РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20242100101409 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. Б., ЕГН
**********, адрес: с. П., ул. Х. № ** срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано
от Борислав Атанасов Богоев, за осъждане на ответното сдружение да заплати
на ищеца сумата 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му вследствие на настъпило застрахователно събитие –
ПТП на 28.02.2020 г. около 22 ч. на главен път I – 9, км 249 + 600, след изхода
на гр. Бургас в посока кв. Крайморие, при което е настъпила смъртта на
съпругата му В. А. Б., сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие произшествието, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на деянието –
28.02.2020 г., до окончателното изплащане на главниците.
Ищецът твърди, че с Присъда по НОХД № 1204/2021 г. на БОС,
влязла в сила, К. К. Ф. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 4, б. б, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. в, предл. 1 във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП за това, че се е движел със скорост
105 кв/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост
1
причинил смъртта на повече от едно лице, в това число смъртта на съпругата
на ищеца В. Б.. Излага се, че виновният за ПТП водач към датата на инцидента
е управлявал превозно средство – автобус Мерцедес Травега, рег. №
34CKR845, собственост на „Йозлем Тур Туризм С.А.Ш.“, регистрирано в
Турция. Към момента на ПТП за отговорността на водача на автобуса не е
имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с
български застраховател. Предявил е претенция към ответника за заплащане
на застрахователно обезщетение, но до настоящия момент плащане не е
постъпило.
Ищецът сочи, че вследствие на ПТП е загубил съпругата си,
която за него е била сродна душа и любов. Заедно са били повече от 30 години,
отгледали са дете и внуци. През всички години тя е била опора в живота му, а
животът им в чужбина ги привързал още повече като семейство. И до днес не
е преживял преждевременната смърт на съпругата си, която ще му тежи до
края на дните му.
Заявява, че е претърпял и имуществени вреди за разходи за
погребение в размер на 2500 лева, както и вреда от пълното унищожаване на
автомобил Ситроен Пикасо, рег. № А1821МА на стойност 5000 лева, от които
неговата наследствена част е 2500 лева.
Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да му заплати и
направените по делото разноски.
Oтветното сдружение чрез процесуален представител е оспорило
претенциите.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата, тъй като пострадалата, нарушавайки
правилото на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е създала предпоставка за
произшествието. Тя е била участник в ПТП, настъпило малко преди да
настъпи процесното ПТП, като автомобилът й е бил с леки, незначителни
щети и в движение. Б.а е следвало на премести автомобила на безопасно
място, но въпреки това го е оставила в средата на лявата пътна лента и по този
начин е създала сериозна опасност за реализиране на ПТП. Освен това не е
спазила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, тъй като в качеството си на
пешеходец се е намирала на платното за движение.
Оспорен е размерът на предявения иск. Счита, че претенцията за
2
неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е оспорил същия по основание и размер. По отношение на
иска за заплащане на законна лихва върху главницата е оспорен началният
момент, от който същата е претендирана. Посочено е, че НББАЗ не е
застраховател и отговорността му се урежда от специални правила, като
дължи лихва съобразно правилото на чл. 493, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1
КЗ – след изтичане на законоустановения срок за произнасяне на
извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.
Моли се съда да отхвърли исковете, евентуално да намали
обезщетението съобразно направеното възражение за съпричиняване и
вземайки предвид принципа на чл. 52 ЗЗД, и да присъди на дружеството
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на
деянието, вината и противоправността в поведението на К. К. Ф. съобразно
влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и липса на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между собственика на автобус Мерцедес Травега, рег. № 34CKR845 и
български застраховател, което ППС обичайно се намира в Република Турция.
Тези обстоятелства се установяват и от приложеното към
настоящото дело НОХД № 1204/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С
Присъда № 64 от 09.12.2022 г., постановена по делото и влязла в сила на
05.06.2024 г., подсъдимият К. К. Ф., ЕГН **********, с българско и турско
гражданство, е признат за виновен в това, че на 28.02.2020 г. около 22.00 часа
на главен път I - 9, километър 249+600, след изхода на гр. Бургас в посока кв.
Крайморие, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес“, модел
„Травега“, турски рег. № 34 CKR 845, собственост на „Йозлем Тур Туризм
Сеяхат Аноним Ширкети“ със седалище и адрес на управление Истанбул,
Република Турция, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2,
3
изр. 1 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, … със
състоянието на пътя, …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се е движел със
скорост 105 км/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на В. А. Б., ЕГН
********** и на Т. Н. Т., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. 4, б. б, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. в, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК
във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като на основание чл. 304, предл. 1 НПК е
признат за невинен и е оправдан по обвинението да е извършил деянието
вследствие на нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
Филипов е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и осем
месеца, което да изтърпи ефективно, и е лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от пет години.
Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено
от Община Бургас, наследници на В. А. Б. са С. Г. Б. – съпруг, и Г. С. Т. –
дъщеря.
Със заявление, депозирано на 06.04.2020 г., Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи е уведомено от С. Г. Б. за
настъпилото произшествие.
Представени са фактура № 635/02.03.2020 г., издадена от
„Крематориум инвест“ ООД, ведно с разрешение за кремация, издадено от
съдебен лекар при УМБАЛ – Бургас, за извършена кремация на В. Б. на
стойност 489 лева. Видно от фактура № 158/15.03.2021 г., издадена от ОП
„Обреден комплекс – Бургас“ С. Б. е заплатил сумата 1000 лева за урнова
клетка – стена.
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е обяснило механизма на местопроизшествието. На 28.02.2020 г.
около 22:00 часа на главен път I-9 км 255+2 след изхода на гр. Бургас в посока
гр. Созопол е настъпил сблъсък между автобус Мерцедес Травего с рег. №
34CKR846, регистриран в Република Турция, управляван от К. К. Ф., спрелия
лек автомобил Ситроен Пикасо с рег. № А1812МА и пешеходците В. А. Б. и Т.
Н. Т.. В резултат на ПТП са починали пешеходците. Деформациите на двете
МПС и механизмът им на получаване съответстват на силен удар – челен за
4
автобуса и заден за автомобила. От силния удар лекият автомобил е преместен
напред, като цялата задна част е деформирана към купето. Непосредственно
преди произшествието, при което са загинали В. Б. и Тодор Тодоров, е
настъпило леко пътнотранспортно произшествие между лекия автомобил
Ситроен Пикасо с рег. № А1812МА, управляван от В. А. Б., и лекия автомобил
Фолксваген Голф с рег. № А7081КХ, управляван от Т. Н. Т., след като лек
автомобил Фолксваген е настигнал и ударил с предната си лява част задната
дясна част на лекия автомобил Ситроен, който се е движел с ниска скорост
(около 60 км/час) в лявата лента. Вещото лице е посочило, че според
видеорегистратора на автобуса от градския транспорт изминалото време
между двете произшествия е 4 минути и 27 секунди. За това време покрай
спрелите автомобили са преминали общо 9 превозни средства, от които 3 са
били автобуси.
Вещото лице е определило скоростта на автобуса, причинил
второто ПТП, по тахографното устройство на автобуса. Същата е била около
106 км/ч, а в момента на удара с л.а. Ситроен е била около 69 км/ч, при
допустима 80 км/ч. Водачът е реагирал на възникналата опасност, но
скоростта му на движение е била технически несъобразена с пътно-
транспортната обстановка и той не успял да предотврати произшествието, тъй
като двата автомобила са попадали в опасната зона за спиране на автобуса към
момента на възприемането им от водача на автобуса Филипов като опасност.
Вещото лице е посочило, че от видеоматериала от автобуса на
градския транспорт се установява, че двата автомобила Фолксваген и Ситроен
са били с включени аварийни светлини. Аварийните светлини се възприемат
от водачите от много по-голямо разстояние, отколкото светлоотразителната
жилетка и триъгълник, при директна видимост над 300 м и повече, особено
през тъмната част на денонощието. В момента, в който водачът на автобуса е
имал техническа възможност да възприеме включените аварийни светлини,
той не е бил наясно каква е опасността и дали въобще може да се премине
през пътния участък и би следвало да съобрази скоростта си на движение с
осветеността пред фаровете си, за да може да преустанови движението си
безопасно в зоната, осветена от фаровете.
От данните в досъдебното производство и събрани гласни
доказателства вещото лице е направило извод, че по време на първото ПТП
5
водачът на автобуса от градския транспорт М. рязко е намалил скоростта на
автобуса Соларис и е дал възможност на лекия автомобил Фолксваген да
премине в дясната лента пред него без удар. След като водачът Тодоров спрял
в дясната лента и автобусът Соларис спрял зад него, лекият автомобил
Ситроен спрял в лявата лента на 30 м по-напред от автомобила Фолксваген.
Щетите по двата автомобила са били незначителни и двамата водачи са се
разбрали да съставят двустранен протокол. Към момента на настъпване на
второто произшествие двамата водачи са оглеждали автомобила на Б. за щети.
Двата автомобила са били в движение и е нямало необходимост да престояват
на пътното платно, като заемат и двете ленти за движение. Водачът на лекия
автомобил Ситроен е имала техническа възможност да спре след сблъсъка с
Фолксвагена в дясната лента на безопасно място и тогава да огледа
пораженията по автомобила си. И двамата водачи са слезли от автомобилите
си, без да облекат светлоотразителни жилетки и без да поставят
предупредителен светлоотразителен триъгълник. Те не са изпълнили като
водачи задълженията си, произхождащи от Закона за движение по пътищата,
относно спиране, престой и поведение при пътнотранспортно произшествие.
Тяхното поведение е технически неправилно, което е създало опасност на
платното за движение, предпоставка за настъпване на пътнотранспортно
произшествие.
Съдът изцяло кредитира заключението по приетата експертиза,
доколкото е пълно, компетентно дадено и безпротиворечиво, а констатациите
в него се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Посоченото от вещото лице се потвърждава от показанията на
свидетеля Х. М., който е очевидец на произшествието. Същият е посочил, че е
управлявал междуградски автобус между Бургас и квартал Крайморие, и
излизайки от квартал Крайморие, автомобил предприел изпреварване на
автобуса, при което друг автомобил ударил първия отзад. В лявата лента
останал удареният автомобил на жената, а момчето с „Фолксваген Голф“
навлязъл в дясната лента и спрял там. Свидетелят спрял автобуса зад тях в
дясната лента, защото ПТП станало непосредствено до него, като включил
аварийни светлини, и слязъл да види дали има увреждания по автобуса.
Двамата водачи на леките автомобили се събрали в лявата лента и жената
започнала да звънни на тел. 112, даже искала да запише името на М. като
свидетел на самото ПТП. Свидетелят отишъл при тях и тримата шофьори се
6
събрали в задната част на управлявания от госпожата автомобил в лявата
лента. Попитал ги дали имат нужда от записи, след което казал, че тъй като
няма щети по автобуса, продължава по своя маршрут. През това време минали
няколко автомобила покрай тях, тъй като имало достатъчно място да
преминат, криволичейки от лява през дясна лента и обратно. Автобусът бил
доста видим отдалеч, с включени светлини и аварийни. Свидетелят се качил в
автобуса и сядайки на шофьорското място, видял как прелетял автобус и
ударил хората, заедно с автомобила, който бил в лявата лента. Водачката на
автомобила в лявата лента не сложила триъгълник, нито водачите са били със
светлоотразителни жилетки. След първия удар двамата водачи са стояли на
пътя не повече от 10 минути, може и пет минути да са били. Двата ударени
автомобили били в движение след първия удар, като уврежданията по тях
били по-скоро козметични.
Свидетелят Д. Г. е посочил, че познава С. и В. от 2002 г., когато
са се запознали в Щатите. Доста години живели врата до врата, със С. били
колеги няколко години. Имали ежедневен контакт както в дома, така и на
работа. Така било до 2008 г., когато те отишли в Лондон и след две-три години
се преместили в България. Г. се прибрал в България през 2013 г. и винаги
продължавали да поддържат тесен контакт, ходили си на гости. Те си взели
къща в село Присад и често се събирали големи компании там. Имало
създаден уют. Винаги отношенията им са били семейни, хармонични, добри.
Свидетелят знае, че са заедно от млади – В. е била на 18-19 години, и оттогава
са женени. Имат едно дете - Гергана. Отношенията в семейството им винаги
са били много добри, като при семейство, при което винаги е било хубаво да
отидеш, тъй като в здравото семейство винаги има хармония, която привлича.
Двамата никога не са се разделяли, никога не е имало проблеми в семейството
им. Двамата дори работели заедно в едно помещение.
След смъртта на В. С. много се затворил. С. го преживял най-зле,
не е нещо, което ще се преживее. Той вече не контактувал с компании и с
приятели така, както било преди смъртта на съпругата му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 511, ал. 3 КЗ
във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
7
Основателността на предявения иск за ангажиране отговорността
на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е
обусловена от наличието на следните предпоставки: пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България, водачът
на моторното превозно средство да е действал виновно, моторното превозно
средство обичайно да се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, за моторното превозно средство да е налице застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят на виновния
водач да няма кореспондент за територията на Република България или когато
има кореспондент, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Допълнително условие
съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ е да липсва произнасяне от бюрото по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, да е налице отказ за изплащане на
обезщетение или увреденото лице да не се е съгласило с размера на
обезщетението.
Следва да се установяват и общите предпоставки на чл. 45 ЗЗД за
носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило
вредите - да е настъпило застрахователно събитие, причинени от
застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между застрахователна
компания в Република Турция „HDI“ и собственика на автобуса, управляван от
причинителя на вредите К. Ф. - „Йозлем Тур Туризм Сеяхат Аноним
Ширкети“. Ответникът не оспорва, че са налице предпоставки за насочване на
прекия иск именно към него на основание чл. 511, ал. 1 КЗ и чл. 513, ал. 1 КЗ.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. От присъдата на
наказателния съд, цитирана по-горе, се установяват деянието,
противоправността му и вината на К. Ф..
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза и
събрани гласни доказателства се установява по безспорен начин механизмът
8
на процесното ПТП, настъпило на 28.02.2020 г. около 22 часа на главен път I-9
км 255+2 след изхода на гр. Бургас в посока гр. Созопол между автобус
Мерцедес Травего с рег. № 34CKR846, регистриран в Република Турция,
управляван от К. К. Ф., спрелия лек автомобил Ситроен Пикасо с рег. №
А1812МА и пешеходците В. А. Б. и Т. Н. Т..
Вещото лице по приетата автотехническа експертиза е
анализирало механизма на произшествието и е посочило, че причина за ПТП е
управление с технически несъобразена скорост от водача на автобуса,
вследствие на което Филипов не е възприел своевременно опасността и не е
бил в състояние да предприеме нужните действия да я избегне и предотврати
настъпването на произшествието. Пътният участък е прав, равен и по време на
произшествието пред автобуса е нямало препятствия и превозни средства,
които да ограничават директната видимост на водача към спрелия в лявата
лента лек автомобил Ситроен с включени аварийни светлини.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за ищеца по делото, изразяваща се в претърпените
страдания от загубата на съпругата му, и причинната им връзка с виновното и
противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на автобус.
Причинно-следствената връзка между деликта и претърпените
вреди се установява от събраните гласни доказателства. Свидетелят Д. Г. е
посочил, че след смъртта на В. С. много се затворил. С. преживял инцидента
най-зле и смъртта на съпругата му не е нещо, което ще се преживее. Той не
бил същият човек, когото познава отпреди смъртта на В. Б. - вече не
контактувал често с компании и с приятели. Съдът приема за установено от
цитирания доказателствен материал, че след пътнотранспортното
произшествие Б. е изживял изключително тежко загубата на съпругата си.
Според показанията на свидетеля Г. двамата са се запознали още когато Б.а е
била на 18-19 години и оттогава до смъртта й – повече от 30 години, са
живеели заедно в споделено разбирателство, любов, уважение и емоционална
подкрепа. Между двамата е съществувал хармоничен семеен живот, изпълнен
с взаимна любов и отговорност към детето им. Загубата на съпругата му е
нарушила обичайния му начин на живот. Фактът на съществувала близка
емоционална връзка между съпрузите и настъпилите негативни промени в
9
психоемоционалната сфера на С. Б. вследствие смъртта на неговата съпруга са
установени по категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства. Б. е загубил безвъзвратно своя спътник в живота и майка на
детето му, гарант за сигурността и стабилността на семейството, лишен е от
нейната подкрепа и емоционална близост.
Относно размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото,
доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона и съгласно
Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
конкретното пострадало лице, и всички неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.
45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт –
връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Съдът отчита възрастта на починалата – 46 години към датата на
инцидента в период, в който Б.а е била в разцвета на силите си, жизнена и
отдадена на семейството си – съпруг и дъщеря, дългогодишната им връзка и
съвместен живот от повече от 30 години, възрастта на ищеца – 52 години,
общите планове и дейността на двамата в общ офис, интензитета на търпените
болки и страдания, резултат от изключително интензивно стресово
изживяване на внезапността и необратимостта на загубата, продължителната
скръб и невъзможност за откъсване от дома и спомените за починалата
съгласно показанията на свидетеля поради загубената подкрепа на житейския
спътник до края на живота му, стандарта на живот и икономическите условия
към момента на деликта и установената съдебна практика по сходни случаи.
10
Изхождайки от така установените критерии, съдът счита, че
размерът на дължимото обезщетение, изцяло кредитирайки събраните гласни
доказателства, следва да бъде определен на 150000 лева, като извод за това
съдът прави въз основа на икономическите условия в страната, както и на
практиката на ВКС по сходни случаи.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди съдът намира същата за частично основателна.
По делото са представени фактури и касов бон за извършени
разноски за погребение в размер на общо 1489 лева. Исковата претенция е за
заплащане на сумата 2500 лева, но няма представени доказателства за сторени
разноски над 1489 лева, поради което и в тази част следва да бъде отхвърлена
като недоказана по размер.
Искането за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи стойността на увредения при инцидента автомобил, собствен
на пострадалата Б.а, също е частично основателно. По делото е представено
свидетелство за регистрация на автомобил, част I, на Ситроен Ксара Пикасо,
рег. № А1812МА, в което е вписано, че негови собственици са С. Б. и Г. Т.. Тъй
като не е посочено при какви квоти е съсобствен автомобилът, предполага се,
че е по ½ ид. ч. Вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза е
посочило, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно, тъй
като уврежданията по него са много големи, т.е. е налице тотална щета.
Изчислило е, че реалната пазарна стойност на автомобила е 2622 лева, като от
тази сума следва да се приспадне сумата, която собственикът на автомобила
би получил след предаване за рециклиране в размер на 442 лева, или
действителна пазарна стойност на автомобила и стойността на нанесената
щета възлиза на 2180 лева. От тази сума на ищеца се дължи половината,
доколкото същият е собственик само на ½ ид. ч. от автомобила, т.е. искът е
основателен до размера от 1090 лева, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 2500 лева следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия.
Ответникът е посочил, че В. Б. като пешеходец се е намирала на
пътното платно, предназначено за движение на автомобили, на място, където
11
това не е било разрешено, и е нарушила предвиденото в разпоредбите на чл.
123, ал. 1, т. 1 и чл. 108 ЗДвП.
Съдът намира това възражение за основателно.
Както е посочено в мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е налице, когато
освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден.
В случая се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и автотехническа експертиза, а и не се спори между
страните, че В. Б. и Тодор Тодоров са участници в ПТП, случило се малко
преди процесния инцидент, при който са загинали. След първото ПТП двамата
са излезли от автомобилите си, за да огледат щетите, и В. Б. е позвънила на
телефон 112, за да съобщи за инцидента. Докато е разговаряла по телефона и
докато двамата пострадали са се намирали извън автомобилите си, зад
автомобила на Б., намиращ се в лявата изпреварваща пътна лента на платното
на движение (при платно за движение с две ленти в една посока), е настъпил
фаталният сблъсък.
В случая Б.а е нарушила предвидените в чл. 123 ЗДвП правила за
поведение след възникнало ПТП, тъй като е следвало да не създава опасност
за движението по пътя и да премести автомобила си от лентата за движение
възможно най-вдясно, доколкото двата автомобила са били в движение и не е
имало пострадали хора, а автомобилът й е пречел на движещите се други ППС
– установено е, че покрай спрелите автобус и автомобил за около 4 минути и
половина са преминали общо 9 ППС, включително 3 автобуса. На следващо
място, В. Б. е създала опасност за живота си, като се е намирала на пътното
платно в тъмната част на денонощието в натоварен пътен участък, който не е
бил осветен. Когато управляващия МПС-то шофьор е извън автомобила,
който е спрял на пътя, то той се определя като пешеходец, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 107 ЗДвП „пешеходец е всеки участник в движението,
който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа
на пътя“. Когато се налага пешеходци да се намират на пътното платно,
същите следва да се намират най-близко до лявата или дясна граница на пътя
12
съобразно разпоредбите на чл. 108 и чл. 110 ЗДвП – правила, които
пострадалите не са спазили. На следващо място, включването на аварийните
светлини на автомобила на Б.а и на автобуса на градския транспорт в случая е
било навременно и съобразно правилото на чл. 74а ЗДвП, но това не
освобождава пострадалите от задължението с действията си да не създават
опасност за движението по пътя. Въпреки създадените по този начин
предпоставки за възникване на ПТП, съдът намира, че съществена вина за
настъпването му има водачът на автобуса, причинил инцидента, доколкото
същият се е движел с несъобразена с пътните условия скорост – при
разрешени 80 км/ч той се е движел със 105 км/ч по тъмно, без да забележи
навреме включени аварийни светлини на автомобила на пострадалата и
спрелия до нея автобус, както и без да забележи опасността на пътя, за да
реагира и спре своевременно или да заобиколи препятствието.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно трайната практика на ВКС по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД приносът на увредения следва да води
категорично до настъпването на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. В случая Б.а се е намирала на пътното платно, като при
положение че беше изместила своевременно автомобила си оттам или седеше
на безопасно място, докато съобщава за първото произшествие на тел. 112,
инцидентът не би настъпил или би пострадал само лекият автомобил.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл е например Решение
№ 182 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2023 г., III г. о.), което в случая
безспорно се установява. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съдът следва да
отчете и това, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за
осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително
13
и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение,
че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни
да предвидят. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия,
всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи
задълженията му.
Ето защо и при съпоставяне на поведението на починалата и
водача на автобуса и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че приносът на
пострадалия следва да бъде определен в размер на 10 %, като определеното
обезщетение следва да се намали съответно.
Поради това и претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважена до размера от 135000 лева, а за разликата над
сумата от 135000 лева до пълния претендиран размер от 150000 лева искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
същият следва да се намали до размера от 2321,10 лева, а за разликата над
сумата от 2321,10 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Основателна се явява претенцията за заплащане на обезщетение
за забава. Ответникът е оспорил началният момент, от който същата е
претендирана. Посочено е, че НББАЗ не е застраховател и отговорността му се
урежда от специални правила, като дължи лихва съобразно правилото на чл.
493, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ – след изтичане на законоустановения
срок за произнасяне на извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-
дълъг от три месеца.
Съгласно разсяненията, дадени с Решение № 128 от 04.02.2020 г.
по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д.
№ 2273/2019 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по
т. д. № 2530/2021 г., I т. о., за разлика от отменения КЗ новият КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
14
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429,
ал. 2, т. 2 във вр с ал. 3 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования. В случая ищецът претендира
лихва за забава върху главницата от датата на деликта – 28.02.2020 г., но
съгласно цитираните правни норми лихва за забава се дължи от датата на
уведомяването. Със заявление, депозирано на 06.04.2020 г., Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи е уведомено за процесното
ПТП, поради което и претенцията е основателна за периода 06.04.2020 г. до
окончателното плащане на главниците.
Позоваването от страна на ответника на предвидения в чл. 496,
ал. 1 КЗ максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията за
обезщетение, към който препраща чл. 512, ал. 1 КЗ, е относимо към
евентуална негова забава, а не към дължимата от Бюрото лихва за забава,
покриваща отговорността на делинквента от момента на предявяване на
претенцията. В чл. 497, ал. 1 и ал. 2 КЗ ясно са разграничени дължимите лихви
след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ от лихвите за забава, присъдени
срещу застрахователя (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о.).
Ето защо и началната дата, от която Бюрото дължи мораторна
лихва върху определеното на ищеца обезщетение, съвпада с датата, на която е
предявена претенцията.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 8505,05 лева.
Ищецът също дължи разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Съдът намира възражението на процесуалния
представител на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника
15
адвокатско възнаграждение за основателно. Същото следва да бъде намалено
до минимума, предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа
– 10850 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, както и предвид минималното участие на процесуалния
представител в съдопроизводствените действия. Съдът намира, че не следва
да намалява размера под установения с цитираната Наредба размер, доколкото
възнаграждението е реално заплатено от ответната страна, а не подлежи на
определяне от страна на съда, в който случай предвид дадения отговор с
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът е свободен да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Ето
защо и на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1692,61 лева,
определени съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на дължимата за
производството държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати такава по сметка на Бургаския
окръжен съд в размер на 5492,84 лева.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от
Борислав Атанасов Богоев, да заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, адрес: с.
П., ул. Х. № ** сумата 135000 лева (сто тридесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.02.2020 г.
около 22 ч. на главен път I – 9, км 249 + 600, след изхода на гр. Бургас в посока
кв. Крайморие, при което е настъпила смъртта на съпругата му В. А. Б.,
сумата 2321,10 лева (две хиляди триста двадесет и един лева и десет
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на
ищеца вследствие произшествието, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие -
06.04.2020 г., до окончателното изплащане на главниците, като ОТХВЪРЛЯ
16
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
уважения размер от 135000 лева до пълния претендиран размер от 150000
лева, претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над
уважения размер от 2321,10 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева,
претенцията за лихва за забава върху главниците за периода от 28.02.2020 г. до
05.04.2020 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от
Борислав Атанасов Богоев, да заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, адрес: с.
П., ул. Х. № ** сумата от 8505,05 лева (осем хиляди петстотин и пет лева и пет
стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., ул. Х. № ** да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от Борислав Атанасов
Богоев, сумата от 1692,61 лева (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и
шестдесет и една стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от
Борислав Атанасов Богоев, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса за производството в размер на 5492,84 лева (пет хиляди
четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
17