РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Първомай, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100125 по описа за 2025 година
Ищецът А. С. С. е предявил кумулативно обективно съединени искове срещу
ответника „Алфа СОТ 2000“ ООД, както следва: 1) за признаване за незаконно
уволнението, извършено със Заповед № 99/02.01.2025 г. на управителя на „Алфа СОТ
2000“ ООД, и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
заплащане на парично обезщетение за периода от 02.01.2025 г. до 27.02.2025 г. в
размер на сумата от 2104 лв., през който не е полагал труд по трудово правоотношение
– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ; 3) за поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата
книжка на ищеца, като вместо по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да се счита по чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ, а при условията на евентуалност чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ.
Ищецът А. С. С. твърди, че с трудов договор от 10.10.2019 г. бил назначен на
длъжността „охранител” в ответното дружество с място на работа в гр. Първомай.
Посочено е, че на 10.01.2025 г. на ищеца била връчена Заповед № 99 от 02.01.2025 г., с
която управителят на работодателя му налагал дисциплинарно наказание по чл. 188, т.
3 КТ – „уволнение“, поради неявяване на работа от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г.
Твърди се, че издадената заповед била изцяло незаконосъобразна, тъй като ищецът се
ползвал със закрила по чл. 333 КТ. В тази връзка е посочено, че считано от 10.10.2017
г. същият бил освидетелстван с Експертно решение № 4493 на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“ АД, като му била определена 60 % трайно намалена работоспособност,
поради което работодателят следвало да изиска предварително разрешение от
инспекцията по труда. Такова не било изискано, поради което наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ следвало да бъде отменено. Отделно от това се
излагат съображения, че в обжалваната заповед не било посочено конкретно работно
1
място, на което не се е явил ищецът, както и конкретен времеви период на неявяване.
Соченият в заповедта времеви период от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г. бил неправилно
определен предвид факта, че ищецът полагал труда си по график от две дванадесет
часови смени, след което следвали две денонощия почивка. Поради това намира, че
работодателят трябвало да посочи конкретните дати на неявяване. Същевременно се
оспорва ищецът да е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение. В тази връзка
е посочено, че на 15.11.2024 г. той се явил на работа и изпълнил трудовите си
задължения. След тази дата не бил допускан на работното си място от работодателя.
Поддържа се още, че подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив за
нарушение на трудовите му права. Също така твърди, че към датата на издаване на
процесната заповед трудовото му правоотношение било прекратено на друго
основание. На 15.11.2024 г. му било връчено предизвестие от работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ с
изтичане на 30-дневен срок. Поради това счита, че още на 16.12.2024 г. трудовото
правоотношение било прекратено. От своя страна на 12.12.2024 г. самият ищец
отправил до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Същото било получено от ответното дружество на
13.12.2024 г. Твърди, че съгласно константната съдебна практика при конкуренция
между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
Поради това се счита, че трудовият договор на ищеца бил прекратен на 13.12.2024 г.
или евентуално на 16.12.2024 г., когато изтекъл срокът на отправеното му от
работодателя предизвестие.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Не оспорва, че между страните действително съществувало трудово правоотношение.
Твърди, че след изтичане на ползвания от ищеца отпуск поради временна
неработоспособност на 15.11.2024 г., работникът не се върнал на работното си място,
за да продължи да изпълнява трудовите си задължения. Вместо това на 15.11.2024 г.
ищецът се явил в офиса на дружеството и заявил, че няма да изпълнява задълженията
си по трудовия договор. Поради това работодателят инициирал дисциплинарно
производство срещу ищеца, като му изискал обяснения. В тази връзка ищецът
депозирал писмени обяснения. Твърди, че не отговаряло на истината твърдението на
ищеца в писмените му обяснения, че се е явил на работното си място и не е бил
допуснат до работа. Оспорва се в ответното дружество да е постъпило писмо на дата
13.12.2024 г., с което се иска прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Също така се поддържа, че както към момента на
стартиране на дисциплинарната процедура, така и към настоящия момент не били
налице задължения, които да са изискуеми и да не са заплатени на ищеца.
Неоснователно било и твърдението на ищеца, че се ползвал със закрилата по чл. 333
КТ. Цитираното в исковата молба експертно решение на ТЕЛК никога не било
свеждано до знанието на работодателя. Поради това и за работодателя не било
възниквало задължението да изиска предварително разрешение от инспекцията по
труда. Твърди се още, че видно от приложеното към исковата молба експертно
решение то било със срок до 01.10.2020 г. Счита, че заповедта за дисциплинарно
уволнение съдържала всички изискуеми от закона реквизити. Същата била
мотивирана, като в нея били посочени действията на работника, с които бил нарушил
трудовите си задължения. Поради това и с оглед законосъобразността на
дисциплинарното уволнение неоснователни се явявали и исковете с правно основание
2
чл. 344, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения Трудов договор № 16 от 10.10.2019 г.
се установява, че ищецът А. С. С. е заемал длъжността „охранител“ в ответното
дружество с посочено място на работа: „Алфа СОТ 2000“ ООД. Изрично е уговорено,
че срокът на предизвестието за прекратяване на договора е 30 дни и за двете страни. С
Допълнително споразумение от 29.12.2023 г. страните са постигнали съгласие за
следните изменения на трудовия договор: място на работа – „Алфа СОТ 2000“ ООД,
адрес: ***, без фиксирано работно място, и длъжност „охранител“, отдел СОТ
Първомай.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя на
01.08.2019 г., и Заповед № 2 от 01.08.2019 г. за работещите на длъжност „охранител“ е
установено сумирано отчитане на работното време за период от четири месеца.
С Експертно решение № 4493 от 10.10.2017 г. на трети състав на ТЕЛК към
УМБАЛ „Пловдив“ АД на ищеца А. С. С., роден на 20.06.1955 г., работещ като пазач, е
определена 60 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.10.2020
г. с водеща диагноза „Друга първична коксартроза“. Посочено е, че работата, която
лицето изпълнява, е подходяща за здравословното му състояние. Като противопоказни
са отчетени полагането на тежък физически труд, продължителното ходене и
правостоене.
Приложено е Разпореждане от 01.01.2022 г., издадено от ТП – Пловдив на
Национален осигурителен институт, за преизчисляване на получаваната от ищеца
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От Разпореждане от 08.02.2022
г., издадено от ТП – Пловдив на Национален осигурителен институт, се изяснява, че от
01.11.2021 г. е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
ищеца, тъй като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Представено е предизвестие, подписано с квалифициран електронен подпис от
управителя на ответното дружество В.Г., с което ищецът А. С. С. е предизвестен, че на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ след изтичане на уговорения срок от 30 дни ще бъде
прекратено трудовото му правоотношение. В предизвестието е отбелязано, че ищецът
е отказал да получи и подпише същото на 15.11.2024 г., което обстоятелство е
удостоверено с подписите на четирима свидетели – Т. Д., М.К., К.К. и А. Й..
По делото е приложено и предизвестие от ищеца, адресирано до ответника
„Алфа СОТ 2000“ ООД, за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради незаплащане в пълен размер на трудовото му
възнаграждение за м. октомври 2024 г. Предизвестието е изпратено от ищеца на адреса
на управление на ответното дружество в гр. Пловдив, *** по пощата. В известието за
доставяне е отбелязано, че то е получено от З.К. на длъжност касиер на 13.12.2024 г.
Видно от справката за актуално състояние на действащите трудови договори на „Алфа
СОТ 2000“ ООД към 31.12.2024 г. липсва служител с тези имена.
На основание чл. 193, ал. 1 КТ с покана, връчена на ищеца на 23.12.2024 г.,
работодателят му е изискал обяснения относно причините за неявяване на работа след
15.11.2024 г. В дадените писмени обяснения на 27.12.2024 г. ищецът е посочил, че след
15.11.2024 г. не бил допускан до работното си място в гр. Първомай. Заявил е още, че
3
бил изпратил на ответника уведомление, че желае трудовото му правоотношение да
бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.12.2024 г.
Със Заповед № 99 от 02.01.2025 г., издадена от управителя на ответното
дружество „Алфа СОТ 2000“ ООД, на ищеца А. С. С. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради неявяване на работа от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г.
Посочено е, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се прекратява трудовото
правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от
представеното известие за доставяне заповедта е връчена на ищеца на 10.01.2025 г.
От изисканата от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив преписка се
установява, че по сигнал на ищеца А. С. С. е извършена проверка на работодателя
„Алфа СОТ 2000“ ООД, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ на последния са
дадени предписания да заплати на ищеца уговореното възнаграждение за
отработените часове на официални празници на 03.03.2024 г., 05.05.2024 г., 22.09.2024
г. В депозираните пред Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив писмени
обяснения управителят на ответното дружество В.Г. е посочил, че на 15.11.2024 г.
ищецът А. С. се явил в офиса в гр. Първомай, като заявил, че не иска да бъде
освободен, но няма и да работи. Поради тази причина същия ден било изготвено
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ за прекратяване на трудовото му
правоотношение след изтичане на 30 дни, което ищецът отказал да подпише. Поради
тази причина предизвестието и изготвения нов график за работа били изпратени на
ищеца по пощата, като видно от обратните разписки били връчени на 21.11.2024 г.
От показанията на свидетеля Т. Д., заемащ длъжността „организатор охрана“ в
ответното дружество, които на основание чл. 172 ГПК съдът преценява като логични и
основани на лични възприятия, се изяснява, че ищецът работел в офиса в гр.
Първомай на длъжност „охранител“, като работодателят му предложил да се премести
на същата работа в гр. Асеновград. Впоследствие до 14.11.2024 г. ищецът ползвал
отпуск поради временна неработоспособност. Разказва, че на 15.11.2024 г. ищецът
дошъл в офиса в гр. Първомай и заявил, че иска да си получи заповедта за уволнение.
Свидетелят Д. му предложил да отидат до гр. Пловдив, за да разрешат проблема, но
ищецът отказал. Изяснил е още, че на същата дата – 15.11.2024 г., от офиса на
ответното дружество в гр. Пловдив му изпратили да връчи на ищеца предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Тъй като ищецът отказал да го
подпише и получи, свидетелят Д. удостоверил тези обстоятелства в присъствието на
свидетели. Твърди, че след 15.11.2024 г. ищецът трябвало да се яви в офиса на
дружеството в гр. Асеновград, където да отработи едномесечното предизвестие.
Изпратен бил график, по който ищецът следвало да работи в гр. Асеновград, но той
отказал да подпише и него. Поради тази причина работодателят изпратил на ищеца
графика по пощата с обратна разписка. Свидетелят е посочил, че след 15.11.2024 г.
ищецът идвал в офиса на дружеството в гр. Първомай, като стоял няколко минути. В
тази насока са и показанията на свидетеля К. Д., който имал работилница за
велоремонти в съседство с офиса на дружеството работодател. Посочил е, че около
месец през есента на 2024 г. ищецът идвал всеки ден до офиса на ответното дружество
в гр. Първомай, като стоял отвън. Веднъж свидетелят Д. чул, че свидетелят Т. Д. казал
на ищеца, че повече няма работа тук. След това ищецът споделил със свидетеля Д., че
не го допускат в офиса, а работодателят му предлагал да отиде да работи в гр.
Асеновград.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
като компетентно и обективно изготвено, се изяснява, че за м. октомври 2024 г. не е
4
налице неизплатено трудово възнаграждение на ищеца. Посочено е още, че
последният пълен отработен месец от ищеца е м. септември 2024 г., а размерът на
брутното трудово възнаграждение за този месец възлиза на 1016,99 лв. Вещото лице е
изяснило, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.01.2025 г. до
04.06.2025 г. е в размер на 5555,05 лв. Според вещото лице всички дължими на ищеца
трудови възнаграждения и обезщетения за периода м. октомври 2022 г. – м. ноември
2024 г. били изплатени в пълен размер.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Наведените от ищеца доводи в исковата молба налагат на първо място да бъде
разрешен спорът кое от конкуриращите се волеизявления на страните е прекратило
трудовото правоотношение. В тази насока първи правото си за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение е упражнил ответникът с отправяне на 30-
дневно предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая съдът
приема, че изискуемата съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ писмена форма е
спазена, доколкото е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление
(арг. чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). За да достигне до този извод съдът съобрази, че
предизвестието е подписано от управителя на ответното дружество В.Г. с
квалифициран електронен подпис, като е възпроизведено на хартиен носител с цел
връчването му на ищеца. Поради това съдът намира за неоснователни направените от
ответника едва в писмените бележки възражения, че изявлението не било подписано
от работодателя, както и че свидетелят Т. Д. не бил оправомощен да връчи същото. В
тази връзка в депозираните пред Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив
писмени обяснения управителят на ответното дружество изрично е посочил, че на
15.11.2024 г. било изготвено предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, което последният отказал да
подпише. Поради това предизвестието било изпратено на ищеца и по пощата с
обратна разписка. Отделно от това в съдебно заседание процесуалният представител
на ответника също е заявил, че е отправяно до ищеца предизвестие за прекратяване на
трудовото му правоотношение на горепосоченото основание. Ето защо и доколкото
ответната страна изрично е потвърдила отправянето на предизвестие до работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение, съдът намира за несъстоятелни
твърденията му, че липсвало надлежно изявление в тази насока, както и че лицето,
връчило същото, е действало без представителна власт (арг. чл. 301 ТЗ). Тъй като
ищецът е отказал да получи отправеното му предизвестие, следва да се отбележи, че
константна е съдебната практика, че когато адресатът присъства, писменото
волеизявление достига до него с фактическото предоставяне на документа на
разположението му. В закона не е уредена форма за доказване на тези обстоятелства,
поради което те може да бъдат доказвани с всички доказателствени средства.
Удостоверяването на тези обстоятелства в документ, подписан от свидетели е
обичайна практика, но при оспорване доказването им в гражданския процес се
осъществява чрез разпит на свидетелите (така Решение № 48 от 28.02.2013 г. по гр. д.
№ 265/2012 г. на ВКС, IV г. о.). Ето защо, като съобрази представеното предизвестие и
показанията на свидетеля Т. Д., съдът намира, че документът е бил фактически
предоставен на ищеца на 15.11.2024 г. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовият
договор се прекратява при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на
5
предизвестието. Следователно трудовият договор се прекратява с изтичането на срока
на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, а ако
работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те
са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено (така
Решение № 50005 от 02.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г., IV г. о.). От това
следва, че след получаване на предизвестието от работника на 15.11.2024 г. е започнал
да тече 30-дневният срок, който е изтекъл на 16.12.2024 г.
За да се прецени обаче дали трудовото правоотношение е прекратено на това
основание, следва да се установи дали преди да изтече този срок не е породило
действие друго волеизявление за прекратяването му. В тази връзка ищецът твърди, че е
изпратил заявление до ответника за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане в пълен размер на трудовото
възнаграждение за м. октомври 2024 г. В известието за доставяне е отбелязано, че
заявлението е изпратено до адреса на управление на дружеството, като е получено от
лицето З.К., за което е установено, че не е служител на ответното дружество. Съгласно
чл. 11 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, управителните и представляващите органи на юридически
лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да получават
пощенските пратки и колети. Доколкото лицето З.К. нито е служител на ответника,
нито са налице данни, че е упълномощена да получава пощенски пратки от управителя
му, съдът приема, че извършеното връчване не е надлежно, поради което до
работодателя не е достигнало изявлението на работника за прекратяване на трудовото
му правоотношение. Тук е мястото да се изясни, че съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че за да бъде прекратено трудовото правоотношение,
следвало да бъде реализиран фактическият състав, предвиден в разпоредбата на чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение, което се
прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя
момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е
налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя,
автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това
дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от
основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на
работника или служителя основание. При незаконно (без основание) прекратяване на
трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ работодателят разполага само с
възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които
е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да
иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение (така Решение
№ 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о.).
При тези данни съдът намира, че трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено на 16.12.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Както беше посочено
по-горе, без правно значение за настъпване на прекратяването е дали действително е
реализиран фактическият състав на това основание, т. е., дали трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и
6
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно
сключеният между страните трудов договор е бил прекратен преди издаването и
връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
друго основание, а именно по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, което само по себе си прави
издадената уволнителна заповед незаконосъобразна. В този случай работодателят не е
могъл повторно да прекрати трудовия договор, а след като е липсвала трудовоправна
връзка между страните към момента на връчване на процесната заповед за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“, то тя се явява безпредметна, а извършеното с
нея дисциплинарно уволнение е незаконно и съответно подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да разгледа и
останалите въведени в исковата молба твърдения за незаконност на уволнението,
очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената
съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. В тази връзка
съдът намира за неоснователно наведеното от ищеца оплакване, че процесната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана. Видно от съдържанието на
заповедта отразените в нея нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и
подробно – посочени са периодът и начинът на извършването им. Когато
дисциплинарното нарушение е бездействие, изразяващо се в неявяване на работа за
целия работен ден, и е осъществявано в рамките на определен период от време,
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на
извършването му. Поради това съдът счита, че от съдържанието на заповедта се
изяснява, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че ищецът не се е явявал
на работа през периода от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г. В тази връзка недоказани
останаха твърденията на ищеца, че не е бил допускан до работното си място,
доколкото от показанията на свидетеля Д. се изясни, че му е бил предоставен график
за явяване на работа в офиса на работодателя в гр. Асеновград. Съгласно разпоредбата
на чл. 118, ал. 2 КТ не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато
работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото
предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и
размерът на основната заплата на работника или служителя. Следователно работното
място се определя едностранно от работодателя като част от неговата работодателска
власт и по-специално от неговото правомощие да установява и осъществява
организацията и ръководството на трудовия процес. По тези съображения и доколкото
видно от последното сключено между страните допълнително споразумение с оглед
характера на работата като място на работа е посочено „без фиксирано работно
място“, то работодателят е могъл едностранно по всяко време да променя работното
време на ищеца. От горното следва, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че ищецът не се е явил на работа през периода
15.11.2024 г. – 23.12.2024 г., т. е. повече от два последователни работни дни.
По отношение твърдението на ищеца, че се е ползвал със закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител,
отново с цел изчерпателност следва да се отбележи, че същата се прилага винаги щом
с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради
болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При
кумулативното осъществяването на тези две предпоставки работникът или служителят
е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали
той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава
да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за
7
здравословното му състояние. Установената съдебна практика по приложението на
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ приема, че при
уволнение на посочените там основания се изисква задължително от работодателя
предварително да събере информация от работниците и служителите, към чието
уволнение ще се пристъпва, дали са трудоустроени, респ. страдат ли от болестите по
чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г., с което той изпълнява задължението си по чл.
333 КТ – т. е. да преодолее изискването на посочената разпоредба (така Решение №
187 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2018 г., III г. о.). В случая с Експертно
решение № 4493 от 10.10.2017 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД
на ищеца А. С. С. е определена 60 % трайно намалена работоспособност за срок от 3
години до 01.10.2020 г. с водеща диагноза „Друга първична коксартроза“ с посочени
противопоказни условия на труд – полагането на тежък физически труд,
продължителното ходене и правостоене. Към момента на изтичане на посочения срок
на трудоустрояване обаче ищецът е бил придобил изискуемата пенсионна възраст по
чл. 68, ал. 1, т. 2 КСО – 64 г. и 3 м. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3
КСО пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се
отпускат пожизнено, видно от представеното разпореждане на ТП на НОИ – Пловдив
ищецът е продължил да получава определената му пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, без да е необходимо да бъде преосвидетелстван. Аргумент в тази
насока е разпоредбата на чл. 69, ал. 7 от Наредба за медицинската експертиза,
съгласно която при лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността. Поради това и доколкото
срокът на инвалидността се определя съобразно изискуемата възраст за придобиване
правото на пенсия по чл. 68 КСО, съдът приема, че към момента на връчване на
процесната заповед за уволнение – 10.01.2025 г., ищецът е имал качеството на
трудоустроено лице. С оглед гореизложеното съдът счита, че уволнението на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е могло да бъде извършено само след мнение на ТЕЛК
и разрешение на инспекцията по труда (чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ), като в тежест на
работодателя е било да изиска съответната информация от работника. Следователно
съдът намира, че работодателят-ответник не е преодолял предварителната закрила на
чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, с която се ползва ищеца като трудоустроено лице, което също е
достатъчно основание за незаконосъобразност на процесното уволнение.
В обобщение на всичко изложено съдът намира, че трудовото правоотношение
е било прекратено с изтичането срока на отправеното от работодателя до ищеца
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ преди издаване на уволнителната заповед, от
което следва, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на извършеното дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна
следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, следва да се отбележи, че се
явява допустим като заявен при твърдения за вписване в трудовата книжка на
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което не се е осъществило
вместо действителното основание, на което трудовоправната връзка между страните е
била прекратена. Работникът има правен интерес от предявяването на този иск, когато
се твърди, че то е неправилно или неточно вписано. В случая ищецът твърди, че
трудовото правоотношение не е прекратено поради дисциплинарно уволнение, а на две
посочени при условията на евентуалност основания. Следователно исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в
съотношение на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска
8
(така Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о.). С оглед
всичко изложено съдът намира, че са осъществени елементите от фактическия състав
на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. В случая
уволнението на извършеното основание не е осъществено и не може да фигурира в
трудовата книжка на ищеца, поради което следва да бъде поправено. След като
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 16.12.2024 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10б КТ, то следва да бъде поправена трудовата книжка на ищеца досежно
основанието на прекратяване на трудовото правоотношение, защото дисциплинарно
уволнение не е налице. Поради това предявеният с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ също се явява основателен.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение в размер на сумата от 2104
лв. за периода от 02.01.2025 г. до 27.02.2025 г., през който ищецът не е полагал труд по
трудово правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за
сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Вземайки предвид всичко изложено, съдът счита, че горепосочените
кумулативно изискуеми предпоставки не са налице в процесния случай, доколкото не е
налице причинна връзка между оставането на ищеца без работа и прекратяването на
трудовото правоотношение със Заповед № 99/02.01.2025 г. на управителя на „Алфа
СОТ 2000“ ООД. Както се посочи по-горе, в случая срокът на отправеното от
работодателя до ищеца 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е изтекъл на 16.12.2024 г., като
прекратяването е произвело действие преди процесната заповед. Т. е. причина за
оставеното на ищеца без работа е предходно волеизявление на работодателя, което е
довело до прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 16.12.2024 г., а не
незаконно извършеното след това от работодателя уволнение. В срока по чл. 358, ал. 1,
т. 2 КТ ищецът не е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ/респ. не е призната незаконността му, поради което
съдът приема, че той е останал без работа вследствие на прекратяването на трудовия
договор от 16.12.2024 г. При тези данни съдът намира, че след като трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено на друго основание преди процесното
признато за незаконно уволнение, извършено със Заповед № 99/02.01.2025 г., то не е
налице причинна връзка между оставането на ищеца без работа и това прекратяване. С
оглед на това при отмяната на уволнението работодателят не дължи на ищеца
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид изложеното искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора сторените от ищеца разноски възлизат на сумата от
1000 лв. съразмерно на уважената част от исковете, а съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника се дължат разноски в размер на 400 лв. От това следва, че по
компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 600 лв.
Също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса съобразна уважената част от исковете в размер на 160 лв. за двата
неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ.
Така мотивиран, РС Първомай
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. С. С., ЕГН: **********, адрес: ***, извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 99/02.01.2025 г. на управителя на „Алфа
СОТ 2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***.
ДОПУСКА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с „Алфа СОТ 2000“ ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в трудовата книжка на А.
С. С., ЕГН: **********, адрес: ***, като трудовият договор се счита прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. С., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
„Алфа СОТ 2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
2104 лв., представляваща парично обезщетение за периода от 02.01.2025 г. до
27.02.2025 г., през който не е полагал труд по трудово правоотношение.
ОСЪЖДА „Алфа СОТ 2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на А. С. С., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 600
лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Алфа СОТ 2000“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Първомай сумата от 160 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок, считано датата на обявяването му – 24.07.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
10