№ 8986
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110169337 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Настоящото производство е образувано след като с определение № 374 от 24.11.2022
г., постановено по гр. дело № 297/2022 г. по описа на Районен съд – Сливница, I-ви
граждански състав, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на
Софийски районен съд като местнокомпетентен да се произнесе по предявения иск съгласно
правилата на чл. 110 ГПК.
Подадена е искова молба от З. Г. Г. против Г. С. Ц. и М. С. М. с предявени субективно
пасивно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване
за окончателен на сключения между З. Г. Г. и М.Н.Б. – наследодателка на Г. Ц. и М. М.,
предварителен договор от 05.07.2020 г. за покупко-продажба на наследството, останало и от
нейния наследодател А.А.Б. починал на 11.08.1993 г.
В исковата молба ищецът З. Г. излага твърдения, че между него и наследодателката на
ответниците – М.Н.Б. бил сключен предварителен договор за покупко – продажба от
05.07.2020 г., по силата на който Басменкова, в качеството си на продавач, поела
задължение да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, наследствените си права,
придобити от покойния си съпруг А.А.Б. бивш жител на град София, починал на 11.08.1993
г., за което бил съставен Акт за смърт № 473/12.08.1993 г. с последен адрес в град София.
Посочва, че между страните била уговорена цена на бъдещата продажба на съвкупността от
активите и пасивите на наследството в размер от 9000 лева. Ищецът излага, че заплатил
сумата на М.Б. в пълен размер към момента на сключване на предварителния договор.
Поддържа, че същата се легитимирала като единствен наследник на починалия си съпруг
А.Б.. Заявява, че съгласно сключения договор от 05.07.2020 г. нотариалната заверка на
същия следвало да бъде направена в срок до 21.05.2021 г. З. Г. твърди, че това не било
осъществено, като продавачът по сделката – М.Б. междувременно починала – на 01.09.2020
г. Излага, че след смъртта си същата оставила за свои законни наследници лицата Г. С. Ц. и
М. С. М. – настоящите ответници. Ето защо, насочва исковата си претенция срещу двете с
искане за обявяване на основание чл. 19, ал. 3, вр. чл. 212 ЗЗД на сключения на 05.07.2020 г.
предварителен договор за окончателен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответниците Г.
Ц. и М. М., чрез пълномощника си адв. К., с който същите въвеждат възражение по чл. 119,
ал. 3 ГПК за местна неподсъдност на делото на Сливнишкия районен съд, намирайки за
приложима разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общата местна подсъдност, поради
1
което компетентен да разгледа спора е районният съд, където е местожителството на
ответниците – в случая Районен съд – Димитровград, отправяйки искане за прекратяване на
производството по делото и изпращането му по подсъдност на този районен съд. В
допълнение заявяват, че дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл. 110 ГПК за
определяне на местната подсъдност по местооткриване на наследството, която ответниците
считат за неприложима, то компетентен се явява Софийски районен съд, предвид това, че
последното местожителство на починалия наследодател е в гр. София (който адрес е вписан
в приложения към исковата молба предварителен договор).
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото
пред него дело му е подсъдно, а съгласно ал. 2 от законовия текст, когато прецени, че не му е
подсъдно, го изпраща на надлежния съд.
В настоящия случай, съобразявайки изложените от ищеца твърдения и заявеното
искане, съдът приема, че се касае за субективно пасивно съединени искови претенции по чл.
19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между З. Г. Г. и М.Н.Б. –
наследодателка на ответниците Г. Ц. и М. М., предварителен договор от 05.07.2020 г. за
покупко-продажба на наследството, останало и от нейния наследодател А.А.Б. починал на
11.08.1993 г.
Предвид това, съдът намира, че при определяне на компетентния съд, според
правилата на местната подсъдност, който да разгледа делото и да се произнесе по спора,
следва да намери приложение разпоредбата чл. 105 ГПК, регламентираща общата местна
подсъдност, а именно по постоянния адрес на ответника.
За да достигне до този извод, съдът съобрази характера на предявения иск и търсената
с него съдебна защита, считайки за неприложима особената местна подсъдност, въведена с
разпоредбите на чл. 110 и чл. 109 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК пред съда по мястото, където е открито
наследството, се предявяват исковете за наследство, за унищожаване или намаление на
завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба.
Процесните искови претенции са за обявяване за окончателен на предварителен
договор от 05.07.2020 г. за покупко-продажба, имаща за предмет наследство – като
съвкупност от права и задължения. Съдът намира, че тези искове не попадат в никоя от
хипотезите на чл. 110 ГПК и конкретно не представляват „искове за наследство“ по смисъла
на законовия текст.
Искът за наследство, предвиден в чл. 110, ал. 1 ГПК, е предоставен за защита на
оспорени или нарушени наследствени права (когато останалите наследници отричат
възникването на качеството на наследник на друго лице, претендиращо такова на основание
произход, осиновяване, завещание, заместване или твърдят неговото отпадане към момента
на откриване на наследството; когато наследник претендира възстановяване на накърнена
чрез завещателни разпореждания запазена част; когато се оспорва размер на наследствен дял
и пр.) - в т. см. Определение № 413 от 9.10.2018 г., постановено по т. дело № 925/2018 г., I т.
о., ТК на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
В настоящия случай не е налице искова претенция, налагаща съдебна защита на
наследствени права.
Същевременно, доколкото се касае за договор, имащ за предмет прехвърляне на
наследство, а не на конкретен недвижим имот, то остава неприложима и разпоредбата на чл.
109, изр. 2 ГПК, поради което приложение следва да намерят правилата на общата местна
подсъдност по чл. 105 ГПК, предвид и своевременно релевираното възражение в този
смисъл от ответната страна, обективирано в депозирания по делото писмен отговор.
От данните, съдържащи се в служебно извършените справки по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираните постоянни адреси на ответниците Г. С.
2
Ц. и М. С. М. са, съответно: в град .................., и в град .................., община Димитровград,
област Хасково, което обуславя извода, че компетентен да разгледа делото, съгласно чл. 115
ГПК, е Районен съд – Димитровград, а не Софийски районен съд.
С оглед изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК съдът намира, че настоящото
производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Районен съд –
Димитровград. Следва да се отбележи, че в случая не се касае за спор за подсъдност по
смисъла на чл. 122 ГПК, тъй като съдът намира, че не Районен съд – Сливница, изпратил
делото за разглеждане от Софийски районен съд, а друг съд – Районен съд – Димитровград,
е местнокомпетентен да разгледа правния спор.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 69337/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Димитровград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3