№ 21551
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110167615 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
34522/08.02.2023 г., молба с вх. № 77185/21.03.2023 г., молба с вх. № 100904/11.04.2023 г./ на
********************** ЕАД срещу Г. Д. С., с която са предявени осъдителни искове за
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********************, с абон. №
17320, а именно: 2 441.99 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
10.2019 г. до м. 08.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
плащане; 454.37 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.; 18.06 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 4.05 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
получен по наследство от предишния собственик Д. Д. С., респ. от неговия наследодател Д.
Д.в ***********************, към което са приложими общите условия на ищцовото
дружество, без да е необхоД. изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Твърди,
че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от него.
Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Д. С. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно
правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. Твърди, че е наследник на баща
1
си Д. Д. С., но не е единствен наследник на неговия баща и неин дядо Д. Д.в
***********************. Посочва, че наследници на последния са тя и още четири лица,
като тя притежава само 1/3 ид. ч. от собствеността. Освен това сочи, че няма достъп до
процесния имот и не е потребявала топлинна енергия за него, а имотът се ползва изцяло от
единия от съсобствениците – Л. Д. С., включително през исковия период. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете срещу нея да бъдат отхвърлени
изцяло, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че тя следва да отговаря за
задълженията, моли отговорността й да се ограничи до 1/3 от сумите съобразно
притежавания от нея дял в съсобствеността. Претендира разноски.
Предявен е от Г. Д. С. срещу Л. Д. С. обратен осъдителен иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за всички суми, които С. би била осъдена да заплати по исковете на
********************** ЕАД.
Ищцата по обратния иск твърди, че е единствен наследник на баща си Д. Д. С., както
и един от наследниците на дядо си Д. Д.в С., поради което притежава 1/3 ид. ч. от процесния
имот. Излага, че имотът се ползва изцяло само от единия съсобственик – Л. Д. С.,
включително през исковия период, поради което той е ползвал и доставяната в него
топлинна енергия, а тя няма достъп до имота. Поради това счита, че ако бъде осъдена да
заплати на ********************** ЕАД каквито и да е задължения за имота, Л. Д. С.
следва да бъде осъден да й ги възстанови, защото като лице, което единствено е ползвало
имота през процесния период, той би се обогатил без основание за нейна сметка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск Л. Д. С. е подал отговор на
обратната искова молба, в който е инкорпорирано и становището му по предявените от
********************** ЕАД искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията на дружеството. Оспорва предявения срещу него обратен иск. Възразява, че
не се е обогатил за сметка на С., във връзка с което оспорва да е ползвал процесния имот
през исковия период, респ. да е ползвал топлинната енергия в него. Оспорва тя да е
обедняла. Оспорва наличието на връзка между обедняването и обогатяването, която да
произтича от общи факти. Твърди, че за С. е налице друго средство за защита. Счита, че той
не носи отговорност за повече от 1/9 от задълженията, съответстваща на притежаваната от
него 1/9 ид. ч. от собствеността, която при това е придобита след исковия период. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по обратния иск. Моли за
отхвърляне на обратния иск. Претендира разноски.
В молба с вх. № 165615/21.05.2024 г. Л. Д. С. като трето лице – помагач на ответника
оспорва Д. Д.в *********************** да е бил собственик на процесния имот до
смъртта си.
С протоколно определение от 23.05.2024 г. е допуснато изменение на периода на
претенцията на ********************** ЕАД за цената на доставената топлинна енергия,
като новият период е от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на исковата претенция на ********************** ЕАД с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се
обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и Г. Д. С.;
количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и
нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване на погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца
********************** ЕАД.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая ищецът обосновава наличието на договорно правоотношение с ответницата
С. при твърдение, че тя е била собственик на процесния имот през исковия период, получен
по наследство от нейния баща Д. Д. С., респ. от нейния дядо Д. Д.в
***********************. Верността на това твърдение е изрично оспорена от третото лице
– помагач на ответника. В тази връзка са уважени всички направени от
********************** ЕАД доказателствени искания, целящи събирането на писмени
доказателства относно собствеността на процесния имот, но в крайна сметка такива не са
събрани, поради което твърдението, че Д. Д.в *********************** е бил собственик
на имота до смъртта си е останало недоказано. Ето защо е недоказано процесният имот да е
бил включен в неговото наследство, респ. недоказано е той да е придобит от ответницата по
силата на наследствено правоприемство.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не се установява и сключен с ответницата
писмен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период,
включително чрез откриване на партида при доставчика по нейно искане.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорна връзка между страните
е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който стойността на доставената топлинна
енергия се претендира на договорно основание, респ. неоснователни са и искът за мораторна
3
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, искът за стойността на услугата
дялово разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.
Предвид неоснователността на предявените от ********************** ЕАД срещу
Г. Д. С. искове обратните искове, заведени от последната срещу Л. Д. С., не подлежат на
разглеждане.
По разноските:
При този изход на спора ********************** ЕАД дължи на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на Г. Д. С. сторените от нея разноски по делото, но само тези, които са свързани с
предявените от дружеството искове, като не дължи разноските, направени от нея във връзка
с нейния обратен иск.
В случая С. е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар по делото в
общ размер на 1 394.07 лв. Не е представен договор за правна защита и съдействие, а от
представените фактури е видно, че хонорарът е заплатен общо за процесуално
представителство на С. по настоящото дело. По него обаче е осъществявана защита не само
срещу исковете на ********************** ЕАД, но и по обратния иск на С.. При липса на
доказателства каква част от хонорара за кой иск е уговорена и заплатена съдът приема, че в
тежест на ********************** ЕАД следва да се възложи само половината от него,
защото другата половина касае процесуалното представителство на С. по нейния обратен
иск, който не е разгледан. Ето защо ********************** ЕАД й дължи разноски в
размер на 697.04 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********************** ЕАД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************,
срещу Г. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **********************, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *********************, с абон. № 17320, а именно: 2
441.99 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 454.37 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.; 18.06 лв. – стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 4.05 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.
ОСЪЖДА ********************** ЕАД, ЕИК ********************, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********************, да заплати на Г. Д. С., ЕГН
**********, ЕГН **********, с адрес: гр. **********************, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 697.04 лв. – разноски по делото.
4
Решението е постановено при участието на Л. Д. С. като трето лице – помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5