Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на втори май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 12959 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД.
Ищцата В.С.М.,
ЕГН ********** *** иск за обезщетяване неимуществени вреди – болки и
страдания следствие телесни увреждания настъпили при ПТП на 23.04.2017
г. в размер на 80 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди, че вина за катастрофата носи Е.Л.Г., която при управление на лек автомобил марка „Крайслер“ модел „Пасифика“ с
д.к. № ********е предизвикала произшествието при
което е пострадала,като пътник в автомобила на задната
дясна седалка.
За горния автомобил е имало валидна застраховка при
ответното дружество.
Ищцата чрез пълномощниците си адв. К.Д. и адв. Е.Ж.поддържа предявения иск, моли същия да
бъде уважен в предявения размер изцяло и претендира присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. Твърди, че предявения размер е съобразен с разбирането й за справедливо
обезщетяване на вредите с оглед тежестта на увреждането и лимитите на
отговорност на ответната компания.
ответникът “ЗД ”Б.И.”” АД гр. София оспорва
предявения иск по основание
и по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради това, че
е била без поставен предпазен колан, като по
този начин сама се е поставила
в превишен риск спрямо нормалния. В тази връзка сочи,
че получената травма в областта на главата /челото/
протоворечи на твърдението в исковата молба, че е била
с обезопасителен колан, а също
така и предвид обстоятелството, че липсват данни за
получени травми по гръдния кош
от поставен предпазен колан. Твърди, че причина
за настъпване на ПТП е внезапната, непредвидима за водача промяна на пътната обстановка,
на която водачката се е опитала да реагира
правилно, чрез намаляване на скоростта
за движение, но въпреки това
автомобилът по обективни, независещи от водача причини
е загубил сцепление с пътната настилка, като е станал неуправляем
и впоследствие е реализирано
ПТП. В тази връзка
твърди, че се касае за
случайно деяние.
Моли съдът да отхвърли иска ведно със законните последици,евентуално
да го уважи в частичен размер при условия на съпричиняване.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.05.2017 г., издаден
от ОДМВР София,
Протокол за оглед на местопроизшествие
по ДП № 61/2017г. по описа на РУ- Костенец, пр.пр. № 447/2017г. по описа
на РП Ихтиман и Постановление за прекратяване на наказателното производство по горното дело от 23.08.2017 год. се установява, , че на 23.04.2017
г., около 19.00 часа на автомагистрала
„Тракия“ -АМ Тракия, в платното за движение
в посока към гр. Пловдив след тунела Траянова врата, в района на км.
55,+500, на прав участък е настъпило ПТП, при което водачът Е.Л.Г. е изгубила контрол върху управлението на лек автомобил Крайслер Пасифика, с per. № ********, като настъпило странично занасяне и насочване на автомобила диагонално
към лентата за аварийно спиране, последвано от кос челен
удар на предната
дясна част на автомобила в
дясна мантинела,плъзгане по нея
и след около 100 м. втори удар в мантинелата.
За лек автомобил марка „Крайслер“ модел „Пасифика“ с
д.к. № ********е имало сключена
застраховка „ГО” в „ЗД Б.И.” АД, по застрахователна полица № BG/02/116003076862, валидна
от 02.12.2016 г. до
01.12.2017 г. – неоспорена от ответника справка от ГФ на л.35 от делото.
По делото назначени и приети две комплексни съдебно медицински
и автотехнически експертизи,заключението на които съдът
приема като обективни и професионални.
От заключенията се потвърждава механизма на катастрофата,
пътната обстановка и скоростта на движение на автомобила в рамките на около 100
км.ч. Автоекспертите са категорични в становището си,
че поради движение с висока скорост, лоши атмосферни условия/мокра пътна
настилка/ и неопитност , водача на автомобила е изгубил контрол върху
управлението му , което е довело до напускане на пътното платно и катастрофата.
От становището на медиците, се установява, че при
произшествието В.С.М. е получила тежка черепно-мозъчна травма , мозъчна контузия с контузионно огнище челно вдясно и травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Проведено е
7-дневно болнично лечение в
УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия, първите два дни
в реанимационна обстановка.
Проведено
е комплексно медикаментозно
и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. Изписана в ясно съзнание, оценка по ГКС - 15 точки (норма), без синдром на
менингеално дразнене, без наличие на
възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Според експертите
в
резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок
от 20-30 дни, значителни до 60 дни и умерени до
3-4 месеца. Прогнозата за в бъдеще е благоприятна.
