Р Е
Ш Е Н
И Е № 292
гр.Пловдив,28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в открито заседание на втори април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА,като разгледа докладваното
от съдията търг. дело 1028/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.231,ал.3 от ДОПК,предявен
от Национална агенция за приходите /чрез ТД на НАП-Пловдив/ против „ПАСИОНЕ
2003“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* за прекратяване на същото дружество на
основание посочената разпоредба.
Искът се основава на
следните твърдения:
Твърди се,че по отношение
на В. К. И. с ЕГН ********** в ТД на НАП-Пловдив е образувано изпълнително дело
№16010005456/2001 г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания в
общ размер от 14643,13 лв.,в т.ч. главница в размер на 10 137,22 лв. и лихви в
размер на 4505,91 лв.,изчислени към 15.11.2018 г.
Твърди се,че длъжникът В.
К. И. е ограничено отговорен съдружник в ответното дружество „Пасионе 2003“ЕООД
с ЕИК ********* и че с постановление изх.№С170016-022-0014399 от 17.03.2017 г.
по висящото изпълнително дело е бил наложен запор върху 10 дружествени дяла по
500 лв. всеки,притежавани от длъжника в същото дружество,които възлизат на 5000
лв. по номинал.
На следващо място се
твърди,че публичният изпълнител е връчил на ответното дружество изявление изх.№С180016-138-0000006
от 12.02.2018 г. за прекратяване на участието на длъжника като съдружник в
дружеството и е указал,че ако в тримесечен срок публичните задължения не бъдат
погасени или дружеството не изплати припадащата се на съдружника част от
имуществото на дружеството,определена по реда на чл.125,ал.3 от ТЗ,публичния
изпълнител ще предяви пред окръжен съд иск за неговото прекратяване.
Твърди се,че в срока по
чл.231,ал.3 от ДОПК ответното дружество не е изплатило припадащата се на
съдружника В. К. И. част от имуществото по набирателната сметка за задължения
по изпълнително дело №16010005456/2001 г.,а тримесечния срок от връчване на
изявлението по чл.231,ал.3 от ДОПК е изтекъл на 15.05.2018 г.
На база горните фактически
твърдения,ищецът счита,че са налице визираните в закона предпоставки за
прекратяване на ответното дружество на основание чл.231,ал.3 от ДОПК и затова с
предявения по делото иск моли да бъде постановено съдебно решение,с което
същото дружество да бъде прекратено на посоченото основание и съдът да постанови
вписването на прекратяването в търговския регистър към Агенция по вписванията с
указания за предприемане на действия по ликвидация на дружеството.Моли на
основание чл.7,ал.1,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на
НАП-Пловдив.
Ответникът „Пасионе
2003“ЕООД е подал отговор на исковата молба,но след изтичане на законния срок
по чл.367,ал.1 от ГПК,което преклудира правото му да ангажира доказателства по
предявения срещу него иск,но не и да вземе становище по иска.В отговора си
ответникът е заявил,че иска е процесуално допустим,но по съществото си е
неоснователен.В тази насока ответникът оспорва изложеното в исковата молба,че
публичния изпълнител е връчил на дружеството,по електронен път изявлението,с
което е заявено прекратяването на участието в дружеството на длъжника В. И..В
тази връзка излага доводи,че лицето,получило изявлението по електронен път и
изпратило електронен отговор не разполага с представителна власт спрямо
дружеството и че в крайна сметка не е предало това изявление на управителя на
дружеството,поради което това изявление не е достигнало до знанието на законния
представител на дружеството-ответник.Предвид това и считайки,че горното изявление
не му е било редовно връчено,ответното дружество счита за неоснователно
твърдението на ищеца,че тримесечния срок по чл.231,ал.3 от ДОПК е изтекъл на
15.05.2018 г.
Ответникът е оспорил още
обстоятелството,че имуществото на дружеството е равно на уставния капитал от
5000 лв.,като счита,че то следва да бъде определено по реда на чл.125,ал.3 от ТЗ,за което нямало приложени доказателства.Заявява,че не оспорва другите
факти,изложени в исковата молба.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
От фактическа страна:
Видно от приложеното
постановление за налагане на обезпечителни мерки с дата от 17.03.2017
г.,издадено от публичен изпълнител към ТД на НАП-Пловдив,по описа на същата
дирекция има образувано изпълнително дело №16010005456/2001 г. за принудително
събиране на изискуеми публични задължения на В. К. И. в размер на 10409,13
лв.,от които 7 317,54 лв. главница и 3091,59 лв. лихви.Със същото постановление
е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на ответното
дружество „Пасионе 2003“ЕООД с ЕИК *********,представляващи 10 дяла с номинална
стойност от 500 лв. всеки един и с обща стойност-5000 лв.Както съдът констатира
при извършена служебна проверка по партидата на дружеството-ответник в ТР към
АВ,запорът е вписан по тази партида на датата 23.03.2017 г. и към настоящия
момент не е заличен.
По делото е представено и
прието като доказателство и изявление по чл.231,ал.3 от ДОПК с изх.№С180016-138-0000006
от 12.02.2018 г.,изходящо от публичния изпълнител и адресирано до ответното
дружество,с което публичният изпълнител във връзка с горното изпълнително дело
и наложения запор на дружествени дялове,е заявил прекратяване участието на
длъжника В. К. И. в „Пасионе 2003“ЕООД и е предупредил дружеството-адресат,че
ако в 3-месечен срок от връчване на изявлението публичното вземане по
изпълнителното дело не бъде погасено или дружеството не изплати по конкретно
посочена банкова сметка на ТД на НАП припадащата се на съдружника-длъжник част
от имуществото,определена съгласно чл.125,ал.3 от ТЗ,публичният изпълнител или
публичния взискател ще предявят иск пред окръжния съд по седалището на дружеството
за неговото прекратяване.Съгласно представеното от ищеца „удостоверение за
извършено връчване по електронен път“,горното изявление по чл.231,ал.3 от ДОПК
е връчено на дружеството-адресат по електронен път на датата 15.02.2018 г.
/чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес info@gsdconsult.com с IP адрес
91.139.181.34.С последващ протокол от 15.11.2018 г.,издаден от старши публичен
изпълнител към ТД на НАП-Пловдив за извършена проверка на основание чл.226,ал.2
във вр. с чл.50 от ДОПК,е констатирано,че изявлението по чл.231,ал.3 от ДОПК от
12.02.2018 г. е връчено на ответното дружество „Пасионе 2003“ЕООД на 15.02.2018
г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция,но дружеството не е
изплатило дяловото участие на В. К. И. по набирателната сметка за задължения по
изп.д.16010005456/2001 г. и че тримесечния срок от връчване на изявлението е
изтекъл на 15.05.2018 г.При тези констатации,в протокола от 15.11.2018 г. е
прието,че е налице основание за предявяване на иск пред ОС-Пловдив за
прекратяване на дружеството „Пасионе 2003“ЕООД.
Ответникът е оспорил
редовността на връчването на изявлението по чл.231,ал.3 от ДОПК,а оттам и
изтичането на тримесечния срок по същата разпоредба на датата 15.05.2018
г.,като заявява,че лицето,получило изявлението по електронен път и изпратило
електронен отговор не разполага с представителна власт спрямо дружеството и че
в крайна сметка не е предало това изявление на управителя на дружеството,поради
което това изявление не е достигнало до знанието на законния представител на
дружеството-ответник.Съдът също приема за нередовно връчването на изявлението
по горната разпоредба,макар и по различни от ответника съображения.В тази
насока съображенията на съда са следните:
Очевидно е от приложените
по делото доказателства за връчването на изявлението по чл.231,ал.3 от ДОПК,че
относно това връчване публичния изпълнител е използвал реда,предвиден в нормата
на чл.29,ал.4 от същия кодекс,съгласно който съобщенията могат да бъдат
връчвани чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване
на квалифициран електронен подпис на органа по приходите.А според разпоредбата
на чл.30,ал.6 от ДОПК електронното съобщение се смята за връчено,когато
адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно
съобщение,активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация.Съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа на приходите
разпечатка на записа в информационната система,както следва от изречение второ
на чл.30,ал.6 от ДОПК.Съобразявайки тези законови разпоредби,се налага извод за
неоснователността на възраженията на ответника за нередовно връчване на
изявлението поради липса на представителна власт спрямо дружеството на
лицето,получило изявлението по електронен път и изпратило електронен
отговор,както и поради неудостоверяване на обстоятелството,че същото лице е
предало изявлението на управителя на дружеството.Тези възражения са
неоснователни,защото законът не изисква електронното съобщение /относно
връчвания по електронен път акт/ да бъде получен лично от лицето-адресат или от
упълномощен от него представител,респективно-от неговия законен
представител,когато адресата е юридическо лице /и по-специално-търговско
дружество,както е в случая/.С факта на активиране на електронната препратка
електронното съобщение се счита връчено,независимо кое физическо лице го е
извършило.Обаче,за да е редовно връчването по електронен път,следва
електронното съобщение да е изпратено на декларирания от адресата пред органите
по приходите електронен адрес,като в това отношение следва да се има предвид
разпоредбата на чл.28,ал.2 от ДОПК,даваща възможност на всяко лице да посочи
пред тези органи електронен адрес за получаване на съобщения.В случая е
представено от ищеца изходящо от ответното дружество заявление от 14.06.2016 г.
за ползване на електронни услуги,предоставяни от НАП,чрез персонален
идентификационен код.Представено е и разрешение от същата дата на ТД на НАП-Пловдив
за ползването от ответното дружество „Пасионе 2003“ЕООД на електронни
услуги,предоставяни от агенцията,чрез персонален идентификационен код.Но
декларирания в заявлението на дружеството от 14.06.2016 г. електронен адрес за
кореспонденция е „***” и той е различен
от електронния адрес,на който според приложеното удостоверение за извършено
връчване по електронен път е било изпратено електронното съобщение за
изявлението по чл.231,ал.3 от ДОПК,а именно: ***При така констатираното разминаване в
електронните адреси,не може да се приеме за удостоверено от ищцова страна,че
горното изявление,адресирано до ответното дружество,е било връчено редовно на
последното на деклариран от него електронен адрес за кореспонденция с НАП съобразно
чл.28,ал.2 от ДОПК.А след като остава неудостоверено редовното връчване на това
изявление,то от това следва и извода,че не е доказано изтичането на тримесечния
срок по чл.231,ал.3 от ДОПК,който се брои и започва да тече именно от датата на
редовно извършено връчване на изявлението.Това като краен резултат налага
извода,че липсва една от предпоставките,визирани в посочената разпоредба,за
уважаването на процесния иск,поради което същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от НАП /чрез ТД на
НАП-Пловдив/ иск за прекратяване на ответното дружество „ПАСИОНЕ
2003“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* на основание чл.231,ал.3 от ДОПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: