№ 21170
гр. ****, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110141985 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от С. Р. З. срещу А.
Д. З..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че страните по делото са били съпрузи като бракът им е
прекратен по взаимно съгласие с Решение № ****. по г. дело № ****. по описа
на СРС, 89 с-в. С посоченото решение процесният апартамент, представляващ
семейното жилище на страните по делото е предоставен за ползване на
ответника. Релевира се, че недвижимият имот е закупен от страните по делото
по време на брака им на 11.03.2015г. като след развода е ползван единствено
от ответника. Ищцата посочва, че съгласно чл. 57 СК по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква
наемно отношение. Релевира се, че ищцата е развалила договора за наем с
изявление, получено от ответника на 26.04.2024г. като преди този момент
ответникът е бил поканен да плати дължимия наем въз основа на депозирана
от страна на ищцата искова молба, по която е образувано **** по описа на
СРС, 165 с-в. Заявено е, че държането върху ½ ид. ч. недвижимия имот не е
предадено като ответникът ограничава достъпа на ищцата до жилището.
В указания по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника
по делото, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен като в тази
връзка са релевирани следните възражения: ответникът оспорва твърденията
на ищцата, че е ограничавал достъпа й до жилището като в тази връзка
заявява, че ищцата винаги е можела да посещава жилището, след
предварително съгласуване на посещенията си с ответника; при
1
бракоразводното дело ищцата не е поискала заплащането на наем от
ответника; ответникът живее в жилището с общата им дъщеря, която е с много
сериозни заболявания; единствено ответникът заплаща вноските по
сключения договор за ипотечен кредит, по силата на който е закупено
процесното жилище. С оглед изложените съображения намира иска за
неоснователен и недоказан
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233 ЗЗД за осъждане на
ответника да опразни и върне на ищцата ½ ид. част от недвижим имот,
представляващ апартамент с № 22 идентификатор ****, находящ се в гр. ****,
ул. „****“ № 8, ет. 4, със застроена площ от 85.32 кв. м.
За основателостта на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищцата е да установи следните елементи от фактическия състав на предявения
иск: 1. наличието на валидно сключен договор за наем с ответника с предмет
процесния недвижим имот; 2. надлежно упражняване на ищцата на правото й
да развали процесния договор като в тази връзка следва да се установят
следните обстоятелства: а) да е налице неизпълнение от страна на ответника
да заплаща договорените по процесния договор наемни вноски; б)
неизпълнението от ответника да е виновно; в) ищцата да е изправна страна по
договора, което е предпоставка за развалянето по чл. 87, ал. 1 ЗЗД; 3.
ответникът да продължава да ползва имота след момента на упражненото
право на ищцата на разваляне на договора и до настоящия момент.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение
№ **** г., съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните обстоятелства:
обстоятелството, че страните по делото са били съпрузи като бракът им е
прекратен по взаимно съгласие с Решение № ****. по гр. дело № ****. по
описа на СРС, 89 с-в; обстоятелството, че с посоченото решение процесният
апартамент, представляващ семейното жилище на страните по делото е
предоставен за ползване на ответника, който живее в жилището с общото им
дете, страдащо от сериозни заболявания; обстоятелството, че недвижимият
имот е закупен от страните по делото по време на брака им на 11.03.2015г.,
като след развода е ползван единствено от ответника. Ответникът носи
доказателствена тежест да установи, че е върнал ½ ид. ч. от наетия недвижим
имот на ищцата.
Отделените за безспорни обстоятелства се установяват и от
представените по делото писмени доказателства - Решение **** г., по гр.д.
**** г. по описа на СРС, 89 състав, с което е одобрена спогодба за
прекратяване на брака сключен на 26.08.2019 г. между страните и
предоставяне ползване на процесния апартамент/семейно жилище
(притежаван в режим на СИО), както и НА за покупко-продажба № 30, том II,
рег. **** дело **** съставен на 11.03.2015 г., въз основа на който е придобита
собствеността върху него.
Съгласно чл. 57, ал.1 СК по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал.1 СК, възниква
2
наемно отношение. Отношенията между бившите съпрузи, във връзка с
възникналата ex lege облигационна връзка се подчиняват на уредбата
предвидена в ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС, установена по този вид
дела (вж.напр. Решение № ***** г. по гр. д. **** г. на III г.о. на ВКС), като се
възприема разбирането, че отношенията между съпруга, на когото е
предоставено ползването на семейното жилище, и собственика, респ.
притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот, са като наем за
срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното
правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните
отношения. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника за
липса на наемно правоотношение, доколкото в случая не се изисква сключване
на нарочен договор за наем, по изложените по-горе съображения. На съда е
служебно известно и обстоятелството, че между страните по настоящото дело
е налице сключена съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от
31.10.2024 г. по гр.д. **** по описа на СРС, 165 състав, съгласно която същите
се споразумяват, ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 12500
лв. – наемна цена за процесния апартамент за периода м.03.2021 г. до
м.03.2024 г.
С оглед горното, урдебата на правата и задълженията на страните по
наемното правоотношение следва правилата по чл. 228 – чл. 239 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗЗД, при прекратяване/разваляне на
договора наемателят е длъжен да върне вещта.
Видно от представеното по делото изявление за разваляне на договор за
наем с **** г. по описа на ЧСИ ****, ищцата е заявила, че с получаване на
същото от страна на ответника, счита наемното правоотношение за процесния
имот за прекратено, поради разваляне на договора. Изявлението е мотивирано
с неизпълнение от страна на ответника на насрещното му задължение за
плащане на наемна цена. Видно от приложената разписка, уведомлението е
получено лично от ответника на 28.06.2024 г. В тази връзка, безспорно се
установява по делото, че ищцата е упражнила надлежно правото си да развали
договора за наем, във връзка с виновното поведение на ответника да не
заплаща дължимата цена.
За да е налице връщане на вещта по смисъла на чл. 233 ЗЗД, следва
ответникът да е предал на ищцата в качеството й на съсобственик, процесната
½ ид.ч. от апартамента, като е осигурил безпрепятствен достъп до него. В
случая, не е достатъчно ищцата да разполага с ключ (който факт не е спорен
между страните), доколкото от събраните по делото доказателства както
писмени – представената от ответника декларация по ЗЗДН, така и гласни –
събрани посредством разпита и на двамата свидетели – **** (съпруг на
сестрата на ответника) и **** (майка на ответника, като показанията на този
свидетел съдът цени при условията на чл. 172 ГПК), се установява, че ищцата
не разполага с безпрепятствен достъп до жилището. Установява се, че
апартаментът се обитава от ответника, който упражнява самостоятелно
фактическа власт върху него, а за да го посети, ищцата трябва да е направила
изрична предварителна уговорка, което също не гарантира достъпа й. След
прекратяване на наемното правоотношение, чрез изрично отправено от
ищцата писмено волеизявление, в качеството й на собственик на ½ ид.ч. от
имота, достигнало до насрещната страна, за ответника възниква задължение за
3
предаването му, чрез осигуряване на достъп на ищцата до него и
безпрепятствено упражняване на провомощието й да владее, което последният
не е сторил.
Недоумение будят възраженята на ответника, в отговора на исковата
молба, писмените бележки и допълнителните такива– „да бъде отхвърелен
предявеният иск за заплащане на наем – 5700 лв.“, поради липса на договор,
непосочване на период за който се дължи наема и пр., доколкото същите не
кореспондират с предмета на делото. Съображенията на ищцата, с които в
исковата молба е посочена цена на иска, с оглед определяне на дължимата
държавна такса, са възприети от процесуалните представители на ответника
като предмет на делото, въпреки очевидното несъответствие, както с петитума
на исковата моба, така и с доклада на съда, който е дал правна квалификация
на твърденията на страните и е разпределил доказателствена тежест.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно всички
материалноправни предпоставки за възникване правото на ищцата за връщане
на процесната ½ ид.ч. по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният
осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищцата. Такива се претендират съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 228 лв. – платена държавна
такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Претендират се
разноски и за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представен
ДПЗС от 15.07.2024 г., поради което в полза на **** следа да бъде присъдено
адв. възнаграждение в минимален разер по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, а именно –
сумата от 870 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК
А. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 8, ап. 22 да освободи
и предаде на С. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“, бл. 5Б, вх.
Г, ет. 1, ап. 63, ½ ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент с №
22, идентификатор ****, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 8, ет. 4, със
застроена площ от 85.32 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК А. Д. З., ЕГН **********, да
заплати на С. Р. З., ЕГН **********, сумата от 228 лв. (двеста двадесет и осем
лева) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, А. Д. З., ЕГН **********, да
заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
„Т***“ № 28, ет. 7, сумата от 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева) –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5