№ 4025
гр. С., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110103541 по описа за 2022 година
„С.В.” АД е предявило срещу П. Г. П., ЕГН **********, установителни
искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2092,53 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
05.09.2018 г. – 07.01.2021 г. в имот, находящ се в гр. С., Ц.С.Б., бл....., вх.А,
ет.,ап., ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в съда /12.05.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 80,33
лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода
от 06.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 02.07.2021 г. по ч.гр.д. № 26262/2021 г. по описа на СРС, 48
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в имота,
находящ се на посочения адрес, а последният не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията на ищеца. Оспорва да е потребител ма ВиК услуги, тъй като нито
е собственик, нито вещен ползвател на процесния недвижим имот, за което
обстоятелство се позовава на Решение от 10.05.2016 г. по гр.д. № 8124/2014 г.
на СГС, с което решение било признато за установено, че трети лица са
собственици на имота. Ответникът оспорва ищецът да е издавал фактури за
претендираните суми през процесия период, като твърди, че ищецът
1
неправомерно е начислявал ВиК услуги на база, а не според показанията на
водомера. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като твърди,
че процесните вземания са погасени изцяло, за което са представени
платежни нареждания по заповедното производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че
ответниците са потребители на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответниците е да докажат, че са погасила претендираните
вземания.
Съдът намира, че по делото не се доказва наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК услуги.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот - ап., находящ се в гр. С., Ц.С.Б., бл....., вх.А, ет., за който
при ищеца е разкрита партида с клиентски № **********, е депозирана
справка по лице от Служба по вписванията за П. Г. П. /л.5-6 от делото/, от
която видно, че на 14.05.2014 г. е вписан договор за покупко-продажба, по
силата на който ответникът е закупил от Веселин Сарандев процесния
недвижим имот. От справката е видно още, че на 12.02.2018 г. е вписана
искова молба, подадена от Венета Христова, Мариана Ангелова, Христо
Кашкавалджиев и Клавдия Антонова срещу няколко лица, вкл. П. Г. П. с
предмет правото на собственост върху процесния апартамент. По делото е
представено влязло в сила Решение от 10.05.2016 г. по гр.д. № 8124/2014 г. на
СГС, по силата на което спрямо няколко лица, вкл. П. Г. П. и неговия
праводател Веселин Сарандев е признато за установено, че Венета Христова,
Мариана Ангелова, Христо Кашкавалджиев и Клавдия Антонова, са
собственици на процесния апартамент.
Влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо само между
страните /чл.298,ал.1 ГПК/, поради което и не се ползва със сила на
присъдено нещо спрямо ищеца. Същевременно съдебното решение има
легитимиращ ефект, а мотивите на съдебното решение представляват непряко
доказателство за удостоверените факти, които не бяха оборени в хода на
настоящото производство. Ето защо и съдът намира за доказано
обстоятелството, че ответникът не е бил собственик на процесния недвижим
имот през исковия период, като по делото липсват доказателства и
2
ответникът да е подавал заявление за откриване на партида на негово име.
Недоказването на наличие на валидно облигационно правоотношение,
обвързващо страните през процесния период, като елемент от фактическия
състав на иска, води до извод за неоснователност на същия без да е
необходимо съдът да изследва наличието или липсата на останалите
предпоставки.
По изложените съображения и предявеният иск следва да се отхвърли
изцяло.
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва, с оглед което предявеният иск с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД също следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски във връзка
с производството по делото принадлежи на ответната страна. Ответникът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 380 лв., като
ищецът е направил още с исковата молба възражение по чл.78,ал.5 ГПК за
прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
случая е 382 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.” АД, ЕИК ...... срещу П. Г. П., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.422,ал.1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2092,53 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 05.09.2018 г. – 07.01.2021 г. в имот,
находящ се в гр. С., Ц.С.Б., бл....., вх.А, ет.,ап., ведно със законната лихва
върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /12.05.2021 г./ до окончателното
й изплащане, както и сумата от 80,33 лв., представляваща мораторна лихва
върху дължимата главница за периода от 06.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 02.07.2021 г. по ч.гр.д. №
26262/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
3
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ......, да заплати на П. Г. П., ЕГН
**********, на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в размер от 380 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4