№ 52
гр. Белоградчик, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200104 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Производството е образувано по Жалба на Ц. Т. Ц. от с. П., общ. Ч.,
обл. Видин, ул. „............“ № 2, с ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 23 – 0242 – 000099 от 22.03.2023 г. на Началник на РУ –
Белоградчик, с което са му наложени : на осн. чл. 185 ЗДвП – наказание
“Глоба” в размер на 20.00 лв., на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – наказание
„Глоба“ в размер на 100.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца, на осн. чл. 183 ал. 1, т. 1, предл. 1 – во и 2 – ро ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 10.00 лв. – за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Инвокират се и доводи за
недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Сочи се, че
не са събрани никакви доказателства, от които да се установи, че именно
жалбоподателя е управлявал въпросното МПС, причинило ПТП – то. Твърди
се, че неправилно му е ангажирана отговорност за това, че не представя
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, тъй като не
1
е управлявал автомобила и не е имал задължение да представи
горепосочените документи. Твърди се, че издаденото наказателно
постановление е порочно, тъй като липсва задължителен негов реквизит по
чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН – отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и други
обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на
наказанието.
В първото проведено по делото съдебно заседание, жалбоподателя е
представляван от процесуален представител – адв. Я. Р. от САК.
Пълномощникът на жалбоподателя поддържа Жалбата. Направено е искане за
допускане до разпит един свидетел на жалбоподателя – при режим на
довеждане, което искане съдът е уважил. В заседанието, в което е следвало да
бъде осигурен свидетеля, същия не се яви, а жалбоподателя заяви, че се
отказва от разпита му.
Представител на въззиваемата страна не се явява. В писмено становище,
молят съда да потвърди издаденото Наказателно постановление и правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя, като молят същото да бъде редуцирано до минималния такъв,
в случай, че се претендира заплащането на такова.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна
– В. Т. В. – актосъставител, П. И. А. и М. Е. Т. – свидетели при откриване на
нарушението и при съставяне на акта.
Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата
е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред
компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата
страна – полицейските служители в РУ – Белоградчик – В. В. и П. А., както и
М. Т. – Кметски наместник на с. П., общ. Ч., обл. Видин, установиха следната
фактическа обстановка:
На 17.02.2023 г., св. В. В. - „младши автоконтрольор” към РУ
Белоградчик бил дежурен по пътен контрол. По разпореждане на ОДЧ при
РУ – Белоградчик, същия бил изпратен в с. П., общ. Ч., обл. Видин, във
връзка с подаден сигнал за настъпило ПТП. От дежурния от ОДЧ, св. В. бил
2
уведомен, че сигнала за ПТП – то е подаден от Кметския наместник на селото
– св. М. Т.. На мястото били изпратени и св. П. А. и друг полицейски
служител И. И., които обслужват района на Община – Ч.. Последните двама
обяснили на св. В. по телефона, че в с. П., на главната улица има ударен
електрически стълб, като МПС-то не е открито на мястото, както и че има
част от броня на МПС останала на мястото на произшествието. Когато
пристигнал на място, св. В. бил уведомен от колегите си, че междувременно
са установили МПС – то, което е причинило пътно – транспортното
произшествие и автомобила се намира в Стопанския двор на с. П.. При
пристигане на място в селото, св. В. В. установил ударения електрически
стълб, който се намирал по принцип от дясната страна на пътя, но вследствие
на удара, стълба бил изхвърлен от лявата страна на пътя. На мястото имало
част от броня на МПС-то, която била сива на цвят. Св. А., който е квартален
полицай в региона, уведомил св. В., че автомобила причинил ПТП – то е
Джип, собственост на жалбоподателя Ц.. Св. В. отишъл в Стопанския двор на
селото. Там бил и жалбоподателя Ц.. На мястото се намирал и автомобила на
жалбоподателя – джип „Тойта Хайлукс“. Св. В. заяви, че установил, че ПТП-
то е причинено именно с този джип, тъй като бронята открита на мястото на
ПТП – то съвпадала с цвета на автомобила и констатирания по автомобила
удар, съответствал на удара в стълба. Свидетелят В. заяви, че експертиза не е
правена, направени са само снимки на въпросното МПС. Актосъставителят
попитал жалб. Ц. кой е управлявал автомобила, на което последния му
отговорил, че не знае. Св. В. извършил проверка на документите на МПС – то
и установил, че то е собственост на жалбоподателя Ц.. Поискал му
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, но жалбоподателя не
му ги представил. Поради това, че жалбоподателят е собственик на МПС – то,
св. В. му съставил АУАН. Св. П. А. установи от своя страна, че с колегата му
И. И. – полицейски инспектор в РУ Белоградчик, когато отишли на място
установили, че ел. стълба е счупен от удар на автомобил. На място открили
парче от броня, на което имало фар за дневни светлини. Установили, че
бронята е от автомобил марка „Тойота“. Св. А. заяви, че в селото има едно
единствено МПС от тази марка и с такъв цвят. Поради това, отишли в
селскостопанския двор, който е собственост на жалб. Ц. и установили
автомобила на място. Констатирали, че липсващото парче от бронята
намерено на мястото на ПТП – то е именно от този автомобил. Автомобилът
3
бил деформиран, като имало следи от стълба вследствие на удара – на
предния капак, пред решетката, дори и на тавана. Били очертани следите от
ел. стълба, като по автомобила имало и парчета бетон от стълба. Шарките на
гумите били идентични с тези, които оставили следи на мястото на ПТП – то.
Пред полицейските служители жалбоподателят заявил, че не знае кой е
управлявал автомобила му. Другата свидетелка – М. Т. – Кметски наместник
на с. П., общ. Ч., обл. Видин, заяви, че сутринта когато отивала на работа,
видяла падналия електрически стълб и парчетата броня на пътното платно.
