№ 2294
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110202049 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Р. Н. срещу наказателно постановление
(НП) № 24-4332-032096 от 07.01.2025 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.179,
ал.2, пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
С нарочна жалба се моли съда да отмени процесното наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки релевира доводи в посока законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП, поради което моли то да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение; оспорва адвокатско
такова по размер.
1
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
Административнонаказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото:
На 09.10.2024 г. около 10.05 ч. в гр.София по ул.“***“, с посока от
ул.“***“ към ул.“***“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „***“ с
рег.№ ***, като срещу № 21, поради движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението реализира ПТП със паркирания от дясната
страна лек автомобил „***“ с рег.№ *** и вследствие на удара се отклонява и
реализира ПТП в метален стълб на пътен знак; водачът не избрал скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред видимо
препятствие или създадена опасност за движението. Проверяващите
констатирали още, че водачът след това напуска местопроизшествието, не
спира да установи нанесените щети, не установява последиците от ПТП и не
уведомява компетентните органи на МВР.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия AД № 703543 от 11.12.2024 г. от
Ц. Х. Ц., на длъжност „младши автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП на 07.01.2025 г., с което
на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр. първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събрания от делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля Ц. Х. Ц.; писмени доказателства: заповеди за
компетентност, писмени сведения, справка-картон на водача, декларация,
скица, протокол за ПТП, както и от останалите материали по делото, приети
по надлежния процесуален ред.
Св. Ц. в съдебно заседание потвърждава отразеното в него по случая в
АУАН и съдът цени показанията му като последователни и непротиворечиви.
2
Съдът цени писмените доказаателства, събрани и приобщени по предвидения
в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи, видно от приложените
заповеди за компетентност. Нарушението е описано пълно, точно и коректно.
На следващо място съдът намира, че са спазени и преклузивните срокове по
чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Неизпълнението на това императивно
задължение е скрепено със санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която, който поради движение с несъобразена
скорост причини ПТП, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
Съдът счита, че поведението на водача при управление на автомобила по
начина, описано в АУАН и в НП, се субсумира под състава на нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, затова правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като му е било наложено
наказание "глоба" в предвидения в разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП размер от 200 лв. По отношение на това нарушение съдът счита, че не е
оборена формалната доказателствена сила, с която се ползва АУАН на
основание чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята
3
същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения
от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.
По отношение на нарушението по т. 2 от наказателното постановление:
След произшествието жалбоподателят е напуснал местопроизшествието,
като не е предприел никакви други действия; нещо повече, не е спрял, за да
установи дали има и ако – да, какъв е характерът на последиците. Така е
нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и правилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност по пункт
втори от обжалваното наказателно постановление. Правилно и
законосъобразно е определено наказанието по вид и размер. Съдът прецени,
че не намира приложение институтът на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от
типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението, респективно липсата на такава.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс и съдът се
произнася по разноските, сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това. По делото се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за това е направено своевременно и с оглед
крайния изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът намери, че
следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като не е налице
фактическа и правна сложност на случая, делото се е развило в едно съдебно
заседание и е разпитан един свидетел.
4
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-032096 от
07.01.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр. първо от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5