РЕШЕНИЕ
Номер
1483 20.10.2010 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: тридесети септември
Година: две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер
3477
по описа за 2010 година
Предявен
е иск с правно основание чл.150 СК.
Производството по делото е образувано
по исковата молба на Л.Ж.Т., непълнолетна – действаща със съгласието на своята
майка и законна представителка З.А.М., и З.А.М. в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Е.Ж.Т.,***, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.”Александровска” № 115, вх.Б, ет.3 – чрез адв.К.Б.,
против Ж.С.Т. ***, с правно основание чл.150 от СК, с която се иска от съда да
увеличи размера на присъдената на двете деца с решение № 290/05.07.2001 г.,
постановено по бр.д.№ 404/2001 г. по описа на БРС, месечна издръжка от 40 лв.
на 120 лв. на месец за непълнолетното дете Л.Т. и от 40 лв. на 120 лв. на месец
за малолетното дете Е.Т. и да осъди ответника да им заплаща месечна издръжка в
увеличения размер, считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че с
решение № 290/05.07.2001 г. по бр.д.№ 404/2001 г. по описа на БРС ответникът е
осъден да заплаща на двете си деца Л.Ж.Т. и Е.Ж.Т. месечна издръжка в размер на по 40 лв.
за всяка една от тях. Твърди се, че от постановяване на издръжката е изминал
дълъг период от време – 9 години, през който нуждите на децата значително са
нараснали, променени са и икономическите условия, които правят присъдената през
2001 г. издръжка крайно недостатъчна и неадекватна за посрещане на увеличените
им разходи за храна, облекло, ученически пособия и принадлежности. Твърди се,
че ответникът разполага с финансови възможности, тъй като работи на кораби, осъществяващи
международни плавания, поради което е в състояние без особени затруднения да
заплаща по-голям размер издръжка на децата си. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържат предявения иск и молят съда да уважи претенцията в
пълен размер. Ангажират писмени доказателства. Претендират се направените съдебни
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който иска се признава по основание.
Претенцията се оспорва по размер, като прекомерно завишена, като се счита, че
адекватния размер издръжка е 90 лв. за детето Л.Т. и 80 л. за детето Е.Т., в
какъвто смисъл се иска от съда да постанови решение. В съдебно заседание, особеният
представител на ответника, поддържа съображенията си в подадения писмен отговор.
Не са ангажирани писмени доказателства.
Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Бургас
не изпраща представител в съдебно заседание. Представен е социален доклад, с
който се взема отношение по предявения иск за увеличение на издръжката.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представеното удостоверение за
раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № V-214/26.11.1993 г.,
е видно, че ищцата Л.Ж.Т. е родена на *** г. с родители З.А.Т. и Ж.С.Т.. От представеното
удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №
ІІ-1508/20.12.1996 г., е видно, че ищцата Е.Ж.Т. е родена на *** г. с родители З.А.Т.
и Ж.С.Т..
С влязло в сила решение № 290/05.07.2001
г., постановено по бр.д.№ 404/2001 г. по описа на БРС, приложено към
доказателствата по настоящото производство, гражданският брак на родителите на
ищците З.А.Т. и Ж.С.Т. е прекратен по реда на чл.99, ал.3 СК (отм.). С
цитираното съдебно решение е утвърденото от съда споразумение за прекратяване
на брака, като родителските права върху малолетните тогава деца Л.Ж.Т. и Е.Ж.Т.
са предоставени за упражняване на майката, а ответникът Ж.С.Т. се е задължил да
заплаща на двете си деца месечна издръжка в размер на 40 лв. за детето Л. и 40
лв. за детето Е., считано от 20.05.2001 г. до настъпването на законни основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Установено е по делото, че двете ищци
живеят при майка си – З.А.М., която упражнява пряко родителските права и полага
непосредствени грижи по тяхното отглеждане и възпитание.
