РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430101345 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „***” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от *** – управител,
против Н. К. К. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** и гр.П., *** ( бивша ***)
***. Посочва се в исковата молба, че на ***г. между „***“ АД, Н. К. К. и Ц. Г.
К. бил сключен Договор за банков потребителски кредит, по силата на който
банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 6000 евро с
краен срок на погасяване 29.11.2014г. Кредитополучателят и солидарният
длъжник се задължили да върнат на кредитора сумата в евро или в тяхната
равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Твърди се в
исковата молба, че на ***г. бил сключен анекс към договора, по силата на
който бил променен крайния срок за погасяване на задължението – ***г.,
както и параметрите на вземанията за главница, лихви, такси, комисионни,
разноски и други, уредени в параграф 1 и 2 от анекса, а всички останали
условия останали непроменени. Посочва се още, че кредитополучателят и
солидарният длъжник погасили част от задълженията си, след което
1
преустановили плащанията като останала непогасена сума в размер на
1945,72 евро (от която сумата от 1***50,85 евро и мораторна лихва в размер
на 594,87 евро). Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от ***г. задължението на Н. К. К. и Ц. Г. К. било изкупено от „***“
ЕООД с ЕИК ***, което на ***г. от своя страна прехвърлило вземанията към
ответника на „***“ ЕООД. С договор за прехвърляне на парично вземане
(цесия) от ***г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД задълженията на
ответника били изкупени от ищеца. Твърди се, че кредиторът бил уведомен от
цедента за извършената продажба и прехвърляне на вземанията. Твърди се, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № ***/2020г. по
описа на РС П.. Срещу заповедта ответникът подал възражение, че не дължи
изпълнение. Иска се от съда да постанови решение, с което признае за
установено съществуването на вземания в полза на ищеца против ответника
за следните суми: сумата от 1***50,85 евро (хиляда триста и петдесет евро и
осемдесет и пет евроцента) - главница, сумата от 594,87 евро (петстотин
деветдесет и четири евро и осемдесет и седем евроцента) – мораторна лихва
за периода от 20.02.2016г. -10.11.2020г., както и законна лихва върху
главницата от до датата на подаване на заявлението (***г.) до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законовия срок е постъпил отговор с вх.№ ***/***г. , в който ответникът
взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Страната
прави възражение за недействителност на договора поради противоречие с
чл.10, ал.1и чл.10а, ал.1 ЗПК, както и наличие на неравноправни клаузи по
чл.146 ЗЗП вкл. противоречие на клаузата за такса ангажимент с добрите
нрави. Твърди се в отговора, че не е изпълнена процедурата по чл.99,
ал.3 ЗЗД и длъжникът не е бил уведомен преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК за прехвърляне на вземането му на друг кредитор.
Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани за
разликата над чистата сума по отпуснатият кредит, като се приспаднат
направените месечни вноски за главница, лихви, такси за поддръжка,
администриране и разглеждане на кредита. Претендират се направените
деловодни разноски.
2
В съдебно заседание ищецът, уведомен при условията на чл.56, ал.2 ГПК, не
се представлява. по делото е деупозирано е становище от адв. Д.П., в което
моли съда да уважи изцяло исковете, като претендира деловодните разноски
по делото и представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, уведомен при условията на чл.56, ал.2 ГПК не се явява.
Представлява се от пълномощник адв. Л.Н. – АК-П., който уведомен по реда
в чл.56, ал.2 ГПК не се явява. Процесуалният представител на ответника е
депозирал писмени бележки към молба с вх.№ ***/***г. ведно със списък
по чл.80 ГПК.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***/2020г.
описа на РС-П., че производството е образувано на ***г. въз основа на
заявление на „***” ЕООД против Н. К. К. с ЕГН **********.
Безспорно е и обстоятелството, че била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №***/***г., с която Н. К. К. бил осъден
да заплати на кредитора сумата от 1350,85 евро (хиляда триста и петдесет
евро и осемдесет и пет евроцента) - главница, сумата от 594,87 евро
(петстотин деветдесет и четири евро и осемдесет и седем евроцента) –
мораторна лихва за периода от 20.02.2016г. -***г., както и законна лихва
върху главницата от до датата на подаване на заявлението (***г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски в размер на 76,11 лв.
Не се спори, че заповедта била връчена на ответника на 19.12.2000г., че К.