Становището на експертите и по двете експертизи е,че
пострадалата е била без поставен предпазен колан при инцидента,тъй като при
поставен такъв вероятността да получи толкова силен удар в главата е
практически изключена. Фактът за липсата на поставен колан се потвърждава и от
информацията документирана в епикризата от УМБАЛ „Света Анна” – София, където по данни на екипа на спешното отделение е била без колан.
По делото е прието заключение по назначената съдебно
психологическа експертиза,от което се установява,че по данни на ищцата тя няма
спомен за самата катастрофа и дните
непосредствено след нея,но обективното й състояние към момента на изследването
сочи,че е напълно възстановена в психически план от преживяното.
От показанията на св. Е.Г. се установява ,че колата
поднесла внезапно при излизането от десния завой,като тогава не е била
употребила спирачките.По пътя имало локви,но дъжда бил слаб.Няма спомен дали
ищцата е била с поставен предпазен клан.
Свидетелят С.М./баща на ищцата/ установява,че в болницата
непосредствено след катастрофата пострадалата е била неадекватна,едва на другия
ден започнала да разпознава близките си и да комуникира с тях.При домашното
лечение се променила в личностен план,станала груба с близките си. В момента е
добре,но все още има главоболие,когато не успява да се наспи.
От показанията на св. М.М./пътник
в автомобила/ се установява,че пострадалата се е возела на задната дясна
седалка,но свидетелят не помни дали е била с поставен колан.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според която,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
По съществото на делото се установи, че е налице
непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Вина
за настъпването на ПТП-то носи Е.Л.Г., тъй като е управлявала автомобила с
несъобразена с конкретните условия на пътя скорост /чл.20,ал.2 ЗДвП/, което е
довело до загуба контрол върху колата , напускане на пътя и последвалата
катастрофа.Вероятно при поднасянето на автомобила водачът не е реагирал
адекватно с приборите за управление и не е успял своевременно да го „овладее“.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние,а също факта,че за процесния автомобил е имало застраховка за ГО при
ответното дружество.
Съдът възприема възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан за
основателно. Единствена травма на пострадалата е в областта на главата,което не
би било възможно,при правилно поставен предпазен колан,независимо от завъртането
и приплъзването на автомобила или поне не би се
стигнало до тежък удар на главата,а по-скоро до леки охлузвания. Ето защо съдът
определя 60% съпричиняване на вредоносния резултат.
Възражението за случайно деяние при ПТП-то в следствие „аквапланинг“ не е основателно, тъй като не се установи наличието
на подобно събитие на място-влизане с висока скорост в наводнен участък от пътя,което
да е причина за поднасянето на автомобила.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения
иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид настъпилото черепно-мозъчно
увреждане и опасността за здравето на пострадалата,търпените в началото болки и
страдания и по-леките такива като главоболие и замайване до около няколко
месеца след увреждането. Отчита и факта,че понастоящем ищцата е напълно
възстановена от травмата и няма обективни очаквания за последици в негативен
план.
Според настоящия състав справедливо обезщетение за
търпените болки, мъки и страдания е в размер на 30 000 лв., като след
приспадане на определения процент на съпричиняване ответникът следва да бъде
осъден да й заплати 12 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-10.10.2017 год. до окончателното й изплащане. Този размер е съобразен с
установените по делото правно релевантни факти и обстоятелства, а също със
социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по
подобни случаи.
Над уважения размер до предявения такъв от 80 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: Съобразно този изход на делото ответникът следва заплати на адв.
К.Д. и адв. Е.Ж.общо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 890 лв., по сметка
на СГС държавна такса в размер на 400 лв.,а на ищцата разноски в общ размер на
112 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска ищцата следва да
заплати на ответника разноски за експертиза и свидетел в размер на 238 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв.,като до дължимия такъв от 4520
лв. приема възражението за прекомерност за основателно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.” АД с еик:******със съдебен адрес *** да
заплати на В.С.М., ЕГН **********, чрез процесуалните й представители адв. К.Д. и адв. Е.
Ж., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания при ПТП на 23.04.2017
г. ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.10.2017 год. до
окончателното й изплащане и разноски в размер на 112 лв. като отхвърля иска над уважения размер
до претендирания такъв от 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “ЗД ”Б.И.” АД с еик:********
да заплати на адв. К.Д. и адв. Е.Ж.общо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 890 лв.,а по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** ***” АД с еик:*******
разноски в общ размер на 3738 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: