РЕШЕНИЕ
№ 15984
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от С............. Гражданско дело № 20211110164602
по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „........., със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от ........– изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответника, в качеството на законен наследник на починалото
лице Христо К. Д. с ЕГН ********** дължи посочените в исковата молба
суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответникът К. Х. К. с ЕГН **********, от ........, се представлява по
делото от особения представител К. С. от САК, който в срока по чл. 131 от
ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с
окончателния съдебен акт по делото.
Третото лице-помагач .......... със седалище и адрес на управление
......, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
2
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор особения представител на ответника оспорва качеството
на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се
разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС -
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко
лице, което притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно
право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот,
който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка
на топлинна енергия. В тази насока по делото са приобщени две доказателства
– справка от Агенция по вписванията /лист 125 – 127/ и декларация по ЗМДТ
/лист 147 – 149/. И двете доказателства обаче не потвърждават пож неоспорим
начин качеството на ответника на потребител на топлиннаа енергия за
посочения недвижим имот. В справката от Агенция по вписванията фигурира
фигурира името на наследодателя на ответника ........К. Д. с ЕГН **********,
но същата не се отнася за процесния топлоснабден имот, а за имот – магазин с
избено и таванско помещения, находящ се в............ Относно декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ – за пореден път съдът има повод да изтъкне факта, че
декларирането на недвижимите имоти в Република България е изцяло на
доброволен принцип, и данъчната декларация не е документ за собственост,
от нея може да се направи само предположение, че даденото лице,
декларирало недвижимия имот е собственик. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3
ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците, респ. ползвателите при
3
учредено вещно право на ползване, на облагаеми с данък недвижими имоти.
Настоящият съдебен състав намира, че така представеното писмено
доказателство, което е само за данъчни цели, може да послужи единствено
като индиция за принадлежността на правото на собственост и то към датата
на подаване на декларацията. Това е така, защото данните в информационния
масив на общинската администрация се попълват въз основа на подадена от
съответното задължено лице данъчна декларация. Тези данни са вторични и са
извлечени от различни счетоводни книги, планове, скици, документи за
собственост или за вещно право на ползване.
Доколкото по делото от страна на ищеца не са направени други искания, този
факт е останал изцяло недоказан. С оглед горното съдът приема, че само на
това основание исковете са неоснователни и недоказани и не следва да се
обсъждат останалите възражения за недължимост на процесната сума.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски има
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПк, но доколкото същия е бил
представляван от особен представител и не е сторил такива, съдът няма да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., със седалище и адрес на
управление ....., представлявано от ....... – изпълнителен директор, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД против К. Х. К. с ЕГН **********, от ........, за сумата в размер на 3
158, 03 лева /три хиляди сто петдесет и осем лева и три стотинки/, ведно
със законна лихва за периода от 12.11.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., за сумата в размер на 493, 23 лева
/четиристотин деветдесет и три лева и двадеесет и три стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г., за сумата в размер на 50, 63 лева
/петдесет лева и шестдесет и три стотинки/, ведно със законна лихва за
4
периода от 12.11.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница
– стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г., и за сумата в размер на 10, 40 лева /десет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до 19.10.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ......, със седалище и адрес на управление ........
Банкова сметка на ищеца:
..................
....................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5