№ 149
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-Пловдив) Красимир
Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600290 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Производство по чл. 270 НК, по искане на подсъдимия К. и неговата
защита - за промяна на мярката за неотклонение.
Подсъдимият В. ЦВ. К. се явява лично и с адв. З.Т..
Резервният защитник адв. М.П., редовно уведомена, по обективни
причини не се явява.
Явяват се представители на Апелативна прокуратура – Пловдив –
прокурор Ч. и прокурор П..
Прокурор Ч.: Да се даде ход на делото.
Прокурор П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Подс. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията - докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурор Ч.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
доказателствени искания.
Прокурор П.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Т.: Имаме искане за отвод на настоящия състав и съображенията
за това са следните:
Уважаеми апелативни съдии, на първо място, както прокуратурата, така
и съдилищата твърдят, че настоящият процес е с фактическа и правна
сложност. На 29 август 2017 г. има писмо от прокуратурата, с което се иска
от първоинстанционния съд да не бъде назначаван член-съдия младши съдия,
изрично е записано, че това се иска, поради това че делото е от фактическа и
правна сложност. След това, въпреки законовите разпоредби на чл. 308, за
това че трябва в двумесечен срок да бъдат изготвени мотивите,
първоинстанционният съд ги изготви за около 3 месеца, а втората инстанция
за 11 месеца. Това ще го свържа малко по-нататък с и други мои доводи. Но
това го казвам, за да се види, че действително съдилищата са ползвали тази
разпоредба, за да не представят мотивите веднага с присъдата.
По настоящия процес съдия - докладчик е съдия от Апелативен съд –
Пловдив, който е назначен от месец декември 2020 г. и, освен това, той, както
председателят на състава и другия член не са съдии със квалификация по
наказателно право. Ние считаме, че след като едно лице има право на
справедлив процес и след като се твърди, че този казус е с фактическа и
правна сложност, би следвало да се гледа от квалифицирани съдии в
наказателната област, тъй като наказателното право следва друга своя логика.
Не оспорваме вашите възможности да бъдете съдии, наясно сме с правилата
или поне примерните правила, постановени от ВСС относно това, когато се
изчерпи възможността да бъдат избрани съдии от съответното отделение, в
случая наказателно отделение, в Пловдивския апелативен съд съдилища има
такова разграничение по правни материи, да се назначават, да се избират на
свободен принцип съдии от другите отделения. И ние това не го оспорваме,
но оспорваме това, че вие сте съдии с изключителен опит в търговското
право, или гражданското право – цивилисти. Виждате, това дело, въпреки до
2
този момент че е разглеждано в съдилищата от съдии, които имат тази
квалификация, въпреки всичко го доведохме до един почти 4-годишен
период, в който не може да приключи това разследване. Съдебното следствие
имам предвид. Миналия път, когато четохте определението, с което отказахте
на моя подзащитен да бъде изменена мярката за неотклонение, този състав си
позволи да каже, че, да, действително е изминал много голям срок - към
настоящия момент повече от 5 години и 3 месеца, но през това време всички
органи, които са се занимавали, всички инстанции са направили
максималното за изясняване на случая и, забележете, и то своевременно. Като
се имат предвид мотивите към решението на ВКС, излиза, че не е така.
Първо, първоинстанционната присъда е преписала, според ВС, по отношение
на фактическата обстановка, това, което се съдържа в обвинителния акт и по
този начин е нарушен основният принцип на това, че решенията,
определенията, присъдите и другите актове на съда трябва да се вземат с
вътрешно убеждение.
Същото е казал ВС и по отношение на мотивите на предходния въззивен
състав, който пък се твърди, че е преписал мотивите си от
първоинстанционния съд и така - вътрешното убеждение на прокуратурата,
която има право да си пише каквото си иска в обвинителния акт, но е станало
вътрешното убеждение на съдиите от двете инстанции, но няма как да решим,
че тази присъда, така постановена, защото я изведохте като един - единствен
довод за това, че подзащитният ми щял да се укрие, ако му бъде изменена
мярката за неотклонение, да взема такова господстващо положение в
доводите. Освен това, постановихте, че никой не си е позволявал да
бездейства. Ако е така, защо и с вас отново започваме съдебно следствие?
Или още от начало прокуратурата, а след това и съдът, имам предвид
предходните инстанции, първата и въззивната, всъщност, са се втурнали,
както казва ВС – това е мой глагол, ВС казва, че са проявили прекалено
усърдие да защитават обвинителната теза, а обвинителната теза още от
първия момент е била да се докаже по какъвто и да било начин, къде със
законни, къде с незаконни средства, че В.К. е извършил това престъпление. В
мотивите си, които миналия път четохте по отношение на мярката за
неотклонение, не чухме нашите възражения, а единственото, с което
потвърдихте, че е изминал голям период от време. Не казахте нищо за
основния принцип за невиновност до влизане в сила на присъдата. Нищо не
казахте за това, че тази презумпция важи до края и въпреки че е изминал
този голям период и още от първия момент, когато моят подзащитен е имал
това най-тежко обвинение, той не е престанал да дава обяснения и да
сътрудничи. И, в крайна сметка, ние не можем да търпим негативни
последици за това, че толкова дълго време се води този процес, след като вие
3
твърдите, че всичко било свършено своевременно и имал тежка
първоинстанционна присъда. Вижте какви пороци! Когато му дойде времето
да пледирам по същество, ще кажа и още пороци, но до този момент това
стига.
След това, по отношение на исканията на прокуратурата - миналия път,
когато те изявиха желание да бъде извършен допълнителен разпит на
свидетелите П., С. (свидетелката С. е записана с неправилни имена, както и
вещото лице Н., но това са подробности, без значение), вие допуснахте те да
бъдат разпитани, без да разберем какво ще изясняват тези свидетели и аз още
миналия път това го подхвърлих. За какви обстоятелства ще се разпитват те?
Както чл. 327 казва, че съдът може да приеме, че е необходим този разпит, но
на нас не ни стана ясно защо е необходим техният разпит – прокуратурата
каза „във връзка с решението на ВС“. Не се изтъкнаха доводи, че това е
необходимо, защото техните показания или заключението на вещото лице Н.
ще се отнасят до някакви новооткрити обстоятелства. Още от началото на
съдебните процеси ние имаме богата практика с моя подзащитен по тези
двойни стандарти. Един съд, когато обосновава своите определения, или
присъди, или съдебни актове, следва да го прави обосновано, защото по този
начин, допускайки тези свидетели, които не знам какво ще изясняват,
пропуснах и свидетелят Д. да спомена, се наруши правото ни на защита.
Имаме право да знаем какво ще изясняват тези свидетели, за да вземем
отношение. Как да взема отношение, като не знам за какви обстоятелства ще
бъдат разпитани? Те са разпитвани и в ДП, и в първоинстанционния съд, и то
доста подробни разпити има. Какво налага техния преразпит? Кои
обстоятелства не са изяснени и кои ще се доказват?
Сега по отношение на това, че когато уважаемите прокурори ме
прекъснаха миналия път, направихте само устна забележка, която не е
отразена в протокола, това за мене наистина са подробности, но от всичко
това ние сочим като аргумент, а и моят подзащитен иска делото му да се
разглежда от съдии, които имат квалификация в наказателното право. Защото
този процес не е случаен, този процес се наблюдава от цялата общественост и
когато ме питат кои са съдиите и когато спомена имената ви, всички хора
изказват скепсиз по отношение на това каква ще бъде вашата работа и вашето
решение, без да искам да ви обидя и да правя обструкции за вашите качества
като съдии. Но, в крайна сметка, вие нямате квалификация по наказателно
право, което се докосва с изключителното изискване за справедлив процес.
Такава е и практиката, няма да цитирам на решения на ЕС, но всяко лице,
независимо кое е то, има право на справедлив процес. По този начин считам,
че макар и формално да са спазени изискванията, като е направено случайно
4
разпределение на съдии - от Търговско или Наказателно отделение, дори не
зная в кои отделения работите, все пак не може да се приеме, че ще има един
справедлив процес, в който вашите предшественици, които бяха
квалифицирани, очевидно не се справиха, та камо ли сега. Това е искането ми
за отвод.
Освен това, искам да ви представя амбулаторен лист и препис от
рецепта, както и някаква диплянка, които са му дадени на моя подзащитен в
затвора, с оглед на едното заболяване, което е установено. Подадох молба той
да бъде заведен на преглед. Проточи се много това и той беше заведен на
лекар само за едното заболяване, което е установено. За другото относно
болките в кръста и бъбреците не го е водил. Едно елементарно лекарство -
аналгин не може да се осигури в затвора, затова представяме рецепта, да
видите какво му е предписано и за останалите неща по отношение на
заболяванията, които има, доводи, може би, ще изтъкне самият той.
Подс. К.: Уважаеми съдии! Аз съм напълно съгласен с изказването на
адвоката ми З.Т.. Искам да допълня нейното изявление относно това, че
твърдо съм убеден, че настоящият състав не може да ми осигури справедлив
процес, защото този състав не е безпристрастен и ще изходя от изказа в
определението по мярката, което цитира ми адвоката ми З.Т.. Тя пропусна
едно нещо, свързано с пристрастност, която вие проявихте, и аз ще наблегна
на него. Вие посочвате, че е неоснователно искането за промяна на мярката за
неотклонение, като основен аргумент, на първо място, е изключително
тежкото обвинение. По този начин вие проявявате пристрастност към
обвинителната теза, без да се съобразите с констатациите на ВКС и без да
вземете под внимание основни принципи, заложени в наказателното право,
които ще цитирам. Това е основно при гледането на мярката за неотклонение
съдът се произнася, както е на латински, „прима фасиели“ или „прима фаси“
(не знам как е точно) – това е „на пръв поглед“, което, един вид, се явява
основание на обвинението срещу жалбоподателя. Дали е разколебано
обвинението, както е внесено от обвинителния акт в съда, касаещо
съпричастността на обвиненото лице относно негова виновност. Тук има една
практика, утвърдена от ВКС, върху която са правени срещи със съдебни
състави на цялата страна от членове на ВКС - от съдиите П.П., Л.П., Г.З. и
В.Р., свързани точно с чл. 270 ал. 2 НПК. Те констатират, че точно тук е
тънкият момент в изказа на съдията или на съдебния състав, а именно дали
това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да
се приеме, че на пръв поглед, без да се навлиза в дълбочина на оценката на
доказателствата, обвинението не е разколебано до този момент. Възможно е
да има доказателства „за“ или „против“ обвинението, но това, което
5
прокуратурата твърди в обвинителния акт, все пак не трябва да е разколебано
от доказателствата. В настоящия случай ВКС, като нови обстоятелства, които
вие неглижирате напълно, констатира, че напълно произволни, без
доказателства се явяват фактическите изводи на инстанциите. Така
възприетите за установени факти са буквално възпроизведени от
Пловдивския апелативен съд от мотивите на Пловдивския окръжен съд, който
ги е взел, от своя страна, от обвинителния акт, като при отсъствие на
доказателства за картината на престъплението по недопустим начин са
запълнени с предположения, догадки и вероятности. Това е порок на целия
наказателен процес, от обвинителния акт на прокуратурата, мотивите на
Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд. И към момента
ВКС със своето решение доказа, че обвинението е силно разколебано, защото
фактическата част на обвинителния акт не почива на никакви доказателства, а
твърдените косвени доказателства не са доказани - както поотделно, така и в
съвкупност. Игнорирайки всичко това, настоящият съд по мярката за
неотклонение по чл. 270 от определението поставя като основен аргумент,
както казах и в началото, изключително тежкото обвинение, а това е свързано
с виновността и вие направихте изказ по виновността, което доказва
пристрастност, а практиката на ВКС в това отношение е, че когато е проявена
пристрастност, съдебният състав следва да си направи отвод, защото това е
предубеденост. В настоящия случай настоящият състав не се явява
безпристрастен съд.
Друго нещо, което считам, че е предубеденост и ме лишава от правото
ми на защита е, че въпреки моята молба към вас да ми предоставите препис
от протокола от 09 юли, това мое желание не го изпълнихте и нарушихте
правото ми на защита. Аз се изказах първо, след мен прокуратурата заяви
подобно желание и се коментира, че ще бъде изпратено и на адвоката ми. До
този момент аз не съм получил от вас, уважаеми съдии, протокола от
съдебното заседание, което за мен не е нормално. Това нещо поне се
уважаваше от предходния въззивен съд.
На следващо място, искам да се спра на своевременната работа, която
констатирахте в работа на Окръжния съд и на Апелативния съд, както и на
прокуратурата. Ако беше своевременна тази работа, нямаше да сме на този
етап, както каза и адвоката ми, а за своевременност и че никой не си бил
позволил да бездейства – това е цитат от вашето заключение, ами, уважаеми
съдии, 11 месеца чаках решение от Апелативен съд – Пловдив, с председател
съдия М.И.. На постоянните мерки, които пускахме, основният довод беше,
че делото е с фактическа и правна сложност, предвид обемните мои
възражения и на адвокатите ми, трябвало да се запознаят с тях и отговорят на
6
поставените наши доводи и аргументи. Това не се случи, това е един от
основните ни аргументи при обжалването пред ВКС, както ви казах и на вас,
на 95 % от нашите доводи и аргументи не беше отговорено за доказателства
за невиновност. Де факто ние бяхме използвани като съдебни статисти, на
принципа Вие си говорете, не ни пречите. И виждам, че тази тенденция се
очертава като практиката и от настоящия състав. Не може решението на ВКС
с императивни насоки да се неглижира и да се толерира изцяло за пореден
път обвинителната теза, като, един вид, се прави също връзка и с
първоинстанционната присъда, която се счита като, един вид, невлязла
присъда, но не се обвързва, един вид, предубедено с решението на ВКС,
където ВКС посочва, че нещата са с порок от обвинителния акт, през всички
инстанции – първа и втора. И не могат да бъдат гледани поотделно. Същото
важи и за недоказването на косвените доказателства. Същото - за
неоправданото усърдие при доказване на единствено обвинителната теза и за
неохотата, цитат от доводите на ВКС, „за работа по други версии“. Уважаеми
съдии, това не е работа, по която никой не си е позволил да бездейства и че
нещо е било свършено своевременно.
Относно представените от адв. Т. документи - докторът е категоричен,
че се налага оперативно лечение, защото левият ми крак е в незавидно
положение и това нещо прогресира, ако не се вземат мерки.
На следващо място, проблемът с кръста, който е проблем повече от 3 - 4
месеца, за което не само ви помолихме вас на 09 юли да вземете някакво
отношение, защото съм заявявал пред медицинските лица в затвора такъв тип
проблеми, но не е вземано адекватно решение – на 22.07.2021 г. отново
отидох на лекар, с изтъкнати същите проблеми, но не ми беше оказано
медицинско внимание. На 05.08. отново отидох и отново ми отговориха, че не
се знае на каква дата и изобщо кога ще ми бъде проведено медицинско
изследване за изтъкваните от мен здравословни проблеми. Уважаеми съдии,
това е нечовешко отношение, което има мястото в чл. 27 Конституцията на
Р.Б. и чл. 3 от ЕК. Не може месец и нещо да съм оставен на произвола на
съдбата и никой да не взима отношение. Затова беше моята молба. Аз съм
поставен в унизителни условия и нечовешко отношение вече шеста година.
Условията в затвора са уникално лоши. Това е може би иска за евентуално
при мярката, но отказът от медицинско обслужване не е човешко. В тази
връзка считам, че най-правилният вариант в момента е да си направите отвод
и не искам само отвод на вашия състав, не искам изобщо пловдивски състав
да ми гледа нито мярка, нито дело, защото от наличната документация по
делото до момента, а и от решението на ВКС, се очертава явна предубеденост
от назначените състави в защита единствено на обвинителната теза, което е
7
факт. Както посочих и миналия път, с това сляпо преписване на
обвинителния акт, наложена практика от председателя на Апелативен съд
съдия И., това го прочетох и като порок в решение 230/08.09.2020 г. на ВКС,
което се очертава като една трайна практика в пловдивските инстанции.
Затова считам, че до момента аз не получавам справедливост от
безпристрастен съд, а де факто се демонстрира отказ от правосъдие за
пореден път. Шеста година не е доказано нищо по това дело. Реално в
момента ние нямаме обвинителен акт, нямаме косвени доказателства,
доказани по несъмнен и категоричен начин. Преки доказателства няма
изобщо, а косвените са твърдяни и ВКС го е констатирало. И това не се
отчита от настоящия съд до момента, което считам, че е несправедливо и
предубедено. Благодаря за вниманието!
Прокурор Ч.: Ще започна отзад напред. Завършекът на подс. К. за
отвод на целия Пловдивски апелативен съд е категорично неоснователно и в
закона няма предвидена такава разпоредба. Общо – взето ми звучи, този съд
не ми харесва и затова искам друг съд. Няма да обръщам повече внимание на
това неюридическо искане.
Относно искането за отвод на конкретния съдебен състав, който е в
съдебната зала и разглежда настоящото дело, считам че е неоснователно.
Като мотив ще се спра основно на исканията на адв. Т., тъй като същите са
юридически; на подсъдимия са по-скоро емоционални. Като аргумент да се
иска вашия отвод, беше посочено вашата безпристрастност. Извод за нея се
прави, защото в своя съдебен акт - определение сте казали и е записано, че
обвинението е за изключително тежко престъпление. Това дали едно
обвинение е за тежко престъпление го казва законодателят и по-специално чл.
93 т. 7 НК. И там, това го казвам за подсъдимия: всяко умишлено
престъпление, за което е предвидено наказание повече от 5 години лишаване
от свобода. Това не е тълкуване нито на вас, като съдебен състав, нито на нас
– представителите на прокуратурата. Това е текст от НК. Всеки, който цитира
норма от НК, не може да бъде обвинен в пристрастност. Съответно,
обвинението, независимо че подсъдимият твърди, че няма обвинителен акт,
обвинителен акт има и той се намира в кориците на делото. Това че не му
харесва изцяло или частично, не прави акта негоден и включително ВС не е
казал че няма обвинителен акт. В този акт престъплението е по чл. 116 ал. 1, с
5 квалифициращи признака, за което е предвидено, освен лишаване от
свобода, и още две по-тежки наказания: доживотен затвор и доживотен без
право на замяна. Аргументите, които се изложиха, че вие не сте
безпристрастни и от подсъдимия, и от неговата защита, считам, че са
неоснователни.
8
Другият извод, за който адв. Т. вади аргумент за вашия отвод, е, че
делото е с фактическа и правна сложност и след като прокуратурата е
поискала да няма младши съдия в състава, то не трябва да има граждански и
търговски съдии, които да гледат делото на въззивна инстанция. В нормите на
НПК категорично е писано кой влиза в състава на въззивния съд - това са
съдии от съответно от Апелативния съд. Вие тримата сте съдии от
Апелативен съд. Никъде в НПК не пише, че трябва да са от наказателно
отделение и не могат да бъдат от други отделения. Изключително некоректно
е да се прави аналогия между стажа и опита на младши съдия, защото в ЗСВ
се казва, че един юрист е младши съдия до 3 години, т.е. хипотетично е
възможно този младши съдия да е съдия от преди 1 седмица, отделно от
практиката, адв. Т. познава не по-зле от мен, младшите съдии, освен че имат
стаж максимум 3 години, те влизат във всякакъв вид дела – и граждански,
въззивни основно, и в наказателни. Вие сте съдии с повече от 10 години стаж
- толкова изисква законът, за да бъде назначен един съдия за съдия в
Апелативен съд. Да се прави аналогия между неопитен млад колега, току-що
завършил университет, и съдии и юристи, като колегата, които дълги години
са работили във всички сфери на правото, включително и наказателното,
считам, че е изключително некоректно, ще се изразя житейски, изсмукано от
пръстите, само и само да се търси начин да се поиска вашия отвод. Нито един
от аргументите - нито на адв. Т., нито на подс. К. са посочени в някои от
изброените изисквания на НПК - чл. 29 ал. 1 и 2 за отвод. Няма основание,
според мен, да се иска вашия отвод. Решението на ВС, което беше цитирано и
в миналото съдебно заседание, и в днешното многократно, за подсъдимия,
който твърди, че няма обвинителен акт, няма присъда, е категорично
неправилно и невярно. В текста на НПК, до който той не е стигнал, пише, че
ВС има правомощия, включително да го оправдае, което ВС не е сторил.
Относно бездействието, което се твърди, че е направено, и вие сте
казали, че то не съществува, като аргумент за отвод на вас, аз считам, че
такова бездействие наистина няма и не трябва да се бърка бездействие и
безпристрастност. Запознали сте се с размера на жалбата само на подсъдимия
срещу присъдата на Окръжен съд, тя е един класьор над 1000 страници и да
се запознае човек само с нейното съдържание, освен това, с всички събрани
доказателства на първа и втора инстанция, не може да се твърди, че
запознаването с тях, анализирането и изписването на съдебен акт, е
бездействие. Дори Върховният съд в своето решение, което се развява от
подсъдимия, не е казал абсолютно нищо, че някой е бездействал при
изготвяне на съдебен акт или при разглеждане на самото дело. Затова считам,
че искането за отвод на настоящия съдебен състав е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение. Съответно, след вашето произнасяне ще взема
9
отношение по представените писмени доказателства.
Адв. Т. (реплика): Ако съм направила един преглед по отношение на
това дали още в първата инстанция следва да бъде избран или не младши
съдия по искане на прокуратурата, то не беше да сравнявам вашата практика с
тази на младши съдия. Напротив, направих го за това, за да ви покажа какво е
било мнението на прокуратурата и съответните инстанции, за това че делото
е от фактическа и правна сложност. Това е моят мотив, който смятам, че
никой не може да отрече. Не знам защо уважаемата прокурорка пледира, че
младши съдии участвали. Да, участват и никога не съм имала против младите
хора да се учат от по-опитните колеги, но с това тя влезе с противоречие с
искането, което е направила още в началото на първоинстанционния процес.
Не бъркаме бездействие и безпристрастност, дори не сме твърдяли, че има
бездействие. Напротив, казах имало е действие, но всичко е било в една
посока и това, за съжаление, не е мое мнение, а на Върховния съд.
Подс. К. (реплика): Искам да допълня за практическата и правна
сложност, с двама прокурори се развива делото. Не става въпрос дали
харесвам дали харесвам обвинителния акт или не го харесвам, а става въпрос
за доказателствата. Затова аз цитирах на пръв поглед дали е обоснован
обвинителният акт и дали е разколебано обвинението, защото вие във вашето
изказване се позовавате на изключително тежкото обвинение
На следващо място, дали липсва обвинителен акт. Обвинителен акт
физически има, но аз затова цитирах на ВКС констатациите, че за 6 години не
е доказана никаква фактическа обстановка с мое физическо действие по
отиването на местопрестъплението или друг вид мои действия със самото
инкриминирано деяние. Това е бездействие. Защото прокуратурата не го е
доказала в досъдебното производство, окръжният съд не го доказа за година и
половина при гледане на съдебното следствие пред Окръжен съд, същото
нещо не го направи и Апелативният съд. Затова обвинителният акт, образно
казано, не съществува, защото не е доказан във фактическата си част.
На следващо място, говорим за косвените доказателства, които не са
доказани. Шеста година, ние тепърва ще доказваме фактическа обстановка,
при положение че ОС и АС са се произнесли, че приемат фактическата
обстановка. Те приемат нещо, върху което не са работили пряко и
безусловно, което го констатира като порок и ВКС. Ето го бездействието. И
това не е, уважаеми съдии, по вина на защитата, защото всичко това е
свързано с разумния срок. Ние нямаме вина за забавянето на делото и
достигането му до шеста година без основните факти по доказване –
авторството и косвените доказателства. Ние нямаме нищо реално срещу мен,
10
а твърдим обоснованост. Това е разумният срок, надвишен прекомерно по
вина на прокуратурата, на първоинстанционния и въззивния съд, което е факт
и е доказано от ВКС. Не е работено по други версии, нали така? ВКС го
казва, не аз. Къде е безпристрастността? Прочетете решението на ВКС, където
приема доводите на защитата, че инстанциите са извършили нарушение по
чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5. Къде е тази своевременна работа на
прокуратурата и на съда, като в момента ние сме на кота нула, ние тепърва
почваме все едно делото започва от ОС, тепърва ще доказваме фактическа
обстановка и косвени доказателства. Това реално и обективно правораздаване
ли е, уважаеми съдии? Това е отказ от правосъдие и, за мене - съдебна
репресия. Спирам се на думите на прокурорката, че жалбата ми е над 1000
страници. Да, над 1300 страници е, защото обвинението и присъдата не
почиват на никакви доказателства, а на предположения, догадки и
вероятности. Ние с адвокатите ми не оборваме конкретни доказателства, а
виртуални хипотези. И обвинителният акт какво съдържа - субективните
възприятия на прокурорката. Нищо повече. Това е факт, който констатира и
ВКС. Затова помислете за разумния срок. Това е разумният срок. Това е
отказът от правосъдие. Благодаря ви!
Прокурор П.: Уважаеми апелативни съдии, аз, честно казано, по-
абсурдно, по-безпочвено, по-хаотично и по-нахално искане за отвод не съм
срещал. Това го казвам откровено. Разбирам го К. - той си е обвиняем, не е
юрист, има право да говори всичко. Непрекъснато говори по същество, не на
място, не по конкретното производство, но защитникът му, който, с оглед
професионалните му качества, е призован да го защитава, не мога да го
разбера. С какво започна? Хайде К. иска отвод на съда, което НПК не
познава. Но защо искат отвод на вашия състав. ОС писал мотиви 2 месеца.
Апелативният съд в лицето на предния състав, писал 11 месеца мотиви. Това
какво отношение има към вашия отвод?
По-нататък – почваме по доказателствените искания. Не могла да вземе
адв. Т. отношение защо тези искания са допуснати, след като тя не разбирала
защо ги искаме тези свидетели, а, в същото време, сама заявява, че е запозната
с техните показания. И всъщност, когато предния път разглеждахме този
въпрос, изрично казахме, че във връзка с указанията на ВС, няма какво друго
да се направи, освен те да се преразпитат. Кое не е ясно?
По-нататък – смесват се искания за мярка за неотклонение с отвод на
състава – това е липса на подредност. Въпросът какво се разглежда, както
изисква процеса, се губи. Защото се представят неща, които касаят мярката, и
в същото време не може да ги решите, след като не сте се произнесли по
11
искането за отвод. И защо е абсурдно? На вас ви се внушава, уважаеми
съдии, че наказателният съдия нямал достатъчно опит, а другите съдии не са
наказателни. Абсурдът е в това, че вие, ако уважите това искане и се
самоотведете, трябва да напишете „ние се считаме недостатъчно
квалифицирани да решим този казус“. Това къде е в Чл. 29 НПК? А кажете
ми. Затова казвам, че е нахално. И се заслушах много внимателно, адв. Т.
каза, ще ви цитирам, практика на ЕС и ВКС, викам чакай да видя, защото
примери може да има, законът или ВКС да казват, че не може да участва
търговски или граждански съдия в състава на Апелативен съд. Иначе бих ги
изслушал и коментирал с интерес. Другите неща колегата ги каза по отвода.
Основният въпрос е първият, който трябва да разгледате.
Адв. Т. (дуплика): Уважаеми съдии! Още от началото на този процес
съм свикнала да бъдат преиначавани моите думи като защитник, да ми се
прави по отношение на работата ми внушения, обидни квалификации. Това са
мои рискове на професията. Ако внимателно прочетете това, което казах, аз
бях категорично точна, че делото е от правна и фактическа сложност и затова
считам, че следва да се работи от квалифицирани съдии.
По отношение на това дали има правила за случайно разпределение,
съществуват такива и ВСС е създал методически указания и всеки един съд
приема такива на Общо събрание на съдиите. Освен това, този въпрос за
разпределението по отделения е засегнат и в ЗСВ. Няма да цитирам точните
текстове, всеки може да ги прочете.
Прокурор П.: А има ли нарушение на случайния принцип, в конкретния
случай, колега Т.? Има правила, има случаен избор, но има ли нарушение?
Адв. Т.: Вижте поведението на прокуратурата. Моля да вземете
отношение по това. Ако разрешавате прокурорът да ми задава въпроси и да
ми водим диалог, насреща съм? Но считам, че не е достойно в този процес
това да става.
Съдът отправи забележка към прокурор П..
Прокурор П.: Извинявам се.
Подс. К.: Прокурорът изтъкна какво общо имало това, че Апелативният
съд бавил решението 11 месеца. Ами има отношение и аз го обясних. Това е
шиканиране на делото, без да се произнесе на 95 % на доводите на защитата.
А вие във вашия изказ казвате, че никой не е бездействал и всяка една
инстанция: досъдебна, прокуратура, първа инстанция, въззивна инстанция е
12
правила максималното за изясняване на случая и го е правила своевременно.
Това не е нито своевременно, нито максимално.
На следващо място, за мен е много неприемливо изказът на прокурора,
той ме упреква в непрофесионалност, аз го приемам. Към вас – каква е
репликата? Защо не трябва да си направите отвод? Така прозвуча за мен -
защото ще излезете некадърници. Това не е срамно, уважаеми съдии, да си
направите отвод, защото и травматологът е доктор, и зъболекарят е доктор, но
не правят сърдечни операции, затова всеки да си работи по тясната
специалност, за да има максимална обективност и пълноценност на даден вид
работа.
В 11:55 часа съдът се оттегля на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 12:53 ч.
След тайно съвещание съдът намира, че искането за отвод на съдебния
състав е неоснователно. Не са налице хипотезите по ал. 1 на чл. 29 НПК. Не
са налице предпоставките по ал. 2 на чл. 29 НПК, а именно предубеденост
или заинтересованост на който и да е член от настоящия състав на съда.
Твърдяната липса на специализация не може да бъде аргумент за отвод. В
ЗСВ, чл. 160 - 164 липсва императивна правна норма за специализация на
съдиите в Апелативен съд. Точно обратното, в чл. 164 ал. 5 ЗСВ се предвижда
като единствена предпоставка за упражняване на професията „съдия в
Апелативен съд“ 10 години юридически стаж, каквато съдиите от настоящия
състав имат. Настоящият докладчик по делото е издържал конкурс пред ВСС,
Съдийска колегия, за встъпване като наказателен съдия. Той има достатъчна
практика като адвокат преди това, включително и по наказателни дела,
упражнявал е професията като прокурор в Районна прокуратурата, както и
научен работник в ЮФ на СУ, Катедра Наказателноправни науки.
Настоящият състав е избран чрез системата на случаен избор за електронно
разпределение на делата, което е гаранция за справедлив, прозрачен и
безпристрастен процес. Употребата на словосъчетанието „тежко
престъпление“ в предходно определение е легално обосновано в
разпоредбата на чл. 93 т. 7 НК. Тежестта на обвинението се обуславя от
предвиденото наказание в НК, а в конкретния случай и от петте тежко
квалифицирани елемента на повдигнатото обвинение по чл. 116. Предметът
на доказване, а именно какво престъпление разглежда съдът, се определя от
обвинителния акт и съдът е ангажиран с този предмет на доказване. Отделен е
въпросът какъв краен съдебен акт ще постанови - дали ще уважи това искане
на прокуратурата от обвинителния акт или няма.
13
В рамките на предходното съдебно разглеждане на делото, в първото
заседание, бяха уважени абсолютно всички искания на защитата и на
подсъдимия К. - доказателствени искания. Цитираните днес свидетели са
допуснати от настоящия състав на съда в изпълнение указанията на
отменителното решение на ВКС. Именно с оглед тези указания настоящият
състав изследва версията, която е посочена там, включително и версиите и на
прокуратурата, и на защитата – всичко, което беше поискано, беше
предоставено и беше уважено.
По отношение на протокола от съдебно заседание, искането е уважено,
протоколът е своевременно изпратен, протоколът е изпратен на защитника на
подсъдимия К., който Ви го е изпратил, защото го цитирахте.
По отношение на молбите за здравословното състояние - съдът Ви каза
предния път, че не беше мястото в съдебната зала. Пуснати са Ваши молби,
съдът своевременно и адекватно е реагирал, изпратили сме всичко, което
успяхме да направим, и все пак има резултат – има разпореждания от 14 и 21
юли т.г. и ние държим Вашето здравословно състояние да бъде адекватно
проверявано и лекувано, защото това е едно изконно човешко право и трябва
да бъде уважено и трябва да се направи всичко възможно. Настоящият състав
прави всички възможни усилия за ритмичното разглеждане на процеса,
включително и в съдебна ваканция, защото трудно се събира през м. август
точно този състав в този вид, но ние успяхме за 2 дни, след като ни беше
докладвана в понеделник молбата по чл. 270, ние събрахме, успяхме и сме
тук. Съдът реагира своевременно и ще направи всичко възможно този състав
максимално бързо и ритмично да се произнася и да приключи настоящото
производство и да постанови своя съдебен акт. Поради изложеното и на
основание чл. 31 ал. 4 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на подс. В. ЦВ. К. и на защитника му
адв. З.Т. за отвод на членовете на настоящия състав.
Прокурор Ч.: Нашето становище е да се приемат така представените
писмени доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРОЧИТА амбулаторен лист от 28.07.2021 г., рецепта и
диплянка с упражнения, свързани със заболяването, както и справка от З. - П.
14
относно продължителността на мярката за неотклонение по настоящото дело.
Прокурор Ч.: Нямаме други доказателствени искания.
Прокурор П.: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Т.: Нямаме други доказателствени искания.
