№ 10725
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110101490 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
05.10.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕДа, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 1490/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. М. и И. Ч. М. в която се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
...................., като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
850,95 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили,
поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 182,51 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г. Иска
ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от И. М, с който се
сочи, че предявените искове са допустими. Твърди, че предявените искове са неоснователни,
1
тъй като вземанията били изцяло погасени чрез плащане по сключено между страните
споразумение от 11.06.2019 г. Поддържа, че всички уговорени суми по споразумението и
уговорения погасителен план са били заплатени. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Иска отхвърляне на предявените искове.
С Разпореждане от 01.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1490/2022 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба на
„ТС“ на основание чл. 130 ГПК в частта по предявените искове срещу Д. М..
Разпореждането не е обжалвано, като е влязло в сила на 14.04.2022 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
2
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том IV,
рег. № 14642, нот. дело № 523/2003 г., като се установява, че И. М. е станал собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 1, вх. Б, ет. 5, ап. 8.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том V, рег. №
12374, нот. дело № 811/2019 г. се установява, че И. М. е продал недвижим имот, находящ се
в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 1, вх. Б, ет. 5, ап. 8.
Следователно, между страните е установено, а и не се спори, че за процесният период
м.05.2018 г. до м.04.2019 г. са се намирали в облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Представено е Споразумение от 11.06.2019 г., което е сключено между „ТС“ ЕАД от
една страна – в качеството на кредитор и И. Ч. М от друга страна – в качеството на
3
длъжник, като страните са се съгласили, че е налице непогасено задължение в общ размер
на 1377,97 лева за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като изричное е посочено, че се
касае за неплатени суми за находящ се в гр. ..................... В споразумението страните са
уговорили погасителен план за погасяване на дължимите суми – за периода от подписване
на споразумението до 11.12.2019 г.
Споразумението е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, същото обвързва
страните с оглед обективираните в споразумението изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Приложени и неоспорени са 8 бр. фискални бонове и бележка за плащане чрез ПОС
терминал (л. 58 гръб – 59 в кориците на делото), като от същите се установява, че
ответникът е заплатил сумата от 1377,97 лева.
С оглед извършеното плащане и предвид факта, че сумата претендирана от ищеца за
процесни период (с оглед принципа на диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът
намира, че процесните вземания са изцяло погасени чрез плащането, което е извършено
преди завеждане на настоящото производство, поради което претенциите на ищеца следва
да бъде отхвърлени изцяло.
Не могат да се вземат предвид противоречивите твърдения на ищеца, че
споразумението касаело друг период, след като именно представител на ищеца е подписал
споразумението в което изрично е посочен процесния период и процесния недвижим имот.
В тази насока, сами ищец иска решение при признание на иска, но в противоречие със
собствената си теза оспорва плащането, тъй като се касаело за различни фактури, за което по
делото липсват доказателства и твърдения. Отделно от това трябва да се спомене, че
основанието за плащане е не издадената фактура от някоя от страните, а
материалноправното основание, което в случая е договора за покупко-продажба на топлинна
енергия.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва, то същата е обусловена
от изхода на делото по главния (обуславящият) иск, като след като неоснователен е главния
иск, то такъв се явява и акцесорния (обусловения) иск. За пълнота трябва да се спомене, че
след като главницата е платена своевременно, съобразно уговореното в споразумението, то
не може да се формира мораторна лихва върху дължимата главница, вкл. по арг.
уговореното в чл. 1 от споразумението между страните.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да му се присъди сумата от 300,00 лева, представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Следва да се изясни, че съдът е уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая производството не представлява
фактическа и/или правна сложност, както и процесуалното поведение на представителя на
ответника не може да обуслови определянето на адвокатско възнаграждение в размер по-
голям от предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и
4
адрес на управление: гр. ..................... срещу И. Ч. М, роден на ********** г. в гр.
............................, за присъждане на сумата от 425,48 лева, представляващи незаплатена цена
за доставена топлинна енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ...................., както и сумата от 91,26 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................... да заплати
на И. Ч. М, роден на ********** г. в гр. ............................, сумата от 300,00 лева,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5