Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260368
гр.Бургас, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на девети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 4870 по описа на БРС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ж.к. „*“, ул. „*" бл. 6, ап. 30, чрез адв. К.К.- БАК срещу
НП № */28.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда" - Бургас, с което за нарушение на чл. 305, ал. 3 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание, в което приключи
разглеждането на делото, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова,
която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието на л. 13, НП е
връчено на упълномощено лице на 02.11.2020г., а жалбата е депозирана на 09.11.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.07.2020 г. в 17:45 ч. била
извършена проверка от страна на св. Г.С.-***, в обект: Кафе-бар "*",
находящ се в гр. Созопол, централен плаж, стопанисван от "*- бар" ООД.
Било установено лицето М.А.П. с ЕГН ********** да полага труд в помощно
помещение (кухня) на обекта - приготвяла за клиенти на заведението пица, изпичала
пица, издавала поръчката на сервитьор. Лицето самостоятелно попълнило справка
на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която е декларирало,
че работи от 09.07.2020г. в "*-бар" ООД, обект: Кафе-бар "*",
гр. *като "готвач", с работно време 09:00 - 19:00 ч., с 10 мин
почивка в работния ден, без почивни дни в седмицата, с трудово възнаграждение
1200 лв.
Свидетелката преценила, че с поведението си дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.305, ал. 3 КТ, допускайки непълнолетно лице да полага труд
повече часове от допустимото работно време, поради което и на 19.08.2020г.
съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение № *,
в който описала горните факти и им дала посочената правна квалификация. Актът
бил съставен на място в Дирекцията, след което бил предявен на упълномощеното
лице, което го подписало, като посочило възражения.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел,
че с поведението си дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 КТ, поради което и на основание чл. 414, ал.1 КТ
наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Безспорно
най-съществени са показанията на свидетелката М.П., която потвърждава
изложеното от нея в справката по чл. 402 от КТ. Същата излага безпротиворечиви
показания, като липсват основания същата да се счита предубедена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът счита, че вмененото му нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. На практика, доводите в жалбата за допуснати нарушения са изцяло
бланкетни.
По същество следва да се посочи следното.
Няма спор, а и от приобщените
писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период
жалбоподателят е имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т,1 от ДР на
КТ и е стопанисвал обект – Кафе-бар „*“ в гр. Созопол. При него към 24.07.2020
г. е полагала труд в кухнята М.П., която е била непълнолетна, като работното й
време е било от 09.00 часа до 19.00 часа всеки ден.
При тези факти съдът приема, че
правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение по 305, ал. 3 КТ. Съгласно
тази разпоредба работното време на работниците и служителите, ненавършили 18
години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица, като
в дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на
професионална квалификация и за нейното повишаване, когато тя се осъществява в
процеса на работата. Неспазването на това изискване от страна на работодателя,
представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл.
414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Ето защо, без съмнение – в конкретния случай дружеството е извършило вмененото
му нарушение, доколкото е допуснало непълнолетно лице да работи повече часове
от законово допустимото.
С оглед всичко казано по-горе
съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено
административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.
На последно място съдът счита, че правилно в случая АНО не
е приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от показанията
на св. П., същата е продължила да работи в обекта до средата на месец август
2020 г. при същите условия, т.е. нарушението не е било отстранено. Също така се
касае за работно време надхвърлящо с три часа допустимото от закона, което
неминуемо води до вредни последици, имайки предвид че се касае за непълнолетно
лице, което все още се развива физически и психически.
По мнение на настоящия състав, правилно АНО е
индивидуализирал размера на имуществената санкция към минимума, предвид липсата
на данни за други наложени санкции.
С оглед всичко казано по-горе
съдът счита, че НП следва да се потвърди.
С оглед
решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на
АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК
при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение
в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
НП № */28.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда" - Бургас, с което за нарушение на чл. 305, ал. 3 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, на „*" ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление - гр. София, ж.к. „*“, ул. „*" бл. 6, ап. 30, е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.
„*“, ул. „*" бл. 6, ап. 30, да заплати в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.