Подс. К.: Нямаме други доказателствени искания.
Поради изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО на производството по чл. 270 НПК.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, ще започна първо с дежурните
твърдения, които имаме по исканията за промяната на мярката за
неотклонение.
На първо място, това е изключителната продължителност на тази мярка
задържане под стража. Вече 5 години и повече от 3 месеца моят подзащитен е
задържан, изтърпява тази мярка за неотклонение при най- лошите условия,
които може да съществуват и, в крайна сметка, считам, че този срок е извън
всякакви разумни срокове, каквито са предписанията и на Европейската
конвенция по правата на човека, а и по нашия НПК, който твърди, че делата
със задържани, въобще делата трябва да се решават в разумен срок, така че
тази продължителна мярка, забележете, над 5 години, и миналия път ви казах,
се явява една неоправдана санкция за всичко това, което става по това дело.
Виждате, че моят подзащитен толкова време търпеливо чака да приключи
делото. То все още не е приключило и не виждам, въпреки вашите обещания,
да приключи скоро, защото има неща, които не зависят нито от вас, нито от
нас. Считам, че тази мярка за неотклонение вече се явява в разрез с
отношението, което трябва да има с целите на наказанието, визирани в чл. 57
НПК.
От друга страна, както, разбира се, тази мярка за неотклонение
нарушава многократно презумпцията за невинност. Дори и в това
производство, за което все още няма произнасяне по запитване на съдия от
специализиран съд, тежестта на доказване пада върху защитата, а основният
принцип на доказване в наказателния процес е съвсем друг. Надялвам се в
скоро време ЕС да реши и този въпрос. Така или иначе, при съществуваща
презумпция за невинност, този продължителен срок се явява презумпция за
15
виновност. В тази връзка не виждам какъв е проблемът на моя подзащитен да
продължи, да му бъде изменена мярката за неотклонение и да продължи има
мярка „домашен арест“. Сега има технически средства, с които неговото
движение може да бъде винаги контролирано. Знам за тежестта на
обвинението, знам, че делото е сложно, защото прокуратурата го направи
такова, събирайки доказателства, които нямат отношение с обвинението,
малко по принципа на Гьобелсовите думи „Една лъжа, казана 100 пъти,
трябва да стане истина“. Да, ама не! Наличието на една тежка
първоинстанционна присъда, поддържам казаното като аргументация за
отвода, тази присъда, особено фактическата обстановка, защото правните
изводи, при наличие на липса на доказателства за фактическата обстановка са
безсмислени, при липса, аз казвам дефицит на доказателствата относно
авторството на деянието, няма как да се приеме, че моят подзащитен,
евентуално ще се укрие, защото това е основният довод, с който му се отказва
изменение на мярката за неотклонение, че ще се укрие и по този начин ще
попречи на по-нататъшното развитие на процеса. В крайна сметка, общо
взето, с този голям срок, който е изминал, той изтърпява една средна присъда,
без да е виновен, защото все още нямаме произнасяне, че е виновен.
От друга страна, това, което споменах, и ние подадохме молби -
относно здравословното му състояние, от представените документи -
амбулаторен лист е постановено, че трябва да бъде подложен на планова
операция. От друга страна, по отношение на другото му заболяване, въобще
не е изследван и не му се дават медикаменти, с които да се притъпят болките
му, които вече стават постоянни. Това е новият елемент, заради който си
направихме лукса да поискаме посред лято изменение на мярката за
неотклонение и считам, че моят подзащитен малко по-пространно, за да не
губим време аз повече по този въпрос няма да говоря, но той, като човек,
който активно участва в невъзможността да му бъде оказана медицинска
помощ, ще вземе отношение. Това е новият елемент, с оглед и
здравословното му състояние, което изисква по принцип определен
двигателен - поне за едното, и хранителен режим, да оставим оперативната
намеса, аз считам, че би следвало да се измени мярката за неотклонение в по-
лека такава, като винаги съм пледирала досега „домашен арест“. Тази мярка
може да се окаже също толкова ефективна и също може да осъществи целите
на една мярка за неотклонение. Така че аз ще ви моля да уважите жалбата ни
и да измените мярката му за неотклонение в по-лека. Ако е необходимо
после, пак може да взема думата за реплика.
Подс. К.: Аз смятам, че доводите на адвоката ми са пределно ясни.
Съгласен съм с тях. Искам да допълня: новото основание е здравословното ми
16
състояние. Направили сте всичко възможно да се вземат мерки за моето
здравословно състояние, но ефектът, образно казано, е нулев. Защото аз търпя
болка и страдание с месеци, по което не се взима никакво отношение и това
да се търси кой е виновен в случая - съдът или затворът с медицинските му
органи, е без значение, защото фактът си е факт, че спрямо мен не се прилагат
адекватни медицински мерки и това е, образно казано, даже пряко казано,
един вид мъчение. Аз съм подлаган на мъчение чрез отказ от медицинско
обслужване и то за сериозни заболявания. Не става въпрос за някакви
настинки. Това директно противоречи на чл. 29 ал. 1 от Конституцията на Р.Б.
- че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение и всички тези ограничения, които ми се прилагат и в
момента, рефлектират върху здравословното ми състояние. При посещението
при доктора изрично беше разпоредено да се извършат първо по по-важните
оплаквания изследвания, а това е свързано с кръста ми, което, според
симптомите, това е свързано, според мен, с някакви форми на дископатия,
дискова херния, което си е сериозно заболяване. При продължително седене
на едно място аз изпитвам болки и страдания. Тази рецепта, която
предложихме като доказателство, е едно, че аз продължавам да търся
медицински мерки да се вземат спрямо мене, но се вижда какви ми
осигуряват. Дори аналгин няма като обезболяващо. Затова аз съм поставен в
тези унизителни условия на безчовечно отношение, граничещо с мъчение.
Относно представения амбулаторен лист – който разглеждате в момента
и при който медицинското лице препоръчва планово оперативно лечение,
това е така, защото първото нещо, това не може да се проведе от един път и
невземането на мерки в това отношение води до влошаване на
здравословното ми състояние, което впоследствие води до още по-тежки
операции. Това не е нещо, което може просто така да се търпи, аз го търпях
достатъчно, в резултат на умишленото ми поставяне в условия на
обездвиженост – де факто аз 23 часа в денонощието съм заключен в една стая
и не мога да поддържам здравословното си състояние - едното е свързано с
другото. При едното се иска много движение, при другото много почивка -
как да съчетая тези двете неща? Специално за кръста - тук трябва сериозно
лечение и профилактика, рехабилитатори, нагревки, специални упражнения,
много движение, различни спортове, които да раздвижват мускулите, без да
ги напрягат, което в нормалния си живот съм го поддържал. В тази насока
повече от месец спрямо основното ми заболяване - кръста никой не взима
никакви мерки.
Другото нещо, съобщих също за бъбреците – най-елементарно
ехографско изследване не ми се осигурява, а аз не мога да си го осигуря сам.
17
В тази връзка минаваме и към разумния срок. Както каза адвокатът ми,
той е абсолютно неразумен, защото и в по-раншната ми пледоария по отвода
аз го казах с фактите, предоставени в решението на ВКС, че към настоящия
момент изтъкваната тежест на обвинението е разколебана, защото това го е
констатирал ВКС. Нямаме доказана фактическа обстановка, нямаме доказани
твърдените косвени доказателства, заедно и поотделно. Тежестта на
обвинението в момента не може да е фактор относно това нещо. На шестата
година тепърва да започваме делото отначало, не е удачно. Срокът е
изключително неразумен, защото той се дължи на работата на прокуратурата,
на първоинстанционния и на въззивния съд, които не изпълниха
задължението си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 НПК, за да извършат едно
всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото.
Част от тези обстоятелства по делото са и нашите възражения и доводи, които
са в наите жалби и пледоарии, на които, както казах, на 95 % не беше
обърнато внимание. Това е свързано с липсата на работа, адекватна спрямо
изискванията на закона - от прокуратурата, първоинстанционния и въззивния
съд, което е пряко свързано с разумния срок, където аз и защитниците ми
винаги сме правили максималното, за да се съобразим със закона за един
справедлив процес в разумни граници. Вие имате друго виждане по въпроса,
в разрез с констатациите на ВКС, че тези всички инстанции са си свършили
работата своевременно, максимално и никой не бил бездействал. Това не е
така. Решението на ВКС го доказва и смятам, че спрямо изискванията на НПК
и НК сте длъжни да вземете отношение по тези констатации спрямо
настоящата ситуация, за да оценим реално необходимостта от продължаване
на тази мярка в този й вид. Защото ние от защитата сме съдействали по
всякакъв начин и нашите доводи в това отношение са били винаги обективни
и реални.
На следващо място, тук се проявява, малко се преиграва тежестта на
обвинението и така нар. „невлязла в сила присъда“, която се преекспонира
като факт за някаква самостоятелност, несвързана с констатацията на ВКС
относно липсата на доказана фактология по обвинителния акт, който порок
касае и двете инстанции. Този въпрос касае също тежестта на невлязлата в
сила присъда, която има същите пороци, която е и на отменената на АС, като
въззивна инстанция и това трябва да бъде съобразено с настоящия момент,
като начин на правораздаване, справедливост и разумен срок. Защото смяната
на мярката няма да доведе до абсолютно никаква промяна по воденето на
наказателното производство срещу мен, защото всички доводи, изтъквани до
сега, както и ВКС е констатирал, лежат на предположения, догадки и
вероятности. В този диапазон се нарежда и вероятността за мое евентуално
бягство, което е чисто предположение, което не почива на никакви конкретни
18
доказателства, защото към този етап на наказателното производство,
уважаеми съдии, вече трябва да има мотиви с някакви доказателства, малко
по-сериозно трябва да се подходи към наказателния процес, защото не сме в
началото на досъдебното производство по гледане на мярка, за да се дава
някакъв реверанс и кредит на прокуратурата, за да си свърши работата. Тук
вече е ясно кой какво е свършил и кой какво не е свършил, но за всичко това
защита не е виновна. Изменение на мярката ми в домашен арест не може да
обоснове, така да се каже, някакво мое намерение за предотвратяване на
правосъдието и наказателното производство срещу мен. Това също е един
надежден способ за контрол. Досега от моето задържане със защитниците ми
ние пледираме невиновност. За това нещо сме се аргументирали пространно и
тези наши доводи и до момента не са оборени от прокуратурата и съставите
на първоинстанционния и на въззивния съд, за да се счита, че има такава
обективна вероятност за бягство.
Уважаеми съдии, в тази връзка, за пореден път повтарям, невиновен
човек не бяга, най-малкото в случая, комично казано, имам около половин
милион причини, за да не го правя. Може да се досетите в каква връзка ги
казвам тези неща. Промяната на мярката ми в по-лека – домашен арест, чрез
гривна, е също достатъчно ефективен начин за осигуряване на присъствието
ми в наказателния процес, защото то посочва едно мое постоянно
местонахождение, с определени ограничения, при нарушение на което може
да се констатира своевременно, буквално за няколко минути и да се вземат
адекватни мерки от правоприлагащите органи от това естество. Това не е по-
неблагонадеждно от задържането под стража и е крайно време да преминем
към по-различен етап на правоприлагане, за да се съобразим с разпоредбите
на чл. 31 ал. 4 от Конституцията на Р.Б., където текстът е, че не се допускат
ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за
осъществяване на правосъдие. Към момента действително и обективно се
надхвърлят необходимите мерки за осъществяване на правосъдие спрямо мен.
Съпоставяйки го със здравословното ми състояние, една мярка за
неотклонение „домашен арест“ може да удовлетвори нуждите на
правораздаването, като същевременно ми осигури възможност за едно
адекватно лечение, свързано на моменти с оперативно въздействие, при което
да бъда поставен в благоприятни условия за възстановяване и за поддръжка
на здравословното ми състояние, като движение - най-малкото и легло с
подходящ дюшек, храна, посещение на физиотерапевти и всичко необходимо,
за да могат да бъдат защитени правата ми като гражданин, които са ми
гарантирани от Конституцията на Р.Б..
На следващо място, тревожно е за мене как се разпространява отново
19
КОВИД 19 с нов щам. По принцип, аз мисля, че прекарах този вирус
февруари месец и до момента не ми се осигурява възможност аз да се
изследвам за антитела, което да ме насочи към някакъв модел на медицинска
безопасност чрез ваксинация или друго подобно. Бях се записал за
ваксинация, но мислех, че същевременно ще правят и тест за антитела, но
дойдоха да правят само ваксинации, няколко месеца след като прекарах
заболяването и просто е нелогично аз да вкарам допълнително вирус, при
положение че няма категорично медицинско обслужване. В тази връзка
категорично ми заявиха от болничното заведение при затвора и тези, които
извършиха ваксинацията, че при тези условия, при които съм поставен, няма
как да ми бъде извършен тест, който да ми покаже наличие на антитела и в
какво съотношение са спрямо изискванията за здравословен начин на живот.
Това е също едно лишение спрямо здравословното ми състояние, което се
упражнява и до момента и аз не мога да направя нищо по този случай. Нещата
станаха много комплексни. Не искам да ме разбирате, че съм чакал през
всичкото време ей така на един куп да изсипя множество заболявания, с което
да въздействам за промяна на мярката. Това е обективно състояние, което съм
придобил чрез поставяне в нездравословни условия, за продължителен
период от време, което не е разумно и от човешка гледна точка. Няма ясна
позиция относно това как ще бъдат преодолени тези здравословни проблеми
спрямо мен, как ще ми бъде осигурено нормалното съществуване при
наличните условия, защото нещата са свързани и опират само до факта дали
се прилага адекватно спрямо мен или не и към момента не се прилага, а аз
искам това нещо да се промени.
Спрямо тази операция (пак се връщам на нея), това е единственият
начин, говорих с доктора, за решаване на този проблем. Той трябва да бъде в
нормални условия. Нормалните условия са да си избера подходящо
медицинско заведение с ваше разрешение, поетапно да ми бъдат извършени
няколко операции, с период за възстановяване в нормални условия, каквито в
настоящия момент не могат да ми бъдат предоставени.
С още по-голяма сила стои въпросът с кръста ми, което, някак си, имам
чувството, че се бяга от конкретна диагноза, да няма някаква полза, така да се
каже, от мен, защото не е нормално толкова месеци да се проявява абсолютно
безхаберие към здравословното ми състояние.
Засегнах всички основни моменти, при които имам нужда от промяна
на тази мярка.
На следващо място, не по-малко по важност, вие виждате, че голяма
част от защита си поемам аз. В тази връзка ми се нарушава и правото на
20
защита, защото спрямо НПК трябва да има една състезателност и една
равнопоставеност между защитата и прокуратурата. Уважаеми съдии, аз съм
поставен в първобитни условия шеста година, да пиша, бриша, преписвам и
т.н. Аз нямам достъп до компютър, с който да изготвям адекватно защита си,
да ползвам съответната правна и друга литература. Нямам дори в писмен вид
достъп до определена литература от такова естество, което е в грубо
нарушение на ЗИН, защото там има един чл. 165 ал. 1 и 2, където всеки един
затвор е задължен да поддържа такъв библиотечен фонд, а на практика такъв
не съществува. Нямам достъп до копирна техника. На следващо място,
условията, при които съм държан, като битови и качество на храна, са под
всякаква критика. В тази връзка има и писмо до Омбудсмана. При извършени
проверки се констатират всички липси, а те са липси на достатъчно
проветрение, на осветление, качествена храна, достатъчна жилищна площ,
отопление, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, което
не е нормално при настоящата диагноза. За разширените вени, примерно, ми
трябва по-хладно помещение, защото топлината влияе неблагоприятно. В
момента, от няколко месеца температурата в помещението, където съм
държан, не пада под 30 градуса. Това не е човешко. И никой нищо не прави в
тази насока. Е, това са унизителните условия, това е нечовешкото отношение.
И всичко зависи от вас - това нещо да го промените, без да бъде повлияно на
наказателния процес, което аз обосновах, че няма как да се получи, нямам
интерес. Както виждате, и при настоящото решение на ВКС нещата са в полза
на защитата. Това, което се претендира срещу мен, не е доказано, защото ако
беше доказано, аз вече щях да имам влязла в сила присъда. Връщаме се в
момента на ниво окръжен съд, тепърва да доказваме всичко. Това са
основните неща, които би следвало да се вземат под внимание. Благодаря
много, че ме изслушахте! Ще взема допълнително отношение след
изказването на прокурора.
Прокурор П.: Уважаеми съдии, моля да оставите молбата за изменение
на мярката за неотклонение на подсъдимия К. и неговия защитник без
уважение. Налага се аз да започна с шаблона, че сме в производство по чл.
270, а се налага, защото този текст разпорежда основанието за ново искане да
бъде при наличието на нови обстоятелства. Твърдя, че слушах внимателно и
подсъдимия, и неговия защитник, за изтъкване на нови обстоятелства не чух.
Това са неща, които са изисквани, разглеждани и по всяко е взето отношение.
Тази тези не може да бъде измислена по друг начин и се повтаря, и то със
същите думи. Презумпцията за невиновност – ами тя какво общо има с
мярката за неотклонение? Тази презумпция за невиновност ще звучи и след 5,
след 10, след 15 години, ако няма влязъл в сила съдебен акт. Това няма
никакво отношение към мярката за неотклонение. Преекспонира се, по
21
различен начин се тълкува решението на ВКС. Едва ли не, ВКС казва
„оправдайте го“, но ВКС не казва такова нещо.
От 09 юли 2021 г. е последното съдебно заседание, всички тези въпроси
бяха разгледани. Какво се е случило от тогава? Апелирам усилията на състава
да отидат в това отношение. Правилно отбелязахте, когато взимахте
становище по отвода, че всички искания са уважени: исканията на защита,
исканията лично на подсъдимия, исканията на прокуратурата, в т.ч. и
стриктно в изпълнение на указанията на ВКС. Запознах се и с резултатите от
вашите усилия през този месец. Експертизата е назначена, сума писма са
изготвени до банки, и то пак във връзка със СИЕ. Сам разбирам сложността
на задачата, която вие вършите в изпълнение указанията на ВКС. Това е
трудна задача, но всички правим усилия в тази насока. Уважаеми съдии, във
връзка със здравословното състояние, във връзка с всяка молба и всеки вопъл
за влошено здравословно състояние. Разпорежданията от 14 до 21 юли са в
изпълнение на това искане. В предходното съдебно заседание не се
противопоставихме и насочихте защитата към искане за изготвяне на СМЕ.
Нека да кажат от какво страда подсъдимият К.? Позволява ли състоянието му
престой в условията на ареста. Но отговорът е ясен и затова не е поискана
тава експертиза, уважаеми съдии. Независимо от това, по всяко искане по
отношение здравословното му състояние, е отговорено адекватно. В крайна
сметка, имаме отговор от 23 юли на д-р Д.. Защитата не е поискала друго и
затова сме получили този отговор. Той няма характер на експертиза, но си е
лекарско мнение. От 2018 година на всяко оплакване на К. (от 14.04.2018 г.), в
отговор на всяко оплакване на К. е направено абсолютно компетентно
медицинско изследване, до което, според мен, един свободен човек не може
да се добере в рамките на този срок, с това качество и с тези ресурси,
материални, в тази държава. Какво имам предвид? К. го заболява китката и
черепа – веднага се прави образна диагностика на китка и череп. След това го
заболява белият дроб – веднага се прави образна диагностика на бял дроб.
След това го заболява корема. Веднага се прави образна диагностика.
Някакво охлузване след това и какви са отговорите на тези въпроси –
абсолютно еднакви: няма отклонения. Най-задълбоченото медицинско
изследване се прави - говорим за скенер. Всичко това е старо. И оттам
нататък, започват оплаквания примерно К. „Аз имам това, аз трябва да се
лекувам на свобода, аз трябва да спортувам“. Кой трябва да го каже това
нещо? Ние им дадохме начина, по който трябва да се даде отговор на този
въпрос, но не го получихме. Затова по начина, по който те искат, получават
отговор от затвора, който казва - не само не се налага наблюдение в здравния
център на затвора, но и не се налага превеждане в болнично заведение.
Преведено на друг език, това означава: К. е абсолютно здрав - това е отговор,
22
изготвен на 23 юли, в отговор на техните искания и вашите разпореждания.
Стои пред вас. Той е написан и, според мен, всички сме се запознали с него.
Така че и по двете линии на критика - неизвършване на конкретни действия и
влошено здравословно състояние, отговорът е еднозначен и ясен към
настоящия момент. Ние не бихме се противопоставили на СМЕ с тези задачи.
Какво да коментирам? „Нямам право да се запозная с правна литература“ – но
от начина, по който се цитира и ЗИН, и Конституцията, и текстове от закони,
очевидно от това право той не е бил лишен, било в условията на затвора, било
другаде. Той е доста компетентен и доста запознат. Само това изречение: „Аз
най-вероятно изкарах през февруари месец корона вирус. Дойдоха да ни
ваксинират, но аз отказах, защото не знам дали имам антитела или не“. Е, това
по какъв начин в условията на затвора накърнява неговите права след личното
му изявление? Какъв извод може да се направи? На всеки тежи, не само на
него, но и на мен с колежката, и на вас, този срок на задържане, но вие точно
обосновахте причините за това и констатацията, която е лично моя, за липса
на ритмичност, за липса на извършени действия, не е вярна и абсолютно е
законосъобразна мярката задържане и съответства на това, което е по делото.
И този укор към прокуратурата и към съда, според мен, не бива да бъде
подлаган на недоверие. Моето виждане е, че и към настоящия момент
мярката за неотклонение следва да остане задържане под стража.
Прокурор Ч.: Подкрепям казаното от колегата П.. Няма да разводнявам
и без това дълго продължилото заседание. По-голямата част от пледоарията
на подсъдимия беше нещо средно между обяснения, експертни изводи и
предположения, но юридически аргументи нямаше.
Адв. Т. (реплика): Ние свикнахме, аз ви казах, да се преиначават
нашите думи. В края на миналото съдебно заседание подсъдимият поиска от
вас съдействие, за да му бъде оказано не лечение, а отвеждане в медицинско
заведение, където да го изследват във връзка с негови субективни
оплаквания. Нито сме говорили за експертиза с вас, нито пък е ставало нещо
друго. Наясно съм, че може да бъде направена експертиза, но ние с
подсъдимия по други подбуди не я пожелахме. Да се твърди тук, че той е
абсолютно здрав, след като има документация, която е получена от 2018
година, където е видно, че има камъни в бъбреците, разширените му вени са
видни с просто око, без да е необходимо да се ходи на лекар, но, хайде, за
това са го завели, но за по-сериозното - за болките в кръста, това е нещо,
което той изтъкна, че досега не се е случило. Дали е абсолютно здрав или не,
аз не мога да кажа, нито мога да кажа защо управата на затвора отказва, след
като го заведоха за едното, да го заведат и за другото да бъде прегледан. Това
е нещото, което ни възпря да искаме експертиза, защото, в крайна сметка, не
23
са уточнени тези болки в кръста на какво се дължат - на камъните в
бъбреците, на някакви дископатии или други заболявания. Така че тук тези
подхвърляния и неща на прокуратурата, моля да ги оставите без уважение.
Дори и да е абсолютно здрав, смятам, че този срок от 6 години - 5 години и 3
месеца е прекален вече. До миналата година казваха „Абе, хайде, разумен е
срокът“. Сега вече не. 5 години. Той е излежал едно, както твърдят те, според
срока за тежко обвинение, 5 години е срокът за тежко обвинение, той е
изтърпял едно тежко обвинение вече. Не бива да се пренебрегват и другите,
знам, че промяната на мярката за неотклонение ще взриви обществото. Да,
може да го осъдите и на доживотен затвор, и на доживотен затвор без право
на замяна, но, както писаха журналистите, ще остане под съмнение дали той е
убиецът на родителите си.
Подс. К. (реплика): За мен е обидно да бъда изкарван симулант.
Прокурорът изтъкна едни факти, които интерпретира изключително
превратно за определен случай, който аз се налага да обясня. Това е за
китката, за главата, за белия дроб и т.н. Това събитие е свързано с инцидент.
Поради пренаселеност в килията, в която бях държан, мене ме поставиха да
лежа на втора вишка – леглата едно върху друго. Виждате колко тежък човек
съм. Вече съм на възраст, така да се каже. Паднах от вишката почти по очи и
се ударих много лошо. И тогава прецениха от затвора да ми бъдат направени
всички тези изследвания, коит оса посочени, а не затова че аз имам някакви
прищевки и там ме гледат като някаква примадона, едва ли не. Че не съм
болен – имате заключението на медицинско лице, което препоръчва планова
операция. Ако искате, пред вас ще си сваля дънките, ще си сваля чорапите и
ще демонстрирам какво представлява левият ми крак. Може да прецените
сами дали симулирам или съм измамник, какъвто ме изкарвате.
Пак се стигна до разумния срок за решението на ВКС. Ами да, не е
разумен срокът. Това е явно, не почива на никакви доказателства, за да
продължава тази мярка за неотклонение в този си вид. На миналото заседание
се изтъкнаха едни примери ма М.С. и т.н.. Дайте да погледнем смяна на
мярката на лица с обвинения по 116: Й.М. - за Б.г. - софийски съд му промени
мярката първо в „домашен арест“, след което го оправдаха на първа
инстанция, заради - и там едни напудрени косвени доказателства се
изтъкваха. Че било доживотен затвор – само че доживотен затвор, това е
преценката до някакво съдебно ниво. ВКС не взима отношение дали
заслужава такъв тип наказание, преди нещата да се изчистят от фактическа
страна.
На следващо място, пловдивски съд - делото срещу А.Ч.-Р., В.З.-Т.. А.Ч.
24
беше с 16-годишна присъда по чл. 116 и още 2 години. Тази присъда му беше
променена, даже не е в „домашен арест“, а в „парична гаранция“ и от 2
години си ходи на заседание и няма проблеми. Участниците в така нар.
„престъпна група“, което е по това дело, и на тях им бяха изменени мерките
за неотклонение в парична гаранция. Кое е извънземното при наличните
данни, обстоятелства и липса на доказателства да се промени мярката за
неотклонение в по-лека, което няма да попречи на наказателното
производство и по този начин ще реши и проблема със здравословното ми
състояние, и с всичко друго, и с отнетите ми, ограничените ми по-скоро права
по чл. 55 на защита, за да мога адекватно да си изготвям защитата, да
представям обосновани доводи, напечатани в нормален вид? Никаква пречка
няма. Единственото нещо, при това разколебано обвинение, без каквито и да
е доказателства за моя съпричастност, да тръгна да бягам или нарушам
мярката, това е единствено в моя вреда – това е все едно сам да си сложа
въжето на шията. Това не е логично. Няма причина, поради която да направя
това нещо. Това е напълно адекватно и реално решение, което може да
вземете в момента и да прекратим тези спорове, доводи за нещо, което може
да бъде решено по най-нормалния и разумен начин. И да продължи
заседанието. Тогава няма да имаме претенции за разумния срок. Той
разумният срок след 5 години, всеки един ден след това пак влиза в разумния
срок. Но дайте да говорим с доводи като доказателства. Вече сме в друг етап.
Не сме в начален етап на наказателното производство. Благодаря Ви!
Прокурор Ч. (реплика): Този разумен срок в миналото съдебно
заседание беше коментиран от защитата и от нас, като представители на
прокуратурата. Адв. Т. се опита и каза, че в НПК също се говорило за разумен
срок. В НПК има срок, в който продължава мярката задържане единствено и
само за досъдебното производство. За съдебната фаза на процеса
законодателят не е предвидил, че разумно се налага такова ограничение.
Изобилстват решения на ЕС, в които коментират разумния срок, ще го кажа,
миналия път го казах, че за всеки конкретен случай разумният срок се
преценява отделно, с оглед обема и сложността на делото. Тук в днешното
съдебно заседание се обединихме, че делото е сложно и обемно, така че спор
по това нямаме, включително и със защитата. Така че считам, че в рамките на
изминалия 1 месец - към 09 юли беше предходното съдебно заседание, днес е
11 август, в рамките на един месец този срок не е станал по-неразумен,
отколкото е бил на 09 юли. Злоупотребява се със цитати от други дела от
миналото съдебно заседание - делото за М.С. го повдигна адв. Т.. Делото А.Ч.
е медийно известно - става въпрос за чл. 116, което пострадалият е след
телесна повреда. Подсъдимият не е прочел в медиите, казвам го за него. Така
че е несъпоставимо обвинението на А.Ч. с обвинението на К.. Й.М. беше
25
освободен от съдебната зала, защото законът казва, че когато едно лице бъде
оправдано или му се наложи условна присъда, съдът е длъжен да му измени
мярката за неотклонение със своята присъда или да го остави без мярка. Така
че примерите, които подсъдимият даде пред вас, за да ви впечатли, очевидно,
са некоректно извадени от контекста. Поддържам изцяло казаното от
колегата, че единственият разумен и процесуален ред да се установи има ли
заболявания и какви са те, нуждае ли се от лечение, е експертиза, която,
всички чухме, в миналото съдебно заседание съдът предложи, даде срок, в
който да изготвят изрична молба, с конкретни въпроси и вещи лица. В
днешно съдебно заседание адв. Т. отрича да е имало такъв разговор и това
била тяхната тактика. Като тяхната тактика е да не искат назначаването на
СМЕ, а искат подсъдимият да си поставя диагноза и определя лечение,
чудесно. Аз считам, че тази тактика е неудачна, не защото на мен не ми
харесва, а защото законът е на друго мнение. Затова моля да оставите
искането без уважение.
Адв. Т. (дуплика): Прокуратурата се държи така, че аз понякога се
питам дали съм в добро ментално здраве. От самата молба, която подадох, е
ясно какво сме се разбрали. Повече няма да взимам отношение по този
въпрос. Наясно съм, че когато мярката за неотклонение се изтърпява в
съдебно производство, там няма срокове, но моята мисъл беше, да поясня,
защото или не ме чуват, или нарочно така говорят, за да ме дразнят, да ме
обиждат и т.н., моята мисъл беше,че самият процес излиза извън разумния
срок. Да не говорим за мярката за неотклонение.
Подс. К. - ПОСЛЕДНА ДУМА : Искам да довърша с един цитат от
решението на ВКС и той изяснява всички неща: Несъмнено суверенно право
на инстанциите по същество е да формират вътрешното си убеждение по
достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това
следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства по делото, предвид отсъствието на преки доказателства и
наличието единствено на косвени такива, за да се направи единственият
възможен извод относно авторството на деянието, според мнозинството на
касационния състав в случая е било необходимо да се проверят и изследват
всички възможни версии“ и т.н. Какво да говорим повече? Към настоящия
момент, както казах за стотен път, макар на прокуратурата да не им харесва
тази констатация на ВКС, обвинителният акт не е доказан, нямаме доказани
косвени доказателства, нито поотделно, нито както и да е, нямаме доказан
час. ВКС констатира неоправдано усилие в подкрепа единствено на
обвинителната теза, с неохота е подходено към възможността за други
причини за убийството. През тези 5 години никой не си е свършил работата
26
според изискванията, както е констатирано като порок в нарушение на чл. 13,
чл. 14 и чл. 107 ал. 5. Това е констатирал ВКС. Ние сме на етап, в който
трябва да боравим с факти. Аз боравя с факти - ето го решението. Прочетете
го още един път и вижте, че това, което ВКС констатира, е порок на
цялостния наказателен процес, който изважда цялото наказателно
производство от разумния срок, чрез действия и бездействия, действията,
насочени единствено да ме уличават мен, действия, да се събират уличаващи
доказателства, без всестранно, обективно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Затова, уважаеми съдии, искам да промените
мярката ми за неотклонение в по-лека, в домашен арест, по изложените от
мен по-рано доводи, с което считам, че доказах, че няма да се накърни или
попречи на провеждането на наказателния процес. Благодаря!
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира искането за промяна на мярката за
неотклонение към настоящия момент за неоснователно.
Новите обстоятелства, които се навеждат като довод по чл. 270 ал. 1
изр. 2 НПК, са влошаване на здравословното състояние на подс. К., както и
твърдение относно надхвърляне на разумния срок за разглеждане на делото.
По първия довод: постъпило е медицинско становище от лекари към З. -
П. от 20.07.2021 г., според което не се налага наблюдение в медицински
център към Затвора или в болнично заведение на подс. К.. Изпратени са и
медицински документи. От днес представените документи се установява
проведен преглед на лицето по повод оплакванията му от варикозни вени. Не
се установяват от този преглед данни за тромбофлебит. Назначена е съответна
терапия с лекарства и упражнения. Препоръчано е планово оперативно
лечение. Не се установява спешна необходимост К. да бъде опериран.
Съдът намира, че при необходимост от лечение, включително и спешно
такова, е налице възможност за превеждане на подсъдимия в С.м.б.а.л. към З.-
С. или в съответно друго здравно заведение.
По повод другите здравословни оплаквания на подс. К., съдът със свое
разпореждане от 21.07.2021 г. е уведомил началника на З. - П. за
своевременно предприемане на необходимите действия за преглед и лечение
на К.. Към настоящия момент няма данни за влошаване на здравословното
състояние, което да налага промяна на мярката за неотклонение.
По отношение втория довод, съдът намира, че продължителността на
27
срока за разглеждане на делото се обосновава от изключителната правна и
фактическа сложност, както и от необходимостта от изясняването й, с оглед
указанията на ВКС. С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за промяна на мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава, депозирано с
молба вх. № 2626/06.08.2021 г.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:44 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
28