Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Б. И. М., в качеството си на собственик и управител, със съдебен адрес [населено място] чрез пълномощника си адв. А. А.-Т., против Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б., с ЕФН [ЕГН], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от В. И. Н.. Твърди се, че на 14.01.2011 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който ответника предоставил на ищеца правото да използва собствената на ответника зрителна зала веднъж седмично за срок от 5 години, срещу задължението на ищеца да отоплява същата и да закупи и монтира климатична система в нея. Навежда се, че ищецът изпълнил задължението си като страна по договора и монтирал климатична система марка „Д.” – с външна част – модел RZQ200C, с фабричен № 5011656 и два броя вътрешни единици: модел FAQ100B, с фабричен № C029693 и модел FAQ100B, с фабричен № C029713. Поддържа се, че на 21.02.2013 г. ищецът заявил дните, през които желае да ползва зрителната зала на читалището за месеците март, април и май 2013г. Сочи се, че на 26.03.2013 г. със Заповед № 09/26.03.2013 г., изходяща от ответника, било разпоредено ползването на зрителната зала от страна на ищцовото дружество да бъде преустановено. Твърди се, че това действие представлява виновно нарушение на сключения договор, което превръща Народно читалище „Н. Вамцаров – 1866” – Б. в неизправна страна по договора, като се сочи, че ищцовото дружество е изпълнявало всичките си задължения по същия. Поддържа се, че от момента на издаване на процесната заповед [фирма] е бил лишен от възможността да ползва салона и да изнася театрални представления, което води до реализиране на загуби и пропуснати ползи от страна на дружеството. Сочи се, че посредством нотариална покана, отправена от ищеца до ответника, ищцовото дружество прекратило договора за наем предсрочно, поради нарушение на последния от страна на ответника. Със същата нотариална покана било изразено и желанието на ищеца да демонтира гореописаната климатична система, което било отказано от ответника. Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да предаде владението върху процесната климатична система, собственост на ищеца. Иска се още да бъде осъдено Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б. да заплати на [фирма] сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили в следствие неизпълнение на сключения между страните договор, чрез лишаването на ищеца от достъп до зрителната зала, за времето, остатък от срока на споразумението – 01.04.2013 г. – 14.01.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 11.06.2014 до окончателното изплащане на задължението. В срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът е подал такъв, с който оспорва основателността на иска. Твърди се, че липсва виновно поведение на ответника, тъй като поведението му се дължало на установен конфликт на интереси, тъй като собственикът на ищцовото дружество е член на читалищното настоятелство. Сочи се, че това била причината Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б. да предприеме действия по преразглеждане на сключения договор, с цел прецизиране на същия, между страните по делото, като със Заповед № 09/26.03.2013 г., ищецът бил поканен за извършване на това. Твърди се, че положението, регламентирано с договора противоречи на чл. 22, ал. 3 от Устава на Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б., който забранява на членове на читалищното настоятелство да бъде предоставяно за ползване читалищно имущество както възмездно, така и безвъзмездно. Твърди се, че заявката за ползване на зрителната зала за месеците март-май 2013 г. не отговаряла на условията по договора, тъй като, съгласно чл. 4 от същия, такава заявка се прави ежемесечно за месеца, следващ месеца, в който е подадена заявката. Възразява се, че не са налице пропуснати ползи и загуби за ищеца, породени от невъзможността да използва зрителната зала, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, залата може да се ползва само за сценични изкуства, и никъде не било посочено, че залата може да се иползва търговска дейност, реализираща печалби, каквато осъществявал [фирма], чрез организирането на платени театрални представления. Целите на читалището, посочени в чл. 3, ал. 1 от Устава на същото, не предвиждали задължение за читалището да съдейства за реализиране на печалба и ползи на лица, осъществяващи театрална или друга художествена дейност. В отговора на исковата молба се навежда и възражение за нищожност на сключеното споразумение, поради противоречие със закона и Устава на Читалището, като се иска от съда да прогласи нищожността. Твърди се, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от Устава на Народно Читалище „Н. В. – 1866” – Б., настоятелството взема решения за отдаване на имоти под наем, а в случая такова решение липсва и следователно сключения между страните договор не може да бъде за срок по-дълъг от 3 години, тъй като е сключен от лице (председателя на читалището), което може да извършва само действия по обикновено управление. Поради това се оспорват като неоснователни претендираните загуби и пропуснати ползи за периода до края на договора, който бил сключен за 5 години. Направено е и възражение за разваляне на договора, поради обективна невъзможност за изпълнение, поради наличие на конфликт на интереси, считано от 04.04.2012 г. Сочи се, че не се оспорва, нито се отказва правото на ищеца да демонтира климатичната система, но в замяна се претендира заплащането на наем за времето на ползване на залата от момента на сключване на споразумението – 14.01.2011 г. до момента на ограничаването на достъпа до залата – 26.03.2013 г., при наем 200 лв. на час. Твърди се, че за този период залата е била ползвана от [фирма] 520 часа и дължимият за този период наем е 104 000 лв. При условията на евентуалност, ответника прави възражение за прихващане – в случай, че бъде уважено искането на ищеца да му бъдат присъдена сумата 21 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи за времето, остатък от срока на споразумението – 01.04.2013 г. – 14.01.2016 г., сумата да бъде прихваната от сумата, която ищеца дължи на ответника за наем за периода 14.01.2011 г. до 26.03.2013г. В съдебно заседание, ищецът не се явява, за него се явява процесуален представител, които поддържа исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът не се явява, за него се явява процесуален представител, който оспорва така предявените искове по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Претендира се и заплащане на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са пет предмета на делото, при обективно кумулативно съединяване на искове- по първия иск е спорното материално право да се иска предаване на владението върху собствена вещ от лице, което я владее или държи без правно основание, която правна квалификация е чл. 108 ЗС, по втория иск е спорното материално право да се иска обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили вследствие неизпълнение на договорно задължение, която правна квалификация е чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по третия иск това е правото на вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, по четвъртия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК, а по възражението на ответника, наименовано като насрещен иск това е правото да се претендира възнаграждение за ползването на собствена вещ, обект на наемно правоотношение, която правна квалификация е чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 228 ЗЗД. Възражението на ответника за нищожност на договора, поради противоречие на закона и устава на читалището е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, възражението за разваляне на договора поради обективна невъзможност за изпълнение на същия поради наличието на конфликт на интереси е с правна квалификация чл. 87 ЗЗД, а възражението за прихващане на дължимите наеми от ищеца срещу дължимото от ответника обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, направено при условията на евентуалност, е с правна квалификация чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 14.01.2011 г. страните по делото са сключили представения по делото договор за наем в писмена форма, като, съгласно чл. 1 от споразумението, Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б., представлявано от Т. М. /председател на читалището по време на сключване на договора/, в качеството си на наемодател, предоставя за ползване на [фирма] зрителна зала, собственост на наемодателя, за срок от 5 години. Уговорено било залата да се използва за осъществяване на сценични изкуства от наемодателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от сключения договор, наемателят има право да ползва залата веднъж седмично – вторник, сряда или четвъртък, от 18:00 ч. до 20:30 ч. Срещу това [фирма] се задължил да обезпечи отопляването на залата за целия период на споразумението, като за целта следвало да закупи и монтира климатична система на стойност 12 000 лв., видно от чл. 2, ал. 2 от сключения договор. Видно от чл. 6 от договора, климатичната система може да се използва от читалището и други организации и институции по заявка. От представените по делото фактури с № [ЕГН] от 18.01.2011 г., № [ЕГН] от 09.02.2011 г., както и от Гаранционна карта № [ЕГН] от 09.02.2011 г., ищцовото дружество сключило договор за покупко продажба с [фирма], по силата на който ищеца закупил климатична система с външна част – модел RZQ200C, с фабричен № 5011656 и два броя вътрешни единици: модел FAQ100B, с фабричен № C029693 и модел FAQ100B, с фабричен № C029713, на стойност 12 324 лв., като в цената се включвал и монтажа на системата. Същата била монтирана в процесната зала, което не се оспорва от страните по делото. Видно от представената и приета като доказателство по делото декларация по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, подписана от Б. И. М. – представител и собственик на ищцовото дружество, същият е станал член на читалищното настоятелство на 04.04.2012 г. Видно от удостоверение по ф.д. №422/1997 г., издадено от Благоевградски окръжен съд, Б. М. все още е бил член на читалищното настоятелство към 17.04.2013 г. Видно от представената и приета като доказателство по делото заявка № РД-10-012 за ползване на голяма зрителна зала на читалището, на 21.02.2013 г., ицщовото дружество е заявило дните, в които желае да ползва залата за месеците март, април и май. Със Заповед № 09/26.03.13 г., председателят на читалищното настоятелство – В. Н., разпоредил да бъде преустановено ползването на зрителния салон от ищеца, докато Б. М. не предложи нови условия за предоговаряне на споразумението. На 26.03.2013 г., ищеца отправил изявление за едностранно разваляне на договора чрез нотариална покана с рег. №2212, том : 1, акт : 72, с което изразил желание да демонтира климатичната си система. От представените фактури с №[ЕГН] от 29.03.2013 г., №[ЕГН] от 24.04.2012 г. и №[ЕГН] от 03.10.2011 г. е видно, че процесната зала е била предоставяна на политически партии при цена от 200 лева на час. В хода на производството са разпитани свидетелите Т. М., П П. и М. Г.. От показанията на свидетеля М. се установява следното : Свидетелят е заемал длъжността председател на читалищното настоятелството към момента на подписване на договора и същия е подписан от него. Свидетелят сочи, че е инженер по професия, но знае какво е сценично изкуство и това е всяко, възпроизвеждано не сцена изкуство, а не само театър. Свидетелят сочи, че ищцовото дружество е използвало и малката зала на читалището, като за това било заплащано. Допълнително се заплащали консумативните разходи при ползване на залите. За ползването на голямата зала не било договорено възнаграждение в полза на читалището, тъй било счетено, че предоставянето на климатика за ползване на читалището, само по себе си е достатъчна престация. Когато залата се отдавала под наем на други лица се заплащало на час, като свидетелят не може да посочи каква е била цената. Свидетелят се е оттеглил от поста си на 29.03.2011 г., но до регистрацията на новия председател, Т. М. практически е изпълнявал функциите на председател, докато е заемал длъжността секретар на читалището, а на 23.10.2013 г., бил освободен от тази си длъжност. Процесното споразумение е сключено след решение на читалищното настоятелство. За периода на изпълнение на функциите си като председател, свидетелят има наблюдение, че ищцовото дружество е използвало залата 3-4 пъти месечно. Към момента на сключване на договора собственикът и управител на ищцовото дружество не е бил член на читалищното настоятелство, но и след избирането му за член на същото, дружеството продължило да използва залата. Съдът намира свидетелските показания, дадени от Т. М. за логични и непротиворечиви, дадени от лице, имащо преки възприятия върху фактите, предмет на доказване в текущото производство, поради което съдът кредитира събраните свидетелски показания като достоверни. От показанията на свидетеля П. се установява, че същата работи като актриса в [фирма]. Свидетелят сочи, че с процесното споразумение ощецът и ответникът се договорили ищеца да ползва зрителната зала на читалището веднъж седмично, като в замяна ще предостави на същото процесната климатична система. За периода от сключване на договора до 26.03.2013 г., ищцовото дружество изнасяло по 4 представления в месеца. На 26.03.2013 г. с обсъдената по-горе заповед председателят на читалищното настоятелство В. Н. разпоредил да се прекрати ползването на залата от ищеца. На следващия ден свидетелката, заедно с лицето, монтирало климатика и Б. М. поискали да демонтират и да вземат климатичната си система, но им бил отказан достъп до залата от служители на читалището. След прекратяване ползването на процесната зала ищцовото дружество било лишено от възможността да изнася представления до месец октомври, когато били настанени в залата на куклен театър в Младежки дом. Това се отразило неблагоприятно на представленията, тъй като залата била значително по-малка от зрителната зала на читалището. От показанията на свидетеля М. Г. се установява, че същият отговаря за озвучаването и осветлението на пиесите в [фирма]. Свидетелят твърди, че в сезона на представленията, който е свързан с учебната година на училищата, всяка седмица е имало по едно представление, но не може да каже колко билета са били продавани. Свидетелят сочи, че е присъствал при опита на ищеца да вземе климатика си, описан от свидетеля П., като не били допуснати до залата от домакина на читалището, като след това и работник от поддръжката на читалището не им позволил да влязат. От прекратяването на достъпа на ищцовото дружество до залата, до месец октомври на същата година не били изнасяни представления. През месец октомври ищцовото дружество подновило представленията си в залата на кукления театър. Съдът намира показанията на свидетелите Г. и П. за логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, дадени от лица, имащи преки възприятия върху фактите, предмет на доказване в текущото производство, поради което същите следва да бъдат кредитирани като достоверни, въпреки факта, че свидетелите са в трудово правоотношение с ицщовото дружество. От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява следното : За 2011 г. ищеца е декларирал 3 547, 89 лв. счетоводна печалба; За 2012 г. е осчетоводена 1 847, 93 лв. загуба; За 2013 г. до прекратяване на споразумението е осчетоводена 1 072, 25 лв. загуба; Приходите, които ищцовото дружество би реализирало за периода от 01.04.2013 до изтичане на срока по договора – 14.01.2016 г. биха били общо 29 308 лв., като разходите биха били 120.77% от тях, т.е. към 14.01.2016 г., финансовият резултат на ищеца би бил счетоводна загуба в размер на 6 087, 27 лв. Тези изводи вещото лице прави, изхождайки от приходите и разходите на ищеца от дейността му в процесната зала до момента; При цена за наем на залата от 200 лева на час, дължимият наем за периода от сключване на договора до 30.03.2013 г., дължимия наем би бил общо 22 000 лв.; От счетоводството на ищеца са предоставени 2 броя фактури за префактуриране на ел. енергия от Народно читалище „Н. В.” на [фирма] на обща стойност 590, 78 лв.; Броят на заявените и получени от ищцовото дружество билети за 2011 г. е 14 084, за 2012 г. – 500, а за 2013 г. – 2 209 броя; броят на продадените билети от ищеца за периода 2011-2013 г. за представления в Народно читалище „Н. В. - 1866” – Б. е 9 189, при единична стойност между 1 и 5 лв., подробно изложена в Справка №10 от експертизата; През процесния период ищцовото дружество е имало и други представления извън тези в читалището, за които са продадени 8 136 броя билети; Липсват върнати билети на [община]. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Сключеният на 14.01.2011 г. договор, между страните по делото [фирма] иНародно читалище „Н. В. – 1866” – Б., създава валидно облигационно правоотношение между същите, който факт не се оспорва от тях. На 04.04.2012 г. собственикът на [фирма] подал описаната по-горе декларация по повод встъпването си в длъжност като член на читалищното настоятелство. Съгласно чл. 3, ал. 4, т. 4 от Закон за народните читалища, народните читалища нямат право да предоставят собствено имущество както безвъзмездно, така и възмездно на членове на читалищното настоятелство, поради което съдът намира възражението за нищожност на договора, направено от ответника, за основателно. Съдът намира, че цитираната разпоредба следва да се тълкува разширително и да се приеме, че читалищата не могат да предоставят свое имущество и на юридически лице, собственост на членове на читалищното настоятелство. В случая е налице последваща нищожност на първоначално валидно сключения договор, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, поради противоречие на процесното споразумение със законовата разпоредба на чл. 3, ал. 4, т. 4 от ЗНЧ, настъпила към датата, на която собственикът на ищцовото дружество – Б. М., е придобил качеството член на читалищното настоятелство – 04.04.2012 г. От този момент договорът противоречи на закона и именно това е момента, в който същият престава да съществува в правния мир, поради настъпила нищожност. Съдът намира, предявеният иск по чл. 108 ЗС за връщане в патримониума на ищеца /предаване на владението/ от страна на ответника на климатична система марка „Д.” – с външна част – модел RZQ200C, с фабричен № 5011656 и два броя вътрешни единици: модел FAQ100B, с фабричен № C029693 и модел FAQ100B, с фабричен № C029713, за основателен. Ревандикационният иск включва две взаимно свързани помежду си искания за правна защита- да се установи съществуването на ищцовото право на собственост върху вещта и да се осъди ответника да прекрати по- нататъшното упражняване, без правно основание, на фактическото си владение или държане. От представените и приети доказателства по делото по безспорен начин се доказа, че ищеца е собственик на процесната климатична система. Същата е придобита от ищеца чрез договор за покупко-продажба, като факта, че ищеца е собственик на климатичната система не се оспорва от ответната страна. Климатичната система е била в държането на ответника, като е монтирана в процесната зала, собственост на ответната страна, с цел обезпечаване на отоплението в тази зала. По този начин ищеца е предоставил климатичната система за ползване от ответника, в качеството на насрещна престация по процесния договор за наем, което превръща ответника в държател на вещта. Факта на държането се признава от ответната страна. С настъпване нищожността на процесното споразумение ответника няма правно основание да държи чуждата вещ, поради което съдът счита, че бе доказан