Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.***, 28. 05. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2447 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба от З.Б. В.И.Г.г.С. ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от Изпълнителните
директори ***, ЕГН ********** и ***, род. на *** г, чрез пълномощника си адв.
П. ***А. ***, Съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа н съобщения: гр.***,
ул. ***№ ***, адв. П.А., тел.***; против В.Д.Г., ЕГН **********,***. ***, по реда на
чл.422, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК и цена на иска: 596.43 лева.
В
исковата молба се посочва следното:
На
09. 10. 2017 г. ищецът е подал в Районен
съд - ***заявление по чл.410 от ГПК против
В.Д.Г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 7966 / 2017 г., по което на 10. 10. 2017 г. съдът е
издал Заповед № 5190 за изпълнение на
парично задължение, като разпореди ответникът да ни заплати сумата от 596,43
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2017г. до
окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за държавна такса
в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на ответника В.Д.Г.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, със съобщение, връчено на
10. 04. 2018 г. е указал, че в едномесечен срок ищецът може да
предяви иск за съществуване на вземането. Горепосочените обстоятелства
обуславят правният интерес по смисъла на
чл.124, ал.1 от ГПК за предяване настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който да се установи
съществуването на вземането по издадената от ***ския
районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение № ***
Твърденията
на ищеца от фактическа страна са
следните:
На
05.01.2016г. ищецът е сключил
застраховка "***" с ***
- гр. ***, по силата на която е застрахован
товарен автомобил марка ***,
модел ***, с рег. № ***, със срок на
действие на застраховката за периода от ***., за което е издадена на
застрахования застрахователна полица № ***
На ***г.
в гр. ***, на паркинга на магазин „***" ответникът, управлявайки
застрахованото МПС - марка "***", модел „***", с рег. № ***,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП с материални
щети, при което е увредил паркирания лек автомобил марка „***", модел „***"
с рег. № ***, собственост на ***от гр.***, след което е напуснал мястото на
ПТП. Виновен за настъпилото ПТП е отвтникът, видно от
Протокол за ПТП с бланков № ***/ ***г. на Служба ПП към ОДМВР - гр. ***. За настъпилото
застрахователно събитие е образувана
щета № ***по описа на ***. Щетата, нанесена от ответника възлезе на сумата от
596.43 лева, която е заплатена на застрахователя на увреденото МПС - ***,
съгласно споразумение за прихващане на насрещни задължения между двете
застрахователни дружества.
Съгласно
чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина.
С регресна покана изх. № ***/ ***г, получена от 20. 07. 2017 г, е поканен ответникът да възстанови доброволно дължимата сума в размер
на 596.43 лева, но сумата не е заплатена и до настоящия момент.
Съдът
е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по реда на чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ответникът В.Д.Г., ЕГН **********,***.***
- дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 596.43 лева /петстотин деветдесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ***по описа на ***, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09. 10. 2017 г. до
окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № *** по ч. гр. д. № 7966 / 2017 г. на РС - ***.
- дължи на ***
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет лева/ направени
деловодни разноски по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № ***
по ч. гр. д. № 7966 / 2017 г. на РС - ***.
Ищецът
претендира направените в исковото производство разноски.
Приложени
са следните писмени доказателства: Застрахователна полица № *** на ***.
Застрахователна полица № ***на ***. Протокол за ПТП № ***/ ***г. на СПП към
ОДМВР - гр. ***. Уведомление за настъпило застрахователно събитие от ***г.
Ксерокопие на СУМПС и контролен талон на водача на увреденото МПС и талон за
годишен технически преглед на автомобила. Снимки на увреденото МПС - 9 броя. Възлагателно писмо № ***. Сравнителна експертиза по щета № ***
на ***. Експертиза по щета № *** на ***. Фактура № ***от 13.10.2016г. Приемо - предавателен протокол от 12.10.2016г. Опис - заключение по щета № *** на ***. Доклад по щета № *** / 1 на ***. Писмо от
***до ***. Експертиза от ***. на ***".
Доклад по щета № ***по описа на ***. Споразумение за прихващане на насрещни
задължения между ***" и ***, ведно със Справка за движения по сметка. Регресна покана изх. № ***/ ***г., ведно с пощенско известие
за доставянето й.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна чрез особен представител адв. К.Д..
По реда на чл. 131,ал. 2 от ГПК е изразено следното становище по
предявения от З. Б.В.И.Г. С. иск с цена на иска 596,43 лева:
Предявеният иск
за съществуване на вземането на ищеца е предявен пред компетентен съд.
Искът е неоснователен изцяло по
основание и размер. Изложените в исковата
молба фактически обстоятелства не
се подкрепят от представените
писмени доказателства.
Приложените доказателства не установяват твърдяните
от ищеца факти в исковата молба. Макар че не е посочена като правно основание
във връзка с предявения установителен иск,
в обстоятелствената част
на исковата молба
има позоваване от ищеца на разпоредбата на чл. 500, ал. 1,т. 3 от КЗ. В
разглеждания случай се касае до ПТП само с имуществени вреди.
Дружеството - ищец няма право на регресен иск, тъй като не са налице елементите на
фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ - да бъде установено, че виновният
водач е напуснал
мястото на настъпване
пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително
по закон. В конкретния случай
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение
по пътищата не е задължително. Хипотезите, в
които е задължително
посещението от службите за
контрол на МВР , са изчерпателно изброени в чл. 125 от ЗДвП. В посочената
разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП /редакция ДВ БР. 102 от 29.12.2015 г./ е необходимо и наличие на още един допълнителен елемент
от фактическия състав - едно от моторните превозни средства да не е в
състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинени му при произшествието
щети. Видно от фактическите твърдения в исковата молба и от приложените писмени
доказателства от ищеца - опис заключение
от ЗК ***от ***г. и сравнителна експертиза по щета № *** / 19.
10. 2016 г. уврежданията по лек автомобил марка
*** с рег. № *** не са такива,
които да попречат на автомобила да се движи
на собствен ход - увреждане на
преден ляв калник
и броня. Автомобилът на
ответника също не е пострадал до степен
да не може да се придвижва,
предвид обстоятелството, че
е напуснал с
него местопроизшествието. Едва с изменението в ДВ бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., т. 7 на чл. 125 от ЗДвП е изменена така, че посещението
от органи на МВР е задължително и само
при наличието на предпоставката разногласие
между участниците в
произшествието, без значение
от състоянието на превозните средства. В случая следва
да бъде подложен на преценка въпросът задължително ли е посещението от
органите за контрол с оглед действащата към момента на произшествието - ***г. редакция на чл. 125, т. 7 от ЗДвП и да се приеме, че не
е налице този допълнителен елемент от
фактическия състав за правото на регрес на застрахователя по чл. 550, ал. 1,
т.3 КЗ, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника.
Напускането на мястото на произшествието от ответника не е виновно, тъй като не е имал
задължение да остане там. Процесното ПТП не е в
причинна връзка с виновно поведение на ответника. Протоколът
за ПТП, на
който се позовава
ищецът, няма обвързваща сила
относно описания механизъм на произшествието, тъй като то не се е осъществило в
присъствието на съставителя на протокола и в него липсват данни на база на
какви факти е съставен. Не е установено и дали всички щети по увреденото МПС са
в причинна връзка с процесното ПТП - щетите са
установени на 13.02.2016 г., а са отстранени през м. октомври 2016 г.
Не е доказано по безспорен начин и плащане на
исковата сума по щета № ***по описа на ищеца.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за
недоказани и неоснователни твърденията
на ищеца, че в негова полза като
застраховател по застраховка *** се е породило право на регрес против водача
на автомобила, причинил щети на друго застраховано МПС.
По доказателствата, сочени от ищеца: Приложената
под № 1 застрахователна полица № ***, издадена от ищеца, няма качество на
частен документ - същата не носи подписи на застрахован и застраховател.
Сравнителната експертиза под № 8 от
писмените доказателства също няма качество на частен документ, тъй като не
съдържа подпис на издател. Протоколът за ПТП
от ***г. под т. 3
от описа на писмени доказателства съдържа коригирани и повторно нанесени
текстове. Справката към споразумение за прихващане по т. 17 от описаните
писмени доказателства не съдържа
данни, относими към двете щети, образувани при всяко
от двете застрахователни дружества. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна чрез особен представител адв. К.Д., като се
оспорва искът.
ИЩЕЦЪТ З.Б.В.И.Г.Г.С. се
представлява от адв.
П.А. ***.
ОТВЕТНИКЪТ
В. Д. Г., се представлява от особен представител адв.
К.Д..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявеният иск за съществуване на вземането на
ищеца е неоснователен по основание и размер. Изложените в исковата молба
фактически обстоятелства не се подкрепят от представените писмени
доказателства. Приложените доказателства не установяват твърдяните
от ищеца факти в исковата молба.
Предявения иск е неоснователен и следва да се
постанови решение, с което да бъде отхвърлен. В случая се касае до предявен от
страна на ищеца установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с регресния
иск по чл. 500, ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането. По тази хипотеза на т.
3, чл. 500, ал.1 от КЗ, за да възникне правото за получаване от виновния водач
на платено застрахователно обезщетение са необходими две предпоставки. Едната е
водачът да е напуснал мястото на
настъпване на пътно транспортно произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата. Втората е, когато посе
щение на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В ЗДвП се уреждат случаите,
когато е задължително такова посещение и тази уредба се съдържа в разпоредбата
на чл. 125, т. 7 от ЗДвП. В редакцията, която е била приложима към 29. 12.
2015 г, т. 7 на чл. 125 от ЗДвП, се предвижда между участниците да има
разногласия, относно обстоятелствата, свързани със съответното ПТП, а едно от
МПС да не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинени щети.
В случая, от заключението на
техническата експертиза, а и от естеството на
уврежданията, които са външни увреждания на лява предна част на
автомобила, се установява, че засегнатия
от ПТП автомобил е можел да се движи на собствен ход, т. е. не е налице
предпоставката по чл. 127, т.7 от ЗДвП
за задължително посещение на органите на контрола за движение по пътищата. Ето
защо, съдът приема, че не е налице основание за
приложимост на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането.
Неоснователна е тезата на ищеца с позоваването на други разпоредби от Закона за
движение по пътищата, които касаят поведението на водачите, участници в ПТП,
тъй като разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е ясна. Тя не препраща към
задължения на участниците в ПТП, различни от тези две предпоставки, посочени по - горе. Затова те са неотносими
към преценката за основателност или неоснователност на предявения регресен иск. Не са налице предпоставките с оглед действащата
към момента разпоредба, тъй като се касае за ПТП само за имуществени вреди и се
установи, че автомобилът, засегнат от произшествието, е можел да се движи на собствен ход, т. е. не е било задължително посещението на
контролните органи.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по реда на чл.
422 от ГПК е неоснователен и доказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения ***ският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от З.Б. В.И.Г.г.С. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от Изпълнителните директори ***, ЕГН ********** и ***,
род. на *** г, чрез адв. П. ***А. ***, съдебен
адрес за призоваване, връчване на книжа н съобщения гр.***, ул. ***№ ***, адв. П.А.,
против В.Д.Г., ЕГН **********,***.
***, по реда на чл.422, ал.1 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК
и цена на иска 596.43 лева, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: