№ 13
гр. Шумен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20203600900089 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А.Г.С., ЕГН
**********, чрез ад. Д.К., гр. София, ул. „...., № 33, офис 128 срещу В. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. „...“, № 3, ет.1, ап.1, „Хънт–консултинг“ ООД (в не-
състоятелност), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Плана“, № 10, представлявано от управителя В.В.К.. и постоянният синдик на „Хънт–
консултинг“ ООД (н.) Д. Н. ИЛ..
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитор с прието вземане в производството
по несъстоятелност на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) – т.д. № 60/2019 г. по описа на ШОС е
възразил срещу приетите от синдика вземания на В. В. К. в общ размер на 119 596.90 лв.,
включени в Списък на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, с привилегия
по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Списъкът е обявен в Търговския регистър на 24.02.2020 г. С
Определение № 220 от 04.08.2020 г., постановено по т.д. № 60/2019 г., ШОС е оставил без
уважение възражението на ищеца. Вземанията на В. В. К., произтичат от незаплатени
трудови възнаграждения за периода от м. август 20 16 г. до м. ноември 2019 г. в общ размер
на 27 011.90 лв., вземания в общ размер на 22 085.00 лв. по сключени договори за заем и
направени от ответника в качеството му на съдружник вноски в общ размер на 70 500.00 лв.
Ищецът счита, че вземанията не съществуват, тъй като не са налице доказателства, които
категорично да установят факта на реалното предаване на парите по договорите за заем.
Липсва изрично изразено съгласие от страна на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) да поеме
задължение да върне предоставените му в заем суми. Относно вземанията, произтичащи от
трудовото правоотношение за периода от м. август 2016 г. до м. ноември 2019 г., ищецът
прави възражение, че са погасени, поради изтичането на тригодишна погасителна давност.
1
Ищецът оспорва по основание и размер вземането на В. В. К., произтичащо от направените
вноски в качеството му на съдружник. С исковата молба се претендира да се признае за
установено, че вземанията на В.В.К.. към „Хънт–консултинг“ ООД (в несъстоятелност) в
общ размер на 119 596.90 лв., включени в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.
№ 60/2015 г. по описа на ШОС са несъществуващи.
В депозираните от ответниците В. В. К., „Хънт–консултинг“ ООД (н.) и Д. Н. ИЛ.
отговори е изразено становището, че искът е неоснователен. Вземанията произтичат от
сключен на 01.08.2016 г. трудов договор, сключени договори за заем и направени парични
вноски от съдружника, в това му качество. За предаването на сумите са съставени приходни
ордери в счетоводството на дружеството и получените суми са надлежно осчетоводени.
Трудовия договор е сключен, а впоследствие изменен, съобразно КТ, като са подадени
изискуемите уведомления в НАП. Ответникът В. В. К., счита, че възражението за погасява
на задължението за изплащане на дължимото му възнаграждение като управител на
ответното дружество поради изтичане на тригодишната давност е неоснователно.
Задължението за заплащане на възнаграждение, произтича от договор за управление, а не от
трудов договор, поради което в случая е приложим общия петгодишен давностен срок.
Ищецът е депозирал и допълнителна искова молба, с която поддържа твър- денията
изложени в исковата молба. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответниците В. В. К. и Д. Н. ИЛ.
са депозирали отговори на допълнителната искова молба, с които поддържат становищата
си, съдържащи се в отговорите на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и след извършената проверка в Търговския регистър
на Агенцията по вписванията, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът приема за
установено, че с Решение № 62 от 09.12.2019 г. на ШОС, постановено по т.д. № 60/2019 г.,
съдът на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ е обявил неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на „Хънт–консултинг“ ООД, като за начална дата на
неплатежоспособност е определена 31.12.2017 г., назначен е временен синдик, допуснато е
обезпечение, чрез налагането на запор и възбрана върху движимото и недвижимо
имущество на длъжника и е определена датата на първото събрание на кредиторите.
Решението на съда е обявено на 09.12.2019 г. С решение от 11.09.2020 г. е обявена
несъстоятелността на търговското дружество, постановено е прекратяване дейността на
предприятието на длъжника, прекратени са правомощията на органите му, като е лишен от
правото да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на
несъстоятелността и постановено да започне осребряването му. Решението на съда е
обявено в Търговския регистър на 14.09. 2020 г.
На 24.02.2020 г. в Търговския регистър е обявен списък на приети вземания
2
предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ. В списъка, синдикът е включил под № 3 вземането
на В. В. К. в общ размер на 119 596.90 лв., предявено на 07.01.2020 г. и включващо: 1)
вземане на ответника в качеството му на управи- тел, произтичащо от трудово
правоотношение за периода от м. август 2016 г. до м. ноември 2019 г. в размер на 27 011.90
лв. с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ; 2) неизплатен остатък по
договори за заем в размер на 22 085.00 лв. с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.10
от ТЗ и 3) допълнителни парични вноски от съдружник в размер на 70 500.00 лв. с
поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.10 от ТЗ.
В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищецът е предявил възражение срещу приетото от
синдика вземане. С Определение № 220 от 04.08.2020 г. по т.д. № 60/2019 г. на ШОС, съдът
по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на А.Г.С.. против приетите в
списъка вземания на В. В. К. и на основание чл.692, ал.4 от ТЗ е одобрил списъка на
приетите вземания, при съобразяване на извършената в него промяна, а именно заличаване
на вземането посочено в т.8.3 от списъка.
От приложените по делото договори за паричен заем от 29.09.2015 г., два от
01.12.2015 г., 08.01.2016 г., 12.05.2016 г., 20.05.2016 г., 31.07.2016 г., 30.09.2016 г.,
26.10.2016 г., 15.03.2017 г. и 05.10.2018 г. се установява, че В.В.К. в качеството си на
заемодател е предоставила в заем на ответното тър- говско дружество в качеството му на
заемател, парични суми в общ размер на 101 200.00 лв. Сумите се предават в деня на
подписването на договора, като в три от случаите (договорите от 29.09.2015 г., 15.03.2017 г.
и 05.10.2018 г.) са направени преводи по банковата сметка на дружеството. При
сключването на другите договори сумите са внесени в брой в касата на дружеството. В
съответствие с договорите, в датата на подписването им, ответното търговско дружество е
издавало и съответния приходен касов ордер (ПКО) за получената парична сума. Паричният
заем, по всеки един от договорите, се е предоставял за срок от пет години.
На 01.08.2016 г. между „Хънт–консултинг“ ООД (н.) в качеството му на работодател
и В. В. К. в качеството му на изпълнител е сключен трудов договор. В. В. К. е заемал
длъжността „управител“, като, видно от приложената длъжностна характеристика,
основното му задължение е да ръководи дейността на дружеството. трудовият договор е
сключен за неопределен срок, като с него са уговорени мястото на работа,
възнаграждението, отпуските и прекратяването на договора.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че „Хънт–консултинг“ ООД (н.) е завело търговските си книги и запис- ванията
в тях се извършват редовно, т.е. изградило е своята отчетност и същата се води, съобразно
изискванията на Закона за счетоводството, приложимата обща рамка – Национални
счетоводни стандарти, приети в България, както и другите действащи нормативни актове.
При извършване на експертизата не са установени случаи на нарушения във връзка с не
водене и/или неправилното водене на счетоводната отчетност, както и на наложени санкции
3
за нарушения на същата, констатирани от контролните органи.
Задълженията на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) към В.В.К. са в общ размер на
121 626.60 лв., от които по счетоводна сметка 152 „получени дългосрочни заеми“ - 22 085.00
лв.; по счетоводна сметка 421 „Персонал по трудов договор“ - 29 041.60 лв. и по счетоводна
сметка 493 „Разчети със собствениците“ 70 500.00 лв.
В заведената счетоводна отчетност на „Хънт–консултинг“ ООД (н.), сделките
обективирани в договорите за заем са надлежно осчетоводени. Начинът на осчетоводяването
им съответства на възприетата счетоводна политика от дружеството и е в съответствие с
приложимата обща рамка и действащата нормативна уредба. Касовите разплащания при
договорите за заем са отразени хронологично в движението на счетоводна сметка 501
„Каса“ на основание издадените приходни касови ордери за внесени суми в брой, по дати,
както следва: 1) договор за паричен заем от 01.12.2015 г. за сумата от 9 000.00 лв. е съставен
и осчетоводен ПКО № 5/01.12.2015 г.; 2) договор за паричен заем от 01.12.2015 г. за сумата
от 10 000.00 лв. е съставен и осчетоводен ПКО № 4/01.12.2015 г.; 3) договор за паричен заем
от 08.01.2016 г. за сумата от 5 000.00 лв. е съставен и осчетоводен ПКО № 3/08.01.2016 г.; 4)
договор за паричен заем от 12.05.2016 г. за сумата от 5 000.00 лв. е съставен и осчетоводен
ПКО № 5/12.05.2016 г.; 5) договор за паричен заем от 20.05.2016 г. за сумата от 8 000.00 лв. е
съставен и осчетоводен ПКО № 7/20.05.2016 г.; 6) договор за паричен заем от 31.07.2016 г.
за сумата от 9 900.00 лв. е съставен и осчетоводен ПКО № 8/31.07.2016 г.; 7) договор за
паричен заем от 30.09.2016 г. за сумата от 9 000.00 лв. е съставен и осчетоводен ПКО №
16/30. 09.2016 г. и 8) договор за паричен заем от 16.10.2016 г. за сумата от 9 000.00 лв. е
съставен и осчетоводен ПКО № 17/16.10.2016 г.
Внасянето в касата на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) на парични средства от
предоставените заеми увеличават касовата наличност на дружеството и се осчето- водява
чрез дебитиране на счетоводна сметка 501 „Каса“ и същевременно се увели- чава
задлъжнялостта на дружеството, която се осчетоводява чрез кредитирането на счетоводна
сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“.
Банковите разплащания при останалите договори за заем са отразени хронологично в
движението на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“ на основание на банкови
разплащания, отразени в банковите извлечения по дати, както следва: 1) по договор от
29.09.2015 г. са преведени по банков път на 29.09. 2015 г. – 15 000.00 лв.; 2) по договор от
15.03.2017 г. са преведени по банков път на 15.03.2017 г. – 12 300.00 лв. и 3) по договор от
05.10.2018 г. да преведени по банков път на 05.10.2018 г. – 9 000.00 лв.
Постъпилите по банков път при „Хънт–консултинг“ ООД (н.) парични средства от
предоставени заеми увеличават наличността на дружествотопо банковата му сметка и се
осчетоводяват чрез дебитиране на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“ и
същевременно се увеличава задлъжнялостта на дружеството, която се осчетоводява чрез
кредитирането на счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“.
4
Сключеният между ответното дружество и В. В. К. трудов договор от 01.08.2016 г., е
отразен в счетоводството. Осчетоводените задължения, произтичат от неплатени заплати на
В. В. К. в периода от м. август 2016 г. до м. септември 2020 г. са в размер на 29 041.60 лв. За
Направените от В. В. К. в качеството му на съдружник, парични вноски са в общ
размер на 80 400.00 лв. Вноските са направени в периода от 06.01.2017 г. до 04.02.2019 г.,
като с изключение на вноската, направена на 07.03.2018 г. с банков превод, останалите
вноски са внесени в касата на дружеството, като са издадени и съответните ПКО.
Направените от ответника парични вноски увеличават паричните наличности на
дружеството и се осчетоводява чрез дебитиране на счетоводни сметки от група 50 „Парични
средства“ и същевременно се увеличава задлъжнялостта на дружеството, която се
осчетоводява чрез кредитирането на счетоводна сметка 493 „Разчети със собствениците“.
В предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че налице е правен
спор относно установяване несъществуването на прието от синдика, взе- мане. Предявения
установителен иск е с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от
ГПК от 04.03.2021 г. Разгледан по същество установителният иск е частично основателен,
поради следните съображения:
От събраните в хода на процеса доказателства се устновява, че между ответ- ниците
„Хънт–консултинг“ ООД (н.) и В. В. К. са налице облигационни отношения, възникнали в
резултат на валидно сключени между тях договори за паричен заем. Въз основа на
договорите В. В. К. е предоставила в заем на ответното дружество парични суми в общ
размер на 101 200.00 лв.
Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължа- ва да върне заетите
суми или вещи от същия вид, количество и качество. Анализа на текста показва, че
договорът за заем е реален договор, т.е. счита се за сключен когато заетите пари или вещи
бъдат предадени на заемателя. Именно от този момент възникнва облигационното
отношение между страните по договора и по- специално задължението на заемателя да
върне получената в заем заместима вещ. В конкретния случай, издадените от ответното
дружество ПКО, представените банкови бордера и извлечения от банкомата сметка на
ответното дружество установяват, че то реално е получило посочените в договорите
парични суми.
Получаването на сумите, посочени в договорите за заем се потвърждава и от
заключението на ССЕ. Налице е надлежно осчетоводяване на задължението, като
счетоводното отчитане на стопанските операции (касовите разплащания и банковите
преводи) е осъществено в хронологичен ред. Търговските книги на ответното дружество са
5
водени редовно, съобразно изискванията на закона за счетоводството и Националните
счетоводни стандарти и записванията в тях могат, съгл. чл.182 от ГПК и чл. 55, ал.1 от ТЗ,
да се приемат за доказателство за получените от В. В. К. парични суми. С оглед на това и
предвид липсата на доказателства за погасяване задълженията, произтичащи от договорите
за паричен заем, съдът намира за установено съществуването на процесното вземане –
неплатен остатък по договори за заем в размер на 22 085.00 лв.
Неоснователно е възражението на ищеца, че „Хънт–консултинг“ ООД (н.) не е поело
задължението да върне предоставените му в заем парични средства. Това задължение
произтича пряко от разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което не е необходимо
неговото изрично посочване в текста на договорите. Но независимо от това, съдържащите се
в договорите клаузи в раздела „Срок и условия“, установяват, че ответното дружество е
поело задължение да върне предоставените му в заем суми.
Представените писмени доказателства и извършената ССЕ безспорно установяват, че
В. В. К. е направил допълнителни парични вноски в ответното дружество в общ размер на
80 400.00 лв. Допълнителната парична вноска е възможност, предвидена в чл.134, ал.1 от
ТЗ. По своето правно естество допълнителните парични вноски представляват вътрешен
източник за финансиране на дружеството, за преодоляване на икономически затруднения с
временен характер поради което не се отразява в капитала на дружеството – чл.134, ал.3 от
ТЗ. С оглед на това същите подлежат на връщане,, предвид разпоредбата на чл.134, ал.3,
изр.3 от ТЗ.
Относно вземането произтичащо от неизплатени възнаграждения на В. В. К., в
качеството му на управител на ответното дружество. Ищецът, е направил възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност, основавайки се на обстоятелството, че вземането
произтича от трудово правоотношение, предвид представения по делото трудов договор №
007/01.08. 2016 г.
Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД
не е трудово, а има мандатен характер и се регулира от нормите на гражданското и
търговското право. Съгласно чл.147, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и
управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, сключен в писмена форма.
Договорът е мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на
работник или служител по смисъла на КТ. Основните правомощия на управителя да
управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му. В
договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да
се уговорят размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на
плащането му, размерът и начина на ползване на отпуски, различни обезщетения и др., но
това не превръща възникналото мандатно правоотношение в трудово, дори когато
договорът е озаглавен „трудов“. С оглед на вида и характера на правоотношението между
6
управителя и управляваното от него ООД и предвид правната същност на договора за
възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя, дължимо от
дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като
е без значение как е наименовано, как е оформено счетоводно и какви отчисления и
удръжки са правени по него.
Не се спори между страните, че в периода от м. август 2016 г. до м. ноември 2019 г.,
включително е налице облигационно отношение, уговорено като безсрочно в договора, по
силата на което В. В. К. е бил управител на „Хънт–консултинг“ ООД (н.). Видно от
заключението на ССЕ дължимото възнаграгдение за този период е в размер на 27 011.90 лв.
Предвид същността на сключения договор, възнаграждението на управителя, дължимо от
дружеството, е възнаграждение по граждански договор, уговорено като дължимо месечно –
чл.4 от договора. Възнаграждението не е еднократно, а е уговорено като периодично
(изплаща се ежемесечно) и е дължимо до прекратяване на договора. Изпълнението на
повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение от търговското дружество, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали, а размера на плащанията са
изначално определени е „периодично плащане“ по смисъла на Тълкувателно решение №
3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това по отношение на
дължимото възнаграждение по договора за управление на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) е
приложима кратката погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. В този смисъл Решение
№ 255 от 26.03.2013 г. по т.д. № 145/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 133 от 27.12.2013 г.
по т.д. № 526/2012 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 56 от 10.04.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 148 от 05.11.2010 г. по т.д. № 1144/2009 г. на ВКС, І т.о. и Решение
№ 215 от 10.09.2014 г. по т.д. № 456/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
В конкретния случай, уговореното, в чл.4 от сключения на 01.08.2016 г. договор,
ежемесечно възнаграждение е следвало да бъде заплатено до 25-то число на месеца, следващ
месеца за който се дължи. Следователно за възнагражденията, които са включени в
процесния период, тригодишния давностен срок започва да тече от 26-то число на месеца
следващ месеца, за който се дължи съответното месечно възнаграждение. В.В.К. предявява
вземанията си към „Хънт–консултинг“ ООД (н.), включително и за дължимите му
възнаграждения в качеството му на управител на 07.01.2020 г. С оглед на това претенцията
за възнагражденията дължими за периода от м.август 2016 г. до м. ноември 2016 г.,
включително в общ размер на 2 871.28 лв. е погасена по давност, тъй като тригодишния
давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД е изтекъл съответно на 26.09.2019 г., 26.10.2019 г.,
26.11.2019 г. и на 26.12.2019 г. С оглед на това възражението на ищеца за погасяване по
давност на задължението за възнаграждение за месеците м.август 2016 г., м. септември 2016
г., м. октомври 2016 г. и м. ноември 2016 г. в общ размер на 2 871.28 лв. е основателно. По
отношение на останалата претенция за период от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г.,
включително, в общ размер на 24 140.62 лв. възражението на ищеца е неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за частично основа- телен по
7
отношение вземането на В.В.К. за възнаграждение за периода от м. август 2016 г. до м.
ноември 2016 г. включително в размер на 2 871.28 лв., произтичащо от сключения между
него и ответното дружество на 01. 08.2016 г. договор за управление, озаглавен „трудов
договор“
В останалата му част в размер на 116 725.62 лв., включваща вземането за
възнаграждение в размер на 24 140.62 лв. за периода от м. декември 2016 г. – м. ноември
2019 г., включително, както и по отношение на вземанията, основаващи се на договори за
заем в общ размер на 22 085.00 лв. и вземанията, произтичащи от направените вноски от
съдружник по чл.134, ал.1 от ТЗ в размер на 70 500.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и предвид чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът следва да се
присъдят направените от него деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите му, в размер на 6.00 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на В.В.К.
направените от него деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер
на 4 099.17 лв.
На основание чл.694, ал.7 от ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 1 167.26 лв., а ответникът „Хънт–консултинг“ ООД (н.) държавна такса в
размер на 50.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по предявения от А.Г.С.., ЕГН ********** срещу В. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „...“, № 3, ет.1, ап.1, „Хънт–консултинг“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Плана“, № 10, представлявано от управителя В.В.К.. и постоянният синдик на „Хънт–
консултинг“ ООД (н.) Д. Н. ИЛ. иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, че
несъществува вземането на В. В. К., ЕГН ********** от „Хънт–консултинг“ ООД (н.), ЕИК
********* в размер на 2 871.28 лв., представляващо част от вземане в общ размер на
119 596.90 лв., включено в Списък на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ
и одобрено с Определение № 220 от 04.08.2020 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д.
№ 60/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като отхвърля предявения отрицателен
установителен иск за размера над 2 871.28 до предявения размер от 119 596.90 лв., като
неоснователен и недоказан.
Осъжда „Хънт–консултинг“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Плана“, № 10, представлявано от управителя В.В.К..
8
да заплати на А.Г.С.., ЕГН ********** сумата от 6.00 лв., представляваща направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Осъжда „Хънт–консултинг“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Плана“, № 10, представлявано от управителя В.В.К..
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 50.00 лева.
Осъжда А.Г.С.., ЕГН ********** да заплати на В. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Шумен, ул. „...“, № 3, ет.1, ап.1 сумата от 4 099.17 лв., представляващи направените от
него разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда А.Г.С.., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 167.26 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9