Решение по дело №305/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 343
Дата: 6 декември 2019 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20197270700305
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 06.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Шуменският административен съд, в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                               Председател: Росица Цветкова

                                                      Членове: Снежина Чолакова

                                                                      Бистра Бойн

 

при секретаря Р.Хаджидимитрова

и с участие на прокурор Д.Арнаудов от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 305  по описа на 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Шумен, чрез И.С.И.– главен юрисконсулт при ОДМВР-Шумен, срещу решение № 56 от 27.09.2019г.,  постановено по АНХД № 141/2019г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 19-0280-000246 от 11.04.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - град Шумен, РУ - град Каолиново, с което на С.В.Ш., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че обосновано районният съд е приел, че деянието е съставомерно по приложения административнонаказателен състав, но неправилно е счел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото ответникът в касационното производство не е санкциониран за това, че не е регистрирал придобитото от него МПС в законоустановения срок, а за това, че е управлявал МПС, чиято регистрация е прекратена. В тази връзка релевира доводи, че органите на МВР нямат задължение да уведомяват собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като такова изискване в цитираната нормативна разпоредба не е предвидено, а собственикът на МПС е длъжен да знае, че при неизпълнение на задължението за регистрация на новопридобито МПС, след изтичане на двумесечен срок регистрацията му се прекратява, като незнанието на закона не е извинително.  По тези съображения отправя искане за отмяна на процесното решение, респ. за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Ответникът, С.В.Ш., депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление №19-0280-000246 от 11.04.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - град Шумен, РУ - град Каолиново, с което на С.В.Ш. на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Наказателното постановление е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство № 59/19г. от 13.03.2019г., влязло в сила на 13.03.2019г., с което е прекратено ДП № 8/2019г. по описа на РУ-гр.Каолиново, образувано и водено за престъпление по чл.345, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, а преписката е изпратена на РУ-гр.Каолиново с оглед преценка на необходимостта от налагане на административно наказание на С.В.Ш.. В постановлението на прокурора е прието, че на 10.10.2018г. около 18.17 часа по бул.Ал.Батенберг в гр.Каолиново, обл.Шумен, в хода на инцидентна проверка служители на РУ-гр.Каолиново установили, че С.В.Ш. управлява лек автомобил „БМВ 525 ТДС" с рег.№ ТХ9091ХН, чиято регистрация е служебно прекратена. Въз основа на констатациите в същото и събраните в хода на наказателното производство доказателства било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че по делото е установено по безспорен начин, че С.Ш. е собственик на лек автомобил „БМВ 525 ТДС" с рег.№ ТХ9091ХН, считано от 20.07.2018г., както и, че към дата 10.10.2018г. притежаваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, а именно поради това, че в двумесечен срок от придобиване на МПС, собственикът му не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. Счел е също, че деецът е бил наясно, че управлява МПС със свидетелство за регистрация на същото на името на стария собственик, респ., че управлява същото без да е регистрирано по надлежния ред. Същевременно обаче е констатирал, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в недостатъчно пълно и ясно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено и доказателствата, които го потвърждават, доколкото не е посочен моментът, в който е била прекратена регистрацията на МПС. Според въззивния съд, въпросното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, доколкото е попречило на нарушителя да реализира защитата си в пълен обем, явяващо се достатъчно основание за отмяна на санкционния акт, като незаконосъобразен.  

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с НП и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон обаче, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място, необосновани са доводите на съда, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в АУАН на датата на прекратяване на регистрацията на притежаваното от дееца МПС. Това е така, защото се касае за административнонаказателно производство, инициирано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, в който случай изобщо не е необходимо издаването на АУАН. В унисон с цитираната разпоредба наказващият орган е издал своя санкционен акт въз основа на постановлението за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП-гр.Нови пазар, без да издава АУАН. Липсата на издаден такъв, съчетана с липсата на нормативно изискване на съставянето му, изключва направения от въззивния съд извод за допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН.

На второ място, касационата инстанция не споделя и извода на предходния съдебен състав за допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обусловено от липсата на данни относно датата, на която е била прекратена регистрацията на притежаваното от С.Ш. МПС. Ответникът в касационното производство е подведен под отговорност за нарушение по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвиждащ отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Това означава, че за да бъдат удовлетворени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се посочат датата и мястото на управление на нерегистрирано МПС, обстоятелствата, при които е осъществено деянието, както и доказателствата, които го потвърждават. Тези обстоятелства са посочени в отмененото от районния съд НП, доколкото е отразено, че на 10.10.2018г. в гр.Каолиново С.Ш. е управлявал притежаваното от него МПС - „БМВ 525 ТДС" с рег.№ ТХ9091ХН, чиято регистрация е прекратена. За съставомерността на деянието по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав е без значение датата, на която е прекратена регистрацията на МПС, след като на датата, посочена в санкционния акт, същото не е с надлежна регистрация.

Необоснован е и извода на районния съд, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, във вр.с чл.11 от ЗАНН, обусловено от факта, че деецът не е  бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, предвид липсата на уведомяване за  служебно прекратената регистрация на МПС. Това е така, защото в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не е предвидено задължение за уведомяване за прекратяването на регистрацията, поради което и неуведомяването на дееца не нарушава правото му на защита, така, както се твърди в обжалваното решение. От друга страна, това, че не е знаел какви неблагоприятни последици ще понесе с неспазване срока за регистриране на придобитото МПС също не е смекчаващо отговорността обстоятелство или изключващо я. Нещо повече – ответникът, в качеството на собственик на МПС, е бил длъжен при придобиването му да предприеме произтичащите от това действия, в т. ч. да го регистрира в двумесечен срок от придобиването му в Сектор "Пътна полиция" на ОДМВР. От материалите по делото се установява, че този срок е изтекъл, поради което правилно е била прекратена служебно регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След като към момента на управление на МПС същото е било с прекратена регистрация, то С.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.

На следващо място, наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното административно наказание. В чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено описаното в него нарушение да се наказва с кумулативно налагане на административни наказания "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лв. Определените на С.Ш. наказания са фиксирани в тези рамки и в минималния, предвиден от законодателя размер, поради което  същите са определени при съблюдаване на правилата за тяхната индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

За изчерпателност следва да се посочи, че правилно наказващият орган е приел, че в случая не са касае за "маловажен случай" на нарушение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, доколкото санкционираната деятелност не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид (арг. от чл.93, т.9 от НК).

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено с наказателното постановление на ответника в касационното производство, което е било правилно квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на С.Ш.. Районният съд е достигнал до противен извод, поради което постановеното от него съдебно решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото наказателно постановление.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :

         

 ОТМЕНЯ Решение № 56/27.09.2019г., постановено по АНХД № 141/2019г. по описа на на Районен съд – гр.Нови пазар и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0280-000246 от 11.04.2019г. на Началник РУ към ОДМВР - гр.Шумен, РУ-гр.Каолиново, с  което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................       ЧЛЕНОВЕ: 1..........................                                                                                        

                                                                            

                                                                              2...........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.12.2019г.