състава на чл. 108 ЗС и вещта следва да бъде върната на нейния собственик – ищеца. Предявеният иск с правно основание чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи в размер на 21 000 лв., настъпили вследствие неизпълнение на договорното задължение на ответника да предостави за ползване на ищеца зрителната зала за предвидения в договора срок, съдът намира за неоснователен. Съображенията за това са следните : Пропуснатите ползи са имуществени вреди, изразяващи се в неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца. Основава се на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало при изпълнение на договора, съобразно уговорено. Необходимо е обаче да съществува сигурност за увеличение на имуществото с оглед на нормалното в оборота състояние. Такава сигурност не бе доказана от ищеца. Нещо повече – изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установява негативна тенденция във финансовия резултат на ищцовото дружество, като разходите за последните две години се явяват 120.77% от приходите на същото, поради което не може да се говори за сигурност в предположението, че ищцовото дружество ще реализира печалбите, които твърди, че би реализирало, ако ответникът бе изпълнил задължението си за целия срок на договора. Що се отнася до твърдението на ищеца за претърпени загуби, то те също останаха недоказани в производството. Поради отхвърлянето на обсъденият иск безпредметно се явява обсъждането на направеното от ответника възражение за прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, тъй като последното е направено в условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен. С оглед неоснователността на главната претенция, то акцесорната претенция- за лихви, на основание чл. 86 ЗЗД, също се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски – ищеца съобразно уважената част на иска, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ответника съобразно отхвърлената част на иска, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Така на ищеца следва да се присъди сумата от 742, 60 лв, представляваща дължащите му се разноски в производството, съобразно с уважената част от иска, за адвокатско възнаграждение /184, 91 лв./, възнаграждение на вещото лице /64, 72 лв./ и държавна такса /492, 97 лв./. На ответника следва да се присъди сумата от 740, 45 лв., представляваща дължащите му се разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от иска, за адвокатско възнаграждение /630, 17 лв./ и за възнаграждение за вещото лице /110, 28 лв./. Водим от горното, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б., с ЕФН [ЕГН], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от В. И. Н., да предаде на ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Б. И. М., в качеството си на собственик и управител, със съдебен адрес [населено място]чрез пълномощника си адв. А. А.-Т., собствеността и владението на климатична система с външна част – модел RZQ200C, с фабричен № 5011656 и два броя вътрешни единици: модел FAQ100B, с фабричен № C029693 и модел FAQ100B, с фабричен № C029713. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Б. И. М., в качеството си на собственик и управител, със съдебен адрес [населено място] чрез пълномощника си адв. А. А.-Т., против Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б., с ЕФН [ЕГН], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от В. И. Н., за сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили в следствие неизпълнение на сключения между страните договор за наем, за времето, остатък от срока на споразумението – 01.04.2013 г. – 14.01.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 11.06.2014 до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА Народно читалище „Н. В. – 1866” – Б., с ЕФН [ЕГН], със седалище и адрес на управление : [населено място] представлявано от В. И. Н., да заплати наищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Б. И. М., в качеството си на собственик и управител, със съдебен адрес [населено място] чрез пълномощника си адв. А. А.-Т., сумата в размер на 742, 60 лв, представляваща дължащите му се разноски в производството, съобразно с уважената част от иска, за адвокатско възнаграждение /184, 91 лв./, възнаграждение на вещото лице /64, 72 лв./ и държавна такса /492, 97 лв./. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Б. И. М., в качеството си на собственик и управител, със съдебен адрес [населено място чрез пълномощника си адв. А. А.-Т., да заплати на ответникаНародно читалище „Н. В. – 1866” – Б., с ЕФН [ЕГН], със седалище и адрес на управление : [населено място], пл. М. 1, ет. 4, представлявано от В. И. Н. сумата в размер на 740, 45 лв., представляваща дължащите му се разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от иска, за адвокатско възнаграждение /630, 17 лв./ и за възнаграждение за вещото лице /110, 28 лв./. Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |