РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Монтана, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500306 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.435,ал. 1 т.3 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Община *, представлявана от кмета З.Ж. чрез
адвокатско дружество“С., Т., Х. и С.“ чрез адв.Л. С. против Постановление
от 10.05.2022година за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. №
12/2022 г. по описа на СИС при Районен съд – Монтана по отношение на
поземлен имот находящ се в гр.*с площ от 15540кв.м. ведно с находящите се
в него четири промишлени сгради.
В жалбата се излагат доводи, че постановлението е
незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, на която се е
позовал държавният съдебен изпълнител, е неприложима в случая. Спиране
на индивидуалното принудително изпълнение поради включване на имотите
в масата на несъстоятелността се извършва, ако изпълнението е предприето
срещу несъстоятелния длъжник. Хипотезата обаче не е такава, длъжник по
изпълнението е “М.-П“ ЕООД със седалище на управление гр.*,
представлявано от управител К.П. ,което е било собственик на имота към
момента на започване на изпълнителното производство, върху имота е
наложена възбрана, а спогодбата по търг. д. № 243/2020 г. на Окръжен съд –
1
Монтана е непротивопоставима на взискателя. Жалбоподателят моли
постановлението да бъде отменено и делото върнато на ДСИ за продължаване
на изпълнителните действия.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпило възражение от “М.-П“
ЕООД със седалище на управление гр.*, представлявано от управител К.П.с
изложени доводи за неоснователност на жалбата.Моли съда да остави същата
без уважение.В същото се проследява преминаването на собствеността върху
процесните недвижими имоти в различни собственици, вписването на
възбраните върху процесния имот, тяхната поредност, като в последствие по
силата на съдебна спогодба имотите отново са собственост на „М. -*“ АД
.Счита ,че съдебния изпълнител правилно е приложел разпоредбата на
чл.638,ал.1 от ТЗ и законосъобразно е спрял изпълнителното действие, тъй
като преди налагането на възбраната и преди извършването на насрочения
опис имотите вече не са били част от патримониума на длъжника „М.-П“
ЕООД, а с влязло в сила съдебно споразумение са признатаи за изключителна
собственост на „М.-*“ АД в нессъстоятелност, с което е изпълнена хипотезата
на цитираната правна норма.
В приложените мотиви по чл.436,ал.3от ГПК, ДСИ К.Р. подробно е
описала извършените от нея действия по изпълнителното дело . Излага
становище за неоснователност на жалбата.
По делото е приложено и заверено копие от изпълнително дело
№12/2022година по описа на на ДСИ .
Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалба оплаквания и
провери законосъобразността на обжалваните действия, извършени по изп.д.
№12/2022г. по описа ДСИ приема за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна –взискател в
ипълнителното производство, в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, от съобщаване на обжалваното изпълнително действие –
жалбоподателят е уведомен за постановлението на съдебния изпълнител на
02.06.2022 г. Жалбата е подадена чрезДСИ с входяща дата 16.06.2022 г.
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол
съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК /.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
2
С оглед приложените писмени доказателства МОС намира, че не следва
да се събират допълнителни доказателства. Съображенията на МОС за това са
следните:
Изпълнително дело№12/2021година по описа на ДСИ при СИС на
РС Монтана е образувано по молба на Община гр.*, представлявано от З. Ж.-
кмет чрез адв.Л. С. срещу „М.-П“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.*за събиране на сумата от 10 889,71лева произтичаща от Акт за
установяване на задължение с декларация.С молбата е поискане да се наложи
възбрана върху имущество на длъжника съставляващо поземлен имот с
индентификатор *по кадастралната карта на гр.*целият с площ от 15540кв.м.
ведно с находящите се в имота 4 промишлени сгради с различни по площ.
На 21.02.2022година ДСИ е разпоредил вписване на възбрана върху
процесния имот, след което да се изпрати ПДИ на длъжника ведно с
уведомление за вписана възбрана.С Разпореждане от 24.03.2022година ДСИ е
насрочил опис на възбранения имот за 26.04.2022година.
На 28 април 2022 г. по делото е постъпила молба от синдика на „М. *“
АД (н) за вдигане на възбраната, тъй като имотите са собственост на
дружеството, а не на дължника по изпълнението.
Като доказателство е приложен препис от протокол от 13 януари 2022 г.
по търг. д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, от който се
установява, че по делото е постигната съдебна спогодба, според която
процесните имоти са собственост на „М. *“ АД (н).
Като е приел, че имотите са включени в масата на несъстоятелността на
„М. *“ АД (н), ДСИ е спрял производството на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ.
МОС намира обжалваното постановление за незаконосъобразно,
поради което същото следва да бъде отменено по следните съображения:
Обжалвания съдебен акт е постановен съдебният изпълнител е въз
основа на молба от трето лице, което не е легитимирано да прави искания в
изпълнителното производство. „М. *“ АД (н) е трето лице, неучастващо в
изпълнителното производство, дружеството предявява свои права върху
имота, което поражда спор за собственост, а той не може да бъде разрешен в
изпълнителното производство.
Третото лице може да защити правата си чрез иск по общия ред (чл.
3
440 от ГПК). По същество съдебният изпълнител неправилно е приложил
закона. Възможността за спиране на изпълнителното производство поради
включване на имот в масата на несъстоятелността е предвидена само за
случаите, когато производството по несъстоятелност е открито по отношение
длъжника по изпълнението. Смисълът на разпоредбата е в това, че при
провеждане на универсалното принудително изпълнение масата на
несъстоятелността ще бъде осребрена и ще се удовлетворят всички кредитори
според реда по чл. 722 от ТЗ, вкл. и 2 взискателят по изпълнението. В
конкретния случай длъжник е „М.-П“ ЕООД, което не е в несъстоятелност,
следователно спиране на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ не може да се
приложи.
При спиране на изпълнителното производство на основание чл. 638,
ал. 1 от ТЗ взискателят разполага с възможността да участва като кредитор в
производството по несъстоятелност и в рамките на универсалното
принудително изпълнение да получи плащане. В случая взискателят Община
*се легитмира като кредитор на „М.-П“ ЕООД, а не на „М.*“ АД (н),
следователно не разполага с възможността след спиране на изпълнителното
производство да предяви вземането си пред синдика на „М. *“ АД (н) и то да
бъде включено в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено.
Така правата на взискателя остават незащитени и той е изправен пред
опасността въобще да не получи плащане.
Ето защо МОС намира, че не е налице предпоставката по чл. 638 от ТЗ
за спиране на изпълнителното производство, поради което обжалваното
постановление на ДСИ е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 10 май 2022 г. за спиране на
изпълнителното производство по изп. д. № 12/2022 г. по описа на СИС при
Районен съд- Монтана.
ВРЪЩА изп.д.№12/2022година на ДСИ при СИС на РС Монтана за
продължаване на изпълнителните действия.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5