на апартамента и на
строителната услуга със сумата от 31 300 лв., поради недостатъци, които възпрепятстват
ползването на имота по предназначение и намаляват неговата стойност, е заявено за пръв
път в първото съдебно заседание от 18.12.2020 г. и е било преклудирано. Несъстоятелно е
съображението, че възражението за прихващане следва да се счита заявено с отговора на
исковата молба на мястото на неприетите насрещни искове /предвид изявлението на
ответника от 18.12.2020 г./, като тяхно изменение във формата на възражение, не само
поради недопустимостта на такова по реда на чл. 232 ГПК /твърдяно от жалбоподателя във
въззивната жалба като равносилно на частично оттегляне на иска/, но и защото заявените с
отговора насрещни претенции на ответника са със съвсем различен предмет /обстоятелства
и искане – суми/. Предвид несвоевременното въвеждане на това възражение, то не е предмет
на делото и не подлежи на разглеждане, поради което и оплакванията във въззивната жалба
в тази насока са неоснователни.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез адв. Г., е
поддържал въззивната жалба и е претендирал разноските, а ответникът чрез адв. Бъчварова с
писмена молба е подържал отговора, претендирал е разноските и е заявил възражение по чл.
78, ал.5 ГПК.
Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира обжалваното
решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, с оглед
оплакванията на въззивника, доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предмет на производството пред окръжия съд е бил, предявеният от „Назгруп“ ООД
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Т. А. да му
заплати сумата от 31 300 лева дадена без основание чрез извършване на 4 плащания в брой
на 24.10.2019г. на суми както следва: 9 600 лева; 9 400 лева; 2 800 лева и 9 500 лева, ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020г.
до окончателното изплащане. Ищецът е твърдял, че предал на ответника Т.А. на 24.10.2019г.
срещу издадени разписки четири суми съответно от 9 600 лева; 9 400 лева; 2800 лева и 9 500
лева или общо 31 300 лева, като независимо от вписването, че „се получават обратно пари
платени за покупка на апартамент Б40 в гр.Варна, ул.“Крали Марко“ 9“, сумите били
предадени без основание на ответника, поради което подлежат на връщане.
3
Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Изложил е, че с ищеца са
сключили предварителен договор от 15.08.2019г. за покупка на недвижим имот –
апартамент Б40 в гр.Варна, ул.“Крали Марко“ 9 при договорена цена от 141 000 евро, по
силата на който платил през м.08.2019г. сумата от 10 000 евро, а през м.10.2019г. сума в
размер на 31 365,80 лева /на четири вноски/. След това се установило, че продавачът
„Назгруп“ ООД няма да извърши договорените допълнителни СМР и уговорили връщане на
сумата от 31300 лева, а след това - и намаляване на продажната цена на 105 500 евро, която
била заплатена изцяло чрез договор за банков кредит с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
В съдебно заседание ответникът е пояснил, че сумата от 141 000 евро, първоначално
включвала 121 537,07 евро цена на имота и 19 462,93 евро – цена на допълнителни СМР,
като с двете спогодби било договорено първо намаляване със сумата за СМР, а след това и
на цената на имота до 105 000 евро. Ищецът „Назгруп“ ООД е потвърдил, че с ответника са
били в правоотношения по повод закупуването на имот, като са сключили първо
предварителен, а след това и окончателен договор, а договорената в нотариалния акт цена
била действителната такава. Оспорил е твърденията за наличието на договореност за
намаляване на цената, а сумата от 31 300 лева била част от дължимата от ответника
продажна цена, която без основание му е била върната с четирите разходни касови ордера.
На 15.08.2019 г. между Т.А. като купувач и „Назгруп“ ООД като продавач e бил
сключен предварителен договор за продажба на апартамент с ид.10135.1506.972.1.40 на
ул.“Крали Марко“ в гр.Варна при договорена продажна цена от 141 000 евро, платима на
части - 2 500 евро до 20.08.2019 г., 7 500 евро - до 15.09.2019 г. и 131 000 евро в деня на
сключване на окончателния договор - до 20.11.2019 г. и предаване на жилището в посочена
степен на завършеност. По договора ответникът – купувач платил на ищеца „Назгруп“ ООД
част от цената: срещу разписки сума в равностойност на 19 668 лв., от която 1600 лева – на
15.08.2019г.; 1600 лева – на 16.08.2019г.; 1800 лева на 19.08.2019г.; 7500 евро /14 668 лева/
на 30.08.2019 г., както и по банков път още 31 365,80 лв. на четири вноски, всички на
24.10.2019 г., съответно от 9500 лева, 9500 лева, 9500 лева и 2865,80 лева. Видно от
четирите разписки от 24.10.2019 г., сумите от 9600 лева, 9400 лева, 2800 лева и 9500 лева в
общ размер от 31 300 лв., платени за покупката на апартамента са били получени обратно в
брой от купувача, предадени му от управителя на дружеството – продавач. На 08.11.2019г.,
оформен с нотариален акт № 144, том 2, рег.№ 5394, дело № 344/08.11.2019г., страните
сключили и окончателен договор за продажба на жилището при договорена цена от 121
537,07 евро с ДДС. В нотариалния акт е вписано, че цената е в размер на 121 537,07 евро,
като 16 037,07 евро (31 365,80 лева) са платени с лични средства на купувачите, а за
остатъкът от 105 500 евро е поет ангажимент за заплащане с кредит от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и следва да бъде заплатена в срок до 3 работни дни след вписване на
нот.акт за продажбата. Че сумата от 121537,07 евро е била действително уговорената цена за
продажбата на жилището, страните не са спорили, а и изрично са декларирали в
нотариалния акт, като твърдението на ответника е било за постигната допълнително устна
4
договорка за намаляването й до размер на сумата от 105 500 евро. Не е било спорно между
страните също така, че сумата от 105 500 евро, платима с банков кредит от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, е била платена.
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който гласи, че който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. Липсата на основание е централния елемент във
фактическия състав, от който произтича искът за неоснователно обогатяване, функцията на
който иск е да доведе до отстраняване на обогатяването. По иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължението на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването, респ. задържане на полученото.
В случая, ищецът е доказал по делото, с приложените четири разписки от 24.10.2019
г., че е върнал на ответника част от преведените от последния суми за покупката на
жилището, платени преди това като част от цената по предварителния договор, а именно
сумите от 9 600 лева, 9 400 лева, 2 800 лева и 9 500 лева в общ размер от 31 300 лв. От своя
страна ответникът трябва да докаже, че има основание да задържи сумата по силата на
постигната спогодба за намаляване на цената на жилището. Получената сума, според
твърденията му, е връщане на част от платената от него съгласно предварителния договор
продажна цена, заради неизпълнени от продавача СМР и неизпълнение на задължение за
срочност по договора. Спогодба в писмен вид, ответникът не е поддържал да е сключвана,
но предвид постигнатото съгласие с окончателния договор за продажба на жилището на
цена от 121 537,07 евро при първоначално уговорена с предварителния договор такава от
141 000 евро, се налага извода за предоговарянето й в намален със сумата от 19 462,93 евро
размер. Т.е. страните са постигнали съгласие за намаляване на цената, но само до размер на
121 537,07 евро. Ответникът не е доказал по делото твърдението си за постигната спогодба
за намаляване на цената до размер на 105 500 евро. Последната сума е размера на плащането
чрез банковия кредит, посочен изрично в нотариалния акт, но само като част от пълната
цена от 121537,07 евро. Затова и неоснователни са оплакванията във въззивната жалба в тази
насока. Съпоставката между направените преди сключването на окончателния договор
частични плащания от ответника на цената на имота в общ размер от 51033,80 лева
/съобразно представените разписки/ и дължимата и посочена като платена с лични средства
в нотариалния акт част от цената в размер от 31365,80 лева, налагат извода, че ответникът е
надплатил цената с лични средства в размер на 19 668 лева и тази сума е подлежала на
връщане от продавача. Последният, обаче е върнал сумата от 31 300 лева, т.е. със 11 632
лева вповече. Затова, до размер на 19 668 лева ответникът има правото да задържи сумата по
изложените по-горе съображения, като за разликата в размер на 11 632 лева, поради
неустановяване на основание за задържането й, той дължи връщане. Т.е. същата е платена
от ищеца при начална липса на основание и подлежи на връщане, като искът е основателен
до този размер и е подлежал на уважаване в тази част, а за горницата до претендирания
размер - на отхвърляне.
Като е достигнал до идентични правни изводи и по подобни съображения, окръжният
съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните във въззивната жалба
пороци и като правилен следва да бъде потвърден в обжалваната му част.
С оглед изхода от спора, неоснователността на въззивната жалба и на осн. чл. 78, ал.1
ГПК, Т.А. дължи на „Назгруп“ ООД сумата от 600 лв., представляващи сторените в
настоящото производство от последния разноски за адвокатско възнаграждение, за
договарянето и доказването на които е представен договор за правна защита и съдействие с
отбелязване на плащането в брой.
5
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №84/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2255/2020 г.
по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Т. Т. А. е осъден на осн. чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на „Назгруп“ ООД сумата от 11 632 лева - получена без основание
на 24.10.2019г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.08.2020г. до окончателното изплащане както и да заплати разноските на насрещната
страна в размер на 1022,72 лева.
ОСЪЖДА Т. Т. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ № 16,
вх.9, ет.1, ап.1 да заплати на „Назгруп“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Академик Андрей Сахаров“ № 21, представлявано от управителя
А. М. Е., сумата от 600 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6