По делото е представено удостоверение
изх.№ 41/09.08.2010 г., издадено от ”Хермес Груп” ООД – гр.Несебър (л.42), от което е видно, че майката
З.А.М. работи в същото предприятие по трудов договор, като за периода м.май 2010
г. – м.юни 2010 г. е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер от 670.74
лв., или средно брутно трудово възнаграждение от 335 лв. на месец.
Съгласно представената от НОИ – Бургас
справка изх.№ 11-02-44/25.08.2010 г. от персоналния регистър на ответника Ж.С.Т.
(л.46-56) за обявените му трудови правоотношения, че през 2009 г. ответникът е
работил в „Иванов Интертранс” ЕООД по трудов договор,
като за периода м.юли 2009 г. – м.август 2009 г. е получил брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 670.26 лв., или средно по 335 лв. на месец
брутен трудов доход.
От представения от Д „СП” – гр.Бургас
социален доклад се установява, че за учебната 2009/2010 г. ищцата Л.Т. е била
ученичка в Х клас в ПГ по САГ „Кольо Фичето” гр.Бургас,
което се установява и от приложеното към исковата молба удостоверение изх.№
1608/15.04.2010 г. на ПГСАГ „Кольо Фичето” – Бургас
(л.8), ангажирана е и с допълнителни извънкласни занимания – курсове, кръжоци.
През учебната 2009/2010 г. ищцата Е.Т. е била ученичка в VІІ клас в ОУ „Братя
Миладинови” гр.Бургас, което се установява и от представената към исковата
молба справка № 429/13.04.2010 г. на ОУ „Братя Миладинови” – Бургас (л.7). От
социалния доклад е видно, че ищцата Е.Т. е положила успешно приемните изпити
след завършен седми клас и е приета в ПГ по САГ „Кольо Фичето”
гр.Бургас, специалност „транспортно строителство”. Установява се също, че от
2004 г. до настоящия момент майката З.М. работи на сезонна работа (през периода
от месец май до месец септември), като администратор на различни места. През
летния сезон 2010 г. е работила като администратор в х-л „Хризантема” в
к.к.”Слънчев бряг”, като получения от нея трудов доход за м.май и м.юни 2010 г.
е в размер общо от 670 лв. Пред социалния работник майката е заявила, че
получава и доходи от отдаване под наем на магазин в кооперацията, в която
живее, в размер на 500 лв. При проучването социалния работник е събрал
информация за това, че ответникът Ж.Т. се намира извън страната, като е заминал
на плавателен курс.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание. Съгласно
разпоредбата на чл.150 СК, изменение на предходно определена издръжка се
допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е
присъдена в определен размер. За да възникне това право, е необходимо да са
настъпили след определяне на издръжката трайни съществени промени в нуждите на
детето и във възможностите на родителите. От постановяване на решението, с
което е определен размера на дължимата месечна издръжка за двете ищци, до
настоящият момент са изминали девет години, през който период от време с
възрастта на децата са се увеличили и техните нужди. Ищцата Л.Ж.Т. е на възраст
17 години (ненавършени), а ищцата Е.Ж.Т. е на възраст
14 години (ненавършени), към момента двете са
ученички съответно в ХІ клас и в VІІІ клас, необходимо е извършването на
разходи за храна, учебни помагала, увеличени са ежедневните нужди на децата, значително
са изменени и икономическите условия в страната. Не без значение е и
обстоятелството, че през този период от време е променен и минималният размер
на издръжката за едно дете, която е определена в размер на една четвърт от
минималната работна заплата за страната (чл.142, ал.2 СК). С оглед на това,
съдът счита, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК,
поради което предявеният иск е доказан по основание.
По
отношение на размера на дължимата издръжка, съдът съобрази разпоредбите на чл.142
и чл.143 СК, съгласно които размерът на необходимата издръжка се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към
момента е в размер на 240 лв.,
т.е. минималния размер на издръжка е 60 лв. за едно дете.
В конкретния случай е установено, че и
двамата родители са трудово ангажирани и получават трудови доходи, като всеки
един от тях получава трудови доходи в брутен размер средно от 335 лв. на месец,
а майката реализира и допълнителен доход от отдаване под наем на собствен имот,
видно от представените по делото писмени доказателства. Следва да се отчете и
обстоятелството, че двете ищци живеят при майка си, която упражнява пряко
родителските права спрямо тях и полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието им.
При тези данни, като съобрази
обстоятелствата по делото, както и възможностите на двамата родители и нуждите
на ищците, съдът намира, че определената със съдебното решение по бр.д.№ 404/2001
г. по описа на БРС месечна издръжка следва да бъде изменена, като се увеличи от
40 лв. на 120 лв. месечно за всяка една от ищците. С оглед на това, предявения
иск следва да се уважи в претендирания размер от по 120 лв. за всяко дете.
Действително,
нуждите на подрастващите са големи, с оглед създаването на нормални условия за
живот, обучението и възпитанието им, но задоволяването на тези потребности не
може да става за сметка на собственото съществуване на родителите. Разбира се,
родителите следва да осигуряват съответната част от необходимата за децата си
издръжка, съобразно своите възможности. В тази връзка, съдът намира предложения
от особения представител на ответника размер от 90 лв. за ищцата Л. и 80 лв. за
ищцата Е. за крайно недостатъчен, предвид нарасналите нужди на децата,
променените икономически условия и стандарт на живот, както и с оглед
разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК. Данните по делото сочат, че към настоящия
момент ответникът няма алиментни задължения към други низходящи, същият е в
трудоспособна възраст и е в състояние да реализира трудови доходи в размер на
средната работна заплата за страната, поради което настоящия състав намира, че Ж.Т.
има възможност да заплаща издръжка на непълнолетното си дете Дойко в определения размер от 120 лв., както и издръжка на
малолетното си дете Е. в размер от 120 лв. Следва да се отбележи също така, че
съгласно чл.143, ал.1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето,
т.е. основно задължение
на родителите е да издържат и да се грижат за своите ненавършили пълнолетие
деца, което означава, че е необходимо да се престират от страна на родителите
такива грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното възпитание и
развитие на децата, съобразени с техните нужди. Ето защо, ответникът не може да
бъде освободен от задълженията му на родител, поради което и при липсата на
други данни съдът не може да приеме, че ответникът не разполага с финансовата
възможност да заплаща определената за децата му издръжка.
Всичко
гореизложено налага извод за доказаност и основателност на предявения иск в
размер на 120 лв. месечна издръжка за ищцата Л.Ж.Т. и в размер на 120 лв.
месечна издръжка за ищцата Е.Ж.Т., поради което претенцията следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да заплати в полза на държавата по сметка на БРС държавна такса в размер
на 230.40 лв., дължима върху увеличения размер на издръжките, съгласно Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а на ищците следва да
заплати сумата от 400 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.150 СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдените с решение № 290/05.07.2001 г.,
постановено по бр.д.№ 404/2001 г. по описа на БРС, месечни издръжки на
непълнолетната Л.Ж.Т., ЕГН ********** и на малолетната Е.Ж.Т., ЕГН **********,
като ги УВЕЛИЧАВА от 40.00 лв. (четиридесет лева) на 120.00 лв. (сто и двадесет лева) за
всяка една от тях.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. ***, ЕГН **********, да заплаща на непълнолетната си дъщеря Л.Ж.Т., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законна
представителка З.А.М.,***, месечна
издръжка в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), считано от подаването
на исковата молба – 05.05.2010 г. до настъпването на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря Е.Ж.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка
З.А.М.,***, месечна издръжка в размер на
120.00 лв. (сто и двадесет лева), считано от подаването на исковата молба –
05.05.2010 г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на Л.Ж.Т., ЕГН **********, със съгласието на нейната
майка и законна представителка З.А.М., и
на Е.Ж.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка З.А.М.,***,
сумата от 400.00 лв. (четиристотин
лева) за направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 230.40 лв.
(двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки), дължима върху увеличения
размер на присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта, в която е уважен иска за издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: