№ 244
гр. Варна, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900391 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. “Витоша“ №89Б, съдебен адрес
гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ №5, с която срещу
„СТРОЙКОМ 1“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, район „Приморски“, ул.“Никулицел“ №10, партер, офис 2, Т. К.-
Л.а, ЕГН ********** и Л. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.****** е
предявен иск за приемане за установено в отношенията между страните
дължимостта от ответниците на вземания по издадена по ч. гр.д. №
14835/2020 г. по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение,
удостоверяваща изискуеми вземания за връщане на остатък от главница по
договор за инвестиционен търговски кредит кредит от 23.04.2008 г., изменен
и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Допълнително споразумение №2 от
08.07.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 16.10.2009 г., Договор за
встъпване в дълг от 28.03.2014 г., Допълнително споразумение №4 от
28.03.2014 г. и Допълнително споразумение №5 от 08.02.2016 г. към него ,
формиран от четири вноски по последен договорен погасителен план с
падежи 30.07.2017, 30.10.2017, 30.11.2017 30.12.2017г. в сборен размер 190
183.90лв.съгласно последния договорен между страните погасителен план
1
към процесния договор за инвестиционен банков кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на заявлението до окончателното
издължаване на вземането.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за инвестиционен
банков кредит от 23.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008
г., Допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., Допълнително
споразумение № 3 от 16.10.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014
г., Допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г. и Допълнително
споразумение №5 от 08.02.2016 г. към него, ищецът предоставил на
кредитополучателя „МЕТАЛ-МАР-ИНЖЕНЕРИНГ“ кредит в размер на 1 050
000.00 лв. със срок за погасяване на кредита- 23.04.2014 г., който е изцяло
усвоен от кредитополучателя. Ищецът се позовава на обвързаност на страните
от валидни облигационни правоотношения въз основа на Анекс №1 от
01.10.2008 г., в който е обективирано съгласието на страните да се замени
част от обезпечението за кредит и като съдлъжник по кредита да встъпи
ответника „СТРОЙКОМ 1“ ООД. С Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014
г. по дълга са встъпили и „АСПАРУХОВО ЛЕЙК ИНВЕСТМЪНТ
КЪМПАНИ“ ООД, „ЕКО ТУР ИНВЕСТ“ ЕООД, Т. М. К.- Л.а и Л. К. Л., като
се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „МЕТАЛ-МАР-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и съдлъжника „СТРОЙКОМ 1“ ООД за заплащането
на всички задължения по кредита. Сочи се, че кредитополучателят и
съдлъжниците не са изпълнили задълженията си за погасяване на вноски по
договора за кредит с падежи 30.07.2017, 30.10.2017, 30.11.2017, 30.12.2017г. в
сборен размер 190 183.90лв в съответствие с договорения погасителен план.
За част от вземанията по договора ищецът се е снабдил с изп. основание по
ч.гр.д.N 10669/2017г. По описа на ВРС.
Ответниците оспорват иска по основание и размер. Поддържат, че
кредитополучателят „МЕТАЛ-МАР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е усвоил
втория транш по договора за инвестиционен банков кредит в размер на
650.000,00 лв. Позовават се, че като условие за усвояване на кредита е
договорено самоучастие на кредитополучателя в инвестицията в размер на
547.236,00 лв., за които не са представени документи за извършването му.
Твърди се нарушаване на правилата на банката от нейна страна, обективирани
в договора за инвестиционен банков кредит, тъй като същата е позволила
2
усвояване на кредита без да е установила самоучастието на
кредитополучателя.
В допълнителната искова молба, депозирана от ищеца се оспорва
процесния дълг да е цедиран в полза на трето за спора лице. Поддържа, че
условия според вътрешните правила на банката за отпускане на кредита са
били налице, но дори и при противен извод ответниците не могат да черпят
аргументи от това обстоятелство. Сочи, че първият транш по кредита в размер
на 402 962,40 лв. е преведен по сметка на „БУЛМЕТАЛ- 91“ ЕООД, ЕИК
*********, за погасяване на задълженията на дружеството по кредит в
Корпоративна Търговска Банка АД, след представяне на удостоверение за
актуалния дълг на фирмата, а вторият транш в размер на 650.000,00 лв.- след
заличаване на ипотека върху недвижимите имоти, вписани в полза на КТБ АД
и представяне на удостоверения за тежести, от които е видно, че ипотека в
полза на ОББ АД е първа по ред, като във връзка с това сумата по втория
транш е намалена на 647.037,60 лв. Сочи се, че самоучастието в инвестицията
е налице чрез заплащане на продажна цена за имота, предмет на
финансираната инвестиция в размер на 457 236 лева, представляващи
средства извън отпусния кредит. Ищецът твърди още, че с ДС №4/28.03.2014
г. и ДС №5/ 08.02.2016г. кредитополучателят и съдлъжниците са признали
задълженията си по договора за кредит по основание, размер и тяхната
изискуемост, като са заявили желание и готовност да ги погасят доброволно
при договорените между страните условия.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от юрк. М., чрез
който поддържа исковата молба.
Ответниците и подпомагащите страни не изпращат представители в
съдебно заседание.
За да се произнесе по спора, съдът съобразява от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на спора и предварителните въпроси, вкл. относно
възможността на ответниците- физически лица да се ползват от
потребителска закрила, съдът се е произнесъл с определение
N454/22.03.2023г., поради което изложените там доводи по посочените
въпроси не намира за необходимо да преповтаря.
Безспорно e между страните наличието на валидно облигационно
3
отношение по Договор за инвестиционен банков кредит от 23.04.2008 г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Допълнително
споразумение №2 от 08.07.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от
16.10.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014 г., Допълнително
споразумение №4 от 28.03.2014 г. и Допълнително споразумение №5 от
08.02.2016 г. към него, по който ответниците са се задължили да отговарят
като съдлъжници за дълга на „МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
С договора банката е предоставила на „МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД кредит в размер на 1 050 000 лева с оглед финансирането на покупката
на недвижим и имот(чл. 2 от договора). Уговорено е първият транш в размер
на 400 000 лева да се усвои по сметка на „Булметал -91“ ЕООД, като послужи
за погасяване задълженията на това дружество към Кооперативна търговска
банка АД, а вторият транш в размер на 650 000 лева да се усвои чрез
разплащателна сметка на кредитополучателя след представяне пред
кредитора на доказателства за заличаване на ипотеката върху недвижим имот,
вписана в полза на КТБ АД и удостоверяване на първа по ред ипотека в поза
на ОББ(чл. 3, ал. 3 т.2 вр. ал. 2). Като условие за усвояване на кредита е
предвидено удостоверяване на самоучастие на клиента в инвестицията в
размер на 457 236 лева(чл. 3, ал. 4). Погасяването е уговорено да се извършва
на вноски съобразно утвърдения по чл. 6, ал. 1 погасителен план, като
крайната падежна дата е 23.03.2014г.
С допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., страните са
уговорили гратисен период за погасяване в периода 23.05. 2009г. до 23.
07.2009г. Съобразно с това договаряне, са утвърдили коригиран погасителен
план.
С допълнително споразумение №3 от 16.10.2009 г., страните, след
задължаване и страна на ответниците- съдлъжници/ което обстоятелство е
прието за безспорно/, са се съгласили, че остатъчния дълг по кредита към
16.10.2009г. възлиза на 1013 160 лева/ редовна главница/. Без да променят
крайния срок на издължаване, страните са утвърдили нов погасителен план, в
който са предвидили по-висок размер на вноските.
С допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г., страните са се
съгласили относно погасяването на редовна към дата на сключване на
споразумението главница в размер на 12 890 лева и 225 293 лева просрочена
4
главница, като са уговори отделен погасителен план, състоящ се от 4 падежни
дати.
С допълнително споразумение №5 от 08.02.2016 г., страните за приели
за установено помежду им, че към датата на споразумението размера на
неиздължената просрочена главница възлиза на 232 189,90 лева. С оглед
нейното издължаване е предвиден конкретен погасителен план с шест
падежни дати. Не е спорно, че за вноските по първите три падежа банката се
е снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр. д. 10669/2017г. по описа на
ВРС.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че усвояването на предоставените по
кредита средства е извършено на два транша, съответно на 25.04. 2008г. и 30.
04. 2008г. В т. 3 от заключението вещото лице е посочило размер на
главницата по анюитетни вноски с падежи както следва: на 30.07.2017г.- 30
000 лева, на 30.10. 2017г.-13500 лева, 30.11.2017г.- 13 000 лева, на
30.12.2017г.-133 683, 90 лева или общо дължими са 190 183, 90 лева за
главница. Заключението на вещото лице съответства на уговорените вноски
по последния анекс N5.
Прави изводи:
Общото договаряне между “ОББ“ АД и МЕТАЛ-МАРИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД относно възникнало кредитно правоотношение по договора не е
спорно, като и встъпването в дълга от солидарните длъжници „Стройком1“
ООД, Т. М. К.- Л.а, Л. К.. Спорен е въпросът относно усвояването на втория
траш от по договора в размер на 650 00 лева, усвоим съгласно договорния
регламент по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Въпросът относно усвояването на дълга следва да се счита преклудиран
от влязлата в силата неоспорена заповед за изпълнение по гр.д. N
10669/2017г. по описа на ВРС. По това дело е уважено искането на банката за
издаване на заповед за изпълнение на първите три от вноските по
споразумение №5 от 08.02.2016 г., а следващите четири са предмет на
настоящото производство. След като ответниците не са оспорили по реда на
чл. 414, ал. 1 от ГПК тази заповед, между страните следва да се считат
установени всички факти, представляващи елементи от фактическото
5
основание, пораждащо признатото вземане, в това число валидно сключено
договорно основание и действителния трансфер на сумата. Само за
изчерпателност съдът посочва, че относно действителното усвояване на
втория траш кредитира заключението на вещото лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, според която трансферът на сумата е извършен на
30.04.2008г. Относно действителното усвояване може да се съди и по
подписаните към процесния договор анекси, с всеки от който страните са
признавали размера неиздължения остатък и са уговорили нови условия за
неговото погасяване. Въпросните анекси имат характер на установителни
контракти между страните по правоотношението и едновременно с това като
документи се ползват с материална доказателствена сила относно признатия
от ответниците неизгоден факт на усвояване на общия размер на отпуснатия
кредитен ресурс от 1 050 000 лева, в това число и на втория транш.
С оглед на изложеното и доколкото по делото установи действителното
предаване на сумата, следва да се счита доказано възникването на заемното
правоотношение. Договорът за кредит, като вид договор за заем, е реален и се
счита сключен с предаване на сумата.
По изложените съображения следва да се счита за преклудирано
наведеното от ответниците по същество несъщинско възражение за
неизпълнен договор за това, че банката е позволила усвояване на кредита без
да е установила самоучастието на кредитополучателя. Възражението би било
и неоснователно. В действителност с предвиждане на изискването по т. 3 от
договора банката не е поела насрещно задължение спрямо длъжниците, а
страните са фиксира условие, уговорено в полза на банката, при наличието на
което да извърши действителен превод на кредита. Тъй като условието е
уговорено именно в полза на кредитора, при неговото несбъдване той може
да откаже на изпълни. Ответниците не могат да се позовават на собственото
си неизпълнение, за да обосноват забава на кредитора.
Възражението за това, че след датата на сключване на договора
ищцовият кредитор е прехвърлил вземанията си спрямо ответниците останаха
недоказани. За този факт на страната изрично е разпределена доказателствена
тежест и допълнително е указано по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства за него. Въпреки това ответниците не са предприели активност.
По тези съображения съдът намира, че ищецът се явява материално
6
легитимиран да получи изпълнение.
По отношение на размер на претендираните четири вноски съдът
кредитира заключението по ССчЕ. Отделно от това, констатираните от
вещото лице размери на вноските с настъпил падеж съответстват на
установените от страните по последния анекс N 5. Ответниците не са се
позовали на погасяване на вноските по този анекс.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен в цялост и
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в исковото и
заповедното производство. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и при съобразяване
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца в размер на
550 лева. При съобразяване на останалите разноски по приложения списък за
държавна такса и вещо лице, съдът присъжда разноски за исковото
производство в размер на 5003, 68 лева и допълнително разноски в размер на
3953, 68 лева по заповедта за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „СТРОЙКОМ 1“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски“, ул.“Никулицел“ №10, партер, офис 2,Т. К.- Л.а, ЕГН
********** и Л. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.****** дължат
солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
“Витоша“ №89Б, съдебен адрес гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света
София“ №5 следните вземания по издадена по ч. гр.д. № 14835/2020 г. по
описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми
вземания за връщане на остатък от главница по договор за инвестиционен
търговски кредит кредит от 23.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
01.10.2008 г., Допълнително споразумение №2 от 08.07.2009 г., Допълнително
7
споразумение № 3 от 16.10.2009 г., Договор за встъпване в дълг от 28.03.2014
г., Допълнително споразумение №4 от 28.03.2014 г. и Допълнително
споразумение №5 от 08.02.2016 г. към него , формиран от четири вноски по
последен договорен погасителен план с падежи 30.07.2017, 30.10.2017,
30.11.2017 30.12.2017г. в сборен размер 190 183.90 лв./ сто и деветдесет
хиляди и сто осемдесет и три лева и 90 стотинки / съгласно последния
договорен между страните погасителен план към процесния договор за
инвестиционен банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на заявлението -18.11.2020г. до окончателното издължване на
сумата.
ОСЪЖДА „СТРОЙКОМ 1“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, ул.“Никулицел“ №10,
партер, офис 2,Т. К.- Л.а, ЕГН ********** и Л. Л., ЕГН **********, и двамата
с адрес гр.****** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, бул. “Витоша“ №89Б, съдебен адрес гр. София, район
„Възраждане“, ул. „Света София“ №5 сумата от 5003, 68 лв.( пет хиляди и
три лева и 68 стотинки), представляваща разноски за исковото производство
и сумата от 3953, 68 лв.( три хиляди деветстотин петдесет и три лева и 68
стотинки) - разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението пред Варненски апелативен съд.
Решението е постановено при участието на “МЕТАЛ – МАР –
ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Никулицел 10, партер, офис 2;
“АСПАРУХОВО ЛЕЙК ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ” ООД – в ликвидация,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, общ.
Дългопол, обл. Варна, БАЗА МТС, представлявано от ликвидатора К.Н.Т. и
“ЕКО ТУР ИНВЕСТ” ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Никулицел № 10, партер, офис 2,
представлявано от ликвидатора П.Н.П., като трети лица – помагачи на
ответниците Т. М. К. Л.А, Л. К. Л. и “СТРОЙКОМ 1” ООД.
8
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9