подал възражение с вх.№***/***г., както и че исковата молба, въз основа на
която е образувано производството по гр.д.№ ***/21г. по описа на РС П. е
подадена в законовия месечен срок.
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв
размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена съдебно
счетоводна експертиза по делото. Видно от заключението на вещото лице,
сумата от 6000 евро по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № ***/***г. е усвоена на ***г. погасена е главница в размер
3
на 966,55 евро, като с преддоговарянето на договора от ***г. се формира
нова главница в размер на 5282,64 лв., а с това от 05.12.2011г. – главница в
размер на 5095,65 евро. Видно от заключението на вещото лице, съгласно
анекс ***г. размерът на усвоения кредит от 6000 евро се приспадат погасени
вноски по главници от 1449,09 евро и редовната главница остава в размер на
4555,91 евро. В заключението си вещото лице е категорично, че по договора
са внесени сумата от ***205,06 евро за главница и 1434,18 евро лихви, като
неизплатени остават сумата от 1350,85 евро главница. Видно от
заключението на вещото лице към дата ***г. ( датата на цесията ) общата
дължима сума от ответника възлиза на сумата от 1845,80 евро, от които
главница в размер на 1350,85 евро, договорна лихва в размер на 442,31 евро и
лихва за редовна главница в размер на 52,64 евро. Към ***г. (датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК) размерът на неиздължената сума е
2248,09 евро, от които сумата от 1***50,85 евро, договорна лихва за
просрочена главница в размер на 442,*** евро, лихва за редовна главница
52,64 евро, законна лихва от ***г. до 10.11.2020г. в размер на 402,29 евро.
Размерът на мораторната лихва за периода 20.02.2016г.-10.11.2020г. възлиза
на 647,28 евро. Видно от заключението на вещото лице последната вноска е
направена от ответника на 1***.04.2016г. Вещото лице в съдебното
заседание от 05.11.2021г. отговаря на поставения под *** въпрос от страна на
ищеца като посочва, че поради липса на предоставена информация от „***“
АД не може да отговори на въпроса дали вземането е прехвърлено със
счетоводен запис № *** на „***“ ЕООД.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно, компетентно изготвено и съответно на
доказателствения материал по делото вкл. заверено копие на договор за
банков потребителски кредит на физическо лице №***/***г. , заверено копие
на Общи условия, при които „***“ АД предоставя потребителски кредити на
физически лица; заверено копие на Анекс *** от ***г. към Договор за банков
кредит №*** от ***г. и Общи условия, при които „***“ АД предоставя
потребителски кредити на физически лица от ***г. и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК за установяване на съществуването на вземания в полза на „***”
ЕООД с ЕИК *** против Н. К. К. с ЕГН **********, за сумата от 1350,85
4
евро (хиляда триста и петдесет евро и осемдесет и пет евроцента) - главница,
сумата от 594,87 евро (петстотин деветдесет и четири евро и осемдесет и
седем евроцента) – мораторна лихва за периода от 20.02.2016г. -10.11.2020г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
(***г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
***/***г. по описа на РС П..
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Исковете с правно основание чл.422 ГПК са допустими, а по същество част
от тях са основателни.
На първо място съдът приема за доказано по делото при условията на пълно и
главно доказване, че между ответника и „***“ АД е съществувало валидно
облигационно правоотношение, на основание договор за банков потребителки
кредит на физическо лице №***/***г., изменен и допълнен с анекси ***г., №
***г. и № ***/ ***г. към него. По силата на договора банката предоставила
кредит в размер на 6000 евро на Н. К. К. като кредитополучател и Ц. Г. К. като
съдлъжник. С анекс № ***г., анекс № ***г. и анекс № ***/ ***г. страните
изменили част от параметрите на договорното правоотношение между тях
вкл. относно размера на дължимата главница и размер на лихвения процент.
С последното изменение от ***г. страните се споразумели за следното:
размерът на усвоената главница е в размер на 6000 евро; размерът на
неиздължената главница възлиза на 4555,91 евро ( погасен е част от кредита в
размер на 1444,09 евро). Годишният лихвен процент върху редовната
главница за кредита , изплащана чрез анюитетни вноски, формиран от
базовия лихвен процент и надбавка към него(при базов лихвен процент ,
формиран от тримесечен ***, съгласно раздел III на Общите условия и
надбавка към лихвения процент) за редовен дълг – 0,185%, надбавка –
13,255% и ГРП – 13,44 %,а ГЛП върху просрочена главница, формиран от
ГЛП по т.4.1 от договора прюс обезщетение за забава възлизала на 23,44% ,
надбавка 23,255% и базов лихвен процент 0,185%. крайния срок на
5
издължаване от кредитополучателя. Променен бил и срокът за издължаване
от кредитополучателя от 29.11.2014г. срокът бил уговорен да е ***г. В тази
насока са представените оригинали на Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № ***/***г., както и анекси ***г., № ***г. и №
***/ ***г. към него.
Безспорно е по делото и е удостоверено с подписа на ответника върху
посочените по-горе документи, че Н. К. К. е запознат с Общите условия на
„***“ АД вкл. с параграф 9, съгласно който при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е необходимо изрично допълнително волеизявление
в тази насока от страна на кредитора, както и не е необходимо същия да
уведомява кредитополучателя, нито да изпраща покана до него или до
солидарния длъжник по договора.
Неоснователно е възражението на ответника и процесуалния му представител,
че договорът е недействителен поради противоречие със закона, като
съдържащ неравноправни клаузи, поради противоречие с изискванията на
закона за потребителския кредит относно размера и шрифта, на който е
изготвен, и противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК относно уговорената такса
ангажимент.
Договорът между страните е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит обнародван в Д.В. бр.*** от ***г. , отменен с
параграф *** на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, *** от ***.*** г.,
в сила от *** г. При преглед на съдържанието на договора към датата на
сключването му между Н. К. К. и „***“ АД съдът констатира, че договорът
отговаря на изискванията на чл. 7 и сл. ЗПК. Същият е изготвен на ясен и
разбираем език, съдържа дата и място на сключване; име/наименование,
правноорганизационна форма, ЕИК на търговеца и седалище на кредитора;
име, ЕГН, адрес на потребителя; чиста стойност на кредита (подлежаща на
получаване главница на кредита); годишен лихвен процент и всички разходи,
приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при
които посочените разходи по кредита могат да бъдат променяни; условията за
издължаване на кредита от потребителя; елементите на общата стойност на
кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на
разходите по кредита; правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
както и условията за прекратяване на договора; обезпечението, което
потребителят е длъжен да предостави и др.
6
Действително действащата понастоящем от 2014г. нормативна рамка в чл. 10,
ал.1 ЗПК изисква всеки договор за потребителски договор да бъде сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Същевременно съгласно чл. чл. 20 -24 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, както и Всяка клауза в
договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4е нищожна,
а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В тези случаи на основание чл.2*** ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Тази рамка обаче е приложима за договори, сключени след ***г., а на
основание параграф 5 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за потребителски кредити, сключени преди датата на влизането на
закона в сила, с изключение на чл.14, 15, 26 и ***, които се прилагат за
безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.
В конкретният случай настоящия договор не попада в обхвата на
изключенията на пар.5 от ЗПК, поради което новият ЗПК не следва да се
прилага към него. Аналогично разпоредбата на чл. 24 от ЗПК , изискваща
приложение на чл.***-*** от Закона за защита на потребителите по
отношение на договора за потребителски кредит, е приложима за договори
сключени след ***г. Същевременно ЗЗП актуален към датата на сключване
на договора между Н. К. К. и „***“ АД не предвижда ограничения при
сключването на договорите за предоставяне на услуги вкл. финансови такива.
Не са налице доказателства по делото и за наличие на нелоялни търговски
практики от първоначалния кредитор по смисъла на чл. 68б-68к от ЗЗП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че договорът е валиден и поражда
правни последици за страните по него.
На следващо място, съдът приема за доказано и обстоятелството, че
вземанията по договора към ответника са били обект на три цесии, като
първоначално са придобити от „***“ ЕООД с ЕИК ***, а впоследствие и от
7
„***“ ЕООД с ЕИК *** и ищеца по делото. В тази насока са приобщените и
неоспорени от ответника заверени копия на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***г. между „***“ АД и „***“ ЕООД с ЕИК ***,
договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. между „***“ ЕООД
с ЕИК *** и „***“ ЕООД, както и договор за продажба и прехвърляне на
вземания от ***г. между „***“ ЕООД и „***” ЕООД .
Доказа се по делото, че предмет на прехвърлителната сделка са вземанията по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/***г. В
тази насока са и заварени копия на *** към договорите между „***“ ЕООД,
„***“ ЕООД и „***” ЕООД, както и писмо изх.№ ******/***г. от „***“ АД.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че всеки от старите кредитори
упълномощавал новия по договора за цесия с права по отношение на
изпълнението на чл.99, ал.4 ЗЗД, както и че с получаването на исковата молба
от ответника, последният е запознат с обстоятелството, че последният от
кредиторите е именно ищеца по делото. В тази насока са представените по
делото заверени копия на приложение № *** и *** към договора от ***г.,
заверено копие на пълномощно на л.64 от делото, заверено копие на
приложение *** към договор от ***г., заверено копие на пълномощно на л.89,
92-95 и др.
По отношение на възражението на особения представител относно липсата на
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то
съдът констатира, че действително по делото липсват доказателства относно
надлежно уведомяване на ответника длъжник за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията на банката срещу него. Срокът за издължаване на
дълга по кредита от кредитополучателя обаче съгласно договора е ***г. т.е.
към датата на подаване на исковата молба е изтекъл, поради което като
обстоятелство настъпило в хода на процеса следва да бъде съобразено от
състава. Съгласно Тълкувателно решение №***г. на ВКС съществуването на
вземането не може да бъде отречено, както и обстоятелството, че е налице
неизпълнение на задълженията по отношение на падежиралите вноски.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуема главница, е сключеният договор
за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
8
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска
изпълнение. Ето защо искът по чл.422 ГПК за вземането по договора за
банков кредит при претендирана от ищеца предсрочна изискуемост следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж т.е. всички падежирали вноски по
договора към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Гореизложеното обуславя като краен извод, че ищецът доказа при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение
между страните, на основание процесния договор за потребителски кредит.
По възражението на пълномощника на ответника относно изтекла давност,
съдът приема същото за частично основателно.
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски
кредит. За вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата
петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този
смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение
№*** от *** г. на ВКС по гр.д.******/***г., ІІІ г.о., ГК, при договора за заем
е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Видно от
заключението на вещото лице последното плащане от ответника по делото е
от дата***г. не се доказа ответникът да е престирал суми след изтичане на
срока на договора вкл. хода на настоящето производство. Ето защо сумата от
1350,85 лв. съдът приема, че е дължима и към настоящия момент от К.,
поради обстоятелството, че не е изтекла петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
Не така стои въпросът за претендираната сума от 594,87 евро за лихви. Съдът
приема за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника, че същите не се дължими на основание изтекла давност. За разлика
от главницата от 1350, 85 лв., по отношение на която е приложима общата
петгодишна давност, на основание чл. 111 б.“в“ пр. 2 от ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В конкретният случай
срокът на договора е изтекъл на 20.01.2020г. т.е. вземането за сумата от
594,87 евро е погасено към настоящия момент. По делото липсват
9
доказателства давността да е прекъсвана или спирана. Видно от материалите
по ч.гр.д.№ ***/20г. по описа на РС-П., заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на ***г., а исковата молба – на 23.02.2021г. Не са налице
доказателства за прекъсване и спиране на давността вкл. предвидените в т. 10
от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС действия.
Ето защо съдът приема, че сумата от 594,87 евро не се дължи от ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените разноски по списъка по чл.80 ГПК съобразно
уважената част от исковете. Видно от материалите по делото ищецът е
направил следните разноски: сумата от 76,27 лв. за държавна такса, сумата от
200 лв. за вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, както и
сумата от 76,11 лв. държавна такса по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-П..
Ето защо и предвид броя на уважените искове следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 234,90 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, че в полза на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, представлявано от *** – управител, съществуват
вземания против Н. К. К. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** и, и последният
дължи на дружеството сумата от 1350,85 евро (хиляда триста и петдесет евро
и осемдесет и пет евроцента), представляваща неизплатена главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/***г. и
анекси ***г., № ***г. и № ***/ ***г. към него, както и законна лихва върху
главницата от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за която е
издадена за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на РС П..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК на „***” ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от *** –
управител, съществуват вземания против Н. К. К. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ***, за сумата от 594,87 евро (петстотин деветдесет и четири евро и
10
осемдесет и седем евроцента) – мораторна лихва за периода от 20.02.2016г. -
10.11.2020г., за която е издадена за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/***г. по
описа на РС П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. К. К. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“***“ №***, ***, *** да заплати на ***” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от *** – управител,
направените деловодни разноски общо в размер на 234,90 лева по ч.гр.д.
№***/2020г. и по гр.д.№***/2021г., и двете по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№***/2020г. описа на РС-П..
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11