Същата заяви, че уведомила органите на МВР и Електроразпределение. Не е
видяла кой е причинил ПТП – то. Впоследствие, била повикана от органите на
МВР – при съставяне на АУАН на жалбоподателя, по който същата е
свидетел.
За нарушения на чл. 20 ал.1, на чл. 123 ал.1, на чл. 140 ал.1 и чл. 100
ал.1 т.1 ЗДВП, свидетелят В. В. съставил на жалбоподателя Ц. Ц. АУАН серия
GA № 884057 от 17.02.2023 г. АУАН е предявен на жалбоподателя, но същия
отказал да го подпише, като отказа му е удостоверен с подписа на един
свидетел – лицето Д. Б. Д. от гр. Белоградчик.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 23 –
0242 – 000099/ 22.03.2023 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на
жалб. Ц. са наложени наказания: на осн. чл. 185 ЗДвП – наказание “Глоба” в
размер на 20.00 лв., на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – наказание „Глоба“ в
размер на 100.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца, на осн. чл. 183 ал. 1, т. 1, предл. 1 – во и 2 – ро ЗДвП – „Глоба“ в
размер на 10.00 лв. – за нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното :
Безспорно е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че на 17.02.2023 г. в с. П., общ. Ч., обл. Видин, е причинено
ПТП, в резултат на което е блъснат електрически стълб, който бил съборен.
Установени са щети по ел. стълба и по товарен автомобил марка „Тойта
Хайлукс“ с рег. № ВН 51 06 АМ, собственост на жалбоподателя Ц. Т. Ц..
Дори и да се приеме, че инкриминираното ПТП е причинено с автомобила,
собственост на наказаното лице, от събрания по делото доказателствен
4
материал обаче не доказа по никакъв начин авторството на противоправното
деяние – че ПТП – то е причинено именно от жалбоподателя Ц., като водач на
горепосочения автомобил. Нито един от изслушаните по делото свидетели на
въззиваемата страна, чиято е доказателствената тежест в процеса, не установи
с показанията да е видял лицето, което е управлявало автомобила, с който е
причинено произшествието. И тримата изслушани в процеса свидетели
заявиха, че са пристигнали на мястото, след като ПТП – то вече е било
реализирано. На място не се е намирал и автомобила, който е блъснал
електрическия стълб. Никой от свидетелите не е възприел механизма на
причиняване на ПТП – то, нито кой е автора на деянието. От въззиваемата
страна не бяха ангажирани никакви други доказателства – свидетели, които да
са били очевидци на случилото се и които да докажат по един неоспорим
начин, че именно жалбоподателя Ц. е управлявал товарния автомобил и е
реализирал ПТП. Само с факта, че произшествието е причинено с автомобил,
собственост на жалбоподателя, не води непременно на извода, че последния е
неговия извършител. Това са само предположения, които не бяха доказани по
един безспорен и категоричен начин в настоящия процес, и останаха на фаза
твърдения.
В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и
НПК досежно въпросите за авторство, вина, форма на вината, поради което и
обвинението в извършване на конкретно административно нарушение следва
да бъде доказано по един категоричен и безспорен начин. Решението на съда
не може да почива на предположения и недоказани твърдения досежно
авторство и вина.
При тези мотиви, съдът приема, че не се доказа жалбоподателя да е
реализирал състава на административните нарушения за които е наказан.
Липсват безспорни доказателство за авторство, налице е несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна. Налице е недоказаност на
виновно извършване на нарушението, което дисквалифицира това деяние като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Поради това,
съдът намира, че неправилно от жалбоподателя е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
При нарушенията, за които е наказан жалбоподателя, субект на същите
е „водача“ на МПС. В разглеждания случай не се установи жалбоподателят да
5
е бил водач на МПС – то, като такъв е да е причинил ПТП, респективно да е
имал задължението да носи свидетелство за управление на МПС за
съответната категория и контролен талон към него. Поради това всяко едно
от нарушенията, вменени на наказаното лице се явяват недоказани. Същият
не е установен да управлява автомобила, да е бил негов водач, и от тук да е
длъжен да спази императивните изисквания на ЗДвП, относими за водачите
на моторни превозни средства.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че не се доказа жалбоподателя
да е реализирал от субективна страна състава на административните
нарушения, поради което крайния акт, с който му е ангажирана
административнонаказателна отговроност – издаденото Наказателно
постановление, следва да бъде отменено.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отменя изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна е тази, която по принцип следва да
понесе направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в случай, че такива са направени. Съдът обаче намира, че в
случая, такива не следва да бъдат присъдени. На първо място, разноски не са
претендирани нито с Жалбата, нито в хода на съдебните прения. Освен това,
по делото липсват данни за направени разноски за адвокат на жалбоподателя.
Не е представен Договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
размер на договорено адвокатско възнаграждение и платено ли е същото на
довереника. Представено е единствено пълномощно, с което е делегирана
представителна власт на процесуалния представител на жалбоподателя. При
тези съображения, съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение
в полза на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0242 – 000099/
22.03.2023 г. на Началник на РУ – Белоградчик , с което на Ц. Т. Ц. с
настоящ адрес: с. П., общ. Ч., обл. Видин, ул. „............“ № 2, с ЕГН
**********, са му наложени наказания : на осн. чл. 185 ЗДвП – “Глоба” в
размер на 20.00 лв., на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – „Глоба“ в размер на
6
100.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца,
на осн. чл. 183 ал. 1, т. 1, предл. 1 – во и 2 – ро ЗДвП – „Глоба“ в размер на
10.00 лв. – за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7