Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря **,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 270 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0283-000339/11.11.2020г. на Началника на РУ гр.Каварна са наложени на С.И.С. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че жалбоподателят не е уведомяван от 01.07.2019г. до проверката извършена на 09.10.2020г. от съответните органи на отдел КАТ за прекратената регистрация.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява,представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.
Съдът за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:
От показанията на актосъставителя А.Н.А.-младши полицейски инспектор в РУ Каварна се установява,че на посочената в акта дата/09.10.2020г./ заедно с полицейския служител М.В. са заели установъчен пункт в близост до хотел „С.“.Свидетеля А. спирал автомобилите,а полицейския служител М.В. извършвала съответната проверка в таблета,при което се установило,че автомобила е с прекратена регистрация,повече от година,тъй като не е платена гражданската регистрация.Съответно се обадили на дежурния и му съобщили за констатираното нарушение.След това св.А. съставил акт за установяване на административно нарушение и при съставянето на акта връчил екземпляр на нарушителя.Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел А.А. по време на проверката,автомобилът е бил с поставени регистрационни номера.В показанията си св.А. заявява,че жалбоподателя е узнал от полицейските служители,че автомобила му е с прекратена регистрация и е останал изненадан,че автомобила е с прекратена регистрация.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето,сочено като нарушител.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-0283-000339/11.11.2020г. на Началника на РУ гр.Каварна с което са наложени на С.И.С. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.
Автори на АУАН и НП са компетентни длъжности лица по смисъла на ЗМВР,съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му.Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно е описано са били описани извършеното нарушение,правната му квалификация и наложеното наказание.Наказателното постановление е било издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта,а в последствие и в наказателното постановление,нарушението е описано пълно и ясно,като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му и допълнителните относими към него обстоятелства.По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,респективно да организира пълноценно защитата си,което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП възприета от актосъставителя и АНО за нарушена от жалбоподателя,въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места.Нарушението на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени в нормата на чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
В настоящия случай безспорно е установено,че на 09.10.2020г. около 11.15ч.,в гр.Каварна по ул.“Л.К.“,непосредствено до хотел „С.“ водачът С.И.С. ЕГН ********** с адрес *** управлява собствения си лек автомобил ****,с прекратена регистрация от 01.07.2019г. по чл.143 ал.10 от Закона за движение по пътищата.Респективно,към момента на управлението и проверката,лек автомобил ***,макар и да има поставени табели с рег.№ ***,не бил регистриран по съответния законов ред.
От изложеното дотук става ясно,че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче,за да се приеме,че е извършено нарушението,а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани,е необходимо да са налице и доказателства,от които може да се направи несъмнен извод,че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.Съобразно разпоредбата на чл.574 ал.10 Информационния център Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства,за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.Едва след изтичане на този срок и ако не са били представени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Гаранционния фонд уведомява органа по ал.1,т.1/компетентните държавни органи които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.От своя страна,след получаване на това уведомление,съобразно императивната норма на 143 ал.10 от ЗДвП на 01.07.2019г.Сектор ПП-Добрич служебно прекратил регистрацията на лек автомобил ****.В същото време обаче на компетентния орган,в настоящия случай Сектор ПП-Добрич,било вменено и задължението съобразно цитираната правна норма,да уведоми собственика на съответното ППС за прекратяването на регистрацията.В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,отчет,пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.При анализ на правните норми,свързани с обсъжданата процедура,се налага извода,че в случая се касае са вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи,без осигуряване на публичност на тази информация.Т.е за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация,а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор Пътна полиция.По делото липсват доказателства собственика на процесното ППС да е бил уведомяван,че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,при това именно от 01.07.2019г.При това положение следва да се приеме,че собственика на лек автомобил **** изобщо не е наясно с обстоятелството,че считано от 01.07.2019г. служебно е била прекратена регистрацията на това МПС.
При така установеното става ясно,че макар от обективна страна да са налице елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,то липсват каквито и да е доказателства за това,деянието да е извършено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира,че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на С.И.С. за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради което като материално незаконосъобразно,обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По отношение на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР общо 10 контролни точки по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП:
В чл.157 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г. тези точки са наречени „контролни точки за отчет на извършените нарушения“,което показва,че същите са средство за отчитане на установени нарушения.Отнемането на контролни точки не е сред ПАМ,нито сред наказанията по чл.13 от ЗАНН,което обуславя извода за различна правна същност.Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер,което изпълнява предупредителна/по отношение на водачите/ и информационно-статистическа/за контролните органи/ функция.Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление/чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г./Текстът на чл.3 ал.2 от Наредбата показва,че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност,като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.В резултат на отнемането на контролни точки на основание чл.171 т.4 от ЗДвП,ръководителите на службите за контрол са компетентни да изземват свидетелството за правоуправление със заповед за налагане на ПАМ.Тази заповед подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП пред съответния административен съд.
Ето защо настоящия съдебен състав счита,че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки,тъй като намира,че същите по своя характер не съставляват административно наказание,по смисъла на чл.13 от ЗАНН и обжалването им не е предмет на настоящото производство.Константна е практиката на съдилищата в страната по този въпрос/в този смисъл е и Решение на Съда на ЕО по дело С-27/11г. по повод преюдициалното запитване,отправено от Административен съд София по повод тълкуване на чл.82,параграф 1,втора алинея,буква а/ ДФЕС,член 91,първа алинея,буква в/ ДФЕС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,както и на членове 47,48 и 52 от Хартата на основните права на европейския съюз./.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020г. и пълномощно се установява,че въззивника С.И.С. е възложил на адв. Е.Т.Т. от Адвокатска колегия Добрич оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300/триста/ лева/минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Каварна към ОД МВР Добрич следва да заплати на С.И.С. ЕГН ********** с адрес ***,процесната сума от 300 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0283-000339/11.11.2020г. на Началника на РУ гр.Каварна,с което са наложени на С.И.С. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ гр.Каварна към ОДМВР Добрич да заплати на С.И.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300/триста/ лева,представляващи направени от